Олимпиадите - време за начало на войни
Само след седмица - на 4 февруари. започват Зимните олимпийски игри в Пекин. Те ще преминат на фона на тежко геополитическо напрежение сред Русия и Запада, макар че една от главните хрумвания на олимпийското придвижване е да способства за мира и разбирателството сред народите.
" Младежта на света би трябвало да мери сили в спорта, а не на бойното поле ", декларира първият общоприет секретар на Първите летни олимпийски игри барон дьо Кубертен.
Той счита, че Олимпиадата и масовизирането на спорта е положително средство за повишението на физическо положение на френските бойци. Парадоксът като че ли преследва Игрите и до през днешния ден. Олимпиадите постоянно се организират на фона на войни. Понякога даже са употребявани за реализирането на изненадващи офанзиви.
Убийството на стотици протестиращи студенти от мексиканската войска в столицата на латиноамериканската страна става единствено 10 дни преди откриването на олимпиадата през 1968 година Дупките от патроните още са пресни, когато спортистите минават из улиците на Мексико сити. Това е единствено един от образците за непредвидената връзка на олимпиади с военни дейности.
Всеки ден медиите разгласяват информация за повишаващата се възможност от война сред Русия и Украйна. Анализатори и политици разясняват разполагането на бойци и техника в страните от източния фланг на НАТО в Европа.
Любителите на спорта пък чакат започването на най-голямото зимно спортно събитие - Олимпиадата в Пекин. Тя към този момент е белязана от геополитиката - Съединени американски щати няма да пратят свои политически представители на откриването в символ на протест, а МОК забрани на съветските спортисти да се състезават под своя байрак.
Дали спорът сред Запада и Русия няма да се разгори с същински пламък точно по време на Зимната олимпиада? Няма по какъв начин да знаем отговора. Справка в близкото минало демонстрира, че даже след края на Студената война олимпиадите не престават да са " преследвани " от войни. Ето кои са белязани от спорове и бойни дейности през последните 30 години:
Разпадът на Югославия - Олимпиадата в Барселона 1992
Снимка: Минобороны России
Разпадът на Югославия протича паралелно с изгубването от политическата карта на други социалистически многонационални страни, като Чехословакия и Съюз на съветските социалистически републики. За разлика от тях, в западната ни съседка " мирният преход " се оказва миниран от етническата злост и исторически белези.
Между юни 1991 година и април 1992 година четири републики афишират самостоятелност - Словения, Македония, Хърватска и Босна. В последните две обаче живее доста сръбско малцинство, което желае автономност и обединяване с трансформиралата се на процедура в сръбска страна Югославия. През 1992 година войната избухва с цялостна мощ.
Босна и Херцеговина афишира самостоятелност на 3 март 1992 година и получава интернационално самопризнание на 6 април 1992 година На същия ден сърбите дават отговор като афишират независимостта на Република Сръбска. Заедно с това сръбски паравоенни стартират обсадата на Сараево, откривайки ежедневна пукотевица по цивилните в града.
Събитията съответстват с края на Шетнадесетите зимни олимпийски игри в Албервил , Франция. Само няколко месеца са задоволителни, с цел да може стихията на войната да преобрази Босна. Горящи села и разрушени градове изпълват картата на проспериращата до неотдавна Югославия. До лятото в страната са отворени и концлагери - както за сърби, по този начин и за босненци и хървати. Етническите прочиствания се трансформират в мълчешком подкрепяна политика от всички страни в спора.
На фона на първата война в Европа, след Втората международна се организират и Летните олимпийски игри в Барселона през 1992 .
Когато спортната конкуренция стартира на 25 юли, близо 3 милиона души са напуснали родните си места в Босна. Геополитиката става неизменима част от спортната конкуренция - тимът на Югославия не е позволен. Вместо това вземат участие тимовете на Босна и Хърватска.
Войната в Босна продължава и след Олимпиадата. Крехкото помирение е подписано в Съединени американски щати под военните удари на НАТО. Това става 7 месеца преди началото на Лятната олимпиада в Атланта от 1996 година
Втората интифада - Летните олимпийски игри в Сидни 2000
Снимка: Getty Images
Етническото и религиозно напрежение сред израелци и палестинци е реалност от основаването на Израел през 1948 година. Еврейската страна е учредена на територия, обитаема с араби. Историята на 20 век е изпълнена с огромни кръвопролития сред Израел и обкръжаващите го арабски страни. Не липсват и опити за повдигане на всеобщо палестинско въстание. Всъщност, арабският термин " интифада " значи точно това - " въстание ".
Летните олимпийски игри в Сидни са открити на 15 септември 2000 година. Само няколко дни по-късно започва един от най-кръвопролитните конфликти в Израел - Втората интифада.
Конфликтът стартира на фона на обещанията за мир сред двата народа. Лидерът на тогавашната съпротива и предстоящ министър председател Ариел Шарон прави демонстративно посещаване на джамията Ал Акса и храмовия рид в Ерусалим. Посещението на Шарон на едно от най-важните за исляма свещени места провокира всеобщи митинги. Палестинците виждат в демонстрацията териториални искания към Източен Йерусалим и Западния бряг. Полицията открива пукотевица към стачкуващите. Палестинският водач Ясер Арафат счита, че всеобщо палестинско въстание би дало по-силни позиции в бъдещи мирни договаряния. Така се възпламенява огънят на Втората интифада, траяла четири години и половина.
Започналият по време на Олимпиадата в Сидни спор взема живота на 2000 евреи и 6000 палестинци.
Войната сред Грузия и Русия - Летните олимпийски игри в Пекин 2008
Снимка: iStock by Getty Images
Игрите в Пекин, извършени преди 14 години, са добър образец за какво рискът от война по време на олимпиадите е доста висок. Спортното събитие започва на 8 август. На същата дата грузински войски стартират атака за връщането на контрола над Южна Осетия.
Преди войната Южна Осетия е самостоятелна област, оповестила отцепването си от Грузия още при започване на 90-те години на предишния век. През 2006 година решението е подкрепено и от референдум. На изборите за независимостта гласоподават 99% от 55-те хиляди гласоподаватели. Като реакция на референдума, в следената от Грузия част на Южна Осетия се организира различен референдум. В него 94% от имащите право на глас 42 000 гласоподаватели гласоподават за обединяване с Грузия. Международни наблюдаващи обаче разясняват, че в следената от Грузия Южноосетинска област живеят не повече от 13 000 души. Въпреки това двата противоречащи си референдума отварят пътят към войната.
Армията на Грузия съумява за един ден да сложи столицата на Южна Осетия под блокада. При обкръжаването на Цхинвали умират голям брой цивилни и 10 съветски миротворци. Тук поражда и най-големият проблем за Грузия - доста от популацията на непризнатата самостоятелна република има съветски паспорти.
Кремъл на процедура се намесва още през същия ден, като употребява огромно количество танкове, самолети и ракети. Русия изтласква грузинската войска за часове. Кавказката република е сложена пред морска обсада, а основни държавни връзки са наранени от хакерски атаки.
Резултатът от спора е победа за Русия. Мирното съглашение е подписано преди края на Олимпийските игри в Пекин . Русия признава независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Макар НАТО да оказва логистична поддръжка на Грузия, Съединени американски щати не се намесва. 14 години по-късно кавказката страна към момента не е призната за член на Атлантическия пакт.
Конфликтът в Украйна - Зимната олимпиада в Сочи 2014
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo
В нощта на 21 ноември 2013 година украинският президент Виктор Янукович отхвърля да подпише съглашението за асоцииране с Европейския съюз, като вместо това афишира доближаване с Евразийския съюз, където Русия е съществена мощ. Това провокира вълна от митинги.
На този декор в Русия тече усилена подготовка за провеждането на Зимните олимпийски игри в Сочи. Москва желае да покаже авторитет, като влага доста в Игрите и откриващата им гала. Олимпиадата започва на 7 февруари и продължава до 23 февруари.
По това време Киев е в обстановка революция. Правителството на проруски настроения Янукович не намира излаз от създалата се обстановка, а дейностите на полицията единствено задълбочават рецесията. Униформените откриват огън по протестиращите, убивайки 80 души. Медиите гърмят с разкрития за корупция в страната, като са излъчени фрагменти от вилата-дворец на проруския президент. На 22 февруари Янукович е свален от поста си и скрито напуща Украйна.
С края на Олимпиадата властта в Киев е в ръцете на прозападната съпротива. Обявен е курс за интеграция с Европейски Съюз. Чуват се апели за участие в НАТО. Непосредствено след края на Олимпиадата в Сочи проруски стачкуващи окупират Народното събрание в столицата на Крим. Протестите са назова от участниците в тях " Руска пролет ". Москва афишира военни маневри покрай границата с Украйна.
В началото на март бойци без отличителни знаци завземат надзор над редица значими пунктове на Крим. Решено е самостоятелната област да организира референдум за присъединението си към Русия в границите на две седмици. Близо 90% гласоподават в интерес на предлагането, а Путин ратифицира анексирането на Крим директно след референдума.
Заради присъединението на Крим, Русия е изключена от Г-8, а НАТО стопира всякакво съдействие с Кремъл.
Междувременно Украйна изпада в положение на революция. На изток самостоятелност афишират Донецк и Луганск, чието население е надлежно 900 и 400 хиляди души. Войната в Донбас - най-източния район на Украйна, започва на 6 април 2014 година. Тя към момента бушува, като за 8-те си години до момента взема живота на над 15 000 души.
" Младежта на света би трябвало да мери сили в спорта, а не на бойното поле ", декларира първият общоприет секретар на Първите летни олимпийски игри барон дьо Кубертен.
Той счита, че Олимпиадата и масовизирането на спорта е положително средство за повишението на физическо положение на френските бойци. Парадоксът като че ли преследва Игрите и до през днешния ден. Олимпиадите постоянно се организират на фона на войни. Понякога даже са употребявани за реализирането на изненадващи офанзиви.
Убийството на стотици протестиращи студенти от мексиканската войска в столицата на латиноамериканската страна става единствено 10 дни преди откриването на олимпиадата през 1968 година Дупките от патроните още са пресни, когато спортистите минават из улиците на Мексико сити. Това е единствено един от образците за непредвидената връзка на олимпиади с военни дейности.
Всеки ден медиите разгласяват информация за повишаващата се възможност от война сред Русия и Украйна. Анализатори и политици разясняват разполагането на бойци и техника в страните от източния фланг на НАТО в Европа.
Любителите на спорта пък чакат започването на най-голямото зимно спортно събитие - Олимпиадата в Пекин. Тя към този момент е белязана от геополитиката - Съединени американски щати няма да пратят свои политически представители на откриването в символ на протест, а МОК забрани на съветските спортисти да се състезават под своя байрак.
Дали спорът сред Запада и Русия няма да се разгори с същински пламък точно по време на Зимната олимпиада? Няма по какъв начин да знаем отговора. Справка в близкото минало демонстрира, че даже след края на Студената война олимпиадите не престават да са " преследвани " от войни. Ето кои са белязани от спорове и бойни дейности през последните 30 години:
Разпадът на Югославия - Олимпиадата в Барселона 1992
Снимка: Минобороны России Разпадът на Югославия протича паралелно с изгубването от политическата карта на други социалистически многонационални страни, като Чехословакия и Съюз на съветските социалистически републики. За разлика от тях, в западната ни съседка " мирният преход " се оказва миниран от етническата злост и исторически белези.
Между юни 1991 година и април 1992 година четири републики афишират самостоятелност - Словения, Македония, Хърватска и Босна. В последните две обаче живее доста сръбско малцинство, което желае автономност и обединяване с трансформиралата се на процедура в сръбска страна Югославия. През 1992 година войната избухва с цялостна мощ.
Босна и Херцеговина афишира самостоятелност на 3 март 1992 година и получава интернационално самопризнание на 6 април 1992 година На същия ден сърбите дават отговор като афишират независимостта на Република Сръбска. Заедно с това сръбски паравоенни стартират обсадата на Сараево, откривайки ежедневна пукотевица по цивилните в града.
Събитията съответстват с края на Шетнадесетите зимни олимпийски игри в Албервил , Франция. Само няколко месеца са задоволителни, с цел да може стихията на войната да преобрази Босна. Горящи села и разрушени градове изпълват картата на проспериращата до неотдавна Югославия. До лятото в страната са отворени и концлагери - както за сърби, по този начин и за босненци и хървати. Етническите прочиствания се трансформират в мълчешком подкрепяна политика от всички страни в спора.
На фона на първата война в Европа, след Втората международна се организират и Летните олимпийски игри в Барселона през 1992 .
Когато спортната конкуренция стартира на 25 юли, близо 3 милиона души са напуснали родните си места в Босна. Геополитиката става неизменима част от спортната конкуренция - тимът на Югославия не е позволен. Вместо това вземат участие тимовете на Босна и Хърватска.
Войната в Босна продължава и след Олимпиадата. Крехкото помирение е подписано в Съединени американски щати под военните удари на НАТО. Това става 7 месеца преди началото на Лятната олимпиада в Атланта от 1996 година
Втората интифада - Летните олимпийски игри в Сидни 2000
Снимка: Getty Images Етническото и религиозно напрежение сред израелци и палестинци е реалност от основаването на Израел през 1948 година. Еврейската страна е учредена на територия, обитаема с араби. Историята на 20 век е изпълнена с огромни кръвопролития сред Израел и обкръжаващите го арабски страни. Не липсват и опити за повдигане на всеобщо палестинско въстание. Всъщност, арабският термин " интифада " значи точно това - " въстание ".
Летните олимпийски игри в Сидни са открити на 15 септември 2000 година. Само няколко дни по-късно започва един от най-кръвопролитните конфликти в Израел - Втората интифада.
Конфликтът стартира на фона на обещанията за мир сред двата народа. Лидерът на тогавашната съпротива и предстоящ министър председател Ариел Шарон прави демонстративно посещаване на джамията Ал Акса и храмовия рид в Ерусалим. Посещението на Шарон на едно от най-важните за исляма свещени места провокира всеобщи митинги. Палестинците виждат в демонстрацията териториални искания към Източен Йерусалим и Западния бряг. Полицията открива пукотевица към стачкуващите. Палестинският водач Ясер Арафат счита, че всеобщо палестинско въстание би дало по-силни позиции в бъдещи мирни договаряния. Така се възпламенява огънят на Втората интифада, траяла четири години и половина.
Започналият по време на Олимпиадата в Сидни спор взема живота на 2000 евреи и 6000 палестинци.
Войната сред Грузия и Русия - Летните олимпийски игри в Пекин 2008
Снимка: iStock by Getty Images Игрите в Пекин, извършени преди 14 години, са добър образец за какво рискът от война по време на олимпиадите е доста висок. Спортното събитие започва на 8 август. На същата дата грузински войски стартират атака за връщането на контрола над Южна Осетия.
Преди войната Южна Осетия е самостоятелна област, оповестила отцепването си от Грузия още при започване на 90-те години на предишния век. През 2006 година решението е подкрепено и от референдум. На изборите за независимостта гласоподават 99% от 55-те хиляди гласоподаватели. Като реакция на референдума, в следената от Грузия част на Южна Осетия се организира различен референдум. В него 94% от имащите право на глас 42 000 гласоподаватели гласоподават за обединяване с Грузия. Международни наблюдаващи обаче разясняват, че в следената от Грузия Южноосетинска област живеят не повече от 13 000 души. Въпреки това двата противоречащи си референдума отварят пътят към войната.
Армията на Грузия съумява за един ден да сложи столицата на Южна Осетия под блокада. При обкръжаването на Цхинвали умират голям брой цивилни и 10 съветски миротворци. Тук поражда и най-големият проблем за Грузия - доста от популацията на непризнатата самостоятелна република има съветски паспорти.
Кремъл на процедура се намесва още през същия ден, като употребява огромно количество танкове, самолети и ракети. Русия изтласква грузинската войска за часове. Кавказката република е сложена пред морска обсада, а основни държавни връзки са наранени от хакерски атаки.
Резултатът от спора е победа за Русия. Мирното съглашение е подписано преди края на Олимпийските игри в Пекин . Русия признава независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Макар НАТО да оказва логистична поддръжка на Грузия, Съединени американски щати не се намесва. 14 години по-късно кавказката страна към момента не е призната за член на Атлантическия пакт.
Конфликтът в Украйна - Зимната олимпиада в Сочи 2014
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo В нощта на 21 ноември 2013 година украинският президент Виктор Янукович отхвърля да подпише съглашението за асоцииране с Европейския съюз, като вместо това афишира доближаване с Евразийския съюз, където Русия е съществена мощ. Това провокира вълна от митинги.
На този декор в Русия тече усилена подготовка за провеждането на Зимните олимпийски игри в Сочи. Москва желае да покаже авторитет, като влага доста в Игрите и откриващата им гала. Олимпиадата започва на 7 февруари и продължава до 23 февруари.
По това време Киев е в обстановка революция. Правителството на проруски настроения Янукович не намира излаз от създалата се обстановка, а дейностите на полицията единствено задълбочават рецесията. Униформените откриват огън по протестиращите, убивайки 80 души. Медиите гърмят с разкрития за корупция в страната, като са излъчени фрагменти от вилата-дворец на проруския президент. На 22 февруари Янукович е свален от поста си и скрито напуща Украйна.
С края на Олимпиадата властта в Киев е в ръцете на прозападната съпротива. Обявен е курс за интеграция с Европейски Съюз. Чуват се апели за участие в НАТО. Непосредствено след края на Олимпиадата в Сочи проруски стачкуващи окупират Народното събрание в столицата на Крим. Протестите са назова от участниците в тях " Руска пролет ". Москва афишира военни маневри покрай границата с Украйна.
В началото на март бойци без отличителни знаци завземат надзор над редица значими пунктове на Крим. Решено е самостоятелната област да организира референдум за присъединението си към Русия в границите на две седмици. Близо 90% гласоподават в интерес на предлагането, а Путин ратифицира анексирането на Крим директно след референдума.
Заради присъединението на Крим, Русия е изключена от Г-8, а НАТО стопира всякакво съдействие с Кремъл.
Междувременно Украйна изпада в положение на революция. На изток самостоятелност афишират Донецк и Луганск, чието население е надлежно 900 и 400 хиляди души. Войната в Донбас - най-източния район на Украйна, започва на 6 април 2014 година. Тя към момента бушува, като за 8-те си години до момента взема живота на над 15 000 души.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ