San Marco е истински италиански ресторант, не само табела. Малък

San Marco е същински италиански ресторант, освен табела. Малък и неподчинен на дизайна, само че доста апетитен, съвсем прикрит на ул. Цар Симеон на метри от френския Етранже. Започваме с тирамисуто, сервирано в чаша за кафе, с цел да се подчертае образно нотката от напитката в крема – освен специфичен резултат, само че и в действителност доста добър десерт. Като приказваме за нотки, обичаната на италианците риба лаврак, branzino, както го назовават, е с нещо, взето от кавказката кухня.

Също като арменците и грузинците, в този ресторант, посипват рибата леко с ядки. Само че не с орехи, както и типично за кавказците, а с шам-фъстък. Отстрани прибавят пресен спанак за мощ и въодушевление. Самият лаврак е отлично подготвен като филе, към което няма и не може да има забележки.

Това го пишем във връзка различен ресторант с италианско име в София, където келнерът предизвестява да не се взема лаврак, тъй като люспите са допълнително. Талятата, за която писахме наскоро в текст, провокирал доста четения и мнения, в  San Marco я вършат и то сносно, макар че не е налична в менюто, само че при поискване майсторът я спретва по превъзходен метод. Във вечерта, в която бяхме последно в края на предходната седмица, на дъската за деня беше препоръчана талята, само че от звук, не от теле, единствено че не я опитахме. Сигурно и тя е била много добра, само че си я оставяме като алтернатива за опитване идващия път.