Самокритичноста не е широко разпространена черта сред шофьорите, а по-скоро

Самокритичноста не е необятно публикувана линия измежду водачите, а по-скоро се среща надценяване на личните благоприятни условия. В същото време този феномен е съпроводен от подценяване на риска от катастрофи, съгласно психолога на трафика във Федералния институт за пътни проучвания (BASt) доктор Харди Холтет. Ето за какво той, дружно с други специалисти, предизвестява за рискова свръхсамоувереност, изключително зад кормилото.

Прекалената самонадеяност идва преди случая или казано с думите на пътните психолози - “Надценяването на личните шофьорски умения и подценяването на риска от произшествия, до степента на банализиране, в действителност са доста постоянно срещани феномени при шофиране на автомобил. Подобно накриво усещане може елементарно да възникне, когато водачите към момента не са предизвикали случай и когато изключително рискови маневри при шофиране са били сполучливи. Тогава засегнатите постоянно се убеждават от сходни прекарвания, че самите те са доста положителни водачи, вместо да осъзнаят, че им се е разминало единствено с помощта на шанса.

Липсата на самооценка в последна сметка води до рисково самонадценяване. Според опита на специалистите, това се случва и когато личната преценка и усещането за скорост и дистанции са „ замъглени “ от алкохол, опиати или отмалялост. Типична за това е обстановката, която за жалост се случва прекомерно постоянно, че човек на кормилото в действителност е прекомерно изтощен, с цел да кара, само че вместо да си вземе отмора продължава да кара с убеждението, че към момента има всичко под управлява или може да види всичко. Колко постоянно това не е по този начин, демонстрират многото злополуки, породени от микросън или отмалялост. Според ADAC през 2020 година е имало 1448 катастрофи с пострадвания или смъртни случаи, породени от преуморени водачи.

Психологът Клаус Петер Календрушат от TÜV Nord прави още един доста значим извод за неправилните преценки от страна на водачите - „ Тези, които имат минимум съображение за това, имат прекалено доверие в личните си качества “,- и обобщава - “Лошите водачи постоянно считат, че са най-хубавите. И нормално са твърдо уверени, че всички останали на пътя са некомпетентни. ”

Психолозите Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг от университета Корнел в Итака, щата Ню Йорк, изследват аргументите за това подправено себевъзприятие. Те стигат до извода, че човек явно има потребност от избрани качества като причина, с цел да може въобще да оцени реалистично личните си качества. Това събитие в този момент е най-модерно като резултата на Дънинг-Крюгер - съгласно това, колкото по-малко сте осведомени с обещано област, толкоз по-трудно е да разпознаете личната си некадърност. Или противоположното - некомпетентните хора постоянно надценяват личните си качества, без да осъзнават това.

“Ефектът на Дънинг-Крюгер е изключително изразен при шофиране ” - предизвестява психологът от TÜV Nord Календрушхат - “По отношение на общата пътна сигурност не трябва да се позволяват на пътя хора, които страдат от прекалено самочувствие, тъй като неправилната оценка на личните благоприятни условия на кормилото покачва готовността за вдишване на опасности. ” това е повода той да счита, че има смисъл да се даде на водачите визия, че в доста сериозни обстановки даже най-хубавите шофьорски умения към този момент не могат да са от изгода. “Защото в случай че си наясно с това, караш деликатно и прозорливо ” - споделя психологът.