Ще стане ли „специалната операция“ „отечествена война“?
Самообявилите са Луганска и Донецка национални републики (ЛНР и ДНР) оповестиха през днешния ден, че ще проведат референдуми за присъединение към Русия от 23 до 27 септември т.г.
Разтревожени от украинското нахлуване, водачите на сепаратистките анклави бързат да „ циментират “ съветското военно наличие в териториите, които те откъснаха от Източна Украйна напролет на 2014 година
Ако съветските войски там побегнат под паника както при неодавнашната украинска атака в намиращата се малко по на север Харковска област, за главатарите на ЛНР и ДНР Леонид Пасечник и Денис Пушилин и за хората им няма да има благосклонност.
Референдумите са опция приетите единствено от Москва ЛНР и ДНР да се трансфорат в съветска територия – съгласно съветските разбирания. Тогава Москва ще бъде юридически длъжна да ги пази, т.е. не да води на тяхна територия „ специфична интервенция “, която постоянно може да бъде прекъсната, а „ отечествена война “, в която се води война до победа или до капитулация.
За да стане това обаче, Русия и по-точно нейният президент Владимир Путин би трябвало да издаде декрет за присъединение на ЛНР и ДНР към Федерацията. Излишно е да се съмняваме какви биха били резултатите от такива " референдуми " под дулата на калашниците. Иска ли през днешния ден Путин да заграби нова украинска територия след Крим?
Коментаторите не са единомислещи.
Прокремълската пропагандистка Маргарита Симонян твърди, че възможните допитвания биха „ развързали ръцете “ на Русия да се отбрани против похищенията на НАТО. Официално оповестено състояние на война може да разреши на съветския президент да разгласи готовност и да реши кадровия проблем на оределите и деморализирани войски, изпратени в сегашната „ специфична интервенция “.
Юридическото положение на война би оправдало и потребление на средства, до които съветското командване и държавно управление до момента не смеят да посегнат и може да въвлече в спора НАТО, вдигайки залозите неведнъж.
Разбира се, никой отвън паралелния свят на Русия и дребното ѝ останали интернационалните „ другари “ не би признал така наречен референдуми в ДНР и ЛНР, както никой не е признал кримския „ референдум “ от 2014 година Но в тази ситуация става дума не за право, а за търсене на мотив да се вкара спорът в друго измерение.
Пасечник и Пушилин са несъмнено марионетки. Въпросът е кой през днешния ден дърпа конците им, пробвайки се да трансформира квазирепубликите им в де юре съветска територия?
Кой в Москва желае това? Наистина ли след седем месеца провали и големи загуби в „ специфичната интервенция “ Путин счита, че армията му би могла да води война с НАТО? Та тя до момента единствено с Украйна не може да се оправи при всички ограничавания на западната военна помощ.
В нета се появиха и отзиви, че „ ефесбешниците “, т.е. ченгетата от Федералната работа за сигурност (ФСБ) кроят номер на Путин, изправяйки го пред мъчно решение. Ако той откаже да одобри ДНР и ЛНР като нови съветски територии, той ще наподобява като изменник на етническите руснаци в Донбас, които потегли да избавя от украинския „ нацизъм “ с " интервенцията " си. Ако ги одобри, ще би трябвало да води война за отбраната им с всички евентуално пагубни за страната му и за света последици.
Бившият украински народен представител и сегашен шеф на „ Украинския институт за бъдещето “ Вадим Денисенко през днешния ден написа във фейсбук:
„ С огромна доза възможност може да се каже, че ФСБ-шниците „ клатят “ Путин, с цел да направи той нещо по-решително (мобилизация, активизация на бойните дейности, чистка на елита). Просто, с цел да разберем всички: през всички дни на харковското нахлуване (на украинските войски – б.р.) Путин мълчи. Системата не получава инструкции и живее в своите догадки. Всъщност, идващите дни могат да станат доста забавни, та нали Путин от дълго време не знае какво са това вътрешните спорове? С една дума, пуканките няма да бъдат непотребни. И още, какво по-добро от това те да създадат прелом и да слагат за президент Медведев. Засега това е единствено смешка “.
Путин направи към този момент една капитална неточност на 24 февруари, доверявайки се на „ партията на войната “ измежду съветския хайлайф и службите, която го убеждаваше, че Украйна е ниско провесен плод, който той с лекост ще откъсне и че украинците ще посрещнат съветските войски като освободители. Случи се тъкмо противоположното. Днес Русия е интернационално изолирана, под невиждани стопански наказания и затънала във ежедневно обезкървяващ я огромен спор, излаз от който не се вижда.
Сега същата „ партия “ от кремълски ястреби наподобява се пробва да реши казуса като го задълбочи и евентуално интернационализира и май има вяра, че свободният свят би се огънал пред шантажа ѝ. А може би и тази „ партия “ към този момент желае различен президент, който по-успешно би осъществявал имперските ѝ сънища.
Изглежда ориста няма да ни спести и тази порция история.
П.П.: Междувременно долната камара на съветския парламент, Държавната дума, през днешния ден дефинитивно одобри ремонти в Наказателния кодекс, които вкарват в него термините „ готовност “, „ военно състояние “, „ въоръжен спор “. Предвиждат се тежки санкции за дезертиране, отсъствие на воена работа и непринудено предаване в плен, съобщи съветският опозиционен уебсайт „ Медуза “.
Разтревожени от украинското нахлуване, водачите на сепаратистките анклави бързат да „ циментират “ съветското военно наличие в териториите, които те откъснаха от Източна Украйна напролет на 2014 година
Ако съветските войски там побегнат под паника както при неодавнашната украинска атака в намиращата се малко по на север Харковска област, за главатарите на ЛНР и ДНР Леонид Пасечник и Денис Пушилин и за хората им няма да има благосклонност.
Референдумите са опция приетите единствено от Москва ЛНР и ДНР да се трансфорат в съветска територия – съгласно съветските разбирания. Тогава Москва ще бъде юридически длъжна да ги пази, т.е. не да води на тяхна територия „ специфична интервенция “, която постоянно може да бъде прекъсната, а „ отечествена война “, в която се води война до победа или до капитулация.
За да стане това обаче, Русия и по-точно нейният президент Владимир Путин би трябвало да издаде декрет за присъединение на ЛНР и ДНР към Федерацията. Излишно е да се съмняваме какви биха били резултатите от такива " референдуми " под дулата на калашниците. Иска ли през днешния ден Путин да заграби нова украинска територия след Крим?
Коментаторите не са единомислещи.
Прокремълската пропагандистка Маргарита Симонян твърди, че възможните допитвания биха „ развързали ръцете “ на Русия да се отбрани против похищенията на НАТО. Официално оповестено състояние на война може да разреши на съветския президент да разгласи готовност и да реши кадровия проблем на оределите и деморализирани войски, изпратени в сегашната „ специфична интервенция “.
Юридическото положение на война би оправдало и потребление на средства, до които съветското командване и държавно управление до момента не смеят да посегнат и може да въвлече в спора НАТО, вдигайки залозите неведнъж.
Разбира се, никой отвън паралелния свят на Русия и дребното ѝ останали интернационалните „ другари “ не би признал така наречен референдуми в ДНР и ЛНР, както никой не е признал кримския „ референдум “ от 2014 година Но в тази ситуация става дума не за право, а за търсене на мотив да се вкара спорът в друго измерение.
Пасечник и Пушилин са несъмнено марионетки. Въпросът е кой през днешния ден дърпа конците им, пробвайки се да трансформира квазирепубликите им в де юре съветска територия?
Кой в Москва желае това? Наистина ли след седем месеца провали и големи загуби в „ специфичната интервенция “ Путин счита, че армията му би могла да води война с НАТО? Та тя до момента единствено с Украйна не може да се оправи при всички ограничавания на западната военна помощ.
В нета се появиха и отзиви, че „ ефесбешниците “, т.е. ченгетата от Федералната работа за сигурност (ФСБ) кроят номер на Путин, изправяйки го пред мъчно решение. Ако той откаже да одобри ДНР и ЛНР като нови съветски територии, той ще наподобява като изменник на етническите руснаци в Донбас, които потегли да избавя от украинския „ нацизъм “ с " интервенцията " си. Ако ги одобри, ще би трябвало да води война за отбраната им с всички евентуално пагубни за страната му и за света последици.
Бившият украински народен представител и сегашен шеф на „ Украинския институт за бъдещето “ Вадим Денисенко през днешния ден написа във фейсбук:
„ С огромна доза възможност може да се каже, че ФСБ-шниците „ клатят “ Путин, с цел да направи той нещо по-решително (мобилизация, активизация на бойните дейности, чистка на елита). Просто, с цел да разберем всички: през всички дни на харковското нахлуване (на украинските войски – б.р.) Путин мълчи. Системата не получава инструкции и живее в своите догадки. Всъщност, идващите дни могат да станат доста забавни, та нали Путин от дълго време не знае какво са това вътрешните спорове? С една дума, пуканките няма да бъдат непотребни. И още, какво по-добро от това те да създадат прелом и да слагат за президент Медведев. Засега това е единствено смешка “.
Путин направи към този момент една капитална неточност на 24 февруари, доверявайки се на „ партията на войната “ измежду съветския хайлайф и службите, която го убеждаваше, че Украйна е ниско провесен плод, който той с лекост ще откъсне и че украинците ще посрещнат съветските войски като освободители. Случи се тъкмо противоположното. Днес Русия е интернационално изолирана, под невиждани стопански наказания и затънала във ежедневно обезкървяващ я огромен спор, излаз от който не се вижда.
Сега същата „ партия “ от кремълски ястреби наподобява се пробва да реши казуса като го задълбочи и евентуално интернационализира и май има вяра, че свободният свят би се огънал пред шантажа ѝ. А може би и тази „ партия “ към този момент желае различен президент, който по-успешно би осъществявал имперските ѝ сънища.
Изглежда ориста няма да ни спести и тази порция история.
П.П.: Междувременно долната камара на съветския парламент, Държавната дума, през днешния ден дефинитивно одобри ремонти в Наказателния кодекс, които вкарват в него термините „ готовност “, „ военно състояние “, „ въоръжен спор “. Предвиждат се тежки санкции за дезертиране, отсъствие на воена работа и непринудено предаване в плен, съобщи съветският опозиционен уебсайт „ Медуза “.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ




