Есето на 8-годишния Йоан, което спечели сърцата
Сърдечно написано, по детски искрено, стоплящо сърцата и чисто със своята елементарност и отношение към живота, това есе на 8-годишния воторкласник Йоан от Варна бързо набира известност във фейсбук, откакто беше споделено от писателя Захари Карабашлиев, с рекомендация да бъде прочетено
Есето е същински бисер от състезанието на ВарнаЛит, уточни той. Озаглавено е " Писмо до себе си след 10 години ".
" Смял съм се с глас. Авторът получи специфичната премия, само че не присъстваше на тържествената гала (бил на лагер), по тази причина на идващия ден пристигна с баба си и ми подари тази своя картина и бурканче домашно кисело мляко. Млякото беше ужасно, картината е очевидно въодушевена от космоса, само че... дано не избързваме. Ето писмото, прелестно четене... ", написа Захари Карабашлиев.
Прочетохте ли писмото? Ето го и него:
.....................
Аз съм Йоан, на 8, само че към този момент съвсем на 9 години, от Варна. Още нямам и-мейл и употребявам този на мама, само че май ми е време да имам. Сега ще ви опиша за проектите си за бъдещето.
След 10 година ще съм на доста значима възраст, тъй като ще съм пълновръстен, независим (ако съм отговорен), ще мога да карам кола и няма да чувам мама и баща. Не мисля да пуша, тъй като пушенето е доста нездравословно, дробовете почерняват, почваш да кашляш и най-после даже името си не можеш да кажеш. На 18 година няма да съм възпитаник, може да съм студент, само че може и да не съм и мисля да заживея на село.
Ние село нямаме, живеем в апартамент, а вътрешният ни двор за нищо не става. Много пъти съм ходил на посетители в с. Геша, там имаме другари - Тео, Ели и Стоян. Отсядаме при вуйна Живка, която живее сама и напряко се чуди какво да прави с всичките стаи. Къщата й е доста остаряла и скърца, а банята има прозорче към двора и е доста красиво. Само през зимата е студено, до момента в който се къпеш, по тази причина гледаш небрежно и след това си спомняш. През зимата там падат такива снегове, че Тео даже не върви на учебно заведение във Велико Търново. Леля Живка има куче - Пантелей. И аз желая куче, обаче мама не дава, изморена е от почистване и от гледане на животни преди мен. Усещам, че скоро няма да си почине.
Една баба, съседка на вуйна Живка, има златен зъб. И аз желая златен зъб. Ако имаш златни зъби, няма потребност да ги миеш, само че не знам за какво е по този начин. Мечтата ми е да пребивавам в далечно село, в планината, да имам къща до гората и голям двор, напряко няколко километра да е. Ще си виждам животни там, ще имам 5 външни кучета, прасе, овца, кокошка и крава. Мама споделя, че храната е доста значима, по тази причина все готви и прави домашно кисело мляко. Аз също ще се науча да квася и непрекъснато ще пия айрян. Ще имам кон за разходки, само че и огромен джип - с него ще возя приятелите. Ще си лежа на тревата на двора като на пикник, ще виждам небето и няма да бързам за нищо.
Вътре в къщата безусловно ще имам котка, бяла мишка в клетка и фейско куче. Фейските кучета са дребни, комфортни за у дома, порода немски шпиц. Те са специфични и издръжливи, даже имат по-големи братовчеди и могат да оцелеят в планината. Познавам един шпиц, споделя се Фея и по тази причина им споделям фейски. Мисля да работя нещо на компютър, като баща. Той е програмист и може да работи на всички места, което е доста комфортно.
Освен това ще върша зехтин. В България няма маслини, по тази причина ще ги закупувам от Гърция, ще ги придвижвам в бъчви с коне или магарета, ще върша най-хубавия зехтин и ще го продавам. Обещал съм на доста хора да им давам от него, на мама и баща - по 2 литра месечно, на баба, на вуйна и чичо също, в случай че още са живи. На много другари съм заречен, тъй че ще би трябвало хубавичко да работя.
През зимата ще запалвам камината, ще си заставам у нас и ще посрещам посетители. Ако имам интернет и телевизия, те изобщо няма да желаят да си потеглят, ще играем компютърни игри, ще се забавляваме и ще си приказваме.
Толкова желая да пребивавам в тази моя къща, че не знам по какъв начин ще устоя още 10 години. Това ми е фантазията към този момент, а в случай че реша нещо друго, отново ще ви пиша.
С привет - Йоан Костов, II А клас, СУ “Св. Климент Охридски ", Варна.
Есето е същински бисер от състезанието на ВарнаЛит, уточни той. Озаглавено е " Писмо до себе си след 10 години ".
" Смял съм се с глас. Авторът получи специфичната премия, само че не присъстваше на тържествената гала (бил на лагер), по тази причина на идващия ден пристигна с баба си и ми подари тази своя картина и бурканче домашно кисело мляко. Млякото беше ужасно, картината е очевидно въодушевена от космоса, само че... дано не избързваме. Ето писмото, прелестно четене... ", написа Захари Карабашлиев.
Прочетохте ли писмото? Ето го и него:
.....................
Аз съм Йоан, на 8, само че към този момент съвсем на 9 години, от Варна. Още нямам и-мейл и употребявам този на мама, само че май ми е време да имам. Сега ще ви опиша за проектите си за бъдещето.
След 10 година ще съм на доста значима възраст, тъй като ще съм пълновръстен, независим (ако съм отговорен), ще мога да карам кола и няма да чувам мама и баща. Не мисля да пуша, тъй като пушенето е доста нездравословно, дробовете почерняват, почваш да кашляш и най-после даже името си не можеш да кажеш. На 18 година няма да съм възпитаник, може да съм студент, само че може и да не съм и мисля да заживея на село.
Ние село нямаме, живеем в апартамент, а вътрешният ни двор за нищо не става. Много пъти съм ходил на посетители в с. Геша, там имаме другари - Тео, Ели и Стоян. Отсядаме при вуйна Живка, която живее сама и напряко се чуди какво да прави с всичките стаи. Къщата й е доста остаряла и скърца, а банята има прозорче към двора и е доста красиво. Само през зимата е студено, до момента в който се къпеш, по тази причина гледаш небрежно и след това си спомняш. През зимата там падат такива снегове, че Тео даже не върви на учебно заведение във Велико Търново. Леля Живка има куче - Пантелей. И аз желая куче, обаче мама не дава, изморена е от почистване и от гледане на животни преди мен. Усещам, че скоро няма да си почине.
Една баба, съседка на вуйна Живка, има златен зъб. И аз желая златен зъб. Ако имаш златни зъби, няма потребност да ги миеш, само че не знам за какво е по този начин. Мечтата ми е да пребивавам в далечно село, в планината, да имам къща до гората и голям двор, напряко няколко километра да е. Ще си виждам животни там, ще имам 5 външни кучета, прасе, овца, кокошка и крава. Мама споделя, че храната е доста значима, по тази причина все готви и прави домашно кисело мляко. Аз също ще се науча да квася и непрекъснато ще пия айрян. Ще имам кон за разходки, само че и огромен джип - с него ще возя приятелите. Ще си лежа на тревата на двора като на пикник, ще виждам небето и няма да бързам за нищо.
Вътре в къщата безусловно ще имам котка, бяла мишка в клетка и фейско куче. Фейските кучета са дребни, комфортни за у дома, порода немски шпиц. Те са специфични и издръжливи, даже имат по-големи братовчеди и могат да оцелеят в планината. Познавам един шпиц, споделя се Фея и по тази причина им споделям фейски. Мисля да работя нещо на компютър, като баща. Той е програмист и може да работи на всички места, което е доста комфортно.
Освен това ще върша зехтин. В България няма маслини, по тази причина ще ги закупувам от Гърция, ще ги придвижвам в бъчви с коне или магарета, ще върша най-хубавия зехтин и ще го продавам. Обещал съм на доста хора да им давам от него, на мама и баща - по 2 литра месечно, на баба, на вуйна и чичо също, в случай че още са живи. На много другари съм заречен, тъй че ще би трябвало хубавичко да работя.
През зимата ще запалвам камината, ще си заставам у нас и ще посрещам посетители. Ако имам интернет и телевизия, те изобщо няма да желаят да си потеглят, ще играем компютърни игри, ще се забавляваме и ще си приказваме.
Толкова желая да пребивавам в тази моя къща, че не знам по какъв начин ще устоя още 10 години. Това ми е фантазията към този момент, а в случай че реша нещо друго, отново ще ви пиша.
С привет - Йоан Костов, II А клас, СУ “Св. Климент Охридски ", Варна.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ