УНИЦЕФ: България е на дъното в класацията за благосъстоянието на децата
Самоубийствата, чувството за злощастие, затлъстяването и слабите обществени и университетски умения са се трансформирали в прекомерно присъщи черти на детството в страните с високи приходи. Най-богатите страни в света мъчно се оправят с уменията по четене и математика, психологичното здраве и затлъстяването на децата. Това демонстрира най-новият отчет на Изследователския център " Иноченти " на УНИЦЕФ.
В продължение на към този момент 20 години поредицата отчети на УНИЦЕФ употребява сравними национални данни, с цел да сформира ранглисти на страните от Европейски Съюз и Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) по индикатори за детството.
Светове на въздействие: Какво дефинира благосъстоянието на децата в богатите страни " употребява данни от интервала преди COVID-19 и съдържа сравнителна таблица по резултати съгласно психологичното и физическото здраве на децата и техните обществени и университетски умения. По тези индикатори Нидерландия, Дания и Норвегия заемат първите три места измежду богатите страни, където децата живеят най-добре.
Тези три страни дружно с Швейцария и Финландия заемат места в челната тройка и по трите резултата. Чили, България и Съединени американски щати са в дъното на таблицата. Само Чили, Съединени американски щати и Малта са на последните три места и по трите резултата в благосъстоянието. Очевидно националният приход не е гаранция за най-високи резултати.
" Голяма част от най-богатите страни в света, които разполагат с нужните запаси да обезпечат хубаво детство за всички, не вършат нужното за децата ", декларира Гунила Олсон, шеф на Изследователския център на УНИЦЕФ " Иноченти ".
" Ако държавните управления не подхващат бързи и решителни дейности да защитят благосъстоянието на децата като част от ограниченията против пандемията, може да продължим да чакаме растяща беднотия, влошено психологично и физическо здраве и задълбочаващо се неравноправие в уменията измежду децата. Подкрепата за фамилиите и децата по отношение на COVID-19 е извънредно незадоволителна. Трябва да се направи повече, с цел да могат децата да се радват на несъмнено и щастливо детство и това би трябвало да стане в този момент ", добавя Олсон.
Ключови констатации в отчета
Психично здраве: В множеството страни по-малко от четири пети от децата декларират, че са удовлетворени от своя живот. Най-ниска е удовлетвореността от живота в Турция (53%), следвана от Япония и Обединеното кралство. Психичното здраве на децата, които получават по-малка поддръжка в фамилията, и на тези, които са унизени от връстници, е доста по-лошо.
Самоубийствата са водеща причина за смъртността във възрастовата група от 15 до 19 години в богатите страни, като максимален е броят на самоубийствата измежду младежите в Литва, следвана от Нова Зеландия и Естония.
Физическо здраве: Затлъстяването и наднорменото тегло измежду децата нарастват през последните години.
Приблизително всяко трето дете в тези страни е или затлъстяло, или с наднормено тегло, като в Южна Европа тези индикатори нарастват внезапно.
В повече от една четвърт от богатите страни детската смъртност продължава да бъде над 1 на 1000.
Умения: Средно 40% от децата във всички страни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Европейски Съюз не имат главните умения по четене и математика на 15-годишна възраст.
Най-ниско е равнището на тези умения в България, Румъния и Чили.
Естония, Ирландия и Финландия са на челните места по положителни умения. В множеството страни всяко пето дете не е решително в обществените си умения да се сприятелява. Най-неуверени в това отношение са децата в Чили, Япония и Исландия.
Данните от отчета демонстрират и избран прогрес в благосъстоянието на децата. Средно 95% от децата в предучилищна възраст са към този момент обхванати от проведена предучилищна подготовка, а броят на младежите, които не учат, не работят и не се образоват, е намалял в 30 от общо 37 страни. Въпреки това има риск тези значими достижения да бъдат понижени заради въздействието на COVID-19.
Държавите са класирани и по тяхната политика в поддръжка на благосъстоянието на децата и други фактори, в това число стопанска система, общество и околна среда. Норвегия, Исландия и Финландия са на първите места по политики и условия в поддръжка на благосъстоянието на децата. Средно страните отделят под 3% от Брутният вътрешен продукт за политики за фамилията и децата.
" И във времена на рецесия, както и в по-спокойни времена, фамилиите се нуждаят от поддръжка от страната и на работното място, с цел да отгледат идващото потомство щастливи и здрави жители. Инвестицията в децата е директна инвестиция в нашето бъдеще ", посочи Фаяз Кинг, зам.-изпълнителен шеф на УНИЦЕФ.
Поради пандемията от COVID-19 през първата половина на 2020 година множеството обхванати от отчета страни затвориха учебните заведения за повече от 100 дни и също така приложиха строги ограничения за ограничение на излизането от вкъщи.
Докладът отбелязва, че загубата на членове на фамилията и другари, тревогата, лимитираното излизане от вкъщи, неналичието на поддръжка, затварянето на учебните заведения, съчетаването на работния и фамилния живот и незадоволителният достъп до опазване на здравето, паралелно с икономическите загуби заради пандемията, са пагубни за благосъстоянието на децата и засягат тяхното психологично и физическо здраве и тяхното развиване.
Преди пандемията от COVID-19 междинната относителна детска беднотия общо за всички 41 страни е 20%. Поради предстоящото понижаване на Брутният вътрешен продукт през идващите две години в съвсем всички страни от тази група, детската беднотия ще нарасне, в случай че държавните управления не подхващат незабавни ограничения.
" Докато икономическите, просветителните и обществените последствия от пандемията не престават да се усещат, без общи съгласувани старания ще станем очевидци на все по-неблагоприятно, опустошително влияние върху благосъстоянието на днешните деца, техните фамилии и обществата, в които живеят. Но не е наложително рисковете да се трансфорат в действителност, в случай че държавните управления подхващат решителни дейности още в този момент за отбрана на благосъстоянието на децата ", акцентира Олсон.
В продължение на към този момент 20 години поредицата отчети на УНИЦЕФ употребява сравними национални данни, с цел да сформира ранглисти на страните от Европейски Съюз и Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) по индикатори за детството.
Светове на въздействие: Какво дефинира благосъстоянието на децата в богатите страни " употребява данни от интервала преди COVID-19 и съдържа сравнителна таблица по резултати съгласно психологичното и физическото здраве на децата и техните обществени и университетски умения. По тези индикатори Нидерландия, Дания и Норвегия заемат първите три места измежду богатите страни, където децата живеят най-добре.
Тези три страни дружно с Швейцария и Финландия заемат места в челната тройка и по трите резултата. Чили, България и Съединени американски щати са в дъното на таблицата. Само Чили, Съединени американски щати и Малта са на последните три места и по трите резултата в благосъстоянието. Очевидно националният приход не е гаранция за най-високи резултати.
" Голяма част от най-богатите страни в света, които разполагат с нужните запаси да обезпечат хубаво детство за всички, не вършат нужното за децата ", декларира Гунила Олсон, шеф на Изследователския център на УНИЦЕФ " Иноченти ".
" Ако държавните управления не подхващат бързи и решителни дейности да защитят благосъстоянието на децата като част от ограниченията против пандемията, може да продължим да чакаме растяща беднотия, влошено психологично и физическо здраве и задълбочаващо се неравноправие в уменията измежду децата. Подкрепата за фамилиите и децата по отношение на COVID-19 е извънредно незадоволителна. Трябва да се направи повече, с цел да могат децата да се радват на несъмнено и щастливо детство и това би трябвало да стане в този момент ", добавя Олсон.
Ключови констатации в отчета
Психично здраве: В множеството страни по-малко от четири пети от децата декларират, че са удовлетворени от своя живот. Най-ниска е удовлетвореността от живота в Турция (53%), следвана от Япония и Обединеното кралство. Психичното здраве на децата, които получават по-малка поддръжка в фамилията, и на тези, които са унизени от връстници, е доста по-лошо.
Самоубийствата са водеща причина за смъртността във възрастовата група от 15 до 19 години в богатите страни, като максимален е броят на самоубийствата измежду младежите в Литва, следвана от Нова Зеландия и Естония.
Физическо здраве: Затлъстяването и наднорменото тегло измежду децата нарастват през последните години.
Приблизително всяко трето дете в тези страни е или затлъстяло, или с наднормено тегло, като в Южна Европа тези индикатори нарастват внезапно.
В повече от една четвърт от богатите страни детската смъртност продължава да бъде над 1 на 1000.
Умения: Средно 40% от децата във всички страни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Европейски Съюз не имат главните умения по четене и математика на 15-годишна възраст.
Най-ниско е равнището на тези умения в България, Румъния и Чили.
Естония, Ирландия и Финландия са на челните места по положителни умения. В множеството страни всяко пето дете не е решително в обществените си умения да се сприятелява. Най-неуверени в това отношение са децата в Чили, Япония и Исландия.
Данните от отчета демонстрират и избран прогрес в благосъстоянието на децата. Средно 95% от децата в предучилищна възраст са към този момент обхванати от проведена предучилищна подготовка, а броят на младежите, които не учат, не работят и не се образоват, е намалял в 30 от общо 37 страни. Въпреки това има риск тези значими достижения да бъдат понижени заради въздействието на COVID-19.
Държавите са класирани и по тяхната политика в поддръжка на благосъстоянието на децата и други фактори, в това число стопанска система, общество и околна среда. Норвегия, Исландия и Финландия са на първите места по политики и условия в поддръжка на благосъстоянието на децата. Средно страните отделят под 3% от Брутният вътрешен продукт за политики за фамилията и децата.
" И във времена на рецесия, както и в по-спокойни времена, фамилиите се нуждаят от поддръжка от страната и на работното място, с цел да отгледат идващото потомство щастливи и здрави жители. Инвестицията в децата е директна инвестиция в нашето бъдеще ", посочи Фаяз Кинг, зам.-изпълнителен шеф на УНИЦЕФ.
Поради пандемията от COVID-19 през първата половина на 2020 година множеството обхванати от отчета страни затвориха учебните заведения за повече от 100 дни и също така приложиха строги ограничения за ограничение на излизането от вкъщи.
Докладът отбелязва, че загубата на членове на фамилията и другари, тревогата, лимитираното излизане от вкъщи, неналичието на поддръжка, затварянето на учебните заведения, съчетаването на работния и фамилния живот и незадоволителният достъп до опазване на здравето, паралелно с икономическите загуби заради пандемията, са пагубни за благосъстоянието на децата и засягат тяхното психологично и физическо здраве и тяхното развиване.
Преди пандемията от COVID-19 междинната относителна детска беднотия общо за всички 41 страни е 20%. Поради предстоящото понижаване на Брутният вътрешен продукт през идващите две години в съвсем всички страни от тази група, детската беднотия ще нарасне, в случай че държавните управления не подхващат незабавни ограничения.
" Докато икономическите, просветителните и обществените последствия от пандемията не престават да се усещат, без общи съгласувани старания ще станем очевидци на все по-неблагоприятно, опустошително влияние върху благосъстоянието на днешните деца, техните фамилии и обществата, в които живеят. Но не е наложително рисковете да се трансфорат в действителност, в случай че държавните управления подхващат решителни дейности още в този момент за отбрана на благосъстоянието на децата ", акцентира Олсон.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ