Санкции, всеобщи митинги и разпадащият се модел на „ четирите стълба “ изправят Белград пред мъчителен избор в миг, когато пространството за геополитическо лавиране внезапно се стеснява
Александър Миладинович, Би Би Си
Санкции, забрани за експорт, остри послания от секрети и обществени служби, демонстративни отсъствия от срещи – вместо непоклатимост, доверие, положителни връзки и здрави връзки.
Отношенията на Сърбия със Съединените щати, Русия и Европейския съюз през последните месеци са белязани от изцяло друг звук спрямо предходните, относително идилични 13 години ръководство на Александър Вучич и Сръбската прогресивна партия (СПС).
„ Режимът на Вучич навлезе във фаза на фундаментални промени във вътрешните, районните и интернационалните връзки, като тези промени са взаимно свързани. Заради митингите, които не престават повече от година, и очевидната уязвимост на властта, ръководещите към този момент не са в положение да извършват резултатите, които са дали обещание на интернационалните си сътрудници “, съобщи Едуард П. Джоузеф, учител в университета „ Джонс Хопкинс “.
Повод за студентските митинги, които прераснаха в всеобщи, продължителни антиправителствени демонстрации в Сърбия, беше сриването на козирката на жп гарата в Нови Сад, при което починаха 16 души.
Зорана Михайлович, някогашен вицепремиер, министър и професор по енергетика и стопанска система, вижда аргументите за измененията във външната политика от друга позиция.
„ Ние като общество обичаме да си внушаваме, че всяко решение се взема, тъй като властта няма поддръжка – което не е правилно. Геополитическият ураган, който през днешния ден господства, основава талази и към страни, които се пробват да останат неутрални “, счита тя.
От 2009 година Сърбия води външна политика, учредена на така наречен „ четири стълба “ – Съединени американски щати, Европейски Съюз, Русия и Китай.
Тогавашният президент Борис Тадич очерта тази рамка след посещаване в Пекин, а по-късно същия курс продължиха неговите наследници Томислав Николич и Александър Вучич.
„ В свят, който се трансформира бързо, основните стълбове на сръбската външна политика остават непроменени “, съобщи външният министър Марко Джурич.
„ Европейската интеграция като стратегическа цел, военната индиферентност като основа на сигурността и метод, който разрешава съдействие с разнообразни световни играчи при отбрана на националните ползи “, сподели той пред в. „ Политика “.
Най-голямото предизвикателство, по думите му, е, че светът върви към система с повече от един център на власт.
„ Пространството за маневриране се стесни, а от страните все по-често се чака ясно и еднопосочно позициониране. Сърбия обаче се стреми да гради връзките си прагматично и рационално – там, където ползите съответстват, при ясно обрисувани червени линии по въпросите за суверенитета, териториалната целокупност и сигурността “, акцентира министърът.
Американският дирек: наказания от „ Тръмп сърбина “
Само преди година изглеждаше, че има пространство за маневри. Когато Доналд Тръмп се върна в Белия дом в края на 2024 година, еуфорията измежду част от последователите на властта в Сърбия доближи връх. Най-големият проправителствен таблоид нае билбордове с облика на американския президент и надпис „ Тръмп, сърбино “.
В края на 2025 година обаче връзките сред Сърбия и Съединени американски щати към този момент са белязани от глобите против сръбската петролна компания НИС, довели до прекъсване на рафинерията в Панчево, от възбраната за експорт на гуми от китайската фабрика Linglong в Зренянин, както и от открояването на Сърбия в американския Конгрес поради проблеми с корупцията и демократичните стандарти.
„ Не бива да се не помни, че администрацията на Тръмп не беше удовлетворена от поддръжката на Сърбия за успеха на Байдън през 2020 година, въпреки това в никакъв случай да не беше казано публично. Имаше я и онази странна аудиенция на сръбския президент в Съединени американски щати, когато той обявяваше три срещи с Тръмп, а всичко приключи с бързото му завръщане в страната “, напомни Иван Вейвода, откривател във Виенския институт за интернационалните връзки.
В Белград се надяваха на облекчение в новото систематизиране на американските политически карти, най-много посредством позоваване на сякаш идеологическа непосредственост с Доналд Тръмп. Вместо това последва засилен напън.
„ Основната неточност на Вучич, както и на други националистически водачи на Балканите, беше упованието, че успеха на Тръмп ще докара до осъществяване на старите националистически мечти и изваждане от чекмеджетата на от дълго време забравени проекти. Това демонстрира и непоследователността на политиката на Тръмп – от една страна идеологическият слой, който включва благосклонностите му към други автократи и етнонационалистическата идея MAGA („ Да създадем Америка още веднъж велика “), а от друга – също толкоз значимият стопански метод, учреден на прагматична търговия на ползи “, изясни Бодо Вебер, старши помощник в Съвета за политика на демократизацията в Берлин.
Именно по този въпрос Иван Вейвода вижда двете лица на Америка при Тръмп.
„ Съединени американски щати гледат на Сърбия и на въпроса с НИС по едно и също време като на проблем в връзките с Русия и като на опция за усилване на позициите си в европейската енергийна политика посредством продажба на личен полутечен газ. “
Вашингтон към този момент повече от година упорства съветският мажоритарен притежател да излезе от НИС. Руснаците не бързат с продажбата, а Сърбия към този момент отхвърля да национализира компанията, продадена през 2008 година
Именно тук Зорана Михайлович вижда и позитивни сигнали.
„ Администрацията на Тръмп прояви схващане, защото глобите, които бяха оповестени още през декември 2024 година при Байдън, след идването на Тръмп бяха отлагани цели девет месеца.
Известно е, че Съединени американски щати не работят по този метод и това беше казус, зародил точно поради качествените връзки сред Вучич и Тръмп и неговата администрация “, твърди тя.
Михайлович е уверена, че въпросът със глобите ще бъде решен позитивно и акцентира, че „ това не са наказания против Сърбия, а против една компания в съветска благосъстоятелност “.
За Едуард П. Джоузеф обаче те са опция за трайна смяна: „ Това е късмет Сърбия най-сетне да се дефинира ясно във връзка с своя стратегически път, а НИС може да бъде част от този избор.
Руският дирек: сред петрола и боеприпасите
След като Русия стартира пълномащабната си инвазия в Украйна през февруари 2022 година, сръбската външна политика се оказа в изключително неуместна позиция. От една страна, Украйна не призна независимостта на Косово – въпрос от основно значение за Белград във външната му политика. В този смисъл Сърбия не можеше да поддържа окупацията на украински територии. От друга страна, газовите и петролните договорености с Москва бяха прекомерно значими, с цел да се причисли страната към глобите на Европейския съюз и Съединените щати против режима на Владимир Путин.
Животът „ по средата “ беше вероятен с помощта на близостта с Москва и паралелната филантропична помощ за Киев, която с времето прерасна и във все по-очевиден експорт на оръжие и муниции за защитата на Украйна.
Посланията от Москва за близки връзки и другарство започнаха да се редуват с отчети на съветските разследващи служби за сръбска военна помощ за Украйна, както и с остри сериозни изказвания на говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова по адрес на сръбската политика и на президента Вучич.
Зорана Михайлович, дълготраен член на сръбското държавно управление, през днешния ден разказва съветската позиция по този начин: „ Това са хора, които се показват за наши другари, а на първия сериозен изпит потвърдиха, че това не дава отговор на истината. “
Официална Москва не бърза да продава каузи си в сръбската петролна компания НИС, което удължава действието на американските наказания и в допълнение затруднява доставките на нефт за Сърбия.
Според Едуард П. Джоузеф Русия се стреми да извлече оптималната полза от обстановката и да отсрочва всякакво решение допустимо най-дълго.
„ Ако бъде реализирано спокойно съглашение сред Русия и Украйна, глобите ще отпаднат и няма да има потребност руснаците да се изтеглят от НИС. Това би им запазило опцията за въздействие в Сърбия и за интервенция в по-нататъшната консолидация на Балканите като част от Европа и евроатлантическото пространство “, уточни той.
По думите му за Русия е от решаващо значение средствата от възможна продажба на НИС да отидат непосредствено в „ Газпром “, а не по блокирани съветски сметки – което би се случило, в случай че компанията бъде купена от сръбската страна или от унгарска компания.
„ Руснаците въобще не се интересуват дали това е значимо или мъчително за Сърбия – просто не им пука. Затова Вучич ще би трябвало да вземе решение, когато страната стартира да остава без нефт, и тогава национализацията ще стане неизбежна, без значение какво споделя Москва “, безапелационен е Джоузеф.
Руският външен министър Сергей Лавров към този момент съобщи, че национализация на НИС е невъзможна без единодушието на Русия, а сръбският президент твърди, че Белград ще търси различно решение до последния миг.
Европейският дирек: „ на масата “ или „ в менюто “
„ Семейната фотография “ на европейските и балканските водачи в Брюксел през декември този път имаше един участник по-малко – Сърбия за първи път отхвърли да взе участие в сходна среща.
„ Независимо дали сте удовлетворени или не от дадени решения, би трябвало постоянно да сте на масата. Защото има една сентенция: в случай че не сте на масата, значи сте в менюто “, предизвести Иван Вейвода.
Докато Черна гора и Албания, въпреки и не без компликации, напредват в договарянията с Европейски Съюз, Сърбия към този момент три години не отбелязва никакъв действителен прогрес в процеса на присъединение.
„ Сърбия трябваше доста по-рано ясно да се дефинира, че стратегическата ѝ цел е участието в Европейски Съюз. Това се повтаря риторично всеки ден, само че през последните четири години не беше направено нищо значително в тази посока, с изключение на маневри с изборното законодателство, назначенията в регулаторните органи и все по-ниските демократични стандарти на локалните избори “, счита Вейвода.
Докладите от Брюксел демонстрират, че въпреки част от административните критерии официално да са изпълнени, Сърбия в действителност се отдалечава от Европейския съюз. Отказът да бъдат наложени наказания на Русия, както и отношението към свободата на медиите, гражданските права и настояванията на протестиращите, които повече от година упорстват за отговорност за гибелта на 16 души и за предварителни избори, съществено разклатиха „ европейския “ дирек на сръбската външна политика.
Унгария на Виктор Орбан и Словакия на Роберт Фицо остават единствените страни членки, които намерено упорстват пътят на Сърбия към Европейски Съюз да бъде интензивен макар сегашната обстановка.
„ В Европейски Съюз постоянно е имало страни, които са били отворени към приемането на Сърбия, както и други, които по разнообразни аргументи са се противопоставяли. Причината за това обаче не е опит за вътрешна дестабилизация през последната година, когато подготвено и проведено малцинство се опита да смени властта на улицата, а не с демократични средства “, твърди Зорана Михайлович.
Все отново едно неявяване от „ фамилната фотография “ не значи безусловно дълготраен раздор.
Бодо Вебер счита, че сръбският президент ще продължи да изпраща вербални сигнали за обвързаност към европейската интеграция.
„ Не имам вяра, че става дума за финален завой, тъй като това би означавало внезапно обществено позициониране, което Вучич на процедура към този момент прави във вътрешната политика. В страната той все по-открито ползва автократични, неевропейски способи, трансформирайки Сърбия по този начин, че да бъде допустимо най-далеч от Европейски Съюз “, означи Вебер.
Вътрешната основа: „ загубата на ореола на недостижимост “
Кризата във външните връзки на Сърбия е тясно обвързвана с вътрешната рецесия, подбудена от продължителните митинги, счита Едуард П. Джоузеф.
„ Вучич към момента разполага с твърдо ядро от поддръжници и управлява държавния уред и силовите структури, въпреки да не е ясно дали владее всички техни сегменти. До огромна степен той загуби способността си да сплашва, което способства и за разпадането на облика му на недостижим водач “, съобщи Джоузеф, който е приказвал за обстановката в Сърбия и пред Комисията по интернационалните връзки на Конгреса на Съединени американски щати.
Според Бодо Вебер интернационалният подтекст не е решителен за отслабването на режима – доста по-важни са митингите в страната, въпреки към този момент да нямат политически свършек: „ Те оголиха слабостите на режима на Вучич, които той не съумя да прикрие. Геостратегически проблеми като евентуален дефицит на горива или споровете с Москва демонстрират даже на най-твърдите му гласоподаватели, че нещо не е наред и че водачът е съществено отслабен. Очите им се отварят още повече от обстоятелството, че един „ дребен “ Милорад Додик от Република Сръбска поддържа по-добри връзки с Вашингтон от самия Александър Вучич. “
Въпреки всичко Зорана Михайлович, член на Сръбската прогресивна партия сред 2010 и 2023 година, счита, че страната ще се опита да резервира досегашния си курс: „ Всяка смяна – изключително във външната политика – е развой. Нищо не се случва от през днешния ден за на следващия ден. На фона на геополитическите разбърквания, напреженията и съперничеството сред огромните сили Сърбия ще направи всичко допустимо да резервира връзките си както със Запада, по този начин и с Изтока. “
Така, в разгара на рецесията към трите външнополитически стълба, президентът Вучич уточни като излаз пътя към – четвъртия.
Макар да посети Китай още през септември, новото планувано пътешестване на сръбския държавен глава може да се окаже по-скоро „ палиативен ход “, който краткотрайно да смекчи чувството, че стълбовете на сръбската външна политика към този момент не стъпват върху постоянна основа. / БГНЕС
Александър Миладинович, Би Би Си
Санкции, забрани за експорт, остри послания от секрети и обществени служби, демонстративни отсъствия от срещи – вместо непоклатимост, доверие, положителни връзки и здрави връзки.
Отношенията на Сърбия със Съединените щати, Русия и Европейския съюз през последните месеци са белязани от изцяло друг звук спрямо предходните, относително идилични 13 години ръководство на Александър Вучич и Сръбската прогресивна партия (СПС).
„ Режимът на Вучич навлезе във фаза на фундаментални промени във вътрешните, районните и интернационалните връзки, като тези промени са взаимно свързани. Заради митингите, които не престават повече от година, и очевидната уязвимост на властта, ръководещите към този момент не са в положение да извършват резултатите, които са дали обещание на интернационалните си сътрудници “, съобщи Едуард П. Джоузеф, учител в университета „ Джонс Хопкинс “.
Повод за студентските митинги, които прераснаха в всеобщи, продължителни антиправителствени демонстрации в Сърбия, беше сриването на козирката на жп гарата в Нови Сад, при което починаха 16 души.
Зорана Михайлович, някогашен вицепремиер, министър и професор по енергетика и стопанска система, вижда аргументите за измененията във външната политика от друга позиция.
„ Ние като общество обичаме да си внушаваме, че всяко решение се взема, тъй като властта няма поддръжка – което не е правилно. Геополитическият ураган, който през днешния ден господства, основава талази и към страни, които се пробват да останат неутрални “, счита тя.
От 2009 година Сърбия води външна политика, учредена на така наречен „ четири стълба “ – Съединени американски щати, Европейски Съюз, Русия и Китай.
Тогавашният президент Борис Тадич очерта тази рамка след посещаване в Пекин, а по-късно същия курс продължиха неговите наследници Томислав Николич и Александър Вучич.
„ В свят, който се трансформира бързо, основните стълбове на сръбската външна политика остават непроменени “, съобщи външният министър Марко Джурич.
„ Европейската интеграция като стратегическа цел, военната индиферентност като основа на сигурността и метод, който разрешава съдействие с разнообразни световни играчи при отбрана на националните ползи “, сподели той пред в. „ Политика “.
Най-голямото предизвикателство, по думите му, е, че светът върви към система с повече от един център на власт.
„ Пространството за маневриране се стесни, а от страните все по-често се чака ясно и еднопосочно позициониране. Сърбия обаче се стреми да гради връзките си прагматично и рационално – там, където ползите съответстват, при ясно обрисувани червени линии по въпросите за суверенитета, териториалната целокупност и сигурността “, акцентира министърът.
Американският дирек: наказания от „ Тръмп сърбина “
Само преди година изглеждаше, че има пространство за маневри. Когато Доналд Тръмп се върна в Белия дом в края на 2024 година, еуфорията измежду част от последователите на властта в Сърбия доближи връх. Най-големият проправителствен таблоид нае билбордове с облика на американския президент и надпис „ Тръмп, сърбино “.
В края на 2025 година обаче връзките сред Сърбия и Съединени американски щати към този момент са белязани от глобите против сръбската петролна компания НИС, довели до прекъсване на рафинерията в Панчево, от възбраната за експорт на гуми от китайската фабрика Linglong в Зренянин, както и от открояването на Сърбия в американския Конгрес поради проблеми с корупцията и демократичните стандарти.
„ Не бива да се не помни, че администрацията на Тръмп не беше удовлетворена от поддръжката на Сърбия за успеха на Байдън през 2020 година, въпреки това в никакъв случай да не беше казано публично. Имаше я и онази странна аудиенция на сръбския президент в Съединени американски щати, когато той обявяваше три срещи с Тръмп, а всичко приключи с бързото му завръщане в страната “, напомни Иван Вейвода, откривател във Виенския институт за интернационалните връзки.
В Белград се надяваха на облекчение в новото систематизиране на американските политически карти, най-много посредством позоваване на сякаш идеологическа непосредственост с Доналд Тръмп. Вместо това последва засилен напън.
„ Основната неточност на Вучич, както и на други националистически водачи на Балканите, беше упованието, че успеха на Тръмп ще докара до осъществяване на старите националистически мечти и изваждане от чекмеджетата на от дълго време забравени проекти. Това демонстрира и непоследователността на политиката на Тръмп – от една страна идеологическият слой, който включва благосклонностите му към други автократи и етнонационалистическата идея MAGA („ Да създадем Америка още веднъж велика “), а от друга – също толкоз значимият стопански метод, учреден на прагматична търговия на ползи “, изясни Бодо Вебер, старши помощник в Съвета за политика на демократизацията в Берлин.
Именно по този въпрос Иван Вейвода вижда двете лица на Америка при Тръмп.
„ Съединени американски щати гледат на Сърбия и на въпроса с НИС по едно и също време като на проблем в връзките с Русия и като на опция за усилване на позициите си в европейската енергийна политика посредством продажба на личен полутечен газ. “
Вашингтон към този момент повече от година упорства съветският мажоритарен притежател да излезе от НИС. Руснаците не бързат с продажбата, а Сърбия към този момент отхвърля да национализира компанията, продадена през 2008 година
Именно тук Зорана Михайлович вижда и позитивни сигнали.
„ Администрацията на Тръмп прояви схващане, защото глобите, които бяха оповестени още през декември 2024 година при Байдън, след идването на Тръмп бяха отлагани цели девет месеца.
Известно е, че Съединени американски щати не работят по този метод и това беше казус, зародил точно поради качествените връзки сред Вучич и Тръмп и неговата администрация “, твърди тя.
Михайлович е уверена, че въпросът със глобите ще бъде решен позитивно и акцентира, че „ това не са наказания против Сърбия, а против една компания в съветска благосъстоятелност “.
За Едуард П. Джоузеф обаче те са опция за трайна смяна: „ Това е късмет Сърбия най-сетне да се дефинира ясно във връзка с своя стратегически път, а НИС може да бъде част от този избор.
Руският дирек: сред петрола и боеприпасите
След като Русия стартира пълномащабната си инвазия в Украйна през февруари 2022 година, сръбската външна политика се оказа в изключително неуместна позиция. От една страна, Украйна не призна независимостта на Косово – въпрос от основно значение за Белград във външната му политика. В този смисъл Сърбия не можеше да поддържа окупацията на украински територии. От друга страна, газовите и петролните договорености с Москва бяха прекомерно значими, с цел да се причисли страната към глобите на Европейския съюз и Съединените щати против режима на Владимир Путин.
Животът „ по средата “ беше вероятен с помощта на близостта с Москва и паралелната филантропична помощ за Киев, която с времето прерасна и във все по-очевиден експорт на оръжие и муниции за защитата на Украйна.
Посланията от Москва за близки връзки и другарство започнаха да се редуват с отчети на съветските разследващи служби за сръбска военна помощ за Украйна, както и с остри сериозни изказвания на говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова по адрес на сръбската политика и на президента Вучич.
Зорана Михайлович, дълготраен член на сръбското държавно управление, през днешния ден разказва съветската позиция по този начин: „ Това са хора, които се показват за наши другари, а на първия сериозен изпит потвърдиха, че това не дава отговор на истината. “
Официална Москва не бърза да продава каузи си в сръбската петролна компания НИС, което удължава действието на американските наказания и в допълнение затруднява доставките на нефт за Сърбия.
Според Едуард П. Джоузеф Русия се стреми да извлече оптималната полза от обстановката и да отсрочва всякакво решение допустимо най-дълго.
„ Ако бъде реализирано спокойно съглашение сред Русия и Украйна, глобите ще отпаднат и няма да има потребност руснаците да се изтеглят от НИС. Това би им запазило опцията за въздействие в Сърбия и за интервенция в по-нататъшната консолидация на Балканите като част от Европа и евроатлантическото пространство “, уточни той.
По думите му за Русия е от решаващо значение средствата от възможна продажба на НИС да отидат непосредствено в „ Газпром “, а не по блокирани съветски сметки – което би се случило, в случай че компанията бъде купена от сръбската страна или от унгарска компания.
„ Руснаците въобще не се интересуват дали това е значимо или мъчително за Сърбия – просто не им пука. Затова Вучич ще би трябвало да вземе решение, когато страната стартира да остава без нефт, и тогава национализацията ще стане неизбежна, без значение какво споделя Москва “, безапелационен е Джоузеф.
Руският външен министър Сергей Лавров към този момент съобщи, че национализация на НИС е невъзможна без единодушието на Русия, а сръбският президент твърди, че Белград ще търси различно решение до последния миг.
Европейският дирек: „ на масата “ или „ в менюто “
„ Семейната фотография “ на европейските и балканските водачи в Брюксел през декември този път имаше един участник по-малко – Сърбия за първи път отхвърли да взе участие в сходна среща.
„ Независимо дали сте удовлетворени или не от дадени решения, би трябвало постоянно да сте на масата. Защото има една сентенция: в случай че не сте на масата, значи сте в менюто “, предизвести Иван Вейвода.
Докато Черна гора и Албания, въпреки и не без компликации, напредват в договарянията с Европейски Съюз, Сърбия към този момент три години не отбелязва никакъв действителен прогрес в процеса на присъединение.
„ Сърбия трябваше доста по-рано ясно да се дефинира, че стратегическата ѝ цел е участието в Европейски Съюз. Това се повтаря риторично всеки ден, само че през последните четири години не беше направено нищо значително в тази посока, с изключение на маневри с изборното законодателство, назначенията в регулаторните органи и все по-ниските демократични стандарти на локалните избори “, счита Вейвода.
Докладите от Брюксел демонстрират, че въпреки част от административните критерии официално да са изпълнени, Сърбия в действителност се отдалечава от Европейския съюз. Отказът да бъдат наложени наказания на Русия, както и отношението към свободата на медиите, гражданските права и настояванията на протестиращите, които повече от година упорстват за отговорност за гибелта на 16 души и за предварителни избори, съществено разклатиха „ европейския “ дирек на сръбската външна политика.
Унгария на Виктор Орбан и Словакия на Роберт Фицо остават единствените страни членки, които намерено упорстват пътят на Сърбия към Европейски Съюз да бъде интензивен макар сегашната обстановка.
„ В Европейски Съюз постоянно е имало страни, които са били отворени към приемането на Сърбия, както и други, които по разнообразни аргументи са се противопоставяли. Причината за това обаче не е опит за вътрешна дестабилизация през последната година, когато подготвено и проведено малцинство се опита да смени властта на улицата, а не с демократични средства “, твърди Зорана Михайлович.
Все отново едно неявяване от „ фамилната фотография “ не значи безусловно дълготраен раздор.
Бодо Вебер счита, че сръбският президент ще продължи да изпраща вербални сигнали за обвързаност към европейската интеграция.
„ Не имам вяра, че става дума за финален завой, тъй като това би означавало внезапно обществено позициониране, което Вучич на процедура към този момент прави във вътрешната политика. В страната той все по-открито ползва автократични, неевропейски способи, трансформирайки Сърбия по този начин, че да бъде допустимо най-далеч от Европейски Съюз “, означи Вебер.
Вътрешната основа: „ загубата на ореола на недостижимост “
Кризата във външните връзки на Сърбия е тясно обвързвана с вътрешната рецесия, подбудена от продължителните митинги, счита Едуард П. Джоузеф.
„ Вучич към момента разполага с твърдо ядро от поддръжници и управлява държавния уред и силовите структури, въпреки да не е ясно дали владее всички техни сегменти. До огромна степен той загуби способността си да сплашва, което способства и за разпадането на облика му на недостижим водач “, съобщи Джоузеф, който е приказвал за обстановката в Сърбия и пред Комисията по интернационалните връзки на Конгреса на Съединени американски щати.
Според Бодо Вебер интернационалният подтекст не е решителен за отслабването на режима – доста по-важни са митингите в страната, въпреки към този момент да нямат политически свършек: „ Те оголиха слабостите на режима на Вучич, които той не съумя да прикрие. Геостратегически проблеми като евентуален дефицит на горива или споровете с Москва демонстрират даже на най-твърдите му гласоподаватели, че нещо не е наред и че водачът е съществено отслабен. Очите им се отварят още повече от обстоятелството, че един „ дребен “ Милорад Додик от Република Сръбска поддържа по-добри връзки с Вашингтон от самия Александър Вучич. “
Въпреки всичко Зорана Михайлович, член на Сръбската прогресивна партия сред 2010 и 2023 година, счита, че страната ще се опита да резервира досегашния си курс: „ Всяка смяна – изключително във външната политика – е развой. Нищо не се случва от през днешния ден за на следващия ден. На фона на геополитическите разбърквания, напреженията и съперничеството сред огромните сили Сърбия ще направи всичко допустимо да резервира връзките си както със Запада, по този начин и с Изтока. “
Така, в разгара на рецесията към трите външнополитически стълба, президентът Вучич уточни като излаз пътя към – четвъртия.
Макар да посети Китай още през септември, новото планувано пътешестване на сръбския държавен глава може да се окаже по-скоро „ палиативен ход “, който краткотрайно да смекчи чувството, че стълбовете на сръбската външна политика към този момент не стъпват върху постоянна основа. / БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ