Морските фарове стават туристическа атракция
Съоръженията съществуват от дълбока античност
Най-посещавания фар у нас е този на остров Св. Анастасия
За моряците и риболовците морските фарове имат строга символика и предизвестяват за скрити рискове нощем и в мъглата. С напредъка на навигационната техника обаче те от ден на ден остават на назад във времето. Модерните кораби и яхти не се нуждаят от техните услуги, тъй като имат джи пи ес системи. Само по- дребните морски съдове още разчитат на тях.
Маяците стартират да се трансформират в атракции за туристите. В света работещите морски знаци, както още ги назовават, са към 1500 и са посещавани от туристи. У нас най-посещаваният от летовници фар е този на остров Св. Анастасия.
Наистина огромните кораби си имат всички нужни навигационни системи, само че пък дребните корабчета и яхти, към момента имат потребност от тези морски знаци. Ако ти откаже системата- разчиташ на фаровете. Истината обаче е, че фактически последователно отиват в предишното и стават по- скоро туристически атракции, разясняват бургаски морски капитани.
“Морските фарове към момента са си нужни. Всеки от тях свети с избрани, свои характерни светлини. Някой път, в случай че електрониката откаже, капитаните имат специфични книги, в които са разказани, и по това какви светлини се излъчват, може да се ориентира къде се намира морският съд ”, счита капитан Красимир Вангелов от Несебър.
Морският фар е оборудване във формата на кула със мощна светлина на върха за обозначаване на пътищата на плавателни съдове. Фарът нормално е оцветен в контрастни цветове и е със мощен светлинен източник, дооборудван с оптическа система за увеличаване на светлината, звукова система за предизвестие – сирена. Освен светлинен и звуков сигнал, някоипредават и радио сигнал (радиофарове). Морските фарове се употребяват за сигнализация за рискови области от сушата, скали на непредвидени места, както и за безвредно нахлуване в пристанищата.
Фаровете съществуват от дълбока античност, а съгласно хипотезата на проф. Казимир Попконстантинов, колосът от бронз Аполон, който в древността се издигал на остров “Свети Иван ” край Созопол, държал в ръката си огън, който служел като ориентир на корабите. По нашето Черноморие има 19 морски фара. Най- южният е този на пристанището в Ахтопол.
Повечето от маяците към този момент се командват автоматизирано и нямат потребност от фаропазачи. Тази специалност практикуват към момента хора на местата, където няма ток и вода, и би трябвало да зареждат батерии, с цел да черпят сила от тях лампите на светещия знак. Така, както е на остров “Свети Иван ” до ден сегашен.
Бургазлията Асен Петров и брачната половинка му живели на острова и се грижели за фара от 1990- та до 1998- ма година. Асен си спомня за ония дни- надалеч от хорската суетност. Двамата си имали малко стопанство- отглеждали кокошки, пуйки,овце и кози. На пристана била вързана служебна лодка, тъй че да се зареждат с хранителни запаси, когато се постанова. При една люта зима, цели 40 дни нямали опция да изоставен острова с морския съд- морето било бурно, вълните големи. Това обаче не ги плашело, тъй като си имали всичко- и храна, и вода в ресурс. Асен Петров постоянно е помагал на риболовците в мъглата. Тогава пускал и сирена, с цел да ги предизвести, че наближават острова и с цел да не се блъснат в скалите. Приемал и хора в къщичката си.
Веднъж момиче от столицата и немец останали на острова, като споделили, че лодката, която сякаш очаквали, не пристигнала да ги вземе назад. Асен ги приютил. Били влюбени. На негови сътрудници обаче са се случвали не толкоз сантиментални, а напряко страшни истории. Обърната лодка изправила на нокти един от фаропазачите на острова. Рибарите описват, че точно той провел спасяването нацяло семейство, което било в нея.
На остров “Света Анастасия ”, фаропазачите също не се тормозят от дългите зими и самотата. Запасяват се с огромен брой консерви и даже достъпът до “Света Анастасия ” за дълго да се окаже неосъществим, имат храна.
Фарът на острова има богата история- през 1883 година “Фаровата компания на Османската империя ” построила къщичката на фаропазача, до която имало “върлина за окачване на фенер ”. 31 години по- късно се построява фарова кула с двуфитилна петролна лампа с бяла непрекъсната светлина. През 1932 година на нея бил инсталиран фаров уред, работещ на маслен газ по посока на каменист регион, именуван Биволите.
След отварянето на остров Света Анастасия за туристи, фарът също е една от атракциите, които гостите посещават.
Бургаският фар пък е първият български пристанищен фар. Пристанището на морския град е намерено по- късно, четири години, откакто той е инсталиран.
Историята му стартира през 1899 година, когато френската компания Sautri & Harle доставя и инсталира три фара, които представлявали петролни лампи с 187,5 – милиметрови оптики. В началото фарът излъчвал непрекъсната бяла светлина.
Професор Казимир Попконстантинов:
Древната скулптура на Аполон на остров „ Свети Иван “ е била морски фар
Според хипотезата на проф. Казимир Попконстантинов, още от ранно време- 5- 4 век, когато стартира гръцката колонизация, по отношение на комерсиалните връзки, са били нужни сигурни ориентири за корабите по море. Добрите ориентири са били точно фаровете. Те са представлявали големи човешки колоси. Не е изключено голямата бронзова скулптура на Аполон, която е била на остров Свети Иван да е била морски фар. “За тази скулптура, която е била висока 13 метра и 25 сантиметра се счита, че е отнесена в Рим или по време на преместването е потънала. Тя е била от бронз и от нея е непокътнато едно грамадно ходило ”, споделя проф. Попконстантинов. Вероятно в лявата или дясната ръка на статуята е имало огън, който е служел като ориентир на морските съдове. Не инцидентно на това място има морски фар и до ден сегашен. Когато се плава против него, островът се слива с хоризонта и едвам, когато го доближиш на разстояние 5- 6 благи, той като че ли ненадейно “израства ” от морето.
Статуята е била направена от гръцкия ваятел Каламис и слага доста въпроси, които са с сложни отговори, изяснява ученият. Например- къде е била направена. Тежала е цели 30 тона и в случай че приемем, че е била пренесена от Гърция, то превозването и евентуално е ставало на части. Другият вид е да е била изваяна на острова или пък в непосредствена непосредственост. Наоколо има местност- рид, наименуван “Меден хълм ”, където се добивал мед.
Това лято, по време на археологически разкопки на острова, е било правено сондажно изследване на 30- 40 метра северозападно от фара. Археолозите са попаднали на основи, построени от камъни и тухли- това може би е била основата на статуята, служила на античните като фар.
Сегашният фар на “Свети Иван ” е издигнат през 1883- та година от френска компания. При откриването му, през месец декември същата година, е било оповестено, че оптиката му е от шеста степен. Светлината му се е виждала от 25- 30 километра.
Най-посещавания фар у нас е този на остров Св. Анастасия
За моряците и риболовците морските фарове имат строга символика и предизвестяват за скрити рискове нощем и в мъглата. С напредъка на навигационната техника обаче те от ден на ден остават на назад във времето. Модерните кораби и яхти не се нуждаят от техните услуги, тъй като имат джи пи ес системи. Само по- дребните морски съдове още разчитат на тях.
Маяците стартират да се трансформират в атракции за туристите. В света работещите морски знаци, както още ги назовават, са към 1500 и са посещавани от туристи. У нас най-посещаваният от летовници фар е този на остров Св. Анастасия.
Наистина огромните кораби си имат всички нужни навигационни системи, само че пък дребните корабчета и яхти, към момента имат потребност от тези морски знаци. Ако ти откаже системата- разчиташ на фаровете. Истината обаче е, че фактически последователно отиват в предишното и стават по- скоро туристически атракции, разясняват бургаски морски капитани.
“Морските фарове към момента са си нужни. Всеки от тях свети с избрани, свои характерни светлини. Някой път, в случай че електрониката откаже, капитаните имат специфични книги, в които са разказани, и по това какви светлини се излъчват, може да се ориентира къде се намира морският съд ”, счита капитан Красимир Вангелов от Несебър.
Морският фар е оборудване във формата на кула със мощна светлина на върха за обозначаване на пътищата на плавателни съдове. Фарът нормално е оцветен в контрастни цветове и е със мощен светлинен източник, дооборудван с оптическа система за увеличаване на светлината, звукова система за предизвестие – сирена. Освен светлинен и звуков сигнал, някоипредават и радио сигнал (радиофарове). Морските фарове се употребяват за сигнализация за рискови области от сушата, скали на непредвидени места, както и за безвредно нахлуване в пристанищата.
Фаровете съществуват от дълбока античност, а съгласно хипотезата на проф. Казимир Попконстантинов, колосът от бронз Аполон, който в древността се издигал на остров “Свети Иван ” край Созопол, държал в ръката си огън, който служел като ориентир на корабите. По нашето Черноморие има 19 морски фара. Най- южният е този на пристанището в Ахтопол.
Повечето от маяците към този момент се командват автоматизирано и нямат потребност от фаропазачи. Тази специалност практикуват към момента хора на местата, където няма ток и вода, и би трябвало да зареждат батерии, с цел да черпят сила от тях лампите на светещия знак. Така, както е на остров “Свети Иван ” до ден сегашен.
Бургазлията Асен Петров и брачната половинка му живели на острова и се грижели за фара от 1990- та до 1998- ма година. Асен си спомня за ония дни- надалеч от хорската суетност. Двамата си имали малко стопанство- отглеждали кокошки, пуйки,овце и кози. На пристана била вързана служебна лодка, тъй че да се зареждат с хранителни запаси, когато се постанова. При една люта зима, цели 40 дни нямали опция да изоставен острова с морския съд- морето било бурно, вълните големи. Това обаче не ги плашело, тъй като си имали всичко- и храна, и вода в ресурс. Асен Петров постоянно е помагал на риболовците в мъглата. Тогава пускал и сирена, с цел да ги предизвести, че наближават острова и с цел да не се блъснат в скалите. Приемал и хора в къщичката си.
Веднъж момиче от столицата и немец останали на острова, като споделили, че лодката, която сякаш очаквали, не пристигнала да ги вземе назад. Асен ги приютил. Били влюбени. На негови сътрудници обаче са се случвали не толкоз сантиментални, а напряко страшни истории. Обърната лодка изправила на нокти един от фаропазачите на острова. Рибарите описват, че точно той провел спасяването нацяло семейство, което било в нея.
На остров “Света Анастасия ”, фаропазачите също не се тормозят от дългите зими и самотата. Запасяват се с огромен брой консерви и даже достъпът до “Света Анастасия ” за дълго да се окаже неосъществим, имат храна.
Фарът на острова има богата история- през 1883 година “Фаровата компания на Османската империя ” построила къщичката на фаропазача, до която имало “върлина за окачване на фенер ”. 31 години по- късно се построява фарова кула с двуфитилна петролна лампа с бяла непрекъсната светлина. През 1932 година на нея бил инсталиран фаров уред, работещ на маслен газ по посока на каменист регион, именуван Биволите.
След отварянето на остров Света Анастасия за туристи, фарът също е една от атракциите, които гостите посещават.
Бургаският фар пък е първият български пристанищен фар. Пристанището на морския град е намерено по- късно, четири години, откакто той е инсталиран.
Историята му стартира през 1899 година, когато френската компания Sautri & Harle доставя и инсталира три фара, които представлявали петролни лампи с 187,5 – милиметрови оптики. В началото фарът излъчвал непрекъсната бяла светлина.
Професор Казимир Попконстантинов:
Древната скулптура на Аполон на остров „ Свети Иван “ е била морски фар
Според хипотезата на проф. Казимир Попконстантинов, още от ранно време- 5- 4 век, когато стартира гръцката колонизация, по отношение на комерсиалните връзки, са били нужни сигурни ориентири за корабите по море. Добрите ориентири са били точно фаровете. Те са представлявали големи човешки колоси. Не е изключено голямата бронзова скулптура на Аполон, която е била на остров Свети Иван да е била морски фар. “За тази скулптура, която е била висока 13 метра и 25 сантиметра се счита, че е отнесена в Рим или по време на преместването е потънала. Тя е била от бронз и от нея е непокътнато едно грамадно ходило ”, споделя проф. Попконстантинов. Вероятно в лявата или дясната ръка на статуята е имало огън, който е служел като ориентир на морските съдове. Не инцидентно на това място има морски фар и до ден сегашен. Когато се плава против него, островът се слива с хоризонта и едвам, когато го доближиш на разстояние 5- 6 благи, той като че ли ненадейно “израства ” от морето. Статуята е била направена от гръцкия ваятел Каламис и слага доста въпроси, които са с сложни отговори, изяснява ученият. Например- къде е била направена. Тежала е цели 30 тона и в случай че приемем, че е била пренесена от Гърция, то превозването и евентуално е ставало на части. Другият вид е да е била изваяна на острова или пък в непосредствена непосредственост. Наоколо има местност- рид, наименуван “Меден хълм ”, където се добивал мед.
Това лято, по време на археологически разкопки на острова, е било правено сондажно изследване на 30- 40 метра северозападно от фара. Археолозите са попаднали на основи, построени от камъни и тухли- това може би е била основата на статуята, служила на античните като фар.
Сегашният фар на “Свети Иван ” е издигнат през 1883- та година от френска компания. При откриването му, през месец декември същата година, е било оповестено, че оптиката му е от шеста степен. Светлината му се е виждала от 25- 30 километра.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ