Най-много студенти искат да учат специалности с ниска реализация
Само в посоки, към които има интерес от новопостъпилите студенти и се запълват множеството вакантни места , висшите образователни заведения ще могат да основават нови специалности .
Това е едно от базисните оферти в така наречен Национална карта за висшето обучение, предложение от служебния министър на МОН проф. Николай Денков.
Във въпросния документ специалностите са категоризирани в три разряда . Критерият е реализацията след довеждане докрай на въпросните дисциплини.
Първият е " Група 1 ", в който влизат предмети, чиито ученици намират бързо професионална реализация . В нея се включват предмети като математика , информатика , медицина и други Впрочем точно към тези специалности ползата е много слаб , може би поради компликацията на материята - едвам 18% от студентите аплайват за тях, като има продължителен недостиг на учащи в тези посоки.
На последно място , категоризирани в " Група 4 " пък стоят тези специалности, към които има огромен интерес, само че относително ниска реализация . Такива да вземем за пример са стопанска система , администрация , туризъм и други В тях са признати 63% от актуалните студенти, само че реализацията им след дипломирането, споделят специалистите, е относително ниска.
Именно изхождайки от критерия търсене и осъществяване, от МОН са основали съответни условия, с цел да се открие ново висше образователно заведение . Такова не следва да бъде откривано, в случай че няма претовареност на местата във към този момент съществуващото такова в района, като би трябвало да има мнение както от МОН, както и от отрасловото министерство, в която област спада специалността.
Най-зле откъм висши учебни заведения обичайно се подрежда Северозападът , въпреки и в него да влиза Плевенско. Там учат близо 20 пъти по-малко студенти , в сравнение с в Югозападния район, в който влиза и София-град. Именно там се образоват 54% от висшистите към днешна дата.
Най-големият проблем на новите студенти е, че търсят на " хляба мекото ", споделят от МОН. Т.е. учат в специалности, в които влизането е относително елементарно, само че реализацията е много ниска. Такива са да вземем за пример стопанската система и туризма, до момента в който за математика искащи надалеч няма.
Това е едно от базисните оферти в така наречен Национална карта за висшето обучение, предложение от служебния министър на МОН проф. Николай Денков.
Във въпросния документ специалностите са категоризирани в три разряда . Критерият е реализацията след довеждане докрай на въпросните дисциплини.
Първият е " Група 1 ", в който влизат предмети, чиито ученици намират бързо професионална реализация . В нея се включват предмети като математика , информатика , медицина и други Впрочем точно към тези специалности ползата е много слаб , може би поради компликацията на материята - едвам 18% от студентите аплайват за тях, като има продължителен недостиг на учащи в тези посоки.
На последно място , категоризирани в " Група 4 " пък стоят тези специалности, към които има огромен интерес, само че относително ниска реализация . Такива да вземем за пример са стопанска система , администрация , туризъм и други В тях са признати 63% от актуалните студенти, само че реализацията им след дипломирането, споделят специалистите, е относително ниска.
Именно изхождайки от критерия търсене и осъществяване, от МОН са основали съответни условия, с цел да се открие ново висше образователно заведение . Такова не следва да бъде откривано, в случай че няма претовареност на местата във към този момент съществуващото такова в района, като би трябвало да има мнение както от МОН, както и от отрасловото министерство, в която област спада специалността.
Най-зле откъм висши учебни заведения обичайно се подрежда Северозападът , въпреки и в него да влиза Плевенско. Там учат близо 20 пъти по-малко студенти , в сравнение с в Югозападния район, в който влиза и София-град. Именно там се образоват 54% от висшистите към днешна дата.
Най-големият проблем на новите студенти е, че търсят на " хляба мекото ", споделят от МОН. Т.е. учат в специалности, в които влизането е относително елементарно, само че реализацията е много ниска. Такива са да вземем за пример стопанската система и туризма, до момента в който за математика искащи надалеч няма.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ