Със сигурност, ако българският възрожденски книжовник, просветител и преводач Константин

Със сигурност, в случай че българският възрожденски литератор, просветник и преводач Константин Фотинов беше жив през днешния ден и следеше днешните журналистически тематики и изявления, щеше съществено да се запита коствало ли си е да посвети живота си да бъде основоположник на българския периодически щемпел преди повече от 180 години. И евентуално се е чудил до какви ли " нови хоризонти " ще доближат медиите в идващите епохи.

Историята и животът на Константин Фотинов са извънредно забавни, а и той самият е забележителна фигура в българската история.

Роден в град Самоков към 1800 година (според някои проучвания – през 1790 година, само че точната дата не се знае), Фотинов в началото учи в локалното килийно учебно заведение, а по-късно продължава образованието си в Пловдив при Константин Иконом и в Кидония, Мала Азия, при огромния гръцки хуманист Теофилос Каирис. През 1828 година става преподавател и се занимава интензивно и с книжовна активност, като даже отваря свое учебно заведение в тогавашния град Смирна, настоящ Измир. Това е първото по рода си за това време частно смесено елино-българско учебно заведение, в което вкарва Бел-Ланкастърския способ, като в учебното заведение се преподавало на български, гръцки и френски език.

Детските си години на Фотинов минават покрай превъзходната Чамкория (днешния Боровец), до фамозните цареви кладенци, където - съгласно легендите - в стълкновение с турците е паднал погубен последният български цар Иван Шишман. Баща му Георги е бил прочут пловдивчанин, който е изработвал облекла от вълна и ги е продавал като пътуващ търговец. Заради отсъствието си от вкъщи, Георги не е имал съвсем никакво въздействие върху подрастващия Константин - всички грижи за възпитанието и развъждането на детето са лежали върху баба му по бащинска линия – баба Фота. Цялото семейство на Георги Фотинов и неговите четири сестри и един брат, израстват напълно под опеката на баба Фота. Как е била семейството на Константин в началото, никой не знае, само че той самичък толкоз обиква баба си Фота, че се кръщава на нея – Фотинов.

Баба Фота е била забележителна персона – естествено талантлива с просветеност, деятелност и любознание, тя е изпратена от своя татко да учи в Киевската лавра. Завръща се високообразована и с монашеското име Теоктиста. С парите от Русия основава в Самоков женски метох – „ средище на култура и нравствена дисциплинираност ”. Там събира разпръснатите монахини от разнообразни манастири (Зографски, Хилендарски, Иверски, Рилски и др.) Родена в Пловдив, с родители от Карлово и Калофер, тя избира да живее в Самоков – „ център на епархия и средище с най-добре съхранена църковна активност ”. Тази смела жена не се опасява „ нито от пашата, нито от гръцкия епископ, с който водела нестихваща омраза ”. Лично познавала Паисий Хилендарски и го „ придружавала из Самоковско, Банско, Беровско и Струмишко, та чак до Велес, където из градове, села и манастири проповядвали българската религия ”. През целия ХІХ-ти век монахини в нейния метох стават нейните дъщери, внучките и даже правнучките. Девическият манастир съществува и през днешния ден. Тук се съхраняват мощите на Свети Сава Сръбски. Запазена е и килията, под която се е укривал Васил Левски.

Споменът за баба Фота, както и за мощните, работливи самоковки („ те работят и заплащат данъко и на мъжете си, който е тежък “) образува отношението му към българката, будеща у него единствено почитание и обич. Първи си познания видният литератор получава в метоха на баба си Фота в Самоков, който е изпълнявал тогава и ролята на тогавашните килийни учебни заведения. Привлечен от „ елинската ” просвета, той продължава образованието си в гръцка гимназия в Пловдив, а след това отпътува за самата антична Елада и добива „ висше ” обучение при известния хуманист и модернизатор Каирис. Във всяко дело желае да бъде „ Богу сгоден и человеку потребен “ за „ общата изгода и положителното “.

През 1825 година Фотинов се завръща в Самоков, с цел да продаде някои свои парцели. Интересни са писмата му, с които той захваща търговия, само че отчаян, напуща родния си град още същата година, и се открива в Смирна – известно културно средище с огромна българска колония и метох на Хилендарския манастир. Не му провървява в търговията, само че съумява да отвори свое частно учебно заведение през 1828 година. Като очевидец на пъстрия културен живот и на националните домогвания на разнообразни народности в Смирна, Фотинов схваща какъв брой е изостанал българският народ в просветителското дело.

Турци, гърци, даже арменци и евреи от дълго време имат свои вестници и списания. Веднъж осъзнал този факт и най-много надълбоко стимулиран, Фотинов взема решение да разсъни просветителската активност на България, и взема решение да издаде списание, с което да образова, осведоми, да има обществена функционалност, и да забавлява читателите (впоследствие тези три целта са основа за основаването на медиите у нас). Твърдо решил какво ще бъде наличието на печатаните страници, Фотинов съзира и най-хубавата опция да работи - гъркът Дамиани има печатница, която доставя и български букви за издаване на Неофитовия превод на Новия завет.

В Смирна, печатницата на Дамиани, Фотинов се среща с Елайъс Ригс – американски протестантски просветител, който пътува по света, с цел да опише на хората Благата новина за Христос от Библията, и да обърне от ден на ден хора към християнството. Фотинов научава Ригс на български език, като двамата дружно сформират „ Бележки за граматиката на българския език “, предопределени за образованието по български на други американски мисионери. По-късно Фотинов свързва Ригс с Христодул Костович и Петко Славейков, които се включват в проведения от американците дълготраен план за цялостен превод на Библията на актуален български език.

Елайъс Ригс, впечатлен от родолюбието на Фотинов и желанието му да образова българчетата, взема решение финансово да подкрепи издаването на първото българско списание на Фотинов.

Пробният брой на списание „ Любословие “ на Фотинов излиза през 1842 година В същата печатница е издадено и неговото „ Землеописание ” (1843). Фотинов подхваща една обиколка из България и записва голям брой информация, която му оказва помощ списанието да стартира да излиза постоянно от 1844 година.

Списанието е богато илюстрирано, с енциклопедичен темперамент и събира информация от доста области – география, история, естествознание, физиология, търговия, литература, както и песни от християнска песнарка и образование в християнски полезности. Чрез „ Любословие “ Фотинов си слага за задача да укрепи националното схващане на българския народ и да повдигне неговото самочувствие с образци от родната му история. Заради това вътре са поместени публикации по история, български език, география, медицина, вяра, морал и други, богато илюстрирани. Със своето разнообразно наличие списанието изиграва немалка роля за развиването на българското обучение в средата на XIX век.

Фотинов е първият и единствен редактор на списанието, като заимства от опита на някои непознати списания, помества голям брой преводни материали от гръцки, френски и съветски език, които самичък превежда. За сътрудници притегля редица български книжовници, измежду които е и Васил Априлов. „ Любословие “ излиза при тежки условия, като минава през две цензури – на гръцката патриаршия и на турското държавно управление.

Въпреки помощта на някои български търговци в Цариград и откакто издава 24 книжки за образоването на българите, Фотинов не смогва да финансира списанието и е заставен да спре издаването му.

След прекъсването на „ Любословие “ заради липса на пари, Фотинов още веднъж става учител; занимава се и с търговия с книги.

Във връзка с потребностите на преподавателите Фотинов издава и някои образователни пособия, като „ Гръцка граматика “ (1838), „ Болгарский разговорник “ (1845), превежда от гръцки „ Общое землеописание “ и други. С цялата си активност Константин Фотинов оставя трайни следи в културния и образован живот на българите. След като се включва в превода на Библията на актуален български език, през 1858 година Фотинов взема решение да стартира да издава „ Лист Любословный, повестны и торжищный “, за което отпечатва и покана в „ Цариградски вестник “.

За страдание, не съумява. Туберкулозата, която Фотинов все отсрочва да излекува поради години на ограничения и уморителен труд, пречупва тази негова фантазия, и на 29 ноември 1858 година Фотинов умира в Цариград.

Родоначалникът на българския периодически щемпел сигурно е планувал неговото бъдеще, и като визионер е знаел, че публицистиката ще бъде сложна задача. Но дали е знаел, че днешният периодически щемпел (дори седмични вестници, бел. ред.) ще слагат под въпрос " новите хоризонти " на медиите и три от главните задания на публицистиката – да образова, да осведоми, да има обществени функционалности, а освен да забавлява? /БГНЕС