Как стресът, депресията и тревожността вредят на сърцето
Сърдечно-съдовите болести са една от водещите болестни единици в международен мащаб, свързани с повишен риск от инвалидизация и смъртност. Много рискови фактори, като тютюнопушене, затлъстяване, затънал метод на живот, високо артериално налягане, нараснали равнища на кръвна захар, дислипидемия и нездравословни хранителни привички играят роля в патогенезата на сърдечно-съдовите болести. Сред тези многочислени рискови фактори обаче неподходящите страсти и в частност стресът е безспорен рисков фактор за развиването на сърдечни заболявания1.
Емоциите въздействат на здравето
Емоциите, които изпитваме, могат да имат разнообразно въздействие върху здравето на индивида. Те могат да имат по едно и също време както удобно деяние, по този начин и нежелателен резултат върху пациентите, изключително тези с хронични сърдечно-съдови, белодробни и психологични болести. Трудностите в регулирането на страстите са свързани с по-лошо психологично здраве и по-честа изява на тревога и меланхолия.
Стресът, депресията и тревогата вредят на сърцето
Хроничният стрес, депресията и тревогата имат неподходящо деяние като тригерират рисковите фактори за развиване и прогресията на сърдечни болести. Научно потвърдено е, че стресът е значим психосоциален фактор, който е директно обвързван с развиването на ранните стадии на атеросклерозата, неочакваното начало на миокарден инфаркт и неочаквана сърдечна гибел. Пациентите подложени на острото въздействие на стрес са доста по-предразположени към развиването на миокарден инфаркт или мозъчен инсулт.
Неблагоприятният резултат се показва в това, че се покачва кръвното налягане, поддържа се хроничното съдово инфектиране, подтиква се симпатикусовата нервна система. Това води до увреждане на кръвоносните съдове с течение на времето и развиването на атеросклеротична болест. Всичко това се реализира чрез отделянето на високи равнища на стресови хормони – норепинефрин, епинефрин и кортизол в хода на рискови обстановки.
Функциите на стресовите хормони2 включват повишение на съдовия тонус, стимулиране на сърдечно-съдовото ремоделиране и контролиране на бъбречната натриева и водна хомеостаза. Негативните страсти усилват натоварването на сърцето и могат в допълнение да обострят някои хронични заболявания- като хронична исхемична болест на сърцето, сърдечна непълнота и някои клапни пороци.
Връзката разум – сърце
Обратно на стресорите, позитивните страсти и ръководството на напрежението, както и прочувствената поддръжка са жизненоважни за възобновяване и предварителната защита на сърдечни болести, което акцентира значимата връзка сред мозъка и сърцето. Емпиричните проучвания по отношение на изгодите за здравето от позитивното психическо благоденствие, изразяващо се в позитивни страсти, задоволеност от живота, цел в живота и оптимизъм се потвърждават през последните години, изключително във връзка с сърдечно-съдовите болести.
Връзката сред благосъстоянието, оптимизма и сърдечно-съдовите резултати може да наподобява друго според от това дали благосъстоянието се прави оценка, когато хората са в началото здрави, или откакто им е сложена диагноза сърдечно-съдово заболяване. Предположенията по отношение на механизмите, чрез които се реализира благоденствие и нараснало сърдечносъдово здраве са разнообразни3.
От една страна пациентите, които са в положително прочувствено здраве се придържат към по-здравословен метод на хранене, спят повече и имат повишен двигателен режим, а тези мероприятия се свързват с усъвършенстван надзор върху сърдечните рискови фактори и затова възстановяване на контрола над тях.
Мета-анализ, изследващ връзката сред оптимизма с три здравословни държания, сериозни за развиването на сърдечно-съдовите болести – физическа интензивност, хранителен режим и тютюнопушене, открива, че хората с по-високи по отношение на по-ниски равнища на оптимизъм са склонни да се занимават по-често с физически извършения, занимания, да се хранят по-здравословно и да пушат по-малко цигари. Тези промени в метода на живот неизбежно се свързват с редукция на сърдечно-съдовия риск.
При пациентите с прочувствен оптимизъм се регистрират по-ниски лабораторни равнища на триглицериди и по-високи равнища на HDL-C холестерол. Нагласата на пациентите с положително прочувствено здраве също е изменена, което се свързва с отделянето на редица хормони на щастието и благополучието – серотонин, допамин, окситоцин и ендорфини. Тези хормони вземат участие в регулирането на страстите и напрежението и способстват за изпитване на чувство за успокоение, благополучие и наслаждение.
Серотонинът се свързва с понижаване на чувството за боязън и меланхолия. Допаминът като невротрансмитер е виновен за изпитване на усеща като мотивация, благополучие и задоволеност. Отделянето на ендорфин се свързва с възприятие на еуфория, понижава възприятието за дискомфорт. Нивата на всички тези хормони се усилват по време на сън, кардио-тренировки тренировки и други позитивни страсти, написа puls.
Ето за какво поддържането на позитивно прочувствено здраве има значително значение за редукцията и реализиране на надзор над сърдечно-съдовите рискови фактори. Емоционалната поддръжка, изключително при пациентите с развито сърдечно заболяване, подкрепя по-бързото възобновяване и удобния излаз от болестта.
Емоциите въздействат на здравето
Емоциите, които изпитваме, могат да имат разнообразно въздействие върху здравето на индивида. Те могат да имат по едно и също време както удобно деяние, по този начин и нежелателен резултат върху пациентите, изключително тези с хронични сърдечно-съдови, белодробни и психологични болести. Трудностите в регулирането на страстите са свързани с по-лошо психологично здраве и по-честа изява на тревога и меланхолия.
Стресът, депресията и тревогата вредят на сърцето
Хроничният стрес, депресията и тревогата имат неподходящо деяние като тригерират рисковите фактори за развиване и прогресията на сърдечни болести. Научно потвърдено е, че стресът е значим психосоциален фактор, който е директно обвързван с развиването на ранните стадии на атеросклерозата, неочакваното начало на миокарден инфаркт и неочаквана сърдечна гибел. Пациентите подложени на острото въздействие на стрес са доста по-предразположени към развиването на миокарден инфаркт или мозъчен инсулт.
Неблагоприятният резултат се показва в това, че се покачва кръвното налягане, поддържа се хроничното съдово инфектиране, подтиква се симпатикусовата нервна система. Това води до увреждане на кръвоносните съдове с течение на времето и развиването на атеросклеротична болест. Всичко това се реализира чрез отделянето на високи равнища на стресови хормони – норепинефрин, епинефрин и кортизол в хода на рискови обстановки.
Функциите на стресовите хормони2 включват повишение на съдовия тонус, стимулиране на сърдечно-съдовото ремоделиране и контролиране на бъбречната натриева и водна хомеостаза. Негативните страсти усилват натоварването на сърцето и могат в допълнение да обострят някои хронични заболявания- като хронична исхемична болест на сърцето, сърдечна непълнота и някои клапни пороци.
Връзката разум – сърце
Обратно на стресорите, позитивните страсти и ръководството на напрежението, както и прочувствената поддръжка са жизненоважни за възобновяване и предварителната защита на сърдечни болести, което акцентира значимата връзка сред мозъка и сърцето. Емпиричните проучвания по отношение на изгодите за здравето от позитивното психическо благоденствие, изразяващо се в позитивни страсти, задоволеност от живота, цел в живота и оптимизъм се потвърждават през последните години, изключително във връзка с сърдечно-съдовите болести.
Връзката сред благосъстоянието, оптимизма и сърдечно-съдовите резултати може да наподобява друго според от това дали благосъстоянието се прави оценка, когато хората са в началото здрави, или откакто им е сложена диагноза сърдечно-съдово заболяване. Предположенията по отношение на механизмите, чрез които се реализира благоденствие и нараснало сърдечносъдово здраве са разнообразни3.
От една страна пациентите, които са в положително прочувствено здраве се придържат към по-здравословен метод на хранене, спят повече и имат повишен двигателен режим, а тези мероприятия се свързват с усъвършенстван надзор върху сърдечните рискови фактори и затова възстановяване на контрола над тях.
Мета-анализ, изследващ връзката сред оптимизма с три здравословни държания, сериозни за развиването на сърдечно-съдовите болести – физическа интензивност, хранителен режим и тютюнопушене, открива, че хората с по-високи по отношение на по-ниски равнища на оптимизъм са склонни да се занимават по-често с физически извършения, занимания, да се хранят по-здравословно и да пушат по-малко цигари. Тези промени в метода на живот неизбежно се свързват с редукция на сърдечно-съдовия риск.
При пациентите с прочувствен оптимизъм се регистрират по-ниски лабораторни равнища на триглицериди и по-високи равнища на HDL-C холестерол. Нагласата на пациентите с положително прочувствено здраве също е изменена, което се свързва с отделянето на редица хормони на щастието и благополучието – серотонин, допамин, окситоцин и ендорфини. Тези хормони вземат участие в регулирането на страстите и напрежението и способстват за изпитване на чувство за успокоение, благополучие и наслаждение.
Серотонинът се свързва с понижаване на чувството за боязън и меланхолия. Допаминът като невротрансмитер е виновен за изпитване на усеща като мотивация, благополучие и задоволеност. Отделянето на ендорфин се свързва с възприятие на еуфория, понижава възприятието за дискомфорт. Нивата на всички тези хормони се усилват по време на сън, кардио-тренировки тренировки и други позитивни страсти, написа puls.
Ето за какво поддържането на позитивно прочувствено здраве има значително значение за редукцията и реализиране на надзор над сърдечно-съдовите рискови фактори. Емоционалната поддръжка, изключително при пациентите с развито сърдечно заболяване, подкрепя по-бързото възобновяване и удобния излаз от болестта.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ