Само за първите 10 месеца на 2022 година България е

Само за първите 10 месеца на 2022 година България е изнесла общо 31 630 тона пресни зеленчуци. Данните са на земеделското министерство и демонстрират, че по отношение на същия интервал през 2021 година износът е намалял с 30 %.

Вносът на зеленчуци за същия интервал през 2022 година е повече от 235 хиляди тона. Става въпрос за картофи, домати, краставици, зеле, моркови, лук и още типове зеленчуци.

А на пазара цените на доматите и краставиците в последните месеци са много по-различни и високи.

Доматите

Българските производители са изнесли повече от 11 хиляди тона домати. Повече от половината ни от износа на домати е към Румъния и Унгария. Следват Чехия и Полша. Същевременно ние сме внесли над 75 000 тона домати. Близо 46 000 от тях идват от Турция, останалите – главно от Гърция, Германия и Полша.

Каква е обстановката с краставиците?

Нашите производители са изнесли повече от 4 хиляди тона краставици. Най-големият пазар е Германия - повече от половината от изнесената продукция е към федералната република.
Следват Чехия, Румъния и Гърция.

По пазарите у нас най-вече са вносните краставици точно от Гърция. От общо импортирани 15 хиляди тона, повече от 11 хиляди са точно от южната ни съседка. От Турция сме внесли 1 893 тона, следват Албания и Германия.

Цветомир Цеков от Национална браншова камара " Плодове и зеленчуци ", Любослав Костов, старши-икономист от КНСБ, Богомил Николов от асоциация " Активни консуматори " разясниха тематиката с българското произвеждане в студиото на " Тази заран ".

Турция със възбрана на износа на домати

„ Българското произвеждане сега е минимализирано. Няма го, има заплашителен проблем с оранжерийното произвеждане поради високите цени на топлоносителите. Няма вътрешноконкуретни цени, а по трасето има прекупвачи, които усилват цените. В момента краставиците се внасят от Гърция на 3,80 лв. на тържищата. Подобна е и обстановката с доматите. В Турция те се купуват за 1,60 – 2,00 лв.. Има нещо леко притеснително – от петък има възбрана за експорт на турски домат. Според мен това ще докара до в допълнение оскъпяване. Внасяме обичайни за нас зеленчуци. Как стигнахме дотук “, разяснява Цветомир Цеков от Национална браншова камара " Плодове и зеленчуци ".

Дългогодишна сбъркана политика в цялото ни земеделие

„ Поскъпването е високо. Да намериш българско произвеждане на българския пазар, към този момент е екзотика. Това е резултат от дългогодишна сбъркана политика в цялото ни земеделие. Не е обикновено да внасяме 60-80% от продукцията в случай, че сме със средиземноморски климат и се гордеем от десетилетия с конкурентното произвеждане на зеленчуци и плодове. А сме ликвидирали артикули, които водят до висока добавена стойност “, съобщи Любослав Костов, старши-икономист от КНСБ.

Оранжериите не засяват, тъй като се опасяват от банкрут

Огромни изкривявания при субсидирането

„ Производството понижа. Няма засищане. Оранжериите безусловно не засяха тази зима, тъй като се притесняваха поради високите цени на газа. Мислеха, че няма да могат да си покрият разноските и ще банкрутират. Когато няма предложение, какво се случва с цените? Тези трендове са от години. За да запазиш личното си произвеждане, е нужна политика на субсидиране. България се включва в такава едвам след 2007 година Получи се обаче по този начин, че българският принцип да се субсидира на декар докара до големи изкривявания. Стимулира се зърнопроизводството, а удари тежко зеленчукопроизводството. Трябва да се върнем напълно първоначално, с цел да станем още веднъж чист експортьор “, съобщи Богомил Николов от асоциация " Активни консуматори ".

Липса на надзор през годините

„ Пазарът може да бъде контролиран само, в случай че страната влезе в своите функционалности. Има липса на съответен надзор. Досега за какво не са правени инспекции “, запита Цветомир Цеков.

Според него неналичието на надзор е унищожила българските плодове и зеленчуци. „ Кой бизнес без политика и тактика може да се развие “, попита още той.

„ Трябва ни формулировка за далавера, да се изсветли цялата верига на доставка – от производителя до щанда, да се види цената за логистика, за реклама. И като се видят какви са надценките, потребителят самичък ще си направи сметка. Когато се изсветли процесът, пазарът самичък ще стигне до по-ниските цени “, сподели Любослав Костов.

„ Когато нямаш произвеждане, всичко ще е скъпо “, съобщи Богомил Николов.