Само за 10 дни повече от 1 милион украинци напуснаха

...
Само за 10 дни повече от 1 милион украинци напуснаха
Коментари Харесай

Без дом и без най-близките: Как да говорим с децата за войната?


Само за 10 дни повече от 1 милион украинци напуснаха страната си, бягайки от войната. Бягащите хора са най-вече дами и деца, сбогували се с мъжете и бащите си, останали да пазят родината.

Без багаж и храна, без дом, без път обратно, само че най-много без най-близки. Така потеглят над милион украинци от родната си страна в търсене на помощ и несъмнено място.



Диана Георгиева е една от тях. Тръгва от Одеса с двете си деца и майка си. В Украйна имат ресторант, в този момент трансфорат в полева кухня за украинските бойци, където мъжът ѝ и татко ѝ интензивно оказват помощ на украинската войска. Казва, че децата питат за тях всеки ден.

„ Те доста се опасяват. В спокойно време капризничат, че им е топло, студено, а в този момент като двама бойци стоят безмълвно и героично устояха всичко. Страшно е, несъмнено. За страдание, гледат телевизия, непрекъснато слушаме новините, виждат по какъв начин майка им непрекъснато плаче. Ясно е, че схващат “, споделя Диана.



Какво тъкмо схващат децата обаче? Психологът Детелина Стаменова изяснява, че е значимо да не крием истината от тях, само че и да не ги товарим с информация, за която не са ни попитали.

„ Всяко дете реагира по отношение на вътрешния си характер. Има такива, които даже когато се интересуват, не го вършат, тъй като се случва нещо ужасно, а тъй като са любопитни. Има и другата прекаленост, в която децата са доста тревожни и не споделят мислите си с родителите си, тъй като считат, че ще ги обезпокоят. Те са толкоз страшни тези мисли, че в случай че ги кажат на глас, си мислят, че могат да предизвикат тяхното случване “, изяснява психологът.



По думите ѝ няма по какъв начин на едно дете да се изясни, че неговият татко остава на фронта, където е заплахата, и не се знае дали ще се върне.

„ В момента е по-важно да ги слушаме, тъй като ние не можем да обещаем добър край. Една доста подобаваща тактика, която може да бъде употребена, е по този начин наречената приказна терапия. Тогава, когато се случват тежки неща, ние да си представяме, че сме в средата на една приказка. В приказките постоянно има добър и неприятен. Има моменти, в които всичко се обръща и в приказката има вяра, че положителното постоянно ще се случи “, изяснява още Детелина Стаменова.



Говорейки за психическото здраве на децата, пораждат въпроси по отношение на тяхното бъдеще у нас. Родители питат по какъв начин МОН ще подкрепи учителите и учебните психолози да се оправят с тези вероятни въпроси и контузии. Има фамилии, които са директно наранени от това, което се случва.

А от МОН дават отговор:

" В учебните заведения в България работят 1394 психолози и 801 педагогичен съветници. Всички те са висококвалифицирани и имат характерни знания и на практика опит " на терен " за справяне в сериозни обстановки. Към МОН има и мобилна група от психолози, които също се включват където и когато е належащо. “



„ По-малките деца към момента са в света на магичното мислене и представянето като нещо, което занапред ще се развива, това не е краят, има продължение. Ние ще вървим нататък и ще разберем какъв ще бъде краят на историята дружно. И една история не е завършила, когато не е приключила добре “, споделя психологът Детелина Стаменова.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за и!

Бъдете с нас и във и!
Източник: btvnovinite.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР