Как да преодолеем страха от отхвърляне
Със сигурност съществува един въпрос у хората, които имат сходен боязън. Мъчителният въпрос е: „ Какво мислят другите за мен? " Страхът от отменяне е може би най-често срещаният при хората. Едва ли можем да кажем, че някой е ваксиниран против него. При някои от нас това е боязън, който се появява единствено отвреме-навреме, ние можем да живеем с него, без той да пречи изключително доста на нашия живот.
Ако имаме обаче доста засилен боязън от отменяне, то тогава можем да се усещаме засегнати, депресирани, стеснителни, подтиснати и свръх-внимателни. Да заобикаляме близки взаимоотношения, без значение дали те са от професионален, другарски, съседски или съкровен темперамент. В резултат на това, ние се отдръпваме от другите и се изолираме в обществен проект.
Страхът от отменяне може да бъде най-големият и рисков палач в любовта, най-големият палач на партньорските взаимоотношения, най-големият палач на триумфа и на насладите в живота ни. Затова е значимо да си дадем сметка, в случай че този боязън господства в живота ни.
В какво се показва страхът от отменяне?
Много хора възприемат отхвърлянето като извънредно мъчително и даже опустошително.
Клиенти споделят за следните свои чувства:
„ Имам ужасяващ боязън от това, че някой ме е отхвърлил или може да ме отхвърли. Когато това се случва, то постоянно се усеща по този начин, като че ли светът за мен свършва. Осъзнавам на рационално равнище, че той няма да свърши действително, само че аз се усещам точно по този метод. Ето за какво постоянно желая да върша всичко по верния за другите хора метод. Водя се доста постоянно по това какво другите желаят да направя, а аз, моите стремежи и цели, остават на назад във времето. Когато поздравя някого, а той не отвърне на моя привет, аз незабавно си помислям, че има нещо срещу мен и по тази причина не ми е дал отговор. Ако някой ми е споделил нещо отрицателно, аз премислям дни наред и изпитвам доста мощно възприятие на виновност. Обръщам внимание на всяка дума, всеки взор на другите и имам непрекъснатото чувство, че хората ме изследват или приказват за мен. Страня от другите, тъй като се опасявам, че в случай че се приближа до тях, те ще намерят нещо, което считат, че върша неправилно. "
Как е допустимо отхвърлянето да се възприема като завършек на света?
Когато гледаме на отхвърлянето като на нещо толкоз ужасяващо и ужасно, разбираемо е, че търсим способи да се предпазим от него. Прилагаме разнообразни тактики, с цел да се предпазим от това по този начин разрушително за нас възприятие на отменяне.
Неподходящи тактики, които употребяваме:
