Откраднатите ни очи
Само за седмица водачът на Националния фронт за избавление на България Валери Симеоново съумя да счупи скалата на неприемливата политическа хулиганщина. Най-напред изсипа лавина от обиди и цинизъм върху евродепутата от партията на Зелените Ска Келер. Не за друго, а поради солидарността й със бранителите на Пирин. Три дни по-късно, през профила си във " Facebook ", Симеонов изиска върху тематиката за така наречен " възродителн развой " да бъде бъде наложена цензура, до постигането на " консенсус по противоречивия интервал от края на 1980-те години ". Повод стана излъченият по Българска национална телевизия филм на Радослав Спасов и Нери Терзиева " Откраднати очи ". Междувременно пропусна междинния пръст на Емил Кошлуков в друго предаване на националната телевизия.
Симеонов е плосък политик - еднопланов и нервен
Но претенцията му да ревизира освен историята на комунистическото принуждение в България, а и художествената му интерпретация, отива зад лимита на всяка търпимост. Подобен опит надвишава дори овърдрафта на гаменското му държание с " оная, пълничката баба " на границата с Турция, което напролет на 2016 година го вкара в ръководството на страната.
В декларацията от понеделник, подписана от Изпълнителното бюро на Националния фронт за избавление на България, е записано, че " под формата на " художествено произведение " (филмът " Откраднати очи " ) прави искрено пропагандни внушения, като освен това си служи с директни фалшификации ".
Според същия текст филмът за закононарушението " възродителен развой " е " груба " художествена " неистина – че невръстни дечица и бебета са били мачкани и газени с тежки бронирани машини, а не от тълпата, при митингите на български мюсюлмани против преименуването им ". Всичко това било " изфабрикувано от медийната машина на анти-български сили ".
Във разновидността, в който беше оповестена, тази декларация прави забележима
съдбовната несъответственост
на партията, водена от Валери Симеонов, с демократичния парламентаризъм.
Само за два месеца – от края на декември 1985 година – до началото на март 1986 година в България принудително бяха заменени имената на повече от 800 хиляди етнически турци. Три години по-късно повече от 360 хиляди души, включително и деца и старци на напреднала възраст, бяха принудени да изоставен страната. Този факт послужи като основа на документ, който въпреки и с съвсем четвърт век забавяне Народното събрание гласоподава на 11 януари 2012 година В него бе записано, че насилственото прогонване на български жители от турски генезис през 1989 година е " форма на етническо пречистване, осъществено от тоталитарния режим ". Текстът беше признат за публична позиция на българския парламент със 122 гласа " за ", нито един " срещу " и единствено трима " въздържали се " (от БСП).
Скритите претекстове на Валери Симеонов и Националния фронт за избавление на България, да се вършат, че не знаят за този документ, нямат никаква стойност. Важното в тази ситуация е друго - една все по-крайна в национализма си и намерено ксенофобска парламентарна партия мародерства нещастията на предишното. За да храни политическото си настояще.
Бях директен очевидец на насилието, осъществено над български жители сред 1985г. и 1989 година Видях го със личните си очи, за разлика от мнозината, чиито глави Симеонов се пробва да цялостни
с култовете на декоративния си национализъм
Това, което популярност Богу не видях, чух в разказите на другари, претърпели побоите във фургони край селата из Лудогорието. Чух го и в спомените на други другари, побелели от унижението на насилственото преименуване и ужаса на следствията от неподчинението.
Ням по какъв начин да не помни мрачните очи на сътрудниците си във Великотърновския университет – етнически турци, които след една неочаквана и насилствена почивка се върнаха с непознати имена. Няма по какъв начин да простя присмехулната незадълбоченост, с която ги посрещнаха други сътрудници – етнически българи. След това в никакъв случай повече не бяхме дружно.
Историята на така наречен " възродителен развой " не е спорна (по Симеонов).
Тя е просто противна
Това е историята на последната жестока спазъм, с която комунистическия режим на Живков опита да спре сриването си. Сега на огъня, който кладат с останките от съборетината му, " патриотичтна " ченгета топлят изстиващата си популярност. Крадат очите ни. За да не усетим, разиграват етюда на пазач – настойник и събират аудитория с абракадабрата, че историческата памет на нацията е останала безпризорна.
Консенсус по " противоречивия интервал от края на 1980-те години " няма да има. Защото по него към този момент няма спор.
Остана единствено позор
Другият консенсус – против насилието в името на властта от дълго време би трябвало да е реализиран. Заради него през 2007 година България влезе в клуба на свободните, а 10 години по-късно на инат на недоправената си народна власт, е даже ръководител на Съвета му. Ако Валери Симеонов не го е схванал – какво по дяволите прави като вице-премиер в държавното управление на тази странна коалиция, в която все по-трудно намира с кого да си приказва?
Симеонов е плосък политик - еднопланов и нервен
Но претенцията му да ревизира освен историята на комунистическото принуждение в България, а и художествената му интерпретация, отива зад лимита на всяка търпимост. Подобен опит надвишава дори овърдрафта на гаменското му държание с " оная, пълничката баба " на границата с Турция, което напролет на 2016 година го вкара в ръководството на страната.
В декларацията от понеделник, подписана от Изпълнителното бюро на Националния фронт за избавление на България, е записано, че " под формата на " художествено произведение " (филмът " Откраднати очи " ) прави искрено пропагандни внушения, като освен това си служи с директни фалшификации ".
Според същия текст филмът за закононарушението " възродителен развой " е " груба " художествена " неистина – че невръстни дечица и бебета са били мачкани и газени с тежки бронирани машини, а не от тълпата, при митингите на български мюсюлмани против преименуването им ". Всичко това било " изфабрикувано от медийната машина на анти-български сили ".
Във разновидността, в който беше оповестена, тази декларация прави забележима
съдбовната несъответственост
на партията, водена от Валери Симеонов, с демократичния парламентаризъм.
Само за два месеца – от края на декември 1985 година – до началото на март 1986 година в България принудително бяха заменени имената на повече от 800 хиляди етнически турци. Три години по-късно повече от 360 хиляди души, включително и деца и старци на напреднала възраст, бяха принудени да изоставен страната. Този факт послужи като основа на документ, който въпреки и с съвсем четвърт век забавяне Народното събрание гласоподава на 11 януари 2012 година В него бе записано, че насилственото прогонване на български жители от турски генезис през 1989 година е " форма на етническо пречистване, осъществено от тоталитарния режим ". Текстът беше признат за публична позиция на българския парламент със 122 гласа " за ", нито един " срещу " и единствено трима " въздържали се " (от БСП).
Скритите претекстове на Валери Симеонов и Националния фронт за избавление на България, да се вършат, че не знаят за този документ, нямат никаква стойност. Важното в тази ситуация е друго - една все по-крайна в национализма си и намерено ксенофобска парламентарна партия мародерства нещастията на предишното. За да храни политическото си настояще.
Бях директен очевидец на насилието, осъществено над български жители сред 1985г. и 1989 година Видях го със личните си очи, за разлика от мнозината, чиито глави Симеонов се пробва да цялостни
с култовете на декоративния си национализъм
Това, което популярност Богу не видях, чух в разказите на другари, претърпели побоите във фургони край селата из Лудогорието. Чух го и в спомените на други другари, побелели от унижението на насилственото преименуване и ужаса на следствията от неподчинението.
Ням по какъв начин да не помни мрачните очи на сътрудниците си във Великотърновския университет – етнически турци, които след една неочаквана и насилствена почивка се върнаха с непознати имена. Няма по какъв начин да простя присмехулната незадълбоченост, с която ги посрещнаха други сътрудници – етнически българи. След това в никакъв случай повече не бяхме дружно.
Историята на така наречен " възродителен развой " не е спорна (по Симеонов).
Тя е просто противна
Това е историята на последната жестока спазъм, с която комунистическия режим на Живков опита да спре сриването си. Сега на огъня, който кладат с останките от съборетината му, " патриотичтна " ченгета топлят изстиващата си популярност. Крадат очите ни. За да не усетим, разиграват етюда на пазач – настойник и събират аудитория с абракадабрата, че историческата памет на нацията е останала безпризорна.
Консенсус по " противоречивия интервал от края на 1980-те години " няма да има. Защото по него към този момент няма спор.
Остана единствено позор
Другият консенсус – против насилието в името на властта от дълго време би трябвало да е реализиран. Заради него през 2007 година България влезе в клуба на свободните, а 10 години по-късно на инат на недоправената си народна власт, е даже ръководител на Съвета му. Ако Валери Симеонов не го е схванал – какво по дяволите прави като вице-премиер в държавното управление на тази странна коалиция, в която все по-трудно намира с кого да си приказва?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ