В сърцето на бомбата: Тъмната история, която няма да видите в „Опенхаймер“
Сърцето на атомната бомба, която унищожава Хирошима и Нагасаки през 1945 година, е направено от уран.
Именно тази бомба е в центъра на филмовия шлагер от това лято " Опенхаймер ", който още преди премиерата даде поръчка, че ще стане блокбастър.
Днес продукцията на режисьора Кристофър Нолан към този момент оглавява челните места в кинокласациите.
В една от сцените, които демонстрират напъните на учените по основаване на адското оръжие за всеобщо изтребване, физикът Опенхаймер цялостни стъклена купа с топчета – първо едно по едно, след това с цели шепи.
Топчетата съставляват количеството уран, сполучливо добито и пречистено, с цел да зареди нуклеарната реакция.
Изходът на Втората международна война и бъдещето на човечеството зависят от това кой ще успее пръв да сътвори мощното страшилище – Оста или Съюзниците.
Колкото по-близо е екипът до завършването на бомбата, толкоз повече топчета падат в купата.
Във кино лентата обаче не се загатва от кое място идват две трети от този уран: мина на 24 етажа подземен в днешно Конго, регион Катанга, богат на потребни изкопаеми, намиращ се в югоизточната част на страната, споделя историята Wired.
Докато топчетата пълнят купата в непосредствен проект на екрана, вниманието на феновете е лишено от основните участници в събитията –
чернокожите миньори, които влачат с голи ръце пръст и камъни,
с цел да сортират ръчно купчините радиоактивна руда.
През 1885 година, когато белгийският крал Леополд II за първи път декларира собствеността си върху голямата територия, ситуирана на най-дълбоката река в света, в центъра на Африка, той я назовава Свободна страна Конго.
Разбира се, животът на десетките милиони поданици зависи от това дали ще оцелеят след насилието и терора на страната, ръководена от краля. На цялата територия, която е превърната в памучни и каучукови плантации, бойците ампутират крайниците на конгоанците, които не извършват квотите за рандеман. Политиката на крал Леополд II води до апетит и заболявания. Милиони хора не оцеляват.
През 1908 година, когато белгийското държавно управление лишава територията от краля, " Свободната страна Конго " става " Белгийско Конго ". В този миг, написа историкът Сюзън Уилямс, създател на книгата " Шпиони в Конго ",
частният бранш замества краля в ролята на рандеман на естествените запаси
на Конго.
Насилието остава.
Американски офицер, който пътува до Белгийско Конго, разказва сцената, която вижда през първия си ден: Белгийски офицер се извисява над него с чикот – кожен бич с железни накрайници. " Камшикът свистеше... Всеки удар беше последван от вик на мъка. Кожата на чернокожия от врата до кръста беше маса от кръв с прозиращи изпод ребра ". Това било наказване за кражба на пакет цигари. " Добре пристигнали в Конго ", споделили на американеца.
Най-голямата компания в Белгийско Конго е минната Union-Minière du Haut-Katanga. Колониалното държавно управление ѝ дава права върху територия, разпростряла се на близо 8000 квадратни благи, което е повече от половината от територията на Белгия.
Една от мините там, Шинколобве, е богата на уран. Всъщност тя е цялостна с уран, който конгоанците към този момент са изкопали и сложили над земята. Първоначално
уранът е бил просто отпадъчен непряк артикул
от копаенето на по-ценния радий, за който носителката на Нобелова премия Мария Кюри окрива, че може да лекува рак.
През 1938 година физиците Лиза Майтнер и Ото Фриш вършат калкулации, които дефинират нуклеарното разделяне, употребявайки уран. Учените осъзнават, че в случай че се разделят задоволително ядра, може да се отделят големи количества сила.
Уранът към този момент е мечтан.
През 1939 година, тъкмо преди началото на Втората международна война, Алберт Айнщайн написа писмо до президента Франклин Д. Рузвелт, в което насочва предизвестие: " Възможно е по този метод да бъдат конструирани извънредно мощни бомби от този вид. "
В писмото на Айнщайн се загатват четири известни източника на уран: Съединените щати, които " разполагат единствено с доста слаби уранови руди в умерени количества " ; Канада и някогашната Чехословакия, където " има добра руда " ; и Конго - " най-важният източник на уран ".
Според Жан Беле, конгоански нуклеарен физик от Масачузетския софтуерен институт, от 100 кг конгоанска уранова руда
може да се получи към 1 кг пречистен уран.
Същото количество руда от другите места би дало единствено 2 или 3 г пречистен уран, нужен за такова оръжие.
Минната компания нормално построява затворени, строго охнявани комплекси, които наподобяват на затворнически лагери за служащите и техните семейства; в началото на всяко семейство се дават към 43 квадратни метра жилищна повърхност и седмични дажби храна.
По време на работа миньорите сортират урановата руда на ръка. Един от тях разказва парче уран от Шинколобве като блок, " огромен колкото прасе ". То било " черно и златисто, изглеждало като че ли е покрито с мъх ". Той ги назовава " пламтящи камъни ".
Директорът на Union-Minière du Haut-Katanga е белгиецът Едгар Сенгие. След като вижда по какъв начин Германия нахлува в Белгия през Първата международна война, той не е сигурен какво предвещава нахлуването на Хитлер в Полша през септември 1939 година
Дали Белгия – или даже африканските колонии, ще бъдат идващите?
Затова през октомври той бяга от Белгия в Ню Йорк и
реалокира бизнес интервенциите на минната компания
там. Преди обаче да се е открил, английският химик и притежател на Нобелова премия Фредерик Жолио-Кюри, шурей на Мария Кюри, подсказва на Сенгие, че уранът в Конго може да се окаже от значително значение за войната.
През есента на идната година той подрежда уранът да бъде изпратен в Ню Йорк. За тази цел конгоанските служащи придвижват и товарят рудата. След това тя се изпраща с трен до пристанище Франки (сега Илебо) и след това с лодка по реките Касай и Конго до столицата Леополдвил (сега Киншаса). В пристанището Матади уранът стартира своя път през Атлантическия океан, около немските подводници, до склад на остров Стейтън.
През май 1940 година Хитлер нахлува във Франция и Белгия. Белгийското държавно управление бяга в Лондон, а Третият райх открива пронацистко държавно управление в Белгия.
Генерал-губернаторът на Белгийско Конго обаче декларира, че колонията ще поддържа Съюзниците. Свиква войски, предлага конгоански служащи и основава индустриални квоти за доставяне с нужните военни материали.
И по този начин, по време на войната доста конгоанци се завръщат в горите, където техните родители, баби и дядовци са
били с ампутирани ръце
и им е подредено още веднъж да добиват каучук, този път за стотици хиляди военни гуми. С разрастването на войната конгоанските миньори също копаят на денонощни смени.
В миньорските градове, както и на всички места другаде, конгоанците не могат да се движат свободно без разрешителни. Или да гласоподават. Трябва да се прибират у дома до 21 ч. Заплащането е извънредно.
Но към 1941 година, макар че " локалните " са изключени от профсъюзите, чернокожите служащи в няколко мини се провеждат за по-високи заплати и по-добри условия на труд.
7 декември 1941 година, Денят на Пърл Харбър, е освен основен в хода на войната, само че и в живота на конгоанските миньори. На този ден чернокожите чиновници на Сенгие
провеждат всеобща стачка в мините
в цяла Катанга.
В Елизабетвил 500 служащи отхвърлят да стартират промяната си. Скоро към тях се причисляват и прясно освободени от работа миньори, които се събират пред офисите на управлението с искане за повишение на заплатите. Те извоюват споразумение, съгласно което могат да дойдат на договаряния на идващия ден.
На идната заран служащите от мината идват на локалния футболен стадион, с цел да договарят с компанията на Сенгие и с колониалния губернатор на Катанга. Според спорни данни, на срещата са сред 800 и 2000 стачници. Компанията предлага устно съглашение за повишение на заплатите.
Историк разказва това като " първия открит израз на митинг в обществената история на Конго ". Но когато конгоански служащ на име Леонард Мпои желае документално удостоверение за повишението на заплатите, колониалният шеф упорства тълпата да се прибере по домовете си. " Отказвам ", споделя Мпои. " Трябва да ни дадете доказателство, че компанията се е съгласила да увеличи заплатите ни ".
Вече желаех да отидете в офиса, с цел да ревизирате, дава отговор му шефът. След това той вади револвер и прострелва Мпои в упор. Войниците откриват огън.
Около
70 души умират, 100 са ранени.
На идната заран по високоговорителя на компанията всички са призовани да се върнат на работа.
Около година след Пърл Харбър президентът Рузвелт разпорежда на военачалник Лесли Гроувс да управлява плана " Манхатън ".
В първия си работен ден през септември 1942 година Гроувс и неговият заместител, полковник Кенет Никълс, беседват по какъв начин да се набави нужният уран за огромния план. Никълс споделя на Гроувс за Сенгие и неговия уран. На идната заран Никълс се среща с него в офиса му в Ню Йорк и до края на срещата подписват договорка. " Искам да стартира да прекарвам урана още на следващия ден ", декларира Никълс.
По-малко от месец по-късно Гроувс
наема Джей Робърт Опенхаймер да сътвори бомбата.
През идващите години Конго се трансформира в средище на американски шпиони – под прикритието на " консулски чиновник ", " покупател на коприна " и " колекционер на живи горили ", които се пробват да обезпечат потоците от уран. Генерал Гроувс упорства Съединени американски щати да получат цялостен надзор над Шинколобве и предлага на президента Рузвелт мината да бъде отворена още веднъж.
Инженерният корпус на армията е изпратен в Конго, с цел да стартира отначало минните интервенции. Местоположението на мината е изтрито от картите. На шпионите е казано да отстранен думата " уран " от диалозите си; съветниците прибавят, че по-скоро би трябвало да употребяват думи като " диаманти ".
Миньорите добиват и други нужни за войната минерали, трудейки денем и с големи пещи през нощта, огласяни от звука на влакове или самолети от Америка.
По това време, с помощта на миньорската стачка, заплатите на служащите са се нараснали с 30 до 50%. От 1938 година до 1944 година
смъртните случаи се усилват съвсем двойно.
За да избегнат квотите за каучук, хората бягат от селските региони в градове като Елизабетвил, чието африканско население нараства от 26 000 през 1940 година на 65 000 през 1945 година
Когато идват в Съединени американски щати, пламтящите камъни са рафинирани тук-там като Оук Ридж, Тенеси, а по-късно са изпратени на Опенхаймер в Лос Аламос, Ню Мексико. Той и екипът му създават бомбите за близо три години. Въпреки че германците капитулират през май 1945 година (и излиза наяве, че не са покрай основаване на нуклеарна бомба), войната в Тихия океан продължава.
През август Съединени американски щати хвърлят две бомби върху Хирошима и Нагасаки, първата от които е цялостна с конголски уран.
Жан Беле, конгоанският нуклеарен физик, счита, че радиоактивните изотопи към момента са край Шинколобве.
" Радиоактивните твърди частици попадат във водата, посевите, дърветата, почвата, животните и стигат до хората ", споделя той. Не знаем каква е степента на радиацията. Знаем, че в Оук Ридж има нараснала смъртност от рак. А покрай Сейнт Луис, Мисури, където са изхвърлени остатъци от конгоанска руда, замърсяването основава опасности за служащите през идващите 1000 години.
Тъжната равносметка е, че без Конго добивът на скъпата руда щеше да бъде неосъществим. А това значи, че без чернокожите служащи – тероризирани и принуждавани да копаят 24 часа в денонощието, резултатът от
евентуално най-значимия план в човешката история
щеше да бъде напълно друг.
През 1946 година Сенгие става първият неамериканец, който получава президентския орден за заслуги - " за осъществяване на извънредно заслужил или самоуверен акт ", който подпечатва успеха на съдружниците.
Разузнаването по време на войната разкрива, че компанията му е обаче е продала и на нацистите към 1,5 милиона кг конгоански уран.
По същото време стартира разрушаването на колониалните системи и африканските страни печелят самостоятелност през 1960 година А потомците на урановите миньори и до през днешния ден не са не запомнили какъв брой значимо значение за международната история имат конгоанците.
Именно тази бомба е в центъра на филмовия шлагер от това лято " Опенхаймер ", който още преди премиерата даде поръчка, че ще стане блокбастър.
Днес продукцията на режисьора Кристофър Нолан към този момент оглавява челните места в кинокласациите.
В една от сцените, които демонстрират напъните на учените по основаване на адското оръжие за всеобщо изтребване, физикът Опенхаймер цялостни стъклена купа с топчета – първо едно по едно, след това с цели шепи.
Топчетата съставляват количеството уран, сполучливо добито и пречистено, с цел да зареди нуклеарната реакция.
Изходът на Втората международна война и бъдещето на човечеството зависят от това кой ще успее пръв да сътвори мощното страшилище – Оста или Съюзниците.
Колкото по-близо е екипът до завършването на бомбата, толкоз повече топчета падат в купата.
Във кино лентата обаче не се загатва от кое място идват две трети от този уран: мина на 24 етажа подземен в днешно Конго, регион Катанга, богат на потребни изкопаеми, намиращ се в югоизточната част на страната, споделя историята Wired.
Докато топчетата пълнят купата в непосредствен проект на екрана, вниманието на феновете е лишено от основните участници в събитията –
чернокожите миньори, които влачат с голи ръце пръст и камъни,
с цел да сортират ръчно купчините радиоактивна руда.
През 1885 година, когато белгийският крал Леополд II за първи път декларира собствеността си върху голямата територия, ситуирана на най-дълбоката река в света, в центъра на Африка, той я назовава Свободна страна Конго.
Разбира се, животът на десетките милиони поданици зависи от това дали ще оцелеят след насилието и терора на страната, ръководена от краля. На цялата територия, която е превърната в памучни и каучукови плантации, бойците ампутират крайниците на конгоанците, които не извършват квотите за рандеман. Политиката на крал Леополд II води до апетит и заболявания. Милиони хора не оцеляват.
През 1908 година, когато белгийското държавно управление лишава територията от краля, " Свободната страна Конго " става " Белгийско Конго ". В този миг, написа историкът Сюзън Уилямс, създател на книгата " Шпиони в Конго ",
частният бранш замества краля в ролята на рандеман на естествените запаси
на Конго.
Насилието остава.
Американски офицер, който пътува до Белгийско Конго, разказва сцената, която вижда през първия си ден: Белгийски офицер се извисява над него с чикот – кожен бич с железни накрайници. " Камшикът свистеше... Всеки удар беше последван от вик на мъка. Кожата на чернокожия от врата до кръста беше маса от кръв с прозиращи изпод ребра ". Това било наказване за кражба на пакет цигари. " Добре пристигнали в Конго ", споделили на американеца.
Най-голямата компания в Белгийско Конго е минната Union-Minière du Haut-Katanga. Колониалното държавно управление ѝ дава права върху територия, разпростряла се на близо 8000 квадратни благи, което е повече от половината от територията на Белгия.
Една от мините там, Шинколобве, е богата на уран. Всъщност тя е цялостна с уран, който конгоанците към този момент са изкопали и сложили над земята. Първоначално
уранът е бил просто отпадъчен непряк артикул
от копаенето на по-ценния радий, за който носителката на Нобелова премия Мария Кюри окрива, че може да лекува рак.
През 1938 година физиците Лиза Майтнер и Ото Фриш вършат калкулации, които дефинират нуклеарното разделяне, употребявайки уран. Учените осъзнават, че в случай че се разделят задоволително ядра, може да се отделят големи количества сила.
Уранът към този момент е мечтан.
През 1939 година, тъкмо преди началото на Втората международна война, Алберт Айнщайн написа писмо до президента Франклин Д. Рузвелт, в което насочва предизвестие: " Възможно е по този метод да бъдат конструирани извънредно мощни бомби от този вид. "
В писмото на Айнщайн се загатват четири известни източника на уран: Съединените щати, които " разполагат единствено с доста слаби уранови руди в умерени количества " ; Канада и някогашната Чехословакия, където " има добра руда " ; и Конго - " най-важният източник на уран ".
Според Жан Беле, конгоански нуклеарен физик от Масачузетския софтуерен институт, от 100 кг конгоанска уранова руда
може да се получи към 1 кг пречистен уран.
Същото количество руда от другите места би дало единствено 2 или 3 г пречистен уран, нужен за такова оръжие.
Минната компания нормално построява затворени, строго охнявани комплекси, които наподобяват на затворнически лагери за служащите и техните семейства; в началото на всяко семейство се дават към 43 квадратни метра жилищна повърхност и седмични дажби храна.
По време на работа миньорите сортират урановата руда на ръка. Един от тях разказва парче уран от Шинколобве като блок, " огромен колкото прасе ". То било " черно и златисто, изглеждало като че ли е покрито с мъх ". Той ги назовава " пламтящи камъни ".
Директорът на Union-Minière du Haut-Katanga е белгиецът Едгар Сенгие. След като вижда по какъв начин Германия нахлува в Белгия през Първата международна война, той не е сигурен какво предвещава нахлуването на Хитлер в Полша през септември 1939 година
Дали Белгия – или даже африканските колонии, ще бъдат идващите?
Затова през октомври той бяга от Белгия в Ню Йорк и
реалокира бизнес интервенциите на минната компания
там. Преди обаче да се е открил, английският химик и притежател на Нобелова премия Фредерик Жолио-Кюри, шурей на Мария Кюри, подсказва на Сенгие, че уранът в Конго може да се окаже от значително значение за войната.
През есента на идната година той подрежда уранът да бъде изпратен в Ню Йорк. За тази цел конгоанските служащи придвижват и товарят рудата. След това тя се изпраща с трен до пристанище Франки (сега Илебо) и след това с лодка по реките Касай и Конго до столицата Леополдвил (сега Киншаса). В пристанището Матади уранът стартира своя път през Атлантическия океан, около немските подводници, до склад на остров Стейтън.
През май 1940 година Хитлер нахлува във Франция и Белгия. Белгийското държавно управление бяга в Лондон, а Третият райх открива пронацистко държавно управление в Белгия.
Генерал-губернаторът на Белгийско Конго обаче декларира, че колонията ще поддържа Съюзниците. Свиква войски, предлага конгоански служащи и основава индустриални квоти за доставяне с нужните военни материали.
И по този начин, по време на войната доста конгоанци се завръщат в горите, където техните родители, баби и дядовци са
били с ампутирани ръце
и им е подредено още веднъж да добиват каучук, този път за стотици хиляди военни гуми. С разрастването на войната конгоанските миньори също копаят на денонощни смени.
В миньорските градове, както и на всички места другаде, конгоанците не могат да се движат свободно без разрешителни. Или да гласоподават. Трябва да се прибират у дома до 21 ч. Заплащането е извънредно.
Но към 1941 година, макар че " локалните " са изключени от профсъюзите, чернокожите служащи в няколко мини се провеждат за по-високи заплати и по-добри условия на труд.
7 декември 1941 година, Денят на Пърл Харбър, е освен основен в хода на войната, само че и в живота на конгоанските миньори. На този ден чернокожите чиновници на Сенгие
провеждат всеобща стачка в мините
в цяла Катанга.
В Елизабетвил 500 служащи отхвърлят да стартират промяната си. Скоро към тях се причисляват и прясно освободени от работа миньори, които се събират пред офисите на управлението с искане за повишение на заплатите. Те извоюват споразумение, съгласно което могат да дойдат на договаряния на идващия ден.
На идната заран служащите от мината идват на локалния футболен стадион, с цел да договарят с компанията на Сенгие и с колониалния губернатор на Катанга. Според спорни данни, на срещата са сред 800 и 2000 стачници. Компанията предлага устно съглашение за повишение на заплатите.
Историк разказва това като " първия открит израз на митинг в обществената история на Конго ". Но когато конгоански служащ на име Леонард Мпои желае документално удостоверение за повишението на заплатите, колониалният шеф упорства тълпата да се прибере по домовете си. " Отказвам ", споделя Мпои. " Трябва да ни дадете доказателство, че компанията се е съгласила да увеличи заплатите ни ".
Вече желаех да отидете в офиса, с цел да ревизирате, дава отговор му шефът. След това той вади револвер и прострелва Мпои в упор. Войниците откриват огън.
Около
70 души умират, 100 са ранени.
На идната заран по високоговорителя на компанията всички са призовани да се върнат на работа.
Около година след Пърл Харбър президентът Рузвелт разпорежда на военачалник Лесли Гроувс да управлява плана " Манхатън ".
В първия си работен ден през септември 1942 година Гроувс и неговият заместител, полковник Кенет Никълс, беседват по какъв начин да се набави нужният уран за огромния план. Никълс споделя на Гроувс за Сенгие и неговия уран. На идната заран Никълс се среща с него в офиса му в Ню Йорк и до края на срещата подписват договорка. " Искам да стартира да прекарвам урана още на следващия ден ", декларира Никълс.
По-малко от месец по-късно Гроувс
наема Джей Робърт Опенхаймер да сътвори бомбата.
През идващите години Конго се трансформира в средище на американски шпиони – под прикритието на " консулски чиновник ", " покупател на коприна " и " колекционер на живи горили ", които се пробват да обезпечат потоците от уран. Генерал Гроувс упорства Съединени американски щати да получат цялостен надзор над Шинколобве и предлага на президента Рузвелт мината да бъде отворена още веднъж.
Инженерният корпус на армията е изпратен в Конго, с цел да стартира отначало минните интервенции. Местоположението на мината е изтрито от картите. На шпионите е казано да отстранен думата " уран " от диалозите си; съветниците прибавят, че по-скоро би трябвало да употребяват думи като " диаманти ".
Миньорите добиват и други нужни за войната минерали, трудейки денем и с големи пещи през нощта, огласяни от звука на влакове или самолети от Америка.
По това време, с помощта на миньорската стачка, заплатите на служащите са се нараснали с 30 до 50%. От 1938 година до 1944 година
смъртните случаи се усилват съвсем двойно.
За да избегнат квотите за каучук, хората бягат от селските региони в градове като Елизабетвил, чието африканско население нараства от 26 000 през 1940 година на 65 000 през 1945 година
Когато идват в Съединени американски щати, пламтящите камъни са рафинирани тук-там като Оук Ридж, Тенеси, а по-късно са изпратени на Опенхаймер в Лос Аламос, Ню Мексико. Той и екипът му създават бомбите за близо три години. Въпреки че германците капитулират през май 1945 година (и излиза наяве, че не са покрай основаване на нуклеарна бомба), войната в Тихия океан продължава.
През август Съединени американски щати хвърлят две бомби върху Хирошима и Нагасаки, първата от които е цялостна с конголски уран.
Жан Беле, конгоанският нуклеарен физик, счита, че радиоактивните изотопи към момента са край Шинколобве.
" Радиоактивните твърди частици попадат във водата, посевите, дърветата, почвата, животните и стигат до хората ", споделя той. Не знаем каква е степента на радиацията. Знаем, че в Оук Ридж има нараснала смъртност от рак. А покрай Сейнт Луис, Мисури, където са изхвърлени остатъци от конгоанска руда, замърсяването основава опасности за служащите през идващите 1000 години.
Тъжната равносметка е, че без Конго добивът на скъпата руда щеше да бъде неосъществим. А това значи, че без чернокожите служащи – тероризирани и принуждавани да копаят 24 часа в денонощието, резултатът от
евентуално най-значимия план в човешката история
щеше да бъде напълно друг.
През 1946 година Сенгие става първият неамериканец, който получава президентския орден за заслуги - " за осъществяване на извънредно заслужил или самоуверен акт ", който подпечатва успеха на съдружниците.
Разузнаването по време на войната разкрива, че компанията му е обаче е продала и на нацистите към 1,5 милиона кг конгоански уран.
По същото време стартира разрушаването на колониалните системи и африканските страни печелят самостоятелност през 1960 година А потомците на урановите миньори и до през днешния ден не са не запомнили какъв брой значимо значение за международната история имат конгоанците.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ