Последни изказвания на Доналд Тръмп и търканията, зародили в обединението му, демонстрират, че битката за правото на последователност и установяване на посоката на придвижването " Да създадем още веднъж велика Америка " след неговото отдръпване към този момент е в разгара си
Преди две седмици на съвещание на кабинета си в Белия дом президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп огледа дългия салон, цялостен с неговите основни съветници, служители и помощници, и изрече догатката, че идващият претендент за президент от Републиканската партия „ евентуално седи зад тази маса “.
„ Това могат да бъдат няколко души, седящи на тази маса “, добави той, намеквайки за вероятни идни предизборни борби.
Въпреки поправката в Конституцията, която лимитира мандата му до два четиригодишни мандата, на митинга в Пенсилвания предишния вторник вечерта неговите поддръжници скандираха „ още четири години “. Тръмп тогава сподели, че последните три години от втория му мандат са равносилни на „ безкрайност “.
Но предходната седмица в кабинета на министрите, говорейки за вероятностите за издигане на претендент от Републиканската партия на президентските избори през 2028 година, той ясно даде да се разбере: „ Това няма да съм аз “.
Може да наподобява, че до идващите президентски избори има още доста време, само че личните догатки на Тръмп – и избрани търкания в обединението му – демонстрират, че битката за правото на последователност и установяване на посоката на придвижването „ Да създадем Америка още веднъж велика “ (MAGA) след неговото отдръпване към този момент е в разгара си.
На локалните избори през ноември Републиканската партия загуби поддръжката на гласоподавателите от малцинствата и работническата класа, които помогнаха на Тръмп да се върне в Белия дом през 2024 година
Членовете на неговия екип спорят по политически въпроси. А някои, по-специално конгресменката Марджъри Тейлър Грийн, се отделиха от неговия лагер, обвинявайки президента, че е изгубил връзка с американците, които го избраха за президент.
В някои кръгове на интернационалната преса, а също и в страната, се появиха спекулации за ерес измежду последователите на MAGA.
„ Вашингтон пост “ зададе въпроса: „ Лидерите на MAGA предизвестяват Тръмп, че базата му се отвръща. Ще ги послуша ли? “
Има и първи признаци. Въпреки че Тръмп от дълго време е прочут с близостта си до гласоподавателите си, идващите месеци ще слагат пред президента и неговото придвижване редица въпроси. На карта е сложено политическото му завещание, се споделя в разбор на Би Би Си.
От Ванс до Рубио: тим от противници?
Преди две седмици в другарската атмосфера на неотдавна ремонтирания, декориран със злато кабинет на Тръмп всички се усмихваха и говореха за историческите достижения на президента.
Но кандидатите за най-високия пост, които Тръмп евентуално е имал поради, оглеждайки масата, недвусмислено показват какъв брой мъчно може да бъде да се избави неговото придвижване MAGA от ерес.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс седеше тъкмо против президента. Като негов сътрудник в предходната предизборна акция, той се смята за най-вероятния правоприемник на Тръмп – любимец на синовете на Тръмп и софтуерните милиардери-либертарианци от Силициевата котловина.
Отдясно от президента седеше държавният секретар Марко Рубио. Бившият сенатор от Флорида, който през 2016 година се състезаваше с Тръмп за номинацията като претендент от Републиканската партия, през последните 10 години се промени доста под въздействието на придвижването MAGA.
Той се отхвърли от предходната си поддръжка за либерализиране на имиграционната политика и твърда линия във връзка с Русия в интерес на външната политика на Тръмп под лозунга „ Америка на първо място “. Но в случай че има някой, който е покрай остарялата армия на републиканците и има въздействие в партията на Тръмп, то Рубио е отпред на този лист.
След него идва министърът Робърт Ф. Кенеди-младши, чийто песимизъм във връзка с имунизациите и програмата „ Да създадем Америка здрава “ провокираха земетресение в американската бюрократична система на здравеопазването; той седеше на две места от Рубио. Демократът, който първо се насочи към самостоятелната политика, а по-късно се причисли към републиканците, стана живо олицетворение на странността на идеологическите съдружници, които Тръмп откри по пътя си към преизбирането си предходната година.
И най-после, Кристи Ноем, министър на вътрешната сигурност, се оказа избутана в ъгъла на масата. Въпреки че някогашната губернаторка на Южна Дакота не се смята за сериозен претендент за президентския пост, нейната поддръжка за нападателни ограничения за битка с имиграцията – в това число неотдавнашният апел за цялостна възбрана на влизането от „ всяка проклета страна, която залива нашата нация с убийци, безделници и наркомани “ – я направиха забележима фигура в политиката на администрацията.
Всеки от тях може да счита, че в случай че реши да се кандидатира, ще стане политически правоприемник на Тръмп и ще поеме контрола над политическото придвижване, което промени американската политика през последното десетилетие.
Но, префразирайки думите на Бенджамин Франклин, изречени при раждането на американската народна власт, този, който завоюва републиканската номинация, ще получи победоносна коалиция – в случай че успее да я задържи.
Трансформацията на републиканската империя
Разбира се, нищо от това не е обезпечено – както и това, че идващото потомство водачи на MAGA ще бъдат хора от най-близкото обграждане на президента. Тръмп нахлу в Белия дом като политически новобранец. Следващият водач на Републиканската партия може да поеме по сходен път.
„ Следващият републикански президент, който ще замести Тръмп, ще би трябвало самичък да реши дали да се дистанцира от наследството на президента “, споделя някогашният републикански конгресмен Родни Дейвис от Илинойс, който в този момент работи в Търговската камара на Съединени американски щати. „ Но в това време не би трябвало да се стига прекомерно надалеч, тъй като точно Доналд Тръмп беше определен за президент два пъти. “
Когато през ноември 2028 година стартират президентските избори, американските гласоподаватели може въобще да не желаят някой като Тръмп. Някои изследвания на публичното мнение демонстрират, че президентът може би към този момент не е толкоз известен, колкото преди.
Проучване, извършено от YouGov при започване на декември, сподели, че рейтингът на утвърждение на президента е -14, спрямо +6 през януари, когато той встъпи в служба за повторно. Освен това съществуват опасения по отношение на стопанската система и неуморните му опити да разшири границите на президентската власт.
Ръководството на придвижването на Тръмп продължава да бъде ключът към републиканската империя, даже и тази империя да е претърпяла радикални промени през последните години.
„ Мисля, че през последните няколко десетилетия републиканската коалиция се промени радикално “, сподели Дейвис, който е работил в Конгреса от 2013 до 2023 година „ Републиканската коалиция, която съществуваше, когато беше определен Роналд Рейгън, към този момент не е такава. “
През 80-те години обединението на Рейгън представляваше комбинация от свободна пазарна стопанска система, културен консерватизъм, антикомунизъм и интернационалните връзки, споделя Лора К. Фийлд, създател на книгата „ Яростни мозъци: основаването на новата дясна MAGA “.
Партията на Тръмп, продължава тя, може би най-добре е разказана от дългогодишния консултант на Тръмп и сегашен чиновник в Държавния департамент Майкъл Ентон в есе от 2016 година, в което той се застъпва за избора на Тръмп. За разлика от епохата на Рейгън, главните й правила включват „ сигурни граници, стопански шовинизъм и външна политика, насочена към Америка ”.
„ Нормалните републиканци ” против „ екстремистите ”
В началото на този месец консервативният Манхатънски институт разгласява резултатите от всеобхватно изследване измежду републиканските гласоподаватели, което хвърли повече светлина върху това по какъв начин е устроена обединението на Тръмп.
Проучването сподели, че 65% от актуалните републиканци са така наречен „ нуклеарни републиканци “ – тези, които поддържат претендентите на партията за президентските избори най-малко от 2016 година насам. (Ако бяха живели през 80-те години, най-вероятно щяха да гласоподават за Рейгън).
От друга страна, 29% съгласно определението на Института са „ нови републиканци “. Именно измежду тези нови републиканци поражда казусът с устойчивостта на обединението на Тръмп.
Само малко повече от половината от тях обявиха, че „ несъмнено “ ще поддържат републиканците на междинните избори за Конгреса през идната година.
Според изследването новите републиканци са по-млади, по-разнородни по генезис и статус и по-често се придържат към възгледи, които се разминават с обичайна консервативна ортодоксалност. Те са по-леви във връзка с икономическата политика, склонни са към по-голям демократизъм по въпросите на имиграцията и обществените въпроси, а също по този начин могат, да вземем за пример, да имат по-положително отношение към Китай и сериозно – към Израел.
Джеси Арм, вицепрезидент по външни връзки в Манхатънския институт, написа в имейл до Би Би Си: „ По-голямата част от полемиките за бъдещето на десницата се водят под въздействието на най-шумните и странни гласове в интернет, а не на гласоподавателите, които в действителност съставляват главната част от републиканската коалиция “.
Може би не е изненадващо, че по този начин наречените нови републикански гласоподаватели са доста по-малко склонни да поддържат някои от евентуалните наследници на Тръмп. Докато 70% от уверените републиканци имат позитивно отношение към Рубио и 80% към Ванс, малко повече от половината от новите гласоподаватели споделят това мнение.
Други заключения могат да провокират още по-голямо безпокойствие у републиканците.
Повече от половината от новите гласоподаватели считат, че потреблението на политическо принуждение в американската политика „ от време на време е целесъобразно “ – спрямо едвам 20% от уверените републиканци.
Проучването също дава учредения да се допусна, че „ новите “ гласоподаватели могат да бъдат по-толерантни към расистки или антисемитски изявления и по-склонни към подмолно мислене по тематики като кацането на Луната, 11 септември и имунизациите.
Тръмп съумя да притегли тези гласоподаватели в обединението си. Въпросът е дали той и политическите му наследници ще съумеят да ги задържат там – и дали желаят това.
„ Важното не е, че тези гласоподаватели ще „ дефинират “ бъдещето на Републиканската партия след Тръмп, а че бъдещите водачи на републиканците ще би трябвало да посочат ясно кой дефинира дневния ред “, твърди Арм и добави: „ Сърцето на партията към момента се състои от естествени републиканци, а не от радикали, които по чудноват метод се пробват да повдигнат както медиите, по този начин и десните дисиденти “.
Сблъсъци в редиците на консерваторите
Разногласията, които се демонстрират в анкетата на Манхатънския институт, оказват помощ да се обяснят някои от най-забележимите търкания в обединението на Тръмп през последните няколко месеца.
Враждата сред Тръмп и Грийн, която доближи своя връх с напускането на последната от Конгреса, стартира с това, че тя поддържа публикуването в цялостен размер на държавни документи, свързани с делото на Джефри Епстийн за полова търговия с малолетни, което дълго време даваше почва за консервативни тайни теории.
Това обаче прерасна в рецензия към политиката на Тръмп в Близкия изток и в обвинявания, че той е некадърен да реши проблемите с ниския стандарт на живот и опазването на здравето за американските гласоподаватели с ниски приходи.
По-рано шумно разединение в MAGA се случи поради икономическата политика на Тръмп, когато милиардерът Илон Мъск, който при започване на годината беше гневен покровител и член на най-близкото обграждане на Тръмп, осъди някои цени и политиката на държавното управление в региона на държавните разноски.
Докато президентът се пробва да се дистанцира от следващия яростен спор в редиците на консерваторите по отношение на това дали крайният десен политически коментатор и отрицател на Холокоста Ник Фуентес може да се смята за допустим в консервативното придвижване.
Този спор разбуни авторитетния институт Heritage Foundation и сблъска някои огромни коментатори от дясното политическо крило.
Според Лора К. Филд, на последователите на Тръмп няма да им е елементарно да избегнат присъединяване в този спор. „ Ник Фуентес има голямо количество фенове “, споделя тя. „ Отчасти консервативното придвижване получи своята сила и мощ с помощта на това, че флиртува с тази част от Републиканската партия “.
В залите на Конгреса, следен от републиканците, се виждат някои признаци на напрежение във връзка програмата на президента. Въпреки лобирането от страна на Белия дом, той не съумя да попречи на Камарата на представителите да одобри закон, задължаващ да се оповестят документите по делото Епстийн.
Президентът също не съумя да убеди сенаторите-републиканци да се откажат от филибастера – тактичност за закъснение, призната в американския Конгрес, благодарение на която демократите, които са в малцинство, съумяха да блокират част от програмата на Тръмп.
Между прочее, партията на Тръмп се проваля на изборите: през декември демократите завоюваха с огромна преднина изборите за губернатори във Вирджиния и Ню Джърси.
В десетките изключителни избори за държавни и локални длъжности, извършени през последната година, демократите приблизително усилиха преднината си с към 13% спрямо аналогичните избори, извършени през ноември предходната година.
Бъдещето на трампизма
Всичко това ще бъде в центъра на вниманието на републиканците в навечерието на междинните избори за Конгреса през 2026 година – и надали ще разсее опасенията на някои, че без Трамп отпред на партията обединението им ще има усложнения да реализира безапелационни победи на изборите.
Въпреки това, даже провалянето през идната година – или през 2028 година – надали ще постави завършек на трампизма.
Пътят на придвижването MAGA към върха на американската власт не беше посипан с рози. Тук и провалянето на междинните избори през 2018 година, и провалянето на самия Тръмп през 2020 година, преди преизбирането му през ноември предходната година.
Но съгласно Филд, Тръмп е съумял да промени фундаментално самата Републиканска партия. Неговата коалиция MAGA се основава на разнообразни клонове на популистките придвижвания в Съединени американски щати, чиито корени се простират няколко десетилетия обратно и повече – от бунтовната президентска акция на Бари Голдуотър през 1964 година до митингите на „ Чайната партия “ по време на президентството на Барак Обама.
„ Тези неща не пораждат от нищото. Това са сили в американската политика, които известно време бяха в подземния свят, само че просто блуждаеха “, споделя тя.
Филд твърди, че остарелият републикански ред е излишък от предишното: „ Движението на Тръмп няма да изчезне и няма действителна възможност остарелият истаблишмънт да се завърне с някакво въздействие – това е ясно “. І БГНЕС
Преди две седмици на съвещание на кабинета си в Белия дом президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп огледа дългия салон, цялостен с неговите основни съветници, служители и помощници, и изрече догатката, че идващият претендент за президент от Републиканската партия „ евентуално седи зад тази маса “.
„ Това могат да бъдат няколко души, седящи на тази маса “, добави той, намеквайки за вероятни идни предизборни борби.
Въпреки поправката в Конституцията, която лимитира мандата му до два четиригодишни мандата, на митинга в Пенсилвания предишния вторник вечерта неговите поддръжници скандираха „ още четири години “. Тръмп тогава сподели, че последните три години от втория му мандат са равносилни на „ безкрайност “.
Но предходната седмица в кабинета на министрите, говорейки за вероятностите за издигане на претендент от Републиканската партия на президентските избори през 2028 година, той ясно даде да се разбере: „ Това няма да съм аз “.
Може да наподобява, че до идващите президентски избори има още доста време, само че личните догатки на Тръмп – и избрани търкания в обединението му – демонстрират, че битката за правото на последователност и установяване на посоката на придвижването „ Да създадем Америка още веднъж велика “ (MAGA) след неговото отдръпване към този момент е в разгара си.
На локалните избори през ноември Републиканската партия загуби поддръжката на гласоподавателите от малцинствата и работническата класа, които помогнаха на Тръмп да се върне в Белия дом през 2024 година
Членовете на неговия екип спорят по политически въпроси. А някои, по-специално конгресменката Марджъри Тейлър Грийн, се отделиха от неговия лагер, обвинявайки президента, че е изгубил връзка с американците, които го избраха за президент.
В някои кръгове на интернационалната преса, а също и в страната, се появиха спекулации за ерес измежду последователите на MAGA.
„ Вашингтон пост “ зададе въпроса: „ Лидерите на MAGA предизвестяват Тръмп, че базата му се отвръща. Ще ги послуша ли? “
Има и първи признаци. Въпреки че Тръмп от дълго време е прочут с близостта си до гласоподавателите си, идващите месеци ще слагат пред президента и неговото придвижване редица въпроси. На карта е сложено политическото му завещание, се споделя в разбор на Би Би Си.
От Ванс до Рубио: тим от противници?
Преди две седмици в другарската атмосфера на неотдавна ремонтирания, декориран със злато кабинет на Тръмп всички се усмихваха и говореха за историческите достижения на президента.
Но кандидатите за най-високия пост, които Тръмп евентуално е имал поради, оглеждайки масата, недвусмислено показват какъв брой мъчно може да бъде да се избави неговото придвижване MAGA от ерес.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс седеше тъкмо против президента. Като негов сътрудник в предходната предизборна акция, той се смята за най-вероятния правоприемник на Тръмп – любимец на синовете на Тръмп и софтуерните милиардери-либертарианци от Силициевата котловина.
Отдясно от президента седеше държавният секретар Марко Рубио. Бившият сенатор от Флорида, който през 2016 година се състезаваше с Тръмп за номинацията като претендент от Републиканската партия, през последните 10 години се промени доста под въздействието на придвижването MAGA.
Той се отхвърли от предходната си поддръжка за либерализиране на имиграционната политика и твърда линия във връзка с Русия в интерес на външната политика на Тръмп под лозунга „ Америка на първо място “. Но в случай че има някой, който е покрай остарялата армия на републиканците и има въздействие в партията на Тръмп, то Рубио е отпред на този лист.
След него идва министърът Робърт Ф. Кенеди-младши, чийто песимизъм във връзка с имунизациите и програмата „ Да създадем Америка здрава “ провокираха земетресение в американската бюрократична система на здравеопазването; той седеше на две места от Рубио. Демократът, който първо се насочи към самостоятелната политика, а по-късно се причисли към републиканците, стана живо олицетворение на странността на идеологическите съдружници, които Тръмп откри по пътя си към преизбирането си предходната година.
И най-после, Кристи Ноем, министър на вътрешната сигурност, се оказа избутана в ъгъла на масата. Въпреки че някогашната губернаторка на Южна Дакота не се смята за сериозен претендент за президентския пост, нейната поддръжка за нападателни ограничения за битка с имиграцията – в това число неотдавнашният апел за цялостна възбрана на влизането от „ всяка проклета страна, която залива нашата нация с убийци, безделници и наркомани “ – я направиха забележима фигура в политиката на администрацията.
Всеки от тях може да счита, че в случай че реши да се кандидатира, ще стане политически правоприемник на Тръмп и ще поеме контрола над политическото придвижване, което промени американската политика през последното десетилетие.
Но, префразирайки думите на Бенджамин Франклин, изречени при раждането на американската народна власт, този, който завоюва републиканската номинация, ще получи победоносна коалиция – в случай че успее да я задържи.
Трансформацията на републиканската империя
Разбира се, нищо от това не е обезпечено – както и това, че идващото потомство водачи на MAGA ще бъдат хора от най-близкото обграждане на президента. Тръмп нахлу в Белия дом като политически новобранец. Следващият водач на Републиканската партия може да поеме по сходен път.
„ Следващият републикански президент, който ще замести Тръмп, ще би трябвало самичък да реши дали да се дистанцира от наследството на президента “, споделя някогашният републикански конгресмен Родни Дейвис от Илинойс, който в този момент работи в Търговската камара на Съединени американски щати. „ Но в това време не би трябвало да се стига прекомерно надалеч, тъй като точно Доналд Тръмп беше определен за президент два пъти. “
Когато през ноември 2028 година стартират президентските избори, американските гласоподаватели може въобще да не желаят някой като Тръмп. Някои изследвания на публичното мнение демонстрират, че президентът може би към този момент не е толкоз известен, колкото преди.
Проучване, извършено от YouGov при започване на декември, сподели, че рейтингът на утвърждение на президента е -14, спрямо +6 през януари, когато той встъпи в служба за повторно. Освен това съществуват опасения по отношение на стопанската система и неуморните му опити да разшири границите на президентската власт.
Ръководството на придвижването на Тръмп продължава да бъде ключът към републиканската империя, даже и тази империя да е претърпяла радикални промени през последните години.
„ Мисля, че през последните няколко десетилетия републиканската коалиция се промени радикално “, сподели Дейвис, който е работил в Конгреса от 2013 до 2023 година „ Републиканската коалиция, която съществуваше, когато беше определен Роналд Рейгън, към този момент не е такава. “
През 80-те години обединението на Рейгън представляваше комбинация от свободна пазарна стопанска система, културен консерватизъм, антикомунизъм и интернационалните връзки, споделя Лора К. Фийлд, създател на книгата „ Яростни мозъци: основаването на новата дясна MAGA “.
Партията на Тръмп, продължава тя, може би най-добре е разказана от дългогодишния консултант на Тръмп и сегашен чиновник в Държавния департамент Майкъл Ентон в есе от 2016 година, в което той се застъпва за избора на Тръмп. За разлика от епохата на Рейгън, главните й правила включват „ сигурни граници, стопански шовинизъм и външна политика, насочена към Америка ”.
„ Нормалните републиканци ” против „ екстремистите ”
В началото на този месец консервативният Манхатънски институт разгласява резултатите от всеобхватно изследване измежду републиканските гласоподаватели, което хвърли повече светлина върху това по какъв начин е устроена обединението на Тръмп.
Проучването сподели, че 65% от актуалните републиканци са така наречен „ нуклеарни републиканци “ – тези, които поддържат претендентите на партията за президентските избори най-малко от 2016 година насам. (Ако бяха живели през 80-те години, най-вероятно щяха да гласоподават за Рейгън).
От друга страна, 29% съгласно определението на Института са „ нови републиканци “. Именно измежду тези нови републиканци поражда казусът с устойчивостта на обединението на Тръмп.
Само малко повече от половината от тях обявиха, че „ несъмнено “ ще поддържат републиканците на междинните избори за Конгреса през идната година.
Според изследването новите републиканци са по-млади, по-разнородни по генезис и статус и по-често се придържат към възгледи, които се разминават с обичайна консервативна ортодоксалност. Те са по-леви във връзка с икономическата политика, склонни са към по-голям демократизъм по въпросите на имиграцията и обществените въпроси, а също по този начин могат, да вземем за пример, да имат по-положително отношение към Китай и сериозно – към Израел.
Джеси Арм, вицепрезидент по външни връзки в Манхатънския институт, написа в имейл до Би Би Си: „ По-голямата част от полемиките за бъдещето на десницата се водят под въздействието на най-шумните и странни гласове в интернет, а не на гласоподавателите, които в действителност съставляват главната част от републиканската коалиция “.
Може би не е изненадващо, че по този начин наречените нови републикански гласоподаватели са доста по-малко склонни да поддържат някои от евентуалните наследници на Тръмп. Докато 70% от уверените републиканци имат позитивно отношение към Рубио и 80% към Ванс, малко повече от половината от новите гласоподаватели споделят това мнение.
Други заключения могат да провокират още по-голямо безпокойствие у републиканците.
Повече от половината от новите гласоподаватели считат, че потреблението на политическо принуждение в американската политика „ от време на време е целесъобразно “ – спрямо едвам 20% от уверените републиканци.
Проучването също дава учредения да се допусна, че „ новите “ гласоподаватели могат да бъдат по-толерантни към расистки или антисемитски изявления и по-склонни към подмолно мислене по тематики като кацането на Луната, 11 септември и имунизациите.
Тръмп съумя да притегли тези гласоподаватели в обединението си. Въпросът е дали той и политическите му наследници ще съумеят да ги задържат там – и дали желаят това.
„ Важното не е, че тези гласоподаватели ще „ дефинират “ бъдещето на Републиканската партия след Тръмп, а че бъдещите водачи на републиканците ще би трябвало да посочат ясно кой дефинира дневния ред “, твърди Арм и добави: „ Сърцето на партията към момента се състои от естествени републиканци, а не от радикали, които по чудноват метод се пробват да повдигнат както медиите, по този начин и десните дисиденти “.
Сблъсъци в редиците на консерваторите
Разногласията, които се демонстрират в анкетата на Манхатънския институт, оказват помощ да се обяснят някои от най-забележимите търкания в обединението на Тръмп през последните няколко месеца.
Враждата сред Тръмп и Грийн, която доближи своя връх с напускането на последната от Конгреса, стартира с това, че тя поддържа публикуването в цялостен размер на държавни документи, свързани с делото на Джефри Епстийн за полова търговия с малолетни, което дълго време даваше почва за консервативни тайни теории.
Това обаче прерасна в рецензия към политиката на Тръмп в Близкия изток и в обвинявания, че той е некадърен да реши проблемите с ниския стандарт на живот и опазването на здравето за американските гласоподаватели с ниски приходи.
По-рано шумно разединение в MAGA се случи поради икономическата политика на Тръмп, когато милиардерът Илон Мъск, който при започване на годината беше гневен покровител и член на най-близкото обграждане на Тръмп, осъди някои цени и политиката на държавното управление в региона на държавните разноски.
Докато президентът се пробва да се дистанцира от следващия яростен спор в редиците на консерваторите по отношение на това дали крайният десен политически коментатор и отрицател на Холокоста Ник Фуентес може да се смята за допустим в консервативното придвижване.
Този спор разбуни авторитетния институт Heritage Foundation и сблъска някои огромни коментатори от дясното политическо крило.
Според Лора К. Филд, на последователите на Тръмп няма да им е елементарно да избегнат присъединяване в този спор. „ Ник Фуентес има голямо количество фенове “, споделя тя. „ Отчасти консервативното придвижване получи своята сила и мощ с помощта на това, че флиртува с тази част от Републиканската партия “.
В залите на Конгреса, следен от републиканците, се виждат някои признаци на напрежение във връзка програмата на президента. Въпреки лобирането от страна на Белия дом, той не съумя да попречи на Камарата на представителите да одобри закон, задължаващ да се оповестят документите по делото Епстийн.
Президентът също не съумя да убеди сенаторите-републиканци да се откажат от филибастера – тактичност за закъснение, призната в американския Конгрес, благодарение на която демократите, които са в малцинство, съумяха да блокират част от програмата на Тръмп.
Между прочее, партията на Тръмп се проваля на изборите: през декември демократите завоюваха с огромна преднина изборите за губернатори във Вирджиния и Ню Джърси.
В десетките изключителни избори за държавни и локални длъжности, извършени през последната година, демократите приблизително усилиха преднината си с към 13% спрямо аналогичните избори, извършени през ноември предходната година.
Бъдещето на трампизма
Всичко това ще бъде в центъра на вниманието на републиканците в навечерието на междинните избори за Конгреса през 2026 година – и надали ще разсее опасенията на някои, че без Трамп отпред на партията обединението им ще има усложнения да реализира безапелационни победи на изборите.
Въпреки това, даже провалянето през идната година – или през 2028 година – надали ще постави завършек на трампизма.
Пътят на придвижването MAGA към върха на американската власт не беше посипан с рози. Тук и провалянето на междинните избори през 2018 година, и провалянето на самия Тръмп през 2020 година, преди преизбирането му през ноември предходната година.
Но съгласно Филд, Тръмп е съумял да промени фундаментално самата Републиканска партия. Неговата коалиция MAGA се основава на разнообразни клонове на популистките придвижвания в Съединени американски щати, чиито корени се простират няколко десетилетия обратно и повече – от бунтовната президентска акция на Бари Голдуотър през 1964 година до митингите на „ Чайната партия “ по време на президентството на Барак Обама.
„ Тези неща не пораждат от нищото. Това са сили в американската политика, които известно време бяха в подземния свят, само че просто блуждаеха “, споделя тя.
Филд твърди, че остарелият републикански ред е излишък от предишното: „ Движението на Тръмп няма да изчезне и няма действителна възможност остарелият истаблишмънт да се завърне с някакво въздействие – това е ясно “. І БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ