Добрият стар слон. Още щом го видях. Знаех, че ще свърши работа
Със сборника „ Млък “ и с романа „ Екстазис “ рекламистът и държавник Радослав Бимбалов се трансформира в едно от знаковите имена на актуалната българска прозаичност, печелейки сърцата и на литературната рецензия, и на читателите.
На 13 септември в книжарниците като разумно продължение на арката от тематики, изграждащи митологията на писателските му търсения, ще се появи и може би най-смелият му и безмилостно откровен роман до момента – „ Ти, сходство мое “. Това е историята на общество, плашещо напомнящо на нашето, което публично е оповестило състраданието за кусур и закононарушение. История, разказана от самия Създател.
Въздаваш своя, човешки ред по персонално убеждение, без право на глас – освен за немите пъплещи твари, безсловесните дървета и тихата вода, само че и за себеподобните ти, инакомислещи или просто по-слаби от теб. Гневът ти е великодушен и обилен, бързо кипва в жлъчна отплата. Ненавистта ти е налична, разливаш я като на ниска цена пенливо вино посред виртуални обществени седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч.
Този разказ с движимост нюх към езика се появява на пазара на 13 септември 2024 година, а формалното му показване ще се случи на 25 септември в Топлоцентрала – районен център за модерни изкуства.
Из „ Ти, сходство мое “ от Радослав Бимбалов:
Bначалото бе парче тежко дърво. Две остарели ръце, черни и сухи, го дялкаха цяла седмица. Острието на ножа изстъргваше ненужното, завърташе се ловко, с цел да оформи щръкнали едри уши, обло чело, солиден тил, къси здрави нозе и дълъг, вирнат хобот. Слонът от дърво след това бе нашарен с цъфналата остаряла четка – стана кафяв на едри жълти петна. Оставиха го да съхне на открито, на мърлявата полица под навеса, посред кокоши пера и жълтеникав прахуляк от близката пустиня. Бе част от запуснатия двор дни и нощи, години наред, само че един ден някой реши да изчегърта птичите изпражнения и да го хвърли под брезента на разхлопан камион. В компанията на оцъклени маски, кухи тарамбуки, черни фигури на голи дами с увиснали гърди и нескопосано издялкани лъвове, слонът от дърво стигна до една претрупана сергия. Бе най-едрото нещо там, стърчеше високо над менажерията от сувенири, хоботът му се надигаше към преминаващите лица. Очи го оглеждаха, носове го подушваха, ръце го хващаха, повдигаха с изпитание и завъртаха. Смъкваха му цената на няколко езика, още и още, до момента в който най-после бе наврян в брезентова раница, хвърлена на пода в корема на боен самолет. Слонът от дърво прелетя през хиляди километри облаци и кацна в едно прашно мазе. Поставиха го върху празна бъчва и метнаха връз хобота му лоен парцал. Остана пропуснат в тъмното, а когато на открито самолети започнаха да сеят гибел, бъчвата под нозете му подскачаше с всяка паднала бомба. Преминаха няколко десетилетия, забравеният слон от дърво стоеше на безшумно в залостеното мазе на опустялата къща, само че един ден земята се разтресе като в никакъв случай преди, погълна къщата и мазето дружно с тъмното, бъчвата и него. Откриха го, когато разкопаваха останките от земетресението. Занесоха го в дребен антикварен магазин на павирана уличка, покрита със сняг, и го размениха против мизерна банкнота. Слонът от дърво стана част от тъжното общество на вехтории за обмен, самият той – неработоспособен, от единия му крайник бе останала единствено половината, само че дългият хобот сочеше все по този начин нагоре, евентуално към мен.
Купиха го след известно време и застана гордо на този бляскав под, където в този момент лежеше отпаднал. Тежкият дървен слон заставам спокойно на поста си до оня момент, когато бе дигнат, с цел да се удари в череп, да раздира кожа и дълбае рани, да троши костици, да смазва стави, до момента в който не стана моравочервен – от кръвта на безжизненото човешко тяло на пода.
Добрият остарял слон. Още щом го видях да съхне на онази мърлява полица под навеса, знаех, че ще свърши работа.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
На 13 септември в книжарниците като разумно продължение на арката от тематики, изграждащи митологията на писателските му търсения, ще се появи и може би най-смелият му и безмилостно откровен роман до момента – „ Ти, сходство мое “. Това е историята на общество, плашещо напомнящо на нашето, което публично е оповестило състраданието за кусур и закононарушение. История, разказана от самия Създател.
Въздаваш своя, човешки ред по персонално убеждение, без право на глас – освен за немите пъплещи твари, безсловесните дървета и тихата вода, само че и за себеподобните ти, инакомислещи или просто по-слаби от теб. Гневът ти е великодушен и обилен, бързо кипва в жлъчна отплата. Ненавистта ти е налична, разливаш я като на ниска цена пенливо вино посред виртуални обществени седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч.
Този разказ с движимост нюх към езика се появява на пазара на 13 септември 2024 година, а формалното му показване ще се случи на 25 септември в Топлоцентрала – районен център за модерни изкуства.
Из „ Ти, сходство мое “ от Радослав Бимбалов:
Bначалото бе парче тежко дърво. Две остарели ръце, черни и сухи, го дялкаха цяла седмица. Острието на ножа изстъргваше ненужното, завърташе се ловко, с цел да оформи щръкнали едри уши, обло чело, солиден тил, къси здрави нозе и дълъг, вирнат хобот. Слонът от дърво след това бе нашарен с цъфналата остаряла четка – стана кафяв на едри жълти петна. Оставиха го да съхне на открито, на мърлявата полица под навеса, посред кокоши пера и жълтеникав прахуляк от близката пустиня. Бе част от запуснатия двор дни и нощи, години наред, само че един ден някой реши да изчегърта птичите изпражнения и да го хвърли под брезента на разхлопан камион. В компанията на оцъклени маски, кухи тарамбуки, черни фигури на голи дами с увиснали гърди и нескопосано издялкани лъвове, слонът от дърво стигна до една претрупана сергия. Бе най-едрото нещо там, стърчеше високо над менажерията от сувенири, хоботът му се надигаше към преминаващите лица. Очи го оглеждаха, носове го подушваха, ръце го хващаха, повдигаха с изпитание и завъртаха. Смъкваха му цената на няколко езика, още и още, до момента в който най-после бе наврян в брезентова раница, хвърлена на пода в корема на боен самолет. Слонът от дърво прелетя през хиляди километри облаци и кацна в едно прашно мазе. Поставиха го върху празна бъчва и метнаха връз хобота му лоен парцал. Остана пропуснат в тъмното, а когато на открито самолети започнаха да сеят гибел, бъчвата под нозете му подскачаше с всяка паднала бомба. Преминаха няколко десетилетия, забравеният слон от дърво стоеше на безшумно в залостеното мазе на опустялата къща, само че един ден земята се разтресе като в никакъв случай преди, погълна къщата и мазето дружно с тъмното, бъчвата и него. Откриха го, когато разкопаваха останките от земетресението. Занесоха го в дребен антикварен магазин на павирана уличка, покрита със сняг, и го размениха против мизерна банкнота. Слонът от дърво стана част от тъжното общество на вехтории за обмен, самият той – неработоспособен, от единия му крайник бе останала единствено половината, само че дългият хобот сочеше все по този начин нагоре, евентуално към мен.
Купиха го след известно време и застана гордо на този бляскав под, където в този момент лежеше отпаднал. Тежкият дървен слон заставам спокойно на поста си до оня момент, когато бе дигнат, с цел да се удари в череп, да раздира кожа и дълбае рани, да троши костици, да смазва стави, до момента в който не стана моравочервен – от кръвта на безжизненото човешко тяло на пода.
Добрият остарял слон. Още щом го видях да съхне на онази мърлява полица под навеса, знаех, че ще свърши работа.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ