Войната по пътищата няма да спре, докато не изчезне чувството за безнаказаност
Само за последния един месец статистиката демонстрира, че нарушаванията по пътя не са едно и две, а зад кормилото постоянно сядат пияни и дрогирани водачи. Не липсват и такива без брошура.
Дори акцията на Министерство на вътрешните работи, която се организира сега, не стряска непозволените водачи.
За „ черната “ статистика, за съдбовните произшествия и за това какви са положителните практики по света за придвижване по пътищата, пред Vesti.bg, приказва Румен Дунев.
Той е един от най-хубавите и разпознаваеми автомобилни състезатели у нас. В момента Румен Дунев е ръководител на българската федерация по авто спорт.
Г-н Дунев, зачестиха тежките произшествия по пътищата. В момента се организира и акция на Министерство на вътрешните работи, обвързвана с следене на пияни и дрогирани водачи. Статистиката демонстрира, че макар контрола на полицията, има доста нарушавания. Как си го обяснявате?
Това не би трябвало да е акция, а да бъде един непрекъснат надзор. С последователност на наказванията водачите ще се изплашен, тъй като в Гърция, да вземем за пример, за водачи, които отхвърлят да дадат кръвна проба, наказването е 6 месеца затвор, 1200 евро санкция, както и 2 години лишаване на книжката. Имаше предложение у нас за последователност на наказванията – човек, който кара в нетрезво положение или под въздействието на опиати, да му бъде иззет автомобилът.
Адвокати обаче споделят: „ Ако колата е фамилна благосъстоятелност, да вземем за пример, брачната половинка, каква виновност има? “. Тук идва ролята на фамилията. Ако брачната половинка знае, че лидерът, качвайки се пийнал, ще има заплаха да остане без кола, има напън от фамилията да не се случват такива беди на цялата фамилия. Всички тези оферти би трябвало да влязат в Закона за придвижване по пътищата, който се разисква към този момент 12 години и още не може да стане факт.
А този закон е може би един от най-важните сега, тъй като всеки ден поради произшествия по пътищата си отпътуват човешки животи.
Как бихте коментирал случая на „ Черни връх “, при който починаха две млади дами?
Такава тежка злополука, с толкоз висока скорост в асансьорната шахта, която е корав предмет, а преди този момент има прекосяване през циментовите заграждения на подлеза, през последните години няма. Автомобил на по-малко от 5 години, който да се разцепи по този метод, значи, че е бил каран със зверска скорост.
Тук идва обаче един миг, който остава малко прикрит, а точно държанието на останалите участници в този случай. Вината е на господин Семерджиев, само че водачът на таксито, който има богата процедура и е по през целия ден зад кормилото, би трябвало да има доста по-добри усещания в този миг, защото автомобилът му е изправен. Освен това той не е използвал алкохол или опиати. Почвайки да прави маневрата на зелен сигнал е безусловно в правото си.
Един подобен умел лидер обаче, когато види автомобил, който лети изпод с толкоз огромна скорост, може би в случай че беше останал на място, а не беше препречил пътя на летящата кола, нещата щяха да минат с едно бързо прекосяване през кръстовището на алено. С навлизането на кръстовището, вратата за Семерджиев се стеснява, тя се затваря, той не може да овладее обстановката и се удря в таксиметровия автомобил. От там изхвърча и се забива в шахтата и колата се цепи на две. За страдание умират две млади и почтени девойки. Но този случай можеше и да се предотврати.
От тук идва един доста значим въпрос – за какво всяко едно нещо, което се прави, след това бива отричано. Давам образец за еко стикерите, които започнаха и бяха превантивна мярка, с цел да не бъде наказана България за неприятния въздух в огромните градове. Това е една мярка, която я има съвсем на всички места като процедура, в огромните европейски столици. С помощта на този еко стикер щеше да бъде открито, че са свалени номерата и поставени подправени.
Това щеше да се види още при прекосяване през първата рамка с двоен надзор от стикера на годишния обзор и номера на автомобила. Системата щеше да сигнализира полицията доста преди този случай, че този водач е с отнета брошура и е без номера, а продължава да кара същия автомобил с подправена регистрация. Беше въпрос на часове да бъде спрян и този случай да се предотврати.
Тази система беше отхвърлена. Като неправителствени организации доста пъти давахме сигнали, че тя може да се надгради, само че това не стана.
От коя институция беше отхвърлена тази система?
От министерството на превоза. В тези стикери можеше да се вкара доста информация, която да бъде потребна и контролът да се завиши. С тях можеше да се заобикалят и огромна част от тапите, тъй като интелигентни системи и светофари можеше да „ четат “ броя на колите, които минават и надлежно да ръководят светофарните уредби по добър метод. В момента тази система е пред събаряне.
Преди години битката по пътищата беше против пияни водачи, само че в този момент статистиката демонстрира, че такива използвали опиати са доста повече. Това не е ли по-страшно?
Преди нямаше такива съвършени механически средства, с които да се вършат инспекции и надзор. В момента има доста точни уреди, които вършат акуратен полеви тест и разбор. Това е едно от нещата, а другото нещо е, че акциите, които се организират в този момент, ревизират огромен брой водачи и вероятността да заловен повече такива използвали алкохол или опиати, е доста по-голяма. Затова тези акции не би трябвало да стопират. Необходимо е да бъдат целогодишни и да има по-засилен надзор освен върху водачите, а върху моторните транспортни средства и тяхната редовност.
Има ли работещ метод, по който може да се реализиран положителни резултати по отношение на броя на неправоспособните водачи?
Това е посредством засилен надзор.
Как стои въпросът с санкциите и тяхната събираемост. Може ли едно нарушаване да е записано, само че да не е обработено?
С устройствата, с които разполагат пътните служители на реда, при всяка една инспекция и при въвеждане на ЕГН на лидера или на булстат на компанията, за фирмените коли, излизат автоматизирано наказванията. Те се връчват на място, при самата инспекция, когато лидерът е спрян на пътя. В последното публично разискване на Закона за придвижване по пътищата доста съществено бяха залегнали тези точки по отношение на събираемостта. За страдание даже и тези текстове не съумяха да минат и в Закона за придвижване по пътищата сега още веднъж няма смяна.
Дайте образец за страни с положителни практики по отношение на придвижването по пътищата?
Както към този момент загатнах, една такава страна е Гърция. Освен това би трябвало да отбележа, че има доста водачи, които карат на територията на България с превишена скорост под въздействието на опиати и алкохол, и същите тези, когато преминат границата, стават други водачи. Усещането в България, че може да ти се размине или да платиш, и по този начин да излезеш от обстановката, в която си попаднал, е доста огромно. Когато това чувство изчезне, а пристигна възприятието, че има доста сериозен надзор, тогава войната по пътищата сама ще стартира да се свива.
Кои са били най-фрапантните случаи, с които сте се сблъсквал и безусловно ви се е свивало сърцето?
Това, което ми е останало в съзнанието, като в действителност злокобно, беше 8 месеца по-назад, когато имаше доста огромен пътен случай с рейса с македонските жители на автомагистрала „ Струма “. Това е една от огромните пътни нещастия в България.
Къде беше грешката при този случай?
Грешките са доста. Всеки път, когато минавам от там, със скорост, разрешена от пътните знаци, се пробвам да се слага на мястото на лидера на рейса. В обстановката, в която той е изпаднал, считам, че не е имал късмет. Веднага след случая аз също отидох там. Пътната настилка беше леко мокра, а маркировката не се забелязваше.
Непознавайки този маршрут и най-вероятно с някакъв механически проблем, той просто се е придържал компактно вдясно до мантинелата. Държейки подобен курс, той влиза безусловно против „ островчето “. Следва удар, който е в резервоара. Шофьорът се пробва да избегне удара, завивайки кормилото наляво той раздира едната мантинела и попада сред двете мантинели в един пламнал капан.
А Вие изключвате една от версиите, която се появи тогава - опцията, че водачът може да е задремал?
Изключвам я, тъй като, когато заспи лидер, то тогава няма спирачен път. Тук изрично имаше спирачен път. Преди и след удара лидерът също по този начин е имал съответни реакции в ръководството на рейса. Просто мястото на тази отбивка не е там. Автобусът е бил по-стар модел и вратите остават заклещени при пожара. При новите модели рейсове, при такива повреди има алтернатива за автоматизирано отваряне на вратите.
Как може да разпознаем по кое време има действителна заплаха до нас на пътя, когато караме и можем ли да се предпазим сами?
Има разновидности. Шофьорите, които имат опит, наблюдавайки колите към тях, могат да плануват до някаква степен тяхната реакция. Могат да изберат състояние на пътното платно, където да имат по-голяма отдалеченост начело или откъм гърба, както и колите, които са до тях. Затова е значимо водачите да са съсредоточени и добре отпочинали, както и да не са използвали алкохол или опиати. Също по този начин да не се занимават с мобилните си телефони, а да са съсредоточени на пътя.
Един от главните проблеми при водачите е концентрацията – музика, телефони, гримиране, хранене... Има ли избавление от това нещо?
Единственото избавление е самодисциплината. Повечето от водачите си мислят, че на тях нищо неприятно няма да им се случи, както и че няма по какъв начин да пострадат от такова нещо досега, когато то се случи.
Сериозно ли е да се прави разграничаване по отношение на това кои са по-добрите водачи – мъжете или дамите?
За мен няма пол, който да е по-силен. Водещ е опитът. Има дами, които непрекъснато карат, а всяко едно нещо, което се тренира и се прави редовно, прави един лидер по-добър. Редовното ръководство на коли е един тип подготовка и който тренира повече, без значение в каква дисциплинираност – дали е на пътя, дали е спорт или писане на компютър, е по-добрият.
Къде е по-опасно за произшествия с съдбовен край – градско каране или шофиране на автомагистрала?
Най-опасни са междуградските пътища от първа категория, които са прави сектори, няма доста завои по тях. Обикновено там скоростта би трябвало да е към 90 км/ч, само че, когато има мудни коли – камиони и др, доста постоянно се подхващат маневри по изпреварване, а когато те не са добре премислени, приключват с преден удар. При него 75% приключват с тежки контузии или гибел. Затова тези пътища са най-опасни за произшествия с съдбовен край. Съветът ми е, когато тези водачи видят, че зад тях има колона от коли, да отбият в дясно и да пропуснат колоната. Водачи, които виждат, че други ги изпреварват погрешно няма смисъл да ги притискат. По-добре им направете път да се мушнат в колоната, тъй като по този метод може да спасите техния живот и този на хората, които идват от насрещното придвижване.
Вие сте един от най-разпознаваемите автомобилни състезатели у нас, кои бяха главните неща, които научихте още в самото начало?
Това, че, с цел да постигнеш нещо, би трябвало доста труд. В спорта човек може да бърза, само че в живота не трябва да бърза толкоз доста.
Кой си остава Вашият обичан авто водач?
Михаел Шумахер, който се надявам да се възвърне след този безразсъден случай, който се случи по време на ски.
Вие карате и мотор. Кое предпочитате – напредване на четири или на две гуми?
Двете гуми дават повече независимост. В всекидневието, в което сме притиснати, неведнъж карането на мотор е отмора от натоварването и напрежението.
Имате двама сина. Притеснявате ли се, когато пристигна моментът сами да карат по улиците?
Големият ми наследник много пъти се е возил при мен и е видял доста неща. Радвам се, че е научил огромна част от тях и към този момент се оправя добре на пътя. Той няма интерес да бъде авто играч, само че има други позиции в този спорт, на които може да се изяви. А вторият ми наследник е още доста дребен, с цел да видя накъде ще се ориентира.
Още от създателя:
Дори акцията на Министерство на вътрешните работи, която се организира сега, не стряска непозволените водачи.
За „ черната “ статистика, за съдбовните произшествия и за това какви са положителните практики по света за придвижване по пътищата, пред Vesti.bg, приказва Румен Дунев.
Той е един от най-хубавите и разпознаваеми автомобилни състезатели у нас. В момента Румен Дунев е ръководител на българската федерация по авто спорт.
Г-н Дунев, зачестиха тежките произшествия по пътищата. В момента се организира и акция на Министерство на вътрешните работи, обвързвана с следене на пияни и дрогирани водачи. Статистиката демонстрира, че макар контрола на полицията, има доста нарушавания. Как си го обяснявате?
Това не би трябвало да е акция, а да бъде един непрекъснат надзор. С последователност на наказванията водачите ще се изплашен, тъй като в Гърция, да вземем за пример, за водачи, които отхвърлят да дадат кръвна проба, наказването е 6 месеца затвор, 1200 евро санкция, както и 2 години лишаване на книжката. Имаше предложение у нас за последователност на наказванията – човек, който кара в нетрезво положение или под въздействието на опиати, да му бъде иззет автомобилът.
Адвокати обаче споделят: „ Ако колата е фамилна благосъстоятелност, да вземем за пример, брачната половинка, каква виновност има? “. Тук идва ролята на фамилията. Ако брачната половинка знае, че лидерът, качвайки се пийнал, ще има заплаха да остане без кола, има напън от фамилията да не се случват такива беди на цялата фамилия. Всички тези оферти би трябвало да влязат в Закона за придвижване по пътищата, който се разисква към този момент 12 години и още не може да стане факт.
А този закон е може би един от най-важните сега, тъй като всеки ден поради произшествия по пътищата си отпътуват човешки животи.
Как бихте коментирал случая на „ Черни връх “, при който починаха две млади дами?
Такава тежка злополука, с толкоз висока скорост в асансьорната шахта, която е корав предмет, а преди този момент има прекосяване през циментовите заграждения на подлеза, през последните години няма. Автомобил на по-малко от 5 години, който да се разцепи по този метод, значи, че е бил каран със зверска скорост.
Тук идва обаче един миг, който остава малко прикрит, а точно държанието на останалите участници в този случай. Вината е на господин Семерджиев, само че водачът на таксито, който има богата процедура и е по през целия ден зад кормилото, би трябвало да има доста по-добри усещания в този миг, защото автомобилът му е изправен. Освен това той не е използвал алкохол или опиати. Почвайки да прави маневрата на зелен сигнал е безусловно в правото си.
Един подобен умел лидер обаче, когато види автомобил, който лети изпод с толкоз огромна скорост, може би в случай че беше останал на място, а не беше препречил пътя на летящата кола, нещата щяха да минат с едно бързо прекосяване през кръстовището на алено. С навлизането на кръстовището, вратата за Семерджиев се стеснява, тя се затваря, той не може да овладее обстановката и се удря в таксиметровия автомобил. От там изхвърча и се забива в шахтата и колата се цепи на две. За страдание умират две млади и почтени девойки. Но този случай можеше и да се предотврати.
От тук идва един доста значим въпрос – за какво всяко едно нещо, което се прави, след това бива отричано. Давам образец за еко стикерите, които започнаха и бяха превантивна мярка, с цел да не бъде наказана България за неприятния въздух в огромните градове. Това е една мярка, която я има съвсем на всички места като процедура, в огромните европейски столици. С помощта на този еко стикер щеше да бъде открито, че са свалени номерата и поставени подправени.
Това щеше да се види още при прекосяване през първата рамка с двоен надзор от стикера на годишния обзор и номера на автомобила. Системата щеше да сигнализира полицията доста преди този случай, че този водач е с отнета брошура и е без номера, а продължава да кара същия автомобил с подправена регистрация. Беше въпрос на часове да бъде спрян и този случай да се предотврати.
Тази система беше отхвърлена. Като неправителствени организации доста пъти давахме сигнали, че тя може да се надгради, само че това не стана.
От коя институция беше отхвърлена тази система?
От министерството на превоза. В тези стикери можеше да се вкара доста информация, която да бъде потребна и контролът да се завиши. С тях можеше да се заобикалят и огромна част от тапите, тъй като интелигентни системи и светофари можеше да „ четат “ броя на колите, които минават и надлежно да ръководят светофарните уредби по добър метод. В момента тази система е пред събаряне.
Преди години битката по пътищата беше против пияни водачи, само че в този момент статистиката демонстрира, че такива използвали опиати са доста повече. Това не е ли по-страшно?
Преди нямаше такива съвършени механически средства, с които да се вършат инспекции и надзор. В момента има доста точни уреди, които вършат акуратен полеви тест и разбор. Това е едно от нещата, а другото нещо е, че акциите, които се организират в този момент, ревизират огромен брой водачи и вероятността да заловен повече такива използвали алкохол или опиати, е доста по-голяма. Затова тези акции не би трябвало да стопират. Необходимо е да бъдат целогодишни и да има по-засилен надзор освен върху водачите, а върху моторните транспортни средства и тяхната редовност.
Има ли работещ метод, по който може да се реализиран положителни резултати по отношение на броя на неправоспособните водачи?
Това е посредством засилен надзор.
Как стои въпросът с санкциите и тяхната събираемост. Може ли едно нарушаване да е записано, само че да не е обработено?
С устройствата, с които разполагат пътните служители на реда, при всяка една инспекция и при въвеждане на ЕГН на лидера или на булстат на компанията, за фирмените коли, излизат автоматизирано наказванията. Те се връчват на място, при самата инспекция, когато лидерът е спрян на пътя. В последното публично разискване на Закона за придвижване по пътищата доста съществено бяха залегнали тези точки по отношение на събираемостта. За страдание даже и тези текстове не съумяха да минат и в Закона за придвижване по пътищата сега още веднъж няма смяна.
Дайте образец за страни с положителни практики по отношение на придвижването по пътищата?
Както към този момент загатнах, една такава страна е Гърция. Освен това би трябвало да отбележа, че има доста водачи, които карат на територията на България с превишена скорост под въздействието на опиати и алкохол, и същите тези, когато преминат границата, стават други водачи. Усещането в България, че може да ти се размине или да платиш, и по този начин да излезеш от обстановката, в която си попаднал, е доста огромно. Когато това чувство изчезне, а пристигна възприятието, че има доста сериозен надзор, тогава войната по пътищата сама ще стартира да се свива.
Кои са били най-фрапантните случаи, с които сте се сблъсквал и безусловно ви се е свивало сърцето?
Това, което ми е останало в съзнанието, като в действителност злокобно, беше 8 месеца по-назад, когато имаше доста огромен пътен случай с рейса с македонските жители на автомагистрала „ Струма “. Това е една от огромните пътни нещастия в България.
Къде беше грешката при този случай?
Грешките са доста. Всеки път, когато минавам от там, със скорост, разрешена от пътните знаци, се пробвам да се слага на мястото на лидера на рейса. В обстановката, в която той е изпаднал, считам, че не е имал късмет. Веднага след случая аз също отидох там. Пътната настилка беше леко мокра, а маркировката не се забелязваше.
Непознавайки този маршрут и най-вероятно с някакъв механически проблем, той просто се е придържал компактно вдясно до мантинелата. Държейки подобен курс, той влиза безусловно против „ островчето “. Следва удар, който е в резервоара. Шофьорът се пробва да избегне удара, завивайки кормилото наляво той раздира едната мантинела и попада сред двете мантинели в един пламнал капан.
А Вие изключвате една от версиите, която се появи тогава - опцията, че водачът може да е задремал?
Изключвам я, тъй като, когато заспи лидер, то тогава няма спирачен път. Тук изрично имаше спирачен път. Преди и след удара лидерът също по този начин е имал съответни реакции в ръководството на рейса. Просто мястото на тази отбивка не е там. Автобусът е бил по-стар модел и вратите остават заклещени при пожара. При новите модели рейсове, при такива повреди има алтернатива за автоматизирано отваряне на вратите.
Как може да разпознаем по кое време има действителна заплаха до нас на пътя, когато караме и можем ли да се предпазим сами?
Има разновидности. Шофьорите, които имат опит, наблюдавайки колите към тях, могат да плануват до някаква степен тяхната реакция. Могат да изберат състояние на пътното платно, където да имат по-голяма отдалеченост начело или откъм гърба, както и колите, които са до тях. Затова е значимо водачите да са съсредоточени и добре отпочинали, както и да не са използвали алкохол или опиати. Също по този начин да не се занимават с мобилните си телефони, а да са съсредоточени на пътя.
Един от главните проблеми при водачите е концентрацията – музика, телефони, гримиране, хранене... Има ли избавление от това нещо?
Единственото избавление е самодисциплината. Повечето от водачите си мислят, че на тях нищо неприятно няма да им се случи, както и че няма по какъв начин да пострадат от такова нещо досега, когато то се случи.
Сериозно ли е да се прави разграничаване по отношение на това кои са по-добрите водачи – мъжете или дамите?
За мен няма пол, който да е по-силен. Водещ е опитът. Има дами, които непрекъснато карат, а всяко едно нещо, което се тренира и се прави редовно, прави един лидер по-добър. Редовното ръководство на коли е един тип подготовка и който тренира повече, без значение в каква дисциплинираност – дали е на пътя, дали е спорт или писане на компютър, е по-добрият.
Къде е по-опасно за произшествия с съдбовен край – градско каране или шофиране на автомагистрала?
Най-опасни са междуградските пътища от първа категория, които са прави сектори, няма доста завои по тях. Обикновено там скоростта би трябвало да е към 90 км/ч, само че, когато има мудни коли – камиони и др, доста постоянно се подхващат маневри по изпреварване, а когато те не са добре премислени, приключват с преден удар. При него 75% приключват с тежки контузии или гибел. Затова тези пътища са най-опасни за произшествия с съдбовен край. Съветът ми е, когато тези водачи видят, че зад тях има колона от коли, да отбият в дясно и да пропуснат колоната. Водачи, които виждат, че други ги изпреварват погрешно няма смисъл да ги притискат. По-добре им направете път да се мушнат в колоната, тъй като по този метод може да спасите техния живот и този на хората, които идват от насрещното придвижване.
Вие сте един от най-разпознаваемите автомобилни състезатели у нас, кои бяха главните неща, които научихте още в самото начало?
Това, че, с цел да постигнеш нещо, би трябвало доста труд. В спорта човек може да бърза, само че в живота не трябва да бърза толкоз доста.
Кой си остава Вашият обичан авто водач?
Михаел Шумахер, който се надявам да се възвърне след този безразсъден случай, който се случи по време на ски.
Вие карате и мотор. Кое предпочитате – напредване на четири или на две гуми?
Двете гуми дават повече независимост. В всекидневието, в което сме притиснати, неведнъж карането на мотор е отмора от натоварването и напрежението.
Имате двама сина. Притеснявате ли се, когато пристигна моментът сами да карат по улиците?
Големият ми наследник много пъти се е возил при мен и е видял доста неща. Радвам се, че е научил огромна част от тях и към този момент се оправя добре на пътя. Той няма интерес да бъде авто играч, само че има други позиции в този спорт, на които може да се изяви. А вторият ми наследник е още доста дребен, с цел да видя накъде ще се ориентира.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ