Какво не можем да направим в съня си
Сънят е нужен детайл на нашето здраве и релаксация. Някои учени го преглеждат като нужното време на мозъка за диагностика на всички органи. Истината е, че до през днешния ден никой не може да даде разумно пояснение. Съществуват доста теории и нито една не е напълно призната. И още не сме намесили сънищата. Те не престават да имат някаква страна връзка с нашия хабитат, изключително откакто оферират най-дивите ни мечти, както и най-мрачните ни страхове. Какво ще ни се падне, когато затворим очи, никой не може да знае. Не е доста прелестно да оставяте тялото си без никаква защита, когато пандизите очи, само че дано обърнем внимание на сънищата.
Колежът „ Албърт Айнщайн “ по медицина и логика на психиката ще натовари хора като Шелби Харис, които могат да потвърдят, че всеки сън е извънредно персонален за всеки един човек. От изключително значение е дали въобще ще си спомните съня, тъй като доста постоянно при пробуждане ще изгубите връзката и спомените. Сънищата имат резултат в будно положение от няколко минути и в случай че не ги запишете незабавно, то най-вероятно няма да ви се костват толкоз инстински. Съществуват качества на сънищата, които се ползват при безусловно всички хора – те са закон и сме сигурни, че в идващите редове ще си спомните най-малко за 1-2 такива случая:
Никога не сте се сънували, че употребявате своя мобилен телефон. Със сигурност може да го носите, допустимо е да сте създали фотография, само че не го разглеждате и не търсите в интернет безусловно нищо. Изданието Psychology Today моли 16 хиляди респондента да споделят своите сънища в продължение на една седмица – едвам 4% признават, че в тях е имало мобилен телефон. И това е изненада, откакто приказваме за едно от най-често употребяваните устройства в нашето ежедневие. По думите на друга изследователка – Алис Роб, телефоните са към момента нова промяна на нашето време и на практика не са съумели да се наложат. Това продължава да е догадка, тъй като още e рано да ги интегрираме в сънищата. И появяването на телефони постоянно е връзка с някаква друга страст.
Има сънища, които доста желаете да сънувате, само че има и такива, от които могат да ви побиват тръпки. При хората с ясни сънища ще се открие, че има връзка и с едно изключително човешко качество – гъделът. Това значи, че когато управляват своите сънища, могат да изпитват разнообразни страсти и познати усеща. Гъделът е едно такова, в случай че се погъделичкат на сън или бъдат погъделичкани в съня си от някого различен, то възможностите да изпитат действително тази страст, не може да бъде пренебрегнат. В съня си губим всякаква връзка с тялото си и мозъкът редуцира напълно контрола на всичко протичащо, се, само че до някаква степен можем да реагираме и да се събудим внезапно. Кошмарите са го доказвали доста пъти!
Обичате четенето и разглеждате книги, наслаждавате се на положителните писатели? Спокойно, това няма да се случи, до момента в който спите. Възможно е да сънувате, че сте назад в учебно заведение и препрочитате „ Под игото “, както и да виждате улични знаци и табели на магазини или улици. Причината в никакъв случай да не четем книги на сън е, че секцията, отговаряща за интерпретация на език и разбирането му, е изключена. В сънищата си ще чуем някои странни фрази, които нямат никакъв смисъл или логичност в подредбата на думите.
Не, не сте пророци, в случай че постоянно заставате пред свещената книга на сън и стартирате да четете заклинания, просто сега нямате връзка с отдел филология в главата си. Това е изцяло обикновено и целесъобразно. Само хората, които четат непрекъснато и без нито един пропуск, биха могли да сънуват тъкмо това и даже да основават логическа тирада в своите сънища само че това сигурно не подсигурява безспорна успеваемост, а и в действителност ли във времето, в което може да изградите един цялостен Inception, бихте предпочели да четете книги?
Колко постоянно се пробвате да избягате от нещо ужасно и злокобно? Ако сте изпадали в призрачен сън, то въобще не се изненадваме. Изненадата е, че най-вероятно усещате тичането като бягство под вода и мускулите работят изключително. Тичането доста бързо в сънища се случва доста, доста рядко! Отново е отговорен мозъкът, който по време на сън е деен, до момента в който нашите мускули остават парализирани.
Не е най-приятното преживяване, само че споровете в сигналите на нервната система ни карат да активираме тялото си доста постепенно. Това основава и чувството, че сме под вода, когато сме претрупани физически интензивно. Теорията на Адам Синицки – фитнес треньор – е, че най-вероятно мозъкът основава света в съня ни, към самите нас, когато стартираме да бягаме на сън, той не може да сътвори околната ни среда толкоз бързо, затова забавя усещането за бягане. Звучи разумно, само че като всичко към този момент разказано – това също е една доктрина.
В сънищата е съвсем невероятно да създавате истински лица. Не приказваме за лицата на познати, които към този момент сте виждали, а за ясно изразени лица, които виждате за първи път и може да запомните в елементи? Института по невро науки в Станфорд се пробва да откри отговор навръх този феномен. Ясно е, че всяка вечер нашият мозък събира несъмнено количество мемоари, като се пробва да трансферира множеството хора в дълготрайната ни памет. И най-важното е, че множеството лица се раждат от действителния живот и се придвижват в нашата памет. Възможно е да забележим лице, което сме мярнали на светофара, само че сигурно сме го виждали някъде, изключително откакто даже имаме това чувство. Странно или не, в действителност е мъчно да изградим лице, което не сме виждали от всекидневния живот.
Друг минус на сънищата е, че те в никакъв случай не са с известно времетраене. Нито един сън действително не трае през цялата REM фаза. Учените от университета в Берн съумяват да открият работещ способ за следенето на времето, през което сънуваме. Те вършат детайлна схема на интензивността на нашия мозък по време на сън. Хората с ясни сънища – най-често помнещи ги или с по-голям надзор над тях – били помолени на сън да вървят по стълби, това задействало придвижването на очите и проучването на дължината им. Странното е, че не постоянно можем да обвържем сънят си напълно с мозъчната интензивност. Има разлика сред времетраенето на съня и дейностите в действителни живот. Понякога в съня можем да имаме чувството, че претърпяваме ден или седмица, а действително не се вместваме даже в час.
Друго ограничаване на сънищата, което остава противоречиво за някои учени, само че огромен брой от специалистите не престават да имат вяра, че е съвсем невероятно да се усети мирис на сън. Само % от по-чувствителните на аромати, респонденти, твърди, че усеща аромати на сън, само че не е несъмнено дали това просто не е спомен от сходен обект или действително се подтиква самият мозък, с цел да подсети на подобен мирис.
И не на последно място, дано приключим с музикалното оформление на сънищата. Да, има такова, само че единствено в случай че сте музикант. Училището по медицина в Бостън има отговор от професор по неврология на име Патрик МакНамара, който вижда, че до момента в който хората заспиват, могат да основават или да не основават музика – просто са два вида.
Теорията на професора е, че това даже може да е предпазен механизъм при хора, които са лабилни на музика. Представете си, че заспивате и се събуждате с чувството, че сте слушали една ария от самото начало. При мнозина няма сънища с музика, само че при музикантите може да има такива, въпреки и да не са ясно изразени или лесни за помнене. Мозъкът интерпретира всичко по най-различни способи, само че все пак показва изключително отношение с нашите усещания на дневна база.
