Разкази от преизподнята: Хвърляха едно върху друго хиляди тела, цялата околност миришеше на смърт
Само за 100 дни след комунистическия прелом на 9 септември 1944 година, по заповед на Сталин, у нас са избити над 30 хиляди души – интелигенцията, цветът на нацията, товарени в камиони като добитък. Заедно с торбите с патрони за чудовищните изтезания, с лопати и търнкопи…
В третата част от поредицата на Цветан Томчев„ Разкази от преизподнята “ журналистът Атанас Мандаджиев споделя за срещата си с една от най-зловещите фигури на комунистическия наказателен уред – Мирчо Спасов, генерал-полковник от Държавна сигурност, виновен за гибелта на хиляди хора.
Спасов го предизвестил да „ внимава какво ще написа “, тъй като нещата, които му споделя, не са лицеприятни.
Според Атанас Мандаджиев избитите са близо 40 хиляди. Унищожени са съдии, юристи, висши държавни чиновници - носителите на българската държавност.
Щабът на така наречен „ национална милиция “ се е намирал в мазетата на хотел „ Славянска сказка “. В него са влизали Тодор Живков, Станко Тодоров, братята Георги и Владимир Боневи, Мирчо Спасов.
Всяка вечер оттова са тръгвали в посока към Батановци по пет камиона с по 20-30 души, които са били убивани без съд и присъда.В продължение на месец единствено там са починали към 10 000 души. Телата са хвърляни едно върху друго в голям бунар с дълбочина 10 метра.
Дълго време цялата местност миришеше на гибел, описват очевидци на тогавашните събития.
“В " Славянска сказка ", където са изтезавани и убивани хиляди хора, по-късно през 1960-те години е настанена първата ни театрална натрупа „ Сълза и смях “- цинична отпратка към сълзите на жертвите и смеха на убийците. “ – споделя Цветан Томчев.
В от поредицата е показан разказът на сестрите Катерина Митова и Николина Петрова за злокобните събития и претърпените от тяхното семейство премеждия.
Катерина Митова разкрива смразяващи обстоятелства за всеобщите изтезания в Радомирско.
В третата част от поредицата на Цветан Томчев„ Разкази от преизподнята “ журналистът Атанас Мандаджиев споделя за срещата си с една от най-зловещите фигури на комунистическия наказателен уред – Мирчо Спасов, генерал-полковник от Държавна сигурност, виновен за гибелта на хиляди хора.
Спасов го предизвестил да „ внимава какво ще написа “, тъй като нещата, които му споделя, не са лицеприятни.
Според Атанас Мандаджиев избитите са близо 40 хиляди. Унищожени са съдии, юристи, висши държавни чиновници - носителите на българската държавност.
Щабът на така наречен „ национална милиция “ се е намирал в мазетата на хотел „ Славянска сказка “. В него са влизали Тодор Живков, Станко Тодоров, братята Георги и Владимир Боневи, Мирчо Спасов.
Всяка вечер оттова са тръгвали в посока към Батановци по пет камиона с по 20-30 души, които са били убивани без съд и присъда.В продължение на месец единствено там са починали към 10 000 души. Телата са хвърляни едно върху друго в голям бунар с дълбочина 10 метра.
Дълго време цялата местност миришеше на гибел, описват очевидци на тогавашните събития.
“В " Славянска сказка ", където са изтезавани и убивани хиляди хора, по-късно през 1960-те години е настанена първата ни театрална натрупа „ Сълза и смях “- цинична отпратка към сълзите на жертвите и смеха на убийците. “ – споделя Цветан Томчев.
В от поредицата е показан разказът на сестрите Катерина Митова и Николина Петрова за злокобните събития и претърпените от тяхното семейство премеждия.
Катерина Митова разкрива смразяващи обстоятелства за всеобщите изтезания в Радомирско.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ