Само за 100 години, инките изградили над 40 хиляди км пътища
Само за 100 години, инките построили над 40 хиляди км пътища …Империята на инките е била мощна и най-голямата в Америка. Ацтеките и маите даже не са се доближили до нея (HiddenTruth.site). Всъщност, тя процъфтява единствено 100 години – от 15 до 16 век от нашата епоха. Но, в пика на величието си, тя се простира от настоящия град Кито (Quito) в Еквадор, на север, до град Сантяго (Santiago) в Чили, на юг.Подобно на Римската империя, инките на всички места, където са отивали, са създавали разклонени пътни системи. В наши дни, тези пътища са известни като “кралските пътища ” или Qhapaq nan на езика на инките.
Дължината на пътищата на инките достигали над 40 хиляди километра, само че съгласно някои учени те били не повече от 30 хиляди км. Тези пътища към момента се употребяват от жителите на селските региони в страни като Бразилия, Перу, Боливия, Чили и Аржентина.Имало е две съществени „ автомагистрали “, пресичащи територията на Империята, от север на юг. Едината минавала по бреговата линия, а другата – във вътрешността, в това число пресичайки планинските региони на Андите. В допълнение към тези пътища, имало по-къси – вторични, и още по-къси – третични пътища.
Заслужава да се означи, че някои от пътищата не са строени от инките от нулата, а единствено са укрепвали към този момент налични такива. Те са били построени от още по-древни цивилизации, от които до нас са стигнали доста малко артефакти и чиито имена са – Вари, Тиуанако и Чиму.
Инките били първите, които почнали да строят пътища в комплицирани скалисти пейзажи по тези места. Изградените от тях каменни пътища пресичали дълбоки дерета, реки, пустини и планински проходи.Четете още: Инките са строили селищата си особено на кръстопътища на разломиЕдин подобен път минава през цялата пустиня Атакама (Atacama) в Чили, а другият – по западния бряг на езерото Титикака (Titicaca).В допълнение към пътищата, на равни дистанции, инките конфигурирали дребни „ станции “, наречени часкиваси. Имало и по-големи станции, които били ситуирани на разстояние към 20 км една от друга. Пътуващите можели да почиват на тях, да се хранят и да пренощуват.
Повечето пътища са били употребявани за публични потребности на страната, изключително за придвижване на армията. За да поддържа Империята и за да отстрани вътрешни проблеми, армията трябвало бързо да се предвижва от една точка до друга. Пътищата също служели за събиране на налози от завладени племена.Често, актуалните хора се питат за какво пътищата на инките са толкоз груби, неравномерни и утъпкани. Отговорът е явен – инките не познавали колелата. За преместване на артикули, те употребявали носачи или лами.
Имало и специфична “услуга ” с бегачи, които тичали по тези пътища, носейки значими писма или … риба. Да, рибата като бързо развалящ се артикул, в ера без хладилници, трябвало да бъде доставяна на потребителите в най-кратки периоди. А инките доста обичали прясна риба.
Обикновените хора трябвало да заплащат специфичен налог за опцията да вървят по пътищата, като в допълнение към това, те плащали и различен налог за прекосяване на мостове. Инките имали доста окачени мостове над скали и пропасти. Те постоянно се обновявали и за задачата, най-хубавите тъкачи правели въжета за тях.
Пътищата на инките към момента се употребяват.
Модерен път до пътя на инките (вдясно) В съпоставяне с асфалтовите пътища, те нямат равни. Докато асфалтираните пътища би трябвало постоянно да се ремонтират, заради наводнения в низините и сеизмична интензивност в планините, старите пътища на инките към момента се държат и не се срутват.
Hidden truth
Дължината на пътищата на инките достигали над 40 хиляди километра, само че съгласно някои учени те били не повече от 30 хиляди км. Тези пътища към момента се употребяват от жителите на селските региони в страни като Бразилия, Перу, Боливия, Чили и Аржентина.Имало е две съществени „ автомагистрали “, пресичащи територията на Империята, от север на юг. Едината минавала по бреговата линия, а другата – във вътрешността, в това число пресичайки планинските региони на Андите. В допълнение към тези пътища, имало по-къси – вторични, и още по-къси – третични пътища.
Заслужава да се означи, че някои от пътищата не са строени от инките от нулата, а единствено са укрепвали към този момент налични такива. Те са били построени от още по-древни цивилизации, от които до нас са стигнали доста малко артефакти и чиито имена са – Вари, Тиуанако и Чиму.
Инките били първите, които почнали да строят пътища в комплицирани скалисти пейзажи по тези места. Изградените от тях каменни пътища пресичали дълбоки дерета, реки, пустини и планински проходи.Четете още: Инките са строили селищата си особено на кръстопътища на разломиЕдин подобен път минава през цялата пустиня Атакама (Atacama) в Чили, а другият – по западния бряг на езерото Титикака (Titicaca).В допълнение към пътищата, на равни дистанции, инките конфигурирали дребни „ станции “, наречени часкиваси. Имало и по-големи станции, които били ситуирани на разстояние към 20 км една от друга. Пътуващите можели да почиват на тях, да се хранят и да пренощуват.
Повечето пътища са били употребявани за публични потребности на страната, изключително за придвижване на армията. За да поддържа Империята и за да отстрани вътрешни проблеми, армията трябвало бързо да се предвижва от една точка до друга. Пътищата също служели за събиране на налози от завладени племена.Често, актуалните хора се питат за какво пътищата на инките са толкоз груби, неравномерни и утъпкани. Отговорът е явен – инките не познавали колелата. За преместване на артикули, те употребявали носачи или лами.
Имало и специфична “услуга ” с бегачи, които тичали по тези пътища, носейки значими писма или … риба. Да, рибата като бързо развалящ се артикул, в ера без хладилници, трябвало да бъде доставяна на потребителите в най-кратки периоди. А инките доста обичали прясна риба.
Обикновените хора трябвало да заплащат специфичен налог за опцията да вървят по пътищата, като в допълнение към това, те плащали и различен налог за прекосяване на мостове. Инките имали доста окачени мостове над скали и пропасти. Те постоянно се обновявали и за задачата, най-хубавите тъкачи правели въжета за тях.
Пътищата на инките към момента се употребяват.
Модерен път до пътя на инките (вдясно) В съпоставяне с асфалтовите пътища, те нямат равни. Докато асфалтираните пътища би трябвало постоянно да се ремонтират, заради наводнения в низините и сеизмична интензивност в планините, старите пътища на инките към момента се държат и не се срутват.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ