Проф. Минасян: Заплатите в България са обидно ниски
Със 144 лв. може да се усили минималната заплата у нас от началото на 2025 година. Така тя ще е към този момент 1077 лв.. Дали това обаче е задоволително и къде сме на фона на останалите страни от Европейски Съюз.
И отново ще сме на опашката на Европейски Съюз и то яка опашка. Ние сме с най-ниска минимална заплата в Европейски Съюз. Деветте страни, които бяхме членки на Съвет за икономическа взаимопомощ, а в този момент сме в евросъюза - Чехия, Словакия, Полша, Румъния и други Техните заплати са общо взето близки като числа, само че ние сме изключение. Ако съпоставим нашата минимална заплата с тяхната междинна, то разликата е към 60%. А да не приказваме за останалите страни от Западна Европа.
Това разяснява пред Нова нюз икономистът проф. Гарабет Минасян.
Увеличаването на минималната заплата си е принцип, просто у нас най-сетне се възприе. Този принцип си работи в Европейски Съюз. Нашата минимална заплата спрямо балканските страни, отново е ниска. То чак е обидно. В Турция тя е 568 евро, а у нас е 477 евро за тази година. В Черна гора - 533 евро, Сърбия - 544 евро. Би следвало да се наскърбяваме от едно такова сравнение, което пък значи, че и междинните работни заплати у нас са доста по-ниски спрямо останалия свят към нас. И всичко това би следвало да го свържем с нашия неудържим копнеж да се включим в еврозоната колкото се може по-бързо, тъй като в случай че се включим, тогава всевъзможни спънки ще отпаднат и този относителен разбор ще работи доста по-болезнено на популацията, разяснява професорът.
Лошото е, че у нас растежът на стопанската система не е от произвеждане, а от ползване, за разлика от другите страни. Ние би трябвало да се стремим тази минимална работна заплата да бъде направена в действителност, а не да бъде функционалност на политически решения и популизъм, коментира Любомир Каримански.
Заплатите могат да скочат с вложения. В момента вложенията са ни ниски в стопанската система за цялостна замяна на софтуерното оборедване. Свързано е и с темповете на растеж на Брутният вътрешен продукт. За страдание у нас разноските за труда са по-високи от растежа на продуктивността на труда. Разликата сред двете е 26%. Въпросът е за какво е по този начин и до по кое време може да продължава това, уточни професорът.
Проблемът е, че вложителите избират да изнасят парите си в чужбина, вместо да ги връщат в нашата стопанска система, уточни още той.
И отново ще сме на опашката на Европейски Съюз и то яка опашка. Ние сме с най-ниска минимална заплата в Европейски Съюз. Деветте страни, които бяхме членки на Съвет за икономическа взаимопомощ, а в този момент сме в евросъюза - Чехия, Словакия, Полша, Румъния и други Техните заплати са общо взето близки като числа, само че ние сме изключение. Ако съпоставим нашата минимална заплата с тяхната междинна, то разликата е към 60%. А да не приказваме за останалите страни от Западна Европа.
Това разяснява пред Нова нюз икономистът проф. Гарабет Минасян.
Увеличаването на минималната заплата си е принцип, просто у нас най-сетне се възприе. Този принцип си работи в Европейски Съюз. Нашата минимална заплата спрямо балканските страни, отново е ниска. То чак е обидно. В Турция тя е 568 евро, а у нас е 477 евро за тази година. В Черна гора - 533 евро, Сърбия - 544 евро. Би следвало да се наскърбяваме от едно такова сравнение, което пък значи, че и междинните работни заплати у нас са доста по-ниски спрямо останалия свят към нас. И всичко това би следвало да го свържем с нашия неудържим копнеж да се включим в еврозоната колкото се може по-бързо, тъй като в случай че се включим, тогава всевъзможни спънки ще отпаднат и този относителен разбор ще работи доста по-болезнено на популацията, разяснява професорът.
Лошото е, че у нас растежът на стопанската система не е от произвеждане, а от ползване, за разлика от другите страни. Ние би трябвало да се стремим тази минимална работна заплата да бъде направена в действителност, а не да бъде функционалност на политически решения и популизъм, коментира Любомир Каримански.
Заплатите могат да скочат с вложения. В момента вложенията са ни ниски в стопанската система за цялостна замяна на софтуерното оборедване. Свързано е и с темповете на растеж на Брутният вътрешен продукт. За страдание у нас разноските за труда са по-високи от растежа на продуктивността на труда. Разликата сред двете е 26%. Въпросът е за какво е по този начин и до по кое време може да продължава това, уточни професорът.
Проблемът е, че вложителите избират да изнасят парите си в чужбина, вместо да ги връщат в нашата стопанска система, уточни още той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ