Самур
Самур, прочут още с наименованието Собол, е хубав малък бозайник, който е фамозен с красивата си мека четина. Заради нея от епохи Самур е прочут измежду ловците като " меко злато ". Прилича на белка и домакински пор.
История на Самур
Смята се, че прародителите на Самур са се появили на планетата ни преди повече от 100 милиона години. Днес Самур може да се срещне в Камчатка, Сибир, Урал, а също по този начин в Китай, Монголия, Северна Корея. Самур се среща също по този начин на островите Хокайдо и Сахалин. Допреди няколко десетилетия Самур се е срещал и във Финландия и в Полша, само че заради скъпата му четина е изцяло избит по тези места.
Самур постоянно е имал голямо значение за ловците в Сибир. През XVI век руснаците основават селището Мангазея, което е основано особено за събиране на кожи от Самур. Основата на бюджета от външната търговия на Русия дълги епохи се е базирал извънредно върху добива на кожи на Самур.
В Западна Европа тези кожи са били ценени доста високо и по тази причина руснаците са продавали над 80 000 кожи на Самур всяка година. Тъй като ловът на Самур е бил изцяло безотговорен, това е довело до сериозна обстановка. През 30-те години на ХХ век Самур е съвсем изцяло погубен на някои места в Русия.
Постепенно популацията на Самур стартира да се възвръща през 60-те години на ХХ век. Колкото е по-тъмна козината на Самур, толкоз е по-ценна за ловците. Баргузинската вариация на Самур, която се среща в Сибир, е най-тъмна и по тази причина е доста ценена на интернационалните аукциони на скъпи кожи.
Въпреки намаляването на броя на Самур ловът му продължава и през днешния ден, защото съставлява основата на благосъстоянието на ловните стопанства в Сибир. През 1997 година Русия се отхвърля от държавни монопол на добиването на скъпи кожи и от този момент добивът е съвсем напълно в частни компании.
Смята се, че популацията ще е изцяло възобновена, когато на всеки 100 квадратни километра живеят 50 Самура. За страдание на множеството места това животно се среща много рядко - към 12 Самура на 100 квадратни километра. Само на няколко места в Сибир се срещат по 150 Самура на 100 квадратни километра.
Самур живее в тайгата, избира да живее край извори на планински реки. Самур е прочут с това, че за размера си е извънредно мощен и чевръст. Самур се крие измежду шубраци, само че може да се види и измежду каменисти диги.
Тъй като Самур може да се катери доста добре, той може да бъде забелязан измежду короните на дърветата. Самур живее единствено там, където има доста дървета и сред тях всичко е обрасло с гъст буренак. На някои места в Урал се среща хибрид на Самур и Златка, който е прочут измежду локалното население като Киду.
Как наподобява Самур
Самурът е дълъг към 56 сантиметра, опашката му доближава към 20 сантиметра дължина. Женските са по-дребни от мъжките. Тялото и опашката на Самур са покрити с мека четина с дълъг косъм. Козината на Самур е кафява, съвсем черна, само че може да е и пясъчно жълта. Среща се и кафяв Самур с черна линия на гърба и светли хълбоци, като на гърлото му има жълто леке.
Теглото на Самура според от метода му на хранене варира от 800 до 1800 грама. Главата на Самур е много дребна, очите му са тъмни, дребни и с кръгла форма. Ушите на Самура са дребни, изправени и с форма, която се приближава до триъгълната, само че краищата им са заоблени. Носът на Самура е черен и много дребен. Зъбите на Самур са относително дребни, само че извънредно остри.
Челюстите на Самур са извънредно мощни и захапката му е доста мощна. С едно ухапване Самур може да пречупи гръбнака на жертвата си, даже това да е по-едра птица. Крайниците на Самура приключват с дребни лапи с остри нокти, които му оказват помощ да се катери по дърветата. Тялото и крайниците на Самур са с доста добре развита мускулатура.
С какво се храни Самурът?
Самурът е див звяр, който лови с невероятна сръчност разнообразни типове гризачи. Самурът се храни с полевки, лалугери, мишки и в това отношение е потребен за селските стопанства. Самурът се храни също по този начин с катерици и зайци. Самурът атакува разнообразни типове птици, някои от които са много по-едри от него. Самурът излиза на лов късно вечерта и през нощта, само че в случай че не откри задоволително храна, е деен в това отношение и денем. Самурът се храни също по този начин и с кедрови ядки, разнообразни типове плодове и семена. Самур доста обича плодовете на калината и на драго сърце похапва разнообразни типове боровинки.
Размножаване на Самура
Самурът доближава полова зрялост след навършване на третата си година и се развъжда до 15-годишна възраст. Размножителният интервал при самурите стартира през юни и продължава малко повече от месец. Мъжките се бият безпощадно за благосклонността на женските, като се нараняват много съществено.
След чифтосването женската намира място под корените на огромно дърво, в остаряла хралупа или в по-голяма скална пролука. Бременността на Самур продължава съвсем 300 дни. Женският Самур ражда от едно до седем дребни, само че най-често броят им е четири. Самур се отглежда единствено от майката.
Малките остават с майката повече от година, с цел да могат да се научат на ловни умения. След като поотраснат, мъжките Самури напущат майка си, само че женските могат да останат с нея още най-малко половин година.
Любопитни обстоятелства за Самура
Самур се придвижва с подскоци, като дължината на един подскок варира от 30 до 70 сантиметра. Самур има съвършен слух и подушване, зрението му обаче е много едва. Звуците, които издава Самур, наподобяват на котешко мяукане. Самур елементарно се придвижва по мек сняг, без да потъне.
Ловците потеглят на лов за Самур с кучета, нормално за тази цел се употребяват Западносибирска лайка. След рухването на дълбокия сняг ловците употребяват клопки. Северните нации преследват Самур, като яздят елени.
За един сезон се счита сполучливо, в случай че ловецът успее да хване повече от 50 Самура. Според природозащитниците типът би трябвало да бъде предпазен, само че макар намаляването на популацията Самур към момента не е разгласен за изчезващ тип и ловът му продължава.
Единствено, което се управлява, е сезонът на лова - разрешено е да се лови Самур през зимата, ловът стопира през април, когато стартират да се раждат дребните. Въпреки това има доста бракониери.
