Как Европа парира опитите на Путин да изнудва с доставките на газ
Само за осем месеца след нахлуването на Русия в Украйна, 27-те страни от Европейски Съюз съумяха да заменят към 80% от природния газ, който използваха, и парираха опита на Путин да ги изнудва.
Най-лошите сюжети се натрупаха през летните месеци, напомня The Guardian.
Министърът на стопанската система на Германия предизвести за „ пагубно “ затваряне на промишлени предприятия, прекратени вериги за доставки и всеобща безработица.
Президентът на Франция прикани жителите да понижат отоплението и осветлението и разгласи „ края на изобилието ”. Испания попита за какво страните, неизкушени от съветския газ, би трябвало да избавят съседите си, които са ги учили за фискална дисциплинираност в предишното.
От своя страна някогашният съветски президент Дмитрий Медведев пророкува, че европейците ще „ мръзнат в домовете си “, тъй като са пренебрегнали следствията от поддръжката си за Украйна. „ Студът идва скоро “, заплаши той през юни.
Но в този момент, когато Европейски Съюз навлиза в последния месец от метеорологичната зима, става все по-ясно, че 27-те страни членки са претърпели историческа рецесия – и освен тъй като General Frost (метафора на съветската зима) се оказа по-мекушав съперник, в сравнение с Медведев предвижда.
В рамките на осем месеца откакто съветските войски стъпиха на украинска земя, блокът от 27 европейски страни размени към 80% от природния газ, който използваше през тръбопроводите от Русия, посредством бързо създаване на нова инфраструктура за течен природен газ, откривайки нови изобретателни способи да си сътрудничат при дефицит и сполучливо следват политики за икономисване на сила.
Да вземем Холандия – най-големият производител на природен газ в Европейски Съюз, разчиташе на съветските доставки за 15-20% от потреблението си, до момента в който закриваше голямото си находище в Гронинген, само че удвои потенциала си за импорт на LNG със уреди за предпазване и регазификация в Ротердам и Еемсхафен.
Страната употребява спомагателния потенциал, с цел да отговори на вътрешното търсене, което сви с 22% по отношение на междинното ползване за предходните години, и достави образувания остатък на Чехия, Германия и Франция. Както на всички места другаде, потребителските цени на силата скочиха, само че бяха субсидирани и лимитирани.
„ Имаше миг предходната есен, когато се тревожех, че някои европейски държавни управления ще отговорят на рецесията, като приоритизират личните си енергийни доставки и спрат да споделят със съседите си, което би било стопански и политически опустошително “, разяснява Симоне Талиапиетра, енергиен специалист в основаният в Брюксел мозъчен концерн Bruegel.
Но Европа съумя да избегне изкушението на протекционизма и съумя да резервира вътрешния си пазар недокоснат.
Спот цените на газа паднаха до към 55 евро за мегаватчас (MWh) в понеделник, последно равнище, следено преди началото на войната през септември 2021 година, спад от 330 евро/MWh в края на предишния август.
От Bruegel пресмятат, че през цялата предходна година търсенето на газ в Европейски Съюз е било с 12% по-ниско от междинното за интервала 2019-2021 година
Германия, която бе обречена да понесе тежестта на газовото изнудване на Путин, заради мощната си взаимозависимост, съумя да редуцира с 14% потреблението през 2022 година по отношение на това в интервала от 2018 до 2021 година Страната навлиза във февруари с складове, цялостни с 80% спрямо 36% през същия интервал на предходната година.
Въпреки че високите цени на газа се отразиха на немската промишленост, вредите до момента не са пагубни. Докато Брутният вътрешен продукт в най-голямата стопанска система в Европа спадна с 0,2% от октомври до декември, държавното управление предходната седмица усъвършенства прогнозата си за идната година, прогнозирайки, че рецесията ще бъде „ по-кратка и по-мека “ от предстоящото.
Скандинавските страни още по-успешно понижиха потреблението на газ. Дания сви общото търсене – за произвеждане на електрическа енергия, индустрия и битово отопление – с 24%, Швеция – с 36%, а Финландия даже с впечатляващите 47%, макар че природният газ представляваше единствено 5% % от общите му енергийни потребности.
Някои южноевропейски страни в началото оповестиха отвращение солидарно да споделят тежестта от пестенето на сила. Испания се съгласи на 7-8% понижение на потреблението на газ с аргумента, че декларираната цел от 15% просто не е обективна за страни, които като нея не са мощно подвластни от съветския газ и които са си „ написали домашното “ щом става дума за диверсифициране на енергийните доставки.
Но въпреки всичко се ангажира със задачата. През юли ръководеното от социалистите съдружно държавно управление разгласи серия от ограничения, предопределени да оказват помощ за понижаване на потреблението на сила в страната и потреблението на съветски нефт и газ. Много от самодейностите се основаваха на спестовност и здрав разсъдък.
Мерките, които ще останат в действие до ноември 2023 година, слагат строги ограничавания за температурите на климатизацията и отоплението в публични и огромни търговски здания.
Съгласно постановлението отоплението в търговски центрове, кина, театри, гари и летища не би трябвало да се настройва над 19C през зимата, а климатиците не би трябвало да се настройват под 27C през лятото.
Така Испания въпреки всичко реализира задачата, с която не беше склонна да се ангажира: сред август и ноември страната понижи търсенето си на природен газ с 15% спрямо равнището на ползване за същия интервал през последните пет години.
Във Франция напъните за икономисване на сила се трансфораха в сложна борба, защото няколко основни френски нуклеарни реактора бяха подложени на поддръжка или действия по сигурност, тъкмо когато бяха нужни повече от всеки път.
От началото на май до края на октомври към половината от 56-те реактора на Франция не работеха, заради ремонтни действия, трансформирайки страната от най-големия експортьор на електрическа енергия в Европа в чист вносител. Една от страните, нараснали износа на електрическа енергия за Франция през този интервал, беше Германия, която от своя страна внася повече газ от западната си съседка.
Френските локални управляващи бяха подготвили проекти за деяние в изключителни обстановки при допустимо най-лошия сюжет на спиране на тока през декември. Ситуацията обаче се стабилизира. До средата на януари 73% от нуклеарния потенциал на Франция влезе още веднъж в употреба, което ѝ оказа помощ да си върне мястото на най-големия експортьор на електрическа енергия в Европейски Съюз.
Когато нуклеарните централи изпитваха усложнения, възобновимите енергийни източници се притекоха на помощ. Според разбор на мозъчния концерн Ember Climate през 2022 година 22% от електрическата енергия на Европейски Съюз е идвала от слънчева и вятърна сила, като възобновимите енергийни източници надминават газа за първи път.
Забележително е, че Швеция с енергиен микс, доминиран от нуклеарна и водноелектрическа сила, стана най-големият експортьор на сила в Европа през 2022 година, продавайки 20% от продукцията си в чужбина – частично с помощта на бързия напредък на вятърната сила на сушата.
Сега вятърът е третият по величина източник на електрическа енергия в страната и е планувано да се разшири още повече. Капацитетът на вятърната сила на Финландия се е нараснал със 75% единствено през предходната година, позволявайки на страната да върви по пътя на енергийна самостоятелност „ с в действителност положителни темпове “.
Плановете за разширение на производството на възобновима сила в действителност бяха коренно ускорени от енергийната рецесия и в трите скандинавски страни, като прогнозата е, че вятърната и слънчевата сила на сушата ще се удвои от 2030 година и вятърът ще бъде преобладаващият източник на сила.
В последна сметка оповестената от Владимир Путин „ енергийната война ” ще помогне на Швеция да доставя 65% от силата си от възобновими източници до края на десетилетието, Финландия – 51%, и Дания – 55 на 100.
Една година на преосмисляне на енергийните доставки не направи Европа по-чиста. В Полша, която към момента разчита на въглища за огромна част от потребностите си за отопление, държавното управление вкара надбавка за въглища и замрази цените на електрическата енергия за обособените семейства. След като дребните и междинните предприятия се бореха със сметките за сила, неведнъж по-големи от тези през предходните години, държавното управление ги замрази.
Кризата докара до закъснение на проектите в доста страни за последователно унищожаване на въглищата, като въпросът се изплъзна още по-надолу в дневния ред в Полша, до момента в който в България депутатите гласоподаваха неотдавна за отсрочване на проектите за последователно унищожаване на въглищни централи, напомня The Guardian.
Най-лошите сюжети се натрупаха през летните месеци, напомня The Guardian.
Министърът на стопанската система на Германия предизвести за „ пагубно “ затваряне на промишлени предприятия, прекратени вериги за доставки и всеобща безработица.
Президентът на Франция прикани жителите да понижат отоплението и осветлението и разгласи „ края на изобилието ”. Испания попита за какво страните, неизкушени от съветския газ, би трябвало да избавят съседите си, които са ги учили за фискална дисциплинираност в предишното.
От своя страна някогашният съветски президент Дмитрий Медведев пророкува, че европейците ще „ мръзнат в домовете си “, тъй като са пренебрегнали следствията от поддръжката си за Украйна. „ Студът идва скоро “, заплаши той през юни.
Но в този момент, когато Европейски Съюз навлиза в последния месец от метеорологичната зима, става все по-ясно, че 27-те страни членки са претърпели историческа рецесия – и освен тъй като General Frost (метафора на съветската зима) се оказа по-мекушав съперник, в сравнение с Медведев предвижда.
В рамките на осем месеца откакто съветските войски стъпиха на украинска земя, блокът от 27 европейски страни размени към 80% от природния газ, който използваше през тръбопроводите от Русия, посредством бързо създаване на нова инфраструктура за течен природен газ, откривайки нови изобретателни способи да си сътрудничат при дефицит и сполучливо следват политики за икономисване на сила.
Да вземем Холандия – най-големият производител на природен газ в Европейски Съюз, разчиташе на съветските доставки за 15-20% от потреблението си, до момента в който закриваше голямото си находище в Гронинген, само че удвои потенциала си за импорт на LNG със уреди за предпазване и регазификация в Ротердам и Еемсхафен.
Страната употребява спомагателния потенциал, с цел да отговори на вътрешното търсене, което сви с 22% по отношение на междинното ползване за предходните години, и достави образувания остатък на Чехия, Германия и Франция. Както на всички места другаде, потребителските цени на силата скочиха, само че бяха субсидирани и лимитирани.
„ Имаше миг предходната есен, когато се тревожех, че някои европейски държавни управления ще отговорят на рецесията, като приоритизират личните си енергийни доставки и спрат да споделят със съседите си, което би било стопански и политически опустошително “, разяснява Симоне Талиапиетра, енергиен специалист в основаният в Брюксел мозъчен концерн Bruegel.
Но Европа съумя да избегне изкушението на протекционизма и съумя да резервира вътрешния си пазар недокоснат.
Спот цените на газа паднаха до към 55 евро за мегаватчас (MWh) в понеделник, последно равнище, следено преди началото на войната през септември 2021 година, спад от 330 евро/MWh в края на предишния август.
От Bruegel пресмятат, че през цялата предходна година търсенето на газ в Европейски Съюз е било с 12% по-ниско от междинното за интервала 2019-2021 година
Германия, която бе обречена да понесе тежестта на газовото изнудване на Путин, заради мощната си взаимозависимост, съумя да редуцира с 14% потреблението през 2022 година по отношение на това в интервала от 2018 до 2021 година Страната навлиза във февруари с складове, цялостни с 80% спрямо 36% през същия интервал на предходната година.
Въпреки че високите цени на газа се отразиха на немската промишленост, вредите до момента не са пагубни. Докато Брутният вътрешен продукт в най-голямата стопанска система в Европа спадна с 0,2% от октомври до декември, държавното управление предходната седмица усъвършенства прогнозата си за идната година, прогнозирайки, че рецесията ще бъде „ по-кратка и по-мека “ от предстоящото.
Скандинавските страни още по-успешно понижиха потреблението на газ. Дания сви общото търсене – за произвеждане на електрическа енергия, индустрия и битово отопление – с 24%, Швеция – с 36%, а Финландия даже с впечатляващите 47%, макар че природният газ представляваше единствено 5% % от общите му енергийни потребности.
Някои южноевропейски страни в началото оповестиха отвращение солидарно да споделят тежестта от пестенето на сила. Испания се съгласи на 7-8% понижение на потреблението на газ с аргумента, че декларираната цел от 15% просто не е обективна за страни, които като нея не са мощно подвластни от съветския газ и които са си „ написали домашното “ щом става дума за диверсифициране на енергийните доставки.
Но въпреки всичко се ангажира със задачата. През юли ръководеното от социалистите съдружно държавно управление разгласи серия от ограничения, предопределени да оказват помощ за понижаване на потреблението на сила в страната и потреблението на съветски нефт и газ. Много от самодейностите се основаваха на спестовност и здрав разсъдък.
Мерките, които ще останат в действие до ноември 2023 година, слагат строги ограничавания за температурите на климатизацията и отоплението в публични и огромни търговски здания.
Съгласно постановлението отоплението в търговски центрове, кина, театри, гари и летища не би трябвало да се настройва над 19C през зимата, а климатиците не би трябвало да се настройват под 27C през лятото.
Така Испания въпреки всичко реализира задачата, с която не беше склонна да се ангажира: сред август и ноември страната понижи търсенето си на природен газ с 15% спрямо равнището на ползване за същия интервал през последните пет години.
Във Франция напъните за икономисване на сила се трансфораха в сложна борба, защото няколко основни френски нуклеарни реактора бяха подложени на поддръжка или действия по сигурност, тъкмо когато бяха нужни повече от всеки път.
От началото на май до края на октомври към половината от 56-те реактора на Франция не работеха, заради ремонтни действия, трансформирайки страната от най-големия експортьор на електрическа енергия в Европа в чист вносител. Една от страните, нараснали износа на електрическа енергия за Франция през този интервал, беше Германия, която от своя страна внася повече газ от западната си съседка.
Френските локални управляващи бяха подготвили проекти за деяние в изключителни обстановки при допустимо най-лошия сюжет на спиране на тока през декември. Ситуацията обаче се стабилизира. До средата на януари 73% от нуклеарния потенциал на Франция влезе още веднъж в употреба, което ѝ оказа помощ да си върне мястото на най-големия експортьор на електрическа енергия в Европейски Съюз.
Когато нуклеарните централи изпитваха усложнения, възобновимите енергийни източници се притекоха на помощ. Според разбор на мозъчния концерн Ember Climate през 2022 година 22% от електрическата енергия на Европейски Съюз е идвала от слънчева и вятърна сила, като възобновимите енергийни източници надминават газа за първи път.
Забележително е, че Швеция с енергиен микс, доминиран от нуклеарна и водноелектрическа сила, стана най-големият експортьор на сила в Европа през 2022 година, продавайки 20% от продукцията си в чужбина – частично с помощта на бързия напредък на вятърната сила на сушата.
Сега вятърът е третият по величина източник на електрическа енергия в страната и е планувано да се разшири още повече. Капацитетът на вятърната сила на Финландия се е нараснал със 75% единствено през предходната година, позволявайки на страната да върви по пътя на енергийна самостоятелност „ с в действителност положителни темпове “.
Плановете за разширение на производството на възобновима сила в действителност бяха коренно ускорени от енергийната рецесия и в трите скандинавски страни, като прогнозата е, че вятърната и слънчевата сила на сушата ще се удвои от 2030 година и вятърът ще бъде преобладаващият източник на сила.
В последна сметка оповестената от Владимир Путин „ енергийната война ” ще помогне на Швеция да доставя 65% от силата си от възобновими източници до края на десетилетието, Финландия – 51%, и Дания – 55 на 100.
Една година на преосмисляне на енергийните доставки не направи Европа по-чиста. В Полша, която към момента разчита на въглища за огромна част от потребностите си за отопление, държавното управление вкара надбавка за въглища и замрази цените на електрическата енергия за обособените семейства. След като дребните и междинните предприятия се бореха със сметките за сила, неведнъж по-големи от тези през предходните години, държавното управление ги замрази.
Кризата докара до закъснение на проектите в доста страни за последователно унищожаване на въглищата, като въпросът се изплъзна още по-надолу в дневния ред в Полша, до момента в който в България депутатите гласоподаваха неотдавна за отсрочване на проектите за последователно унищожаване на въглищни централи, напомня The Guardian.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ