Търпението е незабележима форма на гниенето ~ Радой РАЛИН
САМОРАСЛЯЦИТЕ не са завладяване на техническия напредък.
Кореновите им власинки не подсказват доблестен темперамент, нищо от тях не издава животинските инстинкти на фауната, тъй че надалеч сме от Елада и класиката...
Представката им САМО е от личностен темперамент: допуска обвързване и обязаност, самостоятелност, само че и авторитаризъм... Цяла войска от нюанси: самородност, самоотбрана, самоиздръжка, самооценка, самоопределяне, неустрашимост, признание, автономия, самонадеяност – та до техните контрасти: диктаторство, блаженство, обезумялост, самозванство, илюзия, самоунищожение, себелюбие, фукане, самоцел!
О, времена, о, феномени! При сходен плурализъм Теофраст би се видял в знамение! Саморасляците са контрастно растение, тъй като никнат там, където не ги сееш. Крехки са за всеобщи акции. Тешат се, че и самичък воинът е боец...
Едни ги считат за бурени, други им откриват лечебни свойства. Трети ги третират като паразити и хищници, забравяйки, че без тях ще се наруши екологическото равновесие на изкуството. Без да са звезди на небето, които не стоплят, частично ориентират.
Ако изкукуригам, кого ще събудя?
Канибалите ли са основали понятието " човекоден "?...
Държавниците докарат ли поданиците си до цялостно плячкосване, ги упражняват за нашествия в непознати страни...
Дано занапред нататък моят живот да не бъде благополучен – би се получило разностилие.
Понякога незнанието защищава културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с какъв брой ли оди биха възхвалявали угнетителите си?
Несправедлива природа: откъснеш ли опашката на гущера, пораства му нова... Защо и от опашката не пораства нов гущер?
Революцията е една премиера. После спектакълът пада.
Самотен човек – еднокрак човек.
Единствената безспорна истина са некролозите.
Когато един народ мълчи, вероятно е скован от триумфите си!
Лидерска невзискателност: дано да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.
Мисли, че като назова сътрудника си Салиери, та ще напише " Малка нощна музика ".
И да се заключвате против неприятните вести, те не одобряват подкуп.
Принцът се предрешава и на бедняк, с цел да укрие диамантите си.
Роднинството е тоталитаризъм – нямаш право на избор, само че е същинско и постоянно!... Приятелството е народна власт, само че какъв брой трае?
Добре, че страданието е персонално, другояче властниците ще го възложат на подчинените си против непретенциозно служебно заплащане.
Светът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, само че не си длъжен да го употребиш.
Пародирането е прилепчива активност – осмивайки непознатата работа, елементарно можеш да се увлечеш по средствата й, като се превърнеш в епигон.
Съединението прави салата.
Журналистиката стане ли ялова, ражда всекидневно сензации.
Колко печално е да преписваш себе си: нито употреба, нито резултат.
Нейният непреклонен оптимизъм се дължи на безкрайния й цинизъм.
Безсънието на гладния е най-честната телевизия.
Спестяваната съвест се олихвява.
Дошло едно време, нито да те стопират, нито да те стартират...
Любов като непотребна обиколка.
Поетът получи държавна кола и си прегази Пегаса.
Търпението е незабележима форма на гниенето!
Ако народът не може да бъде непокътнат, елементарно ще стане напълно платен!
Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш - ще й станеш скучен.
Един народ не трябва да бъде безпределно огромен – ще му се разсее националното схващане.
Една смрад, която се вижда от километри...
Вярата е фасадна форма на страха.
Докато го надявам, уповавам се...
Ела фетиш, че без тебе по-култ.
Смеха – и глухите го чуват и слепите го виждат...
Рано пиле, рано пее, рано го колят...
Най-революционни са жабите и зайците – постоянно вършат скокове...
Пост и дами е = достижение.
Септември ще стане май, само че какво ще остане?...
Танцът е най-чистото възклицание на свободата.
Историята има цена единствено тогава, когато престане да бъде злопаметна.
Пенсионираха и последния необразован човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни.
Няма просвета без досада. Но в никоя досада няма поука.
Не ме е боязън от министъра на културата, а от културата на министъра.
Образът се втурва върху трамплина на очакващата мисъл.
Педя човек – лакът секира.
След като гибелта прави всички равни, равенството гибел ли е?
Това придвижване е обречено да си отива, но от напреднала възраст не може да върви.
Проституирай съгласно чергата си.
Поетът направи скокове през трупове – баладично начало.
Много ми е нищо!
Народе мой, до момента в който не стане всеки независим, не може да бъде притежател.
Снимка: novinar.bg
