Самуил Николов е вторият българин, приет да учи астронавтика в

Самуил Николов е вторият българин, признат да учи астронавтика в най-големия в света, изцяло упълномощен университет, профилиран в авиацията и космонавтиката - Ембри Ридъл. И първият българин, който ще учи дисциплината „ Космически интервенции “.

Когато приключи, той ще може да управлява екип, който да изстреля галактически уред в или отвън орбита с или без екипаж. Предстои му да овладее материята на атмосферата, ракетите, тренирането на екипаж, а най-голямата му фантазия е след преодоляването да се върне в България и да възвърна нейната галактическа популярност.

Гледате към звездите от доста ранна възраст. Какво Ви въодушеви обаче да се занимавате с астронавтика?

Като дребен имах ползи към доста научи сфери, само че Космосът стартира да ме притегля от ден на ден и повече най-много поради своята безкрайност. Огромният размер пространство сред звездите, многото благоприятни условия за разнообразни светове, умопомрачителната численост на галактики, звезди и планети към тях доста ме въодушевява и оттова черпя толкоз доста интерес и мотивация да се занимавам с тъкмо тази науча сфера.

Невероятна и впечатляваща е даже мисълта да хвърчиш от вселена до вселена, от звезда до звезда и да видиш другите форми на живот, които биха се формирали.

Това е една неизчерпаемо забавна тематика за мен.

Срещнахте ли компликации при сбъдването на тази Ваша фантазия да учите астронавтика в Авиационния университет Ембри Ридъл?

Трудността беше в това, че не можех да си намеря ментор/учител, който да се вълнува от тази тематика. Тъй като доколкото знам галактическото проучване не е застъпено в образователния материал, най-малко аз когато учих беше по този начин.

Друга компликация е, че обществото всеобщо приема изучването на тази материя за налудничава и когато кажеш, че искаш да се занимаваш с галактическа материя, биваш признат повече с подигравка, в сравнение с съществено.

Но светът и информацията са доста световни и няма значение от коя точка на света си, стига да се интересуваш и да успееш да извадиш информацията, която ти би трябвало. За мен компликацията се показваше не толкоз в търсенето и намирането, а по-скоро в неналичието на хора със сходни забавни и това, че нямаше с кого да споделя наученото. Надувах главата на родителите си с непотребна информация, обвързвана с Космоса, само че нямаше различен събеседник, с който да седна и да си приказвам.

Надявам се, че в университета ще се срещна с хора, които работят в този бранш/ промишленост от десетилетия и имат опит. С тях ще мога свободно да споделям на тази тематика.

Към момента всички планове, свързани с космоса, които съм разработвал, съм си ги правил самичък и единствено за личен интерес.

Опитвам се да се развъртвам в тази сфера и да не разрешавам незаинтересоваността на останалите да ме стопира, само че е хубаво, че в този момент ще съм заобиколен от хора, които имат сходни визии и разбирания с моите.

Как си обяснявате обстоятелството, че за месец сумата, нужна Ви за първата година на образование беше събрана?

Все още ми е мъчно да си го обясня. Трудно ми е да проумея, че това се случи, защото още с приема, макар рекордно високата стипендия, която ми беше отпусната като задграничен възпитаник, 45 000 $ звучат много плашещо и аз бях уверен, че най-малко половин учебен срок, даже повече, ще се наложи да пропусна. Причината е, както споделих, че по принцип да се занимаваш с галактическо инженерство, галактическо изстрелване, галактически интервенции, за някои хора е доста налудничаво разхищение на средства. Наистина не имах вяра, че ще получа толкоз доста поддръжка от българите, само че за мое благополучие много хора, компании и институции помогнаха това да се случи.

Аз ще бъда вторият българин, който ще следва в този университет, само че първият в тази компетентност.

Самуил, триумфът Ви е в действителност огромен и занапред Ви следва детайлно да се запознаете с галактическата материя. Къде обаче виждате бъдещето си откакто завършите университета – в България или в чужбина?

За мен е доста значимо да се върна в Европа, а за какво не и в България. Не желая да бъда следващият чужденец, който е емигрирал и е оказал помощ на непозната галактическа организация.

Искам да бъда един от хората, които ще възвърнат славата на българската галактическа организация. България е доста дребна страна, която обаче е сторила чудеса за проучването на космоса.

Ние сме били водеща галактическа мощ до преди 40 години. Много малко страни могат да се похвалят с двама, летели от тяхната народност. Произвеждали сме галактическа техника, храна, имали сме фрагменти.

Сигурен съм, че в случай че се съберем задоволително доста хора, можем да върнем тази популярност на страната ни и се надявам този мой банкет да бъде звук за това.

Имате ли Вашата българска галактическа фантазия?

Неотдавна за изстрелване на ракети се е употребила площадка в Ахтопол. Мечтата ми е да възвърнем славата на тази площадка и да изстреляме ракета от българска земя, защото това не се е случвало от близо половин век и е време още веднъж да се случи. Иска ми се управлявам български екип, с който да създадем тази фантазия допустима.

Има доста български компании, които започнаха да се развиват в този отрасъл. За сбъдването би трябвало да има и доста мощна държавна поддръжка и политика. А аз имам вяра, че това е допустимо.

Космос, непознати езици, информатика, музика, плуване – по какъв начин един младеж съумява да съчетава толкоз доста и разнообразни действия в всекидневието си?

Аз не одобрявам многото си ползи като някакво обвързване. Според мен всяко едно от заниманията оказва помощ на другите. Когато спортувам, си почивам от университетските действия, а когато седна да изучавам, си почивам физически. Водя се от сентенцията: „ Здрав дух в крепко тяло! “.

Влагам максимума от себе си във всяка активност, която правя и имам вяра, че един човек може да бъде всестранно развъртян, а за това аз да го схвана помогнаха родителите ми.

Имате ли свободно време, в което да бъдете просто младеж?

Старая се да съблюдавам режим, лягам и ставам по-рано. Денят ми стартира стремително и не се отпущам прекомерно доста, само че след реализирана цел, си давам няколко дни отмора, това е моят метод да бъда младеж като връстниците си.

Как бихте довършили изречението: „ България ме иска…? “

България ме желае, тъй като би трябвало да се върнем към звездите. Един път сме стигали до там и е време още веднъж да си изправим път нагоре.