Старицата беше дала живота си за глезената си дъщеря, а тя я заряза на стари години
Самотна бабичка живее в нашия квартал. Жал ми е за нея, по тази причина от време на време й оказвам помощ с каквото мога. Купувам й медикаменти или я съпровождам до магазина. Като си помисля, че на нейно място можеше да е майка ми, сърцето ми се облива в кръв. Преди време я посещаваше някакъв родственик, само че от известно време и той не идва. Както разбрах по-късно, откакто старицата му завещала жилището си, в този момент роднината просто изчаква тя да си отиде от този свят. Един ден взех решение да й занеса топла чорба и за признателност, бабата ме предложения на чаша чай. Докато отпивахме от ароматната напитка, домакинята ми описа историята на живота си.
“На младини бях доста красива госпожица. Около мен имаше тълпи от ухажори, само че аз имах очи единствено за моя Васил. Много скоро двамата се оженихме и заживяхме в това жилище.
В началото бракът ни вървеше добре, само че след раждането на щерка ми брачният партньор ми се промени. Прибираше се късно от работа и целият вонеше на алкохол. Васил оправдаваше пиянските си запои като отдушник от тежкия работен ден. Не след дълго алкохолът му проми мозъка и брачният партньор ми се трансформира в хулиган и принудител. С течение на времето се уморих от непрекъснатите упреци и побоища и подадох молба за бракоразвод. Васил не направи никакви опити да избави брака ни, просто си събра багажа и изчезна. Така останах сама с малко дете на ръце. Добре, че понякога родителите ми проявяваха интерес към възпитанието на щерка ми. Бившият ми брачен партньор си плащаше издръжката постоянно, само че в никакъв случай не пристигна да види личното си дете.
Слава Богу, щерка ми порасна и стартира да върви на детска градина. Животът ми си продължи както нормално, до деня, в който се влюбих в мой сътрудник. Павел беше добър човек, веселяга, само че най-важното – обичаше деца. След работа водехме щерка ми на кино или се разхождахме в парка. Павел обожаваше да купува дарове на Елвира и с удоволствие изпълняваше детските й прищявки. Но когато взехме решение да заживеем дружно, ненадейно щерка ми откачи. Ругаеше го, изпадаше в нервност и настояваше Павел незабавно да напусне дома ни. А една вечер, до момента в който гледахме телевизия, Елвира избяга. Това беше най-ужасната нощ в живота ми. За благополучие, на сутринта полицията я откри жива, здрава и невредима.
След този случай, с Павел се разделихме. Продължихме да поддържаме връзки, само че единствено като другари. Година по-късно той се ожени за друга, която му роди две деца. Зарадвах се за него – той е добър човек и заслужава да бъде благополучен. Така останах още веднъж сама и посветих целия си живот на щерка ми, жертвайки личното си благополучие. Изминаха години. Елвира приключи университетата и с приятеля си отпътуваха да живеят в чужбина. След време от непознати хора научих, че са вдигнали огромна женитба, а мен даже не ме поканиха. Знам, че имат деца, само че в никакъв случай не съм ги виждала. ”
Когато остарялата жена приключи историята си, от очите й се стичаха сълзи. Слушах я и си мислех, че в случай че не беше пожертвала обичания си в името на капризната си щерка, която на всичкото от горната страна я заряза остаряла и болна, в този момент нямаше да бъде толкоз самотна. Никой не е непогрешим, само че някои неточности излизат солени.
Инфо: Лична драма
