Китайското лято приключи. Започва зимата
Само след няколко часа Пекин публично ще се трансформира в първия град в света, домакинствал на Летни (2008 г.) и Зимни олимпийски игри (2022 г.). Никак не е зле за столица на страна, в която единствено допреди няколко десетилетия гладната гибел бе нещо банално.
На 8 август 2008 година посетителите на Пекинския народен стадион и милионите фенове пред екраните бяха заслепени от 30-те хиляди фойерверки, изстреляни в границите на церемониятa по откриването на игрите, която коства близо 100 милиона щатски $. Подобно разхищаване наподобява безумно за междинния поданик от демократична страна и хвърля светлина върху аргументите за повсеместното отвращение на западните страни да провеждат разточителни спортни шампионати. Не се знае тъкмо какъв брой костваха Олимпийските игри през 2008 година на Китай, само че оценките варират сред 6,8 и 40 милиарда $.
Дори действителната сума да се приближава до тавана, Китай завоюва доста от тези игри. Благодарение на обилната стратегия страната престана да бъде възприемана като следващата развита страна, бореща се за място под слънцето в еднополюсния свят на Америка. В резултат на впечатляващия стопански растеж от 10 % на годишна база през последните три десетилетия, комунистическата страна решително демонстрираше, че се е трансформирала в суперсила.
И всички ние, било то на стадиона, или пред екраните, без значение дали го осъзнавахме, или не, присъствахме на нейното коронясване.
Китайското лято
Мисълта за надвисващото китайско превъзходство не изглеждаше толкоз стряскаща преди 14 години, колкото ни се коства през днешния ден.
Международният олимпийски комитет и не малко водачи на страни предвидиха, че Олимпиадата през 2008 година ще се трансформира в катализатор за всеобхватни политически промени в Китай, които да се трансфорат в идната фаза от еволюцията на страната, след либерализирането на стопанската система през 80-те и 90-те години на предишния век.
За това имаше казус – Олимпийските игри в Токио (1964 г.) и Сеул (1988 г.) спомогнаха за реформирането на Япония и Южна Корея.
Преди Олимпиадата през 2008 година имаше рецензии против Китай. Те най-вече засягаха поддръжката на Пекин за режима в Судан, направил геноцида в Дарфур през 2003 година, и продължаващите до през днешния ден репресии в Тибет. Доминираха обаче ламтежите на обособените страни да се сближат с стопански колос като Китай и упованията, че комунистическата страна ще потвърди подготвеност да предприеме промени. И тя го направи.
Преди Олимпиадата в Пекин през 2008 година управляващите отпуснаха контрола върху достъпа до интернет и даже разрешиха на деятели да основат „ протестни зони “, в които свободно да показват рецензиите си. Стефан Макдонъл от Би Би Си пък напомни в скорошна публикация за английската медия, че по време на игрите Китай анулира доста от рестриктивните мерки пред задграничните публицисти за пътешестване из страната.
" Мислехме, че това е ново начало. Имахме доста упования за Олимпиадата в Пекин през 2008 година “, споделя Джони Ерлинг – кореспондентът в Китай за „ Ди Велт “ пред „ Дойче веле “. „ Очаквах, че ще имам повече независимост за журналистическата си активност, която бе прецизно следена и контролирана от държавното управление. По време на Олимпийските игри управляващите разрешиха свободното отразяване. Бяхме в действителност доста разчувствани “.
Тогавашният водач на Китай Ху Цзинтао твърди, че страната му навлиза в нов стадий от развиването си.
Думите му се оказват оракулски, само че не по метода, по който интернационалната общественост се е надявала.
14 години
Допреди 2008 година Китай заема релативно пасивна позиция на интернационалната сцена. Скоро откакто изгрява като суперсила под прожекторите на Пекинския народен стадион обаче, комунистическата страна обогатява портфолиото си от евтини артикули, като стартира да изнася политическите си полезности и ползи.
Китай усеща нужда да бъде възприеман като световен водач. Не му стига към този момент да бъде канен на масата на „ огромните “, от който комплекс дълго време страдат страните от Югоизточна Азия. Той е този, за чието внимание останалите би трябвало да се надпреварват. Нарастващото самочувствие на китайския народ обаче е сменено с пикантен шовинизъм, когато останалите страни отхвърлят да се съобразят с новите правила на играта. Именно това горчиво неодобрение крепи новия корав курс на ръководство в ерата на Си Цзинпин след 2013 година
Вярата в устойчивостта на еднопартийната система и превъзходството на автократичния модел на ръководство бе окрилена след международната финансова рецесия. Докато Китай се възвърне за рекордно малко време, години наред голям брой от развитите страни в Европа и Северна Америка не можеха да си стъпят на краката. Брутният вътрешен артикул на комунистическата страна набъбна от 5 трилиона $ през 2008 година до 18 трилиона $ през 2021 година Тя към този момент диша във врата на Америка и наподобява е единствено въпрос на време да я изпревари.
Докато през последното десетилетие в Съединени американски щати нарастват изолационистките настроения около провалената „ война против международния тероризъм “, Китай става все по-смел и нападателен във външната си политика. Свидетелство от първо лице по този въпрос могат да дадат страните с изход на Южнокитайско море, които безпомощно гледат издигането на китайски изкуствени острови наоколо до териториите им, на хиляди километри от крайбрежията на Китай. Или пък Литва, с която комунистическата страна блокира комерсиалните си връзки, откакто балтийската страна разреши на Тайван да открие де факто посолство на нейна територия.
Там, където не играе тоягата, постоянно могат да бъдат открити обелки от моркови. Спорно е до какъв брой грандиозни стопански планове като „ Един пояс, веднъж “ и „ 17+1 “ носят облага на комунистическата страна. Но всяка една интернационална самодейност в Общото заседание на Организация на обединените нации, която приканва да се проверява, да вземем за пример, продължаващия от 2014 година до през днешния ден културен геноцид в Синцзян, среща отпора на десетки страни от Азия, Африка и Южна Америка, поддържащи близки връзки с Пекин.
Ограничителните ограничения около пандемията пък предоставиха на КНР отлична опция един път вечно да премаже митингите в Хонконг и обратно на по-раншните си обещания да ограничи свободите и правата на жителите на територията.
Способността на Китай да работи без значение и да упражнява голямо въздействие върху системата на интернационалните връзки е повишена доста през миналите 14 години. Затова не е чудно, че „ Пекин 2022 “ се разграничава доста от „ Пекин 2008 “.
Китайската зима
„ Протестни зони “ отсъстват на Зимните олимпийски игри в Пекин. Китайското държавно управление е мобилизирало групи от тролове, които се грижат за пропагандирането на верните послания из строго контролирания интернет. Активистите, доста от които през последните 14 години са потърсили леговище в чужбина, са намерено заплашвани. Журналистите от задгранични страни могат единствено да си мечтаят за независимост на придвижване.
„ Пекин 2008 “ бе PR акция, посредством която Китай целеше да плени въображението на външните наблюдаващи, с цел да бъде приета за суперсила. През 2022 година комунистическата страна усеща, че е потвърдила с траекторията си на развиване легитимността на своя модел на ръководство. Тя упорства всеки различен индивид на интернационалните връзки да толерира, а по опция и да въприема нейните полезности. Критиките, или другояче казано - апелите за запазване на правата на индивида, са висша демонстрация на пренебрежение.
Когато 14 страни, измежду които Съединени американски щати, Австралия и Обединеното кралство, оповестиха дипломатически протест на Олимпийските игри през 2022 година поради репресиите в Синцзян, Китай ги упрекна, че политизират спортното събитие и ги заплаши с тежки последствия. Държавният вестник „ Глобал таймс “ даже прикани компартията да наложи наказания.
Няма значение какъв брой впечатляваща ще се окаже програмата на Зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 година Илюзиите, че комунистическата страна ще се реформира, от дълго време са се разсеяли. Оттам - и очакванията за резистентен интернационален мир.
Китайското лято завърши. В началото сме на една продължителна зима.
На 8 август 2008 година посетителите на Пекинския народен стадион и милионите фенове пред екраните бяха заслепени от 30-те хиляди фойерверки, изстреляни в границите на церемониятa по откриването на игрите, която коства близо 100 милиона щатски $. Подобно разхищаване наподобява безумно за междинния поданик от демократична страна и хвърля светлина върху аргументите за повсеместното отвращение на западните страни да провеждат разточителни спортни шампионати. Не се знае тъкмо какъв брой костваха Олимпийските игри през 2008 година на Китай, само че оценките варират сред 6,8 и 40 милиарда $.
Дори действителната сума да се приближава до тавана, Китай завоюва доста от тези игри. Благодарение на обилната стратегия страната престана да бъде възприемана като следващата развита страна, бореща се за място под слънцето в еднополюсния свят на Америка. В резултат на впечатляващия стопански растеж от 10 % на годишна база през последните три десетилетия, комунистическата страна решително демонстрираше, че се е трансформирала в суперсила.
И всички ние, било то на стадиона, или пред екраните, без значение дали го осъзнавахме, или не, присъствахме на нейното коронясване.
Китайското лято
Мисълта за надвисващото китайско превъзходство не изглеждаше толкоз стряскаща преди 14 години, колкото ни се коства през днешния ден.
Международният олимпийски комитет и не малко водачи на страни предвидиха, че Олимпиадата през 2008 година ще се трансформира в катализатор за всеобхватни политически промени в Китай, които да се трансфорат в идната фаза от еволюцията на страната, след либерализирането на стопанската система през 80-те и 90-те години на предишния век.
За това имаше казус – Олимпийските игри в Токио (1964 г.) и Сеул (1988 г.) спомогнаха за реформирането на Япония и Южна Корея.
Преди Олимпиадата през 2008 година имаше рецензии против Китай. Те най-вече засягаха поддръжката на Пекин за режима в Судан, направил геноцида в Дарфур през 2003 година, и продължаващите до през днешния ден репресии в Тибет. Доминираха обаче ламтежите на обособените страни да се сближат с стопански колос като Китай и упованията, че комунистическата страна ще потвърди подготвеност да предприеме промени. И тя го направи.
Преди Олимпиадата в Пекин през 2008 година управляващите отпуснаха контрола върху достъпа до интернет и даже разрешиха на деятели да основат „ протестни зони “, в които свободно да показват рецензиите си. Стефан Макдонъл от Би Би Си пък напомни в скорошна публикация за английската медия, че по време на игрите Китай анулира доста от рестриктивните мерки пред задграничните публицисти за пътешестване из страната.
" Мислехме, че това е ново начало. Имахме доста упования за Олимпиадата в Пекин през 2008 година “, споделя Джони Ерлинг – кореспондентът в Китай за „ Ди Велт “ пред „ Дойче веле “. „ Очаквах, че ще имам повече независимост за журналистическата си активност, която бе прецизно следена и контролирана от държавното управление. По време на Олимпийските игри управляващите разрешиха свободното отразяване. Бяхме в действителност доста разчувствани “.
Тогавашният водач на Китай Ху Цзинтао твърди, че страната му навлиза в нов стадий от развиването си.
Думите му се оказват оракулски, само че не по метода, по който интернационалната общественост се е надявала.
14 години
Допреди 2008 година Китай заема релативно пасивна позиция на интернационалната сцена. Скоро откакто изгрява като суперсила под прожекторите на Пекинския народен стадион обаче, комунистическата страна обогатява портфолиото си от евтини артикули, като стартира да изнася политическите си полезности и ползи.
Китай усеща нужда да бъде възприеман като световен водач. Не му стига към този момент да бъде канен на масата на „ огромните “, от който комплекс дълго време страдат страните от Югоизточна Азия. Той е този, за чието внимание останалите би трябвало да се надпреварват. Нарастващото самочувствие на китайския народ обаче е сменено с пикантен шовинизъм, когато останалите страни отхвърлят да се съобразят с новите правила на играта. Именно това горчиво неодобрение крепи новия корав курс на ръководство в ерата на Си Цзинпин след 2013 година
Вярата в устойчивостта на еднопартийната система и превъзходството на автократичния модел на ръководство бе окрилена след международната финансова рецесия. Докато Китай се възвърне за рекордно малко време, години наред голям брой от развитите страни в Европа и Северна Америка не можеха да си стъпят на краката. Брутният вътрешен артикул на комунистическата страна набъбна от 5 трилиона $ през 2008 година до 18 трилиона $ през 2021 година Тя към този момент диша във врата на Америка и наподобява е единствено въпрос на време да я изпревари.
Докато през последното десетилетие в Съединени американски щати нарастват изолационистките настроения около провалената „ война против международния тероризъм “, Китай става все по-смел и нападателен във външната си политика. Свидетелство от първо лице по този въпрос могат да дадат страните с изход на Южнокитайско море, които безпомощно гледат издигането на китайски изкуствени острови наоколо до териториите им, на хиляди километри от крайбрежията на Китай. Или пък Литва, с която комунистическата страна блокира комерсиалните си връзки, откакто балтийската страна разреши на Тайван да открие де факто посолство на нейна територия.
Там, където не играе тоягата, постоянно могат да бъдат открити обелки от моркови. Спорно е до какъв брой грандиозни стопански планове като „ Един пояс, веднъж “ и „ 17+1 “ носят облага на комунистическата страна. Но всяка една интернационална самодейност в Общото заседание на Организация на обединените нации, която приканва да се проверява, да вземем за пример, продължаващия от 2014 година до през днешния ден културен геноцид в Синцзян, среща отпора на десетки страни от Азия, Африка и Южна Америка, поддържащи близки връзки с Пекин.
Ограничителните ограничения около пандемията пък предоставиха на КНР отлична опция един път вечно да премаже митингите в Хонконг и обратно на по-раншните си обещания да ограничи свободите и правата на жителите на територията.
Способността на Китай да работи без значение и да упражнява голямо въздействие върху системата на интернационалните връзки е повишена доста през миналите 14 години. Затова не е чудно, че „ Пекин 2022 “ се разграничава доста от „ Пекин 2008 “.
Китайската зима
„ Протестни зони “ отсъстват на Зимните олимпийски игри в Пекин. Китайското държавно управление е мобилизирало групи от тролове, които се грижат за пропагандирането на верните послания из строго контролирания интернет. Активистите, доста от които през последните 14 години са потърсили леговище в чужбина, са намерено заплашвани. Журналистите от задгранични страни могат единствено да си мечтаят за независимост на придвижване.
„ Пекин 2008 “ бе PR акция, посредством която Китай целеше да плени въображението на външните наблюдаващи, с цел да бъде приета за суперсила. През 2022 година комунистическата страна усеща, че е потвърдила с траекторията си на развиване легитимността на своя модел на ръководство. Тя упорства всеки различен индивид на интернационалните връзки да толерира, а по опция и да въприема нейните полезности. Критиките, или другояче казано - апелите за запазване на правата на индивида, са висша демонстрация на пренебрежение.
Когато 14 страни, измежду които Съединени американски щати, Австралия и Обединеното кралство, оповестиха дипломатически протест на Олимпийските игри през 2022 година поради репресиите в Синцзян, Китай ги упрекна, че политизират спортното събитие и ги заплаши с тежки последствия. Държавният вестник „ Глобал таймс “ даже прикани компартията да наложи наказания.
Няма значение какъв брой впечатляваща ще се окаже програмата на Зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 година Илюзиите, че комунистическата страна ще се реформира, от дълго време са се разсеяли. Оттам - и очакванията за резистентен интернационален мир.
Китайското лято завърши. В началото сме на една продължителна зима.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ