Д. Пардю: Промяна на границите на Балканите пасва отлично на стратегията на Русия
Сърбия и Косово имат късмет да бъдат признати в Европейски Съюз, в случай че разрешат спора между тях. Предлаганата замяна на територии би трябвало да донесе мир, само че в действителност ще сътвори нови проблеми, твърди Джеймс Пардю в коментар за " Дойче веле ".
Американската дипломация на Балканите (от Дейтънското съглашение в Босна през 1995 година до оповестяването на независимостта на Косово през 2008 г.) в никакъв случай не е преследвала концепцията за корекции на границите в региона след разпадането на Югославия. Вместо това Вашингтон постоянно е упорствал за решаването на етническите проблеми с инструментите на демокрацията.
Водените от Съединени американски щати на практика диалози бяха задоволително сложни, тъй че безкрайните проблеми не биваше да бъдат обременявани с полемика и за националните граници. Участниците в договарянията за Охридското съглашение, което предотврати етнически стимулирана революция в Македония, в никакъв случай не са имали поради териториалното разделяне като решение на проблемите. Охридското съглашение се базира на един главен принцип, а точно, че " няма териториални решения за етническите въпроси ".
Само в Дейтънското съглашение Съединени американски щати резервираха една част от концепцията за разделяне като позволиха в границите на общата страна Босна и Херцеговина съществуването на двете формирания " Република Сръбска " и " Федерация Босна и Херцеговина ". Но това разделяне на народностните групи единствено задълбочи етническото напрежение и разцепление и насърчи външните намеси във вътрешните работи на Босна и Херцеговина.
За страдание и през днешния ден все някой стига до концепцията за смяна на националните граници, с цел да позволи етническите спорове. Последното предложение, което явно е привлекателно за Прищина, планува замяна на част от Северно Косово оттатък реката Ибар, където живеят доста сърби, против парче земя от Прешевската котловина в Южна Сърбия, обитаема най-вече с албанци. Тази замяна на територии би трябвало да проправи пътя на Сърбия и Косово към Европейски Съюз.
Търговията с територии обаче е неприятна концепция. Новото пробутване на граници за решаването на етнически спорове е отживяла процедура от колониалното време, която цели основаването на етнически чисти територии. Концепцията дава отговор на мисленето на националистите и е освен това от мъничко расизъм. Освен това тази идея в никакъв случай не е допринасяла в предишното за понижаване на етническите напрежения. Едва ли това ще стане и в този момент. Какво ще стане със сърбите, които живеят в други райони на Косово? Какво ще стане със сърбите в Прешевската котловина и с албанците, които живеят в Северно Косово или имат парцели там?
Подобна замяна на територии сред Косово и Сърбия евентуално ще докара до още по-голяма неустойчивост в района. Ако предлагането се реализира, тогава сърбите и Република Сръбска в Босна сигурно ще стартират да посочват и други територии, които подлежат на замяна.
Непрекъснатите старания на Русия да предизвиква неустойчивостта на Балканите е още една причина да бъдем изключително деликатни при размяната на територии сред Косово и Сърбия. От позиция на афинитета на Белград към Москва и напъните на Русия да сее разкол на Балканите, концепцията за ново чертане на границите пасва чудесно на съветската тактика за подкопаване на демокрацията и стабилността на района. Частичните корекции на границите на Балканите пасват чудесно и на метода на Русия към Грузия и Украйна.
За страдание егоцентричната американска администрация на Тръмп въобще не се интересува от значимите въпроси в Европа. Републиканските американски държавни управления в никакъв случай на се показвали огромен интерес към Балканите. Но сегашната администрация на Тръмп надмина всички. Сегашният консултант по въпросите на националната сигурност Джон Болтън по подигравка на ориста разгласи тъкмо в Киев, че Съединени американски щати нямало да се опълчват на размяната на територии сред Косово и Сърбия.
Тегленето на нови линии по географската карта постоянно наподобява като просто решение. Това обаче не е по този начин. Положението на останалите да живеят в Косово сърби и на живеещите в Сърбия албанци единствено ще разпали нови спорове. Вероятно Косово ще изисква цялостното признание на своя суверенитет и отделянето от Сърбия още преди да е реализирано някакво единодушие. Трябва да бъде решен и въпросът за сръбския достъп до историческите места в Косово. Въпросите, по които би трябвало да се договаря, са много щекотливи и няма гаранция, че двете страни ще се спогодят.
Ако се стигне до такава степен, това ще бъде оттегляне от демократичния принцип за равноправието на всички жители и завръщане към различната идея за териториално разделяне на етническите групи за понижаване на етническите напрежения. Осъществяването на главните правила на демокрацията за равни права и равни шансове за всички жители може да продължи дълго и да изисква доста сила за подобряването на етническите връзки в един район. Но в дълготрайна вероятност предлаганото от демокрацията равно отнасяне на всички жители е доста по-добър и по-стабилен вид за решение на етническите напрежения, в сравнение с смяната на границите.
*Джеймс Пардю е измежду най-активните участници в договарянията за постигането на мир на Балканите след разпада на Югославия. По персонално гледище на Ричард Холбрук той е включен в договарянията, довели до сключването на Дейтънското спокойно съглашение през 1995 година. В интервала 2002 - 2005 година той е дипломат на Съединени американски щати в София.
Американската дипломация на Балканите (от Дейтънското съглашение в Босна през 1995 година до оповестяването на независимостта на Косово през 2008 г.) в никакъв случай не е преследвала концепцията за корекции на границите в региона след разпадането на Югославия. Вместо това Вашингтон постоянно е упорствал за решаването на етническите проблеми с инструментите на демокрацията.
Водените от Съединени американски щати на практика диалози бяха задоволително сложни, тъй че безкрайните проблеми не биваше да бъдат обременявани с полемика и за националните граници. Участниците в договарянията за Охридското съглашение, което предотврати етнически стимулирана революция в Македония, в никакъв случай не са имали поради териториалното разделяне като решение на проблемите. Охридското съглашение се базира на един главен принцип, а точно, че " няма териториални решения за етническите въпроси ".
Само в Дейтънското съглашение Съединени американски щати резервираха една част от концепцията за разделяне като позволиха в границите на общата страна Босна и Херцеговина съществуването на двете формирания " Република Сръбска " и " Федерация Босна и Херцеговина ". Но това разделяне на народностните групи единствено задълбочи етническото напрежение и разцепление и насърчи външните намеси във вътрешните работи на Босна и Херцеговина.
За страдание и през днешния ден все някой стига до концепцията за смяна на националните граници, с цел да позволи етническите спорове. Последното предложение, което явно е привлекателно за Прищина, планува замяна на част от Северно Косово оттатък реката Ибар, където живеят доста сърби, против парче земя от Прешевската котловина в Южна Сърбия, обитаема най-вече с албанци. Тази замяна на територии би трябвало да проправи пътя на Сърбия и Косово към Европейски Съюз.
Търговията с територии обаче е неприятна концепция. Новото пробутване на граници за решаването на етнически спорове е отживяла процедура от колониалното време, която цели основаването на етнически чисти територии. Концепцията дава отговор на мисленето на националистите и е освен това от мъничко расизъм. Освен това тази идея в никакъв случай не е допринасяла в предишното за понижаване на етническите напрежения. Едва ли това ще стане и в този момент. Какво ще стане със сърбите, които живеят в други райони на Косово? Какво ще стане със сърбите в Прешевската котловина и с албанците, които живеят в Северно Косово или имат парцели там?
Подобна замяна на територии сред Косово и Сърбия евентуално ще докара до още по-голяма неустойчивост в района. Ако предлагането се реализира, тогава сърбите и Република Сръбска в Босна сигурно ще стартират да посочват и други територии, които подлежат на замяна.
Непрекъснатите старания на Русия да предизвиква неустойчивостта на Балканите е още една причина да бъдем изключително деликатни при размяната на територии сред Косово и Сърбия. От позиция на афинитета на Белград към Москва и напъните на Русия да сее разкол на Балканите, концепцията за ново чертане на границите пасва чудесно на съветската тактика за подкопаване на демокрацията и стабилността на района. Частичните корекции на границите на Балканите пасват чудесно и на метода на Русия към Грузия и Украйна.
За страдание егоцентричната американска администрация на Тръмп въобще не се интересува от значимите въпроси в Европа. Републиканските американски държавни управления в никакъв случай на се показвали огромен интерес към Балканите. Но сегашната администрация на Тръмп надмина всички. Сегашният консултант по въпросите на националната сигурност Джон Болтън по подигравка на ориста разгласи тъкмо в Киев, че Съединени американски щати нямало да се опълчват на размяната на територии сред Косово и Сърбия.
Тегленето на нови линии по географската карта постоянно наподобява като просто решение. Това обаче не е по този начин. Положението на останалите да живеят в Косово сърби и на живеещите в Сърбия албанци единствено ще разпали нови спорове. Вероятно Косово ще изисква цялостното признание на своя суверенитет и отделянето от Сърбия още преди да е реализирано някакво единодушие. Трябва да бъде решен и въпросът за сръбския достъп до историческите места в Косово. Въпросите, по които би трябвало да се договаря, са много щекотливи и няма гаранция, че двете страни ще се спогодят.
Ако се стигне до такава степен, това ще бъде оттегляне от демократичния принцип за равноправието на всички жители и завръщане към различната идея за териториално разделяне на етническите групи за понижаване на етническите напрежения. Осъществяването на главните правила на демокрацията за равни права и равни шансове за всички жители може да продължи дълго и да изисква доста сила за подобряването на етническите връзки в един район. Но в дълготрайна вероятност предлаганото от демокрацията равно отнасяне на всички жители е доста по-добър и по-стабилен вид за решение на етническите напрежения, в сравнение с смяната на границите.
*Джеймс Пардю е измежду най-активните участници в договарянията за постигането на мир на Балканите след разпада на Югославия. По персонално гледище на Ричард Холбрук той е включен в договарянията, довели до сключването на Дейтънското спокойно съглашение през 1995 година. В интервала 2002 - 2005 година той е дипломат на Съединени американски щати в София.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ