СподелиПо време на живота си оперният режисьор Ото Шенк сподели

...
СподелиПо време на живота си оперният режисьор Ото Шенк сподели
Коментари Харесай

Ото Шенк – рицарят на оперната режисура, който не се срамуваше да поставя Вагнер по традиционния начин

Сподели
По време на живота си оперният режисьор Ото Шенк показа пред австрийската телевизия ORF, че текстът на „ Лоенгрин “ ще продължава да звучи архаично, даже в случай че артистът го извърши в съвременно облекло. „ Ако наложите нещо модерно на остаряло произведение, това не прави цялото произведение настоящо “, изясни той в изявлението си през 2019 година

, Ото Шенк умря на 9 януари, достигайки впечатлявящите 94 години. Българската аудитория е осведомена с неговото творчество най-вече посредством 16-те му постановки за Ню Йоркската опера „ Метрополитън “, доста от които са непокътнати в видео записи, станали пример. Един от тях е „ Дон Паскуале “ на Доницети с Анна Нетребко – последната работа на Ото Шенк в „ Метрополитън “, която означи през 2006 година края на дългогодишното му съдействие с театъра, почнало през 1968 година с „ Тоска “ на Пучини, в която играе Биргит Нилсон в основната роля.
 
През 2014 и 2015 година в столицата имахме опция да си изживеем онлайн от Ню Йорк две постановки на надарения режисьор – „ Нюрнбергските майстори артисти “ и „ Танхойзер “ на Вагнер. Те бяха част от прекратената към този момент стратегия Met Live, която разрешава на оперни фенове от съвсем целия свят да гледат по 10 живи представления всяка година от „ Метрополитън “.

Ото Шенк е роден на 12 юни 1930 година във Виена. Баща му е нотариус, а майка му работи в кафе в Триест. След аншлуса през 1938 година бракът на татко му с арийка избавя фамилията от депортиране, само че все пак те минават през сложни времена. Баща му губи работата си поради еврейския си генезис, а Ото е изключен от Хитлерюгенд.

„ Изведнъж станахме еврейско семейство “, споделя Шенк в записките си от 2020 година Преследванията против евреите единствено усилват интереса му към еврейската просвета.

„ Започнах да се срещам с неразрешената „ еврейска музика “ на Густав Малер и „ Баркарола “ на Офенбах стана мой химн “, написа той. „ По-късно открих Хайнрих Хайне, Артур Шницлер и Стефан Цвайг, и образните светове на Макс Либерман и Марк Шагал. “

След края на войната Шенк учи два семестъра право във Виенския университет, след което се трансферира в театрална школа. Завършва през 1951 година и стартира да играе и режисира, бързо спечелвайки си място в влиятелния Бургтеатър.

През 1956 година Ото Шенк се дами за актрисата Рене Михаелис. Двамата имат наследник, който става диригент.

Кариерката на оперния режисьор стартира през 1957 година с режисура на „ Вълшебната флейта “ на Моцарт в Залцбург. Пет години по-късно получава необятно самопризнание, когато слага незавършената „ Лулу “ на Албан Берг във Виена, дирижирана от Карл Бьом.

През 1964 година Шенк става шеф на Виенската Щатсопера, където до края на 80-те години на 20-ти век осъществя приблизително по една нова режисура годишно.

Сред шестте заглавия, които към момента са в репертоара на трупата, са „ Розенкройцер “ на Рихард Щраус от 1968 година и „ Фиделио “ на Бетовен от 1970 година, чиито министър председатели са дирижирани от Ленард Бърнстейн.

Ото Шенк бързо навлиза и на интернационалната сцена, поставяйки в миланската „ Ла Скала “, Кралската опера в Лондон, Залцбург и Ню Йорк.

Дебютът му в „ Метрополитън “ е през 1968 година с „ Тоска “ от Пучини, а първата му работа на Вагнер там е „ Танхойзер “ през 1978 година По-късно в партньорство с диригента Джеймс Ливайн осъществя целия цикъл „ Пръстенът на нибелунга “. През това време доста оперни театри по света залагат на съвременни и нереални тълкования, до момента в който Шенк остава правилен на класическия метод.

„ В тази ера на смели съвременни тълкования на „ Пръстенът “ би трябвало да има място за ослепително немодерна интерпретация “, написа „ Ню Йорк Таймс “ в рецензията си за „ Рейнско злато “ през 1987 година

През 2012 година „ Метрополитън “ стартира да замества „ Пръстенът на нибелунга “ с нова версия от режисьора Робер Льопаж, чиито постановки се характеризират с тежки декори.

„ Това е най-безсмислената и разточителна режисура в актуалната оперна история “, разяснява тогава „ Ню Йоркър “.

През 2014 година „ Метрополитън “ възвръща 40-годишната режисура на Шенк на „ Арабела “ от Рихард Щраус, появявайки се със заглавие в списание „ Венити Феър “: „ Вижте шедьоврите на Ото Шенк в „ Метрополитън “, до момента в който към момента имате опция “.

Безспорно е, че някои от неговите постановки ще продължат да се играят още години напред в Ню Йорк и изключително в родната му Виена.

„ Заедно с Франко Дзефирели Ото Шенк беше един от основополагающите режисьори на „ Метрополитън “ в продължение на десетилетия “, съобщи генералният управител на операта Питър Гелб след гибелта на режисьора.

„ „ Пръстенът “ заплени въображението на нацията, когато публичната телевизия в Съединени американски щати го излъчи в четири поредни вечери “, напомни той.

„ Това бяха общо 17 часа опера от XIX в. по време на най-гледаното телевизионно време “, отбелязва „ Ню Йорк Таймс “, наричайки го „ зашеметяващо “ начинание, при което екип от 30 души работи в операта към един месец.

Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР