Само след няколко дни ще стане ясно дали американският президент

Само след няколко дни ще стане ясно дали американският президент Доналд Тръмп ще разгласи, че нуклеарното съглашение с Иран не е в интерес на американската сигурност. Във връзка с това ви предлагаме позицията на господин Хасан Дотаги, времено управяващ посолство Ислямска република Иран в България*.

На 15 октомври т.г. държавното управление на Тръмп би трябвало за трети път да реши дали да удостовери придържането на моята страна Иран към Съвместния изчерпателен проект за деяние - нуклеарното съглашение от 2015 година сред Иран и петте непрекъснати члена на Секретен сътрудник към Организация на обединените нации плюс Германия - или да не го удостовери.

През 2015 година американският конгрес даде концепцията Белия дом да удостоверява и сертифицира придържането на Иран към това съглашение. Това е един вътрешен въпрос на Съединени американски щати, макар че е въпрос, който може да повлияе върху американските задължения по отношение на нуклеарното съглашение.

Това удостоверение не е част от съглашението, който признава Международната организация за атомна сила за единствената способена институция за инспекция на уговорките на Иран към съглашението.

Досега държавното управление на Тръмп два пъти - през месеците април и юли - удостовери, че Иран се придържа към съглашението. Международната организация за атомна сила след стотици инспекции и в границите на 8 отчета удостовери придържаността ни към уговорките по съглашението. Европейските страни също нямат терзания. Въпреки това, в навечерието на 15 октомври, някои спекулации допускат, че Тръмп няма да удостовери осъществяването на съглашението от Иран, като това може да докара до налагане на наказания от страна на Конгреса в нарушаване на съглашението.

Ако господин Тръмп не удостовери уговорките на Иран към Съвместния изчерпателен проект за деяние (ядреното споразумение), американският конгрес ще има период от 60 дни да възобнови глобите против Иран.

За страдание унищожаването на нуклеарното съглашение е съществена тематика, която ангажира мозъка на господин Тръмп и в случай че той извърши това, възприятието на съмнение на иранския народ по отношение на Съединени американски щати ще се трансформира в едно предписание и принцип.

Факт е, че хардлайнерите във Вашингтон, базирайки се върху серия от неверни догатки, търсят да разгласят, че Иран не се придържа към нуклеарното съглашение. Съвместния изчерпателен проект за деяние (ядреното споразумение) е едно многостранно съглашение и не се нуждае от утвърждението на американския конгрес, иранският парламент или който и да е различен парламент. То е резолюция на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации и точно това е повода да получи поддръжката на Европейския съюз, членовете на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации и също по този начин уважаемия общоприет секретар на Организация на обединените нации.

Другата тематика е, че високопоставените ирански длъжностни лица постоянно са разгласявали, че Съвместният изчерпателен проект за деяние визира единствено нуклеарните въпроси на Иран и няма връзка с другите противоречиви въпроси сред Иран и Съединени американски щати, които не са малко. Всички страни по нуклеарната договорка потвърдиха тази тематика.

Сегашните отчети показват желанието на Тръмп да свърже нуклеарното съглашение с ракетната стратегия на Иран, която изцяло се намира оттатък задачите на Съвместния изчерпателен проект за деяние. Резолюция 2231 на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации, която покрива нуклеарното съглашение, приканва Иран да не работи по " ракетите, проектирани да имат способността да носят нуклеарни оръжия ". Но моята страна не се стреми към развиване и придобиване на нуклеарни оръжия и тази словосъчетание, която беше контрактувана и създадена, не ни възпира да развиваме възпиращи стандартни военни технологии, които доста страни имат.

Също по този начин стои и въпросът за срочността на наредба Sunset Clause (разпоредба с краен срок) в споразуменията, с която Иран след едно десетилетие ще се освободи от всевъзможни инспекции и ограничавания в нуклеарната си стратегия. Правилно е, че ограничаващите разпореждания ще свършат, само че значимите аспекти на инспекциите няма да свършат. Освен това Иран ще утвърди спомагателния протокол като част от контракта за неразпространение на нуклеарните оръжия и в следствие от това ще последват огромни инспекции от страна на Международната организация за нуклеарна сила. В същото време, с изминаването на този интервал, Иран ще продължи със своята нуклеарна стратегия за медицински и енергийни цели като един елементарен член на интернационалната общественост и страна, подписала контракта за неразпространение на нуклеарните оръжия.

За страдание от седемте страни, които договориха нуклеарното съглашение, единствено в Съединени американски щати то породи разногласия и полемики. Ние считаме, че каквото и да създадат президентът и конгресът на Съединени американски щати по отношение на повторното потвърждаване на уговорките на Иран към съглашението, това е един вътрешен въпрос и в случай че Съединени американски щати желае да резервира престижа си по време на бъдещите интернационалните договаряния, би трябвало да не работи против интернационалния консенсус. В този случай Съединени американски щати ще се трансформира в обезсърчителен състезател и договарящ.

Ето за какво наподобява, че пристигна редът на другите дейни страни в процеса на нуклеарното съглашение и по особено европейските страни, които изрично да защитят това интернационално достижение и да предотвратят потъването му.

*Публикуваме текста на доктор Хасан Дотаги без публицистична интервенция. Заглавието е на редакцията.