Забранен противогъбичен препарат открит в краве масло, само 2 от 10 марки са изрядни
Само при две от 10 български марки масло не са открити нарушавания при тест на наличието им на Българска национална асоциация " Активни консуматори ", осъществен от Центъра по биология на храните и показани през днешния ден от шефа на " Активни консуматори " доктор Богомил Николов и шефа на центъра доктор Сергей Иванов . Освен неразрешените хидрогенирани мазнини и повече вода, в масло даже е бил открит противогъбичен препарат, неразрешен за вложение в масло на територията на Европейски Съюз.
Сезирана е Икономическа полиция, които към този момент са провели акция.
По международния стандарт кравето масло се състои от 82% лой и до 16% вода. Единствената разрешена добавка е сол и при съществуването ѝ това категорично би трябвало да се означи на етикета. Не се позволява прибавяне на никакви други съединения, в това число немлечни мазнини, консерванти, оцветители и други добавки.
Оказва се, че нарушителите при последните две проучвания (2014 и 2015 г.) не са трансформирали нищо, установи със страдание доктор Николов. През 2014 година бяха тествани 15 марки и при 4 се откри имитация посредством прибавяне на растителни мазнини, а при една - повече вода. През 2015 марките бяха 10 и в 4 се откри съществуване на немлечни мазнини. Тогава се задействаха Икономическа полиция и дружно с БАБХ подправените масла бяха изтеглени от пазара. Няколко компании бяха санкционирани от Комисията за защита на конкуренцията.
Какво е друго в този момент?
В асоциацията получили сигнали, че влагането на немлечни мазнини продължава и че производители са развили „ новаторски “ технологии за фалшификации, които не се откриват с рутинните способи за разбор. Некоректните компании ползват и нова тактика за дистрибуция. Вместо в всеобщите търговски вериги, които са елементарно налични и където към този момент реагират с нараснало внимание, те пласират имитиращите артикули посредством търговците на едро. Така те се озовават главно в хотели, детски градини и учебни заведения, лечебни заведения , т.е. оферират се на най-уязвимата част от популацията и тук-там, които са недостъпни за вземащите проби.
Резултатите
Нерегламентирано вложение на немлечни мазнини и вода
Според българското законодателство, продуктите с добавени немлечни мазнини наложително се отбелязват като ‘имитиращи ”, като на опаковката им се изписват типа и % на заместителя. Това условие не е спазено. От изследваните 10 търговски марки в 3 се открива нерегламентирано вложение на немлечни мазнини, това са надлежно 10 гр опаковки на " Маркенбугер " ЕООД (производител " Милтекс " КК ЕООД, гр. Варна) и две марки с 125 гр. (Чепеларе и Хранинвест) създадени от " Хранинвест " ЕООД, с. Кичево, област Варна. (Нарушенията са маркирани с червен цвят в таблицата, вижте я по-долу.)
Количеството на употребяваните немлечни мазнини варира от 40 до 60% по отношение на общата масленост. При две от комерсиалните марки, тези на компания " Хранинвест ", в допълнение се открива и вложение на огромни количества вода.
Установеното нарушаване с изключение на, че е комерсиална машинация, води до доста утежняване на качеството на храната. Вложените немлечни, най-вероятно хидрогенирани растителни мазнини, покачват риска от сърдечно-съдови заболявания. Допълнителната вода от своя страна усилва вероятността от развиване на патогенни микроорганизми, както и окислителни процеси водещи до струпване в продукта на токсични и канцерогенни съединения.
Незаконно вложение на фунгицида натамицин
Рискът от бърза разруха при вложение на спомагателна вода се понижава посредством вложение на антибактериални и антигъбични препарати за удължение периодите на продължителност. Натамицинът (Е235) е едно от тези съединения.
Натамицинът е фунгицид от групата на макролидните полиени и се добива от естествения вариант на Streptomyces natalensis или на Streptococus lactis. Той се употребява в хранителната промишленост от дълго време, само че приложението му има редица ограничавания. В Европейския съюз натамицина е позволен единствено за незадълбочено отнасяне на някои сирена и сухи колбаси (суджуци) за попречване развиването на плесени (Директива 95/2 от 1995).
Влагането на натамицин в краве масло е неразрешено в Европейски Съюз.
От тестваните 10 марки натамицин се открива в три (маркирани в алено в таблицата). Това са продуктите „ Чепеларе “ и „ Хранинвест “ (проби 6 и 9), създадени от Хранинвест ЕООД, като и марката „ Роса “ на „ Белла България “. Количествата варират от 8 до 32 мг/кг. Натамицинът в маслата без подозрение е прибавен съзнателно от производителите, тъй като няма никакъв различен метод за неговото попадане в краве масло. Влагането на натамицин е жестоко нарушаване на българското и европейското законодателство. Това съединяване е относително едва токсично за хората, само че все пак съставлява риск за здравето по следните аргументи:
• Натамицинът инхибира развиването на забележими плесени по повърхността на маслото, само че не стопира растежа на патогенните бактерии! Слагайки натамицин производителите безконтролно усилват периодите на валидност на маслото, само че това води до риск от развиване на рисковите бактерии, изключително когато той е смесен с нараснало наличие на вода.
• Натамицинът е алерген и по тази причина неговото наличие в храните наложително би трябвало да се отбелязва! Хората с реакции към този фунгицид няма по какъв начин да допускат, че той нелегално се влага в краве масло създадено в България.
• Натамицинът е следващия химикал натоварващ без потребност метаболизма на консуматорите. Неговото наличие в кравето масло не носи никакви преимущества които да обосноват потреблението.
Нарушения в етикетирането на продуктите
Както и при другите проби на „ Активни консуматори " и при този се откриват грешки в информацията поднесена на етикетите. Всички те са маркирани с жълт цвят в таблицата.
• За две търговски марки няма информация за наличието на белтък;
• Реално измереното количество мазнини е доста по-ниско от информацията на етикетите при 2 марки;
• При 5 проби измереното наличие на белтък е с повече от 10% по-ниско от декларираното;
• При 3 търговски марки водата в кравето масло е доста по-висока от стандарта (16%).
Някои от откритите в етикетите нарушавания са разследване на умишленото прибавяне на немлечни мазнини и/или вода. Такива са да вземем за пример проби 6 и 9. При други, като проба 1, производителя е признал влагането на спомагателна вода в продукта, само че маркираното на етикета увъртане е по-малко от действително откритото. При някои индикатори, най-много белтък, производителите са подходили несериозно и надали стойностите на етикетите са разследване от лабораторно изпитване. Практиката стойности за хранителна информация да се смъква от интернет е всеобща в България. За страдание контролните органи не обръщат внимание на това и резултата е явен – огромна част от написаното на етикетите се разминава с действително откритите стойности и потребителите се заблуждават.
Препоръки
Резултатите от този тест демонстрират, че единствено в 2 от 10 марки всичко е наред, а в още 3 отклоненията са незначителни и няма да се отразят на здравето на потребителите. При другите 5 марки обаче се открива нерегламенирано и/или нелегално вложение на немлечни мазнини, вода и фунгицида натамицин. Това са следните търговски артикули: Miltex (1), Butter на Милтекс КК (4), Чепеларе на Хранинвест (6), Роса на Белла България (8) и Хранинвест (9). Консумирането на изброените търговски марки може да се отрази отрицателно на здравето на хората и по тази причина създателите на тестванията предлагат те да бъдат избягвани.
Как да се спрат рецидивите?
Грубите нарушавания са открити при 5 търговски марки, произвеждане на 3 български компании. За две от тях, Милтекс и Хранинвест, това не е за първи път. Техни артикули са засичани с добавени немлечни мазнини и вода при нашите проучвания през 2014 и 2015 година. Предишните нарушавания, сходни на актуалните, съставляват нерагламентирана, а в тази ситуация с прибавянето на натамицин и противозаконна имитация на краве масло. Тя заплашва здравето на консуматорите и обезпечава непочтено и нелегално комерсиално преимущество по отношение на техните пазарни съперници. За последното двете компании са санкционирани през 2016 година от Комисията за защита на конкуренцията.
Допълнително поради нарушаванията те са санкционирани и от Агенцията по храните през 2015 година
Въпреки разгласяването на имената на фирмите в медиите и санкциите на държавните институции двете компании не престават да създават имитации и да нападат здравето на българите. Как може да се спре това?
Препоръки
При условия на неефикасен и несполучлив надзор на пазара, потребителите мъчно могат сами да се ориентират и заобикалят рисковите храни, тъй като това допуска предварителни профилирани знания, а постоянно и осъществяване на скъпи и високотехнологични разбори. Затова съгласно нас е нужно предприемане на следните ограничения:
Забрана за потребление на немлечни мазнини в млечни артикули. Това значи прекъсване на производството на „ имитиращи “ млечни храни.
Ако не може да се управлява производството и предлагането на официализирани имитации, каквито са „ имитиращите “ храни е по-добре да бъдат напълно неразрешени.
Забрана за вложение на отчасти хидрогенирани мазнини в храните. Използваните в кравето масло немлечни мазнини са тъкмо такива. Нека да напомним, че в редица страни към този момент съществува такава възбрана, а в други тя ще бъде въведена скоро. Например в Съединени американски щати от 2018 стопира потреблението на отчасти хидрогенирани мазнини в цялата хранителна промишленост.
Криминализиране на влагането на противозаконни съставки в храните. Такъв въпросът с прибавяне на натамицин в кравето масло. Той е сходен на добилия популярност тази година случай с открития в яйцата фипронил. В редица страни правоприлагащите органи класифицираха противозаконното вложение на фипронил в препарати за отнасяне на птицеферми точно като престъпно деяние.
Реформиране на надзора упражняван от БАБХ за възстановяване контрола на сигурността и качеството на храните.
Методология на теста
В теста са включени 10 марки краве масло
Закупени са от търговски обекти в Несебър и Бургас през август 2017 година
Провеждане на изпитването: август – октомври 2017 година
Анализирани са етикетите и маркировката на продукта (име на продукта, тип на продукта, производител, търговски обект откъдето е закупена пробата; партиден номер, период на продължителност, цена, тегло) и заявените мазнини, белтъци и водно наличие (ако е отбелязано).
В теста са изследвани: заявените и действително присъстващите в продукта мазнини, протеин и водно наличие. Допълнително са определяни пепелно наличие, съществуване на фунгицида натамицин (Е 235) и други софтуерни добавки.
Лабораторните разбори на пробите са осъществени в две лаборатории упълномощени по ISO 17025.
Използвани способи: Водното наличие е измерено според БДС 1109:1989. Детекцията и определянето на % немлечни мазнини е осъществена посредством газхроматографски разбор на триглицериди (ISO 17678:2010). Масленост - ISO 2446:2008. Белтък – БДС 6231:1973. Натамицин – ISO 9233 – 2.
Сезирана е Икономическа полиция, които към този момент са провели акция.
По международния стандарт кравето масло се състои от 82% лой и до 16% вода. Единствената разрешена добавка е сол и при съществуването ѝ това категорично би трябвало да се означи на етикета. Не се позволява прибавяне на никакви други съединения, в това число немлечни мазнини, консерванти, оцветители и други добавки.
Оказва се, че нарушителите при последните две проучвания (2014 и 2015 г.) не са трансформирали нищо, установи със страдание доктор Николов. През 2014 година бяха тествани 15 марки и при 4 се откри имитация посредством прибавяне на растителни мазнини, а при една - повече вода. През 2015 марките бяха 10 и в 4 се откри съществуване на немлечни мазнини. Тогава се задействаха Икономическа полиция и дружно с БАБХ подправените масла бяха изтеглени от пазара. Няколко компании бяха санкционирани от Комисията за защита на конкуренцията.
Какво е друго в този момент?
В асоциацията получили сигнали, че влагането на немлечни мазнини продължава и че производители са развили „ новаторски “ технологии за фалшификации, които не се откриват с рутинните способи за разбор. Некоректните компании ползват и нова тактика за дистрибуция. Вместо в всеобщите търговски вериги, които са елементарно налични и където към този момент реагират с нараснало внимание, те пласират имитиращите артикули посредством търговците на едро. Така те се озовават главно в хотели, детски градини и учебни заведения, лечебни заведения , т.е. оферират се на най-уязвимата част от популацията и тук-там, които са недостъпни за вземащите проби.
Резултатите
Нерегламентирано вложение на немлечни мазнини и вода
Според българското законодателство, продуктите с добавени немлечни мазнини наложително се отбелязват като ‘имитиращи ”, като на опаковката им се изписват типа и % на заместителя. Това условие не е спазено. От изследваните 10 търговски марки в 3 се открива нерегламентирано вложение на немлечни мазнини, това са надлежно 10 гр опаковки на " Маркенбугер " ЕООД (производител " Милтекс " КК ЕООД, гр. Варна) и две марки с 125 гр. (Чепеларе и Хранинвест) създадени от " Хранинвест " ЕООД, с. Кичево, област Варна. (Нарушенията са маркирани с червен цвят в таблицата, вижте я по-долу.)
Количеството на употребяваните немлечни мазнини варира от 40 до 60% по отношение на общата масленост. При две от комерсиалните марки, тези на компания " Хранинвест ", в допълнение се открива и вложение на огромни количества вода.
Установеното нарушаване с изключение на, че е комерсиална машинация, води до доста утежняване на качеството на храната. Вложените немлечни, най-вероятно хидрогенирани растителни мазнини, покачват риска от сърдечно-съдови заболявания. Допълнителната вода от своя страна усилва вероятността от развиване на патогенни микроорганизми, както и окислителни процеси водещи до струпване в продукта на токсични и канцерогенни съединения.
Незаконно вложение на фунгицида натамицин
Рискът от бърза разруха при вложение на спомагателна вода се понижава посредством вложение на антибактериални и антигъбични препарати за удължение периодите на продължителност. Натамицинът (Е235) е едно от тези съединения.
Натамицинът е фунгицид от групата на макролидните полиени и се добива от естествения вариант на Streptomyces natalensis или на Streptococus lactis. Той се употребява в хранителната промишленост от дълго време, само че приложението му има редица ограничавания. В Европейския съюз натамицина е позволен единствено за незадълбочено отнасяне на някои сирена и сухи колбаси (суджуци) за попречване развиването на плесени (Директива 95/2 от 1995).
Влагането на натамицин в краве масло е неразрешено в Европейски Съюз.
От тестваните 10 марки натамицин се открива в три (маркирани в алено в таблицата). Това са продуктите „ Чепеларе “ и „ Хранинвест “ (проби 6 и 9), създадени от Хранинвест ЕООД, като и марката „ Роса “ на „ Белла България “. Количествата варират от 8 до 32 мг/кг. Натамицинът в маслата без подозрение е прибавен съзнателно от производителите, тъй като няма никакъв различен метод за неговото попадане в краве масло. Влагането на натамицин е жестоко нарушаване на българското и европейското законодателство. Това съединяване е относително едва токсично за хората, само че все пак съставлява риск за здравето по следните аргументи:
• Натамицинът инхибира развиването на забележими плесени по повърхността на маслото, само че не стопира растежа на патогенните бактерии! Слагайки натамицин производителите безконтролно усилват периодите на валидност на маслото, само че това води до риск от развиване на рисковите бактерии, изключително когато той е смесен с нараснало наличие на вода.
• Натамицинът е алерген и по тази причина неговото наличие в храните наложително би трябвало да се отбелязва! Хората с реакции към този фунгицид няма по какъв начин да допускат, че той нелегално се влага в краве масло създадено в България.
• Натамицинът е следващия химикал натоварващ без потребност метаболизма на консуматорите. Неговото наличие в кравето масло не носи никакви преимущества които да обосноват потреблението.
Нарушения в етикетирането на продуктите
Както и при другите проби на „ Активни консуматори " и при този се откриват грешки в информацията поднесена на етикетите. Всички те са маркирани с жълт цвят в таблицата.
• За две търговски марки няма информация за наличието на белтък;
• Реално измереното количество мазнини е доста по-ниско от информацията на етикетите при 2 марки;
• При 5 проби измереното наличие на белтък е с повече от 10% по-ниско от декларираното;
• При 3 търговски марки водата в кравето масло е доста по-висока от стандарта (16%).
Някои от откритите в етикетите нарушавания са разследване на умишленото прибавяне на немлечни мазнини и/или вода. Такива са да вземем за пример проби 6 и 9. При други, като проба 1, производителя е признал влагането на спомагателна вода в продукта, само че маркираното на етикета увъртане е по-малко от действително откритото. При някои индикатори, най-много белтък, производителите са подходили несериозно и надали стойностите на етикетите са разследване от лабораторно изпитване. Практиката стойности за хранителна информация да се смъква от интернет е всеобща в България. За страдание контролните органи не обръщат внимание на това и резултата е явен – огромна част от написаното на етикетите се разминава с действително откритите стойности и потребителите се заблуждават.
Препоръки
Резултатите от този тест демонстрират, че единствено в 2 от 10 марки всичко е наред, а в още 3 отклоненията са незначителни и няма да се отразят на здравето на потребителите. При другите 5 марки обаче се открива нерегламенирано и/или нелегално вложение на немлечни мазнини, вода и фунгицида натамицин. Това са следните търговски артикули: Miltex (1), Butter на Милтекс КК (4), Чепеларе на Хранинвест (6), Роса на Белла България (8) и Хранинвест (9). Консумирането на изброените търговски марки може да се отрази отрицателно на здравето на хората и по тази причина създателите на тестванията предлагат те да бъдат избягвани.
Как да се спрат рецидивите?
Грубите нарушавания са открити при 5 търговски марки, произвеждане на 3 български компании. За две от тях, Милтекс и Хранинвест, това не е за първи път. Техни артикули са засичани с добавени немлечни мазнини и вода при нашите проучвания през 2014 и 2015 година. Предишните нарушавания, сходни на актуалните, съставляват нерагламентирана, а в тази ситуация с прибавянето на натамицин и противозаконна имитация на краве масло. Тя заплашва здравето на консуматорите и обезпечава непочтено и нелегално комерсиално преимущество по отношение на техните пазарни съперници. За последното двете компании са санкционирани през 2016 година от Комисията за защита на конкуренцията.
Допълнително поради нарушаванията те са санкционирани и от Агенцията по храните през 2015 година
Въпреки разгласяването на имената на фирмите в медиите и санкциите на държавните институции двете компании не престават да създават имитации и да нападат здравето на българите. Как може да се спре това?
Препоръки
При условия на неефикасен и несполучлив надзор на пазара, потребителите мъчно могат сами да се ориентират и заобикалят рисковите храни, тъй като това допуска предварителни профилирани знания, а постоянно и осъществяване на скъпи и високотехнологични разбори. Затова съгласно нас е нужно предприемане на следните ограничения:
Забрана за потребление на немлечни мазнини в млечни артикули. Това значи прекъсване на производството на „ имитиращи “ млечни храни.
Ако не може да се управлява производството и предлагането на официализирани имитации, каквито са „ имитиращите “ храни е по-добре да бъдат напълно неразрешени.
Забрана за вложение на отчасти хидрогенирани мазнини в храните. Използваните в кравето масло немлечни мазнини са тъкмо такива. Нека да напомним, че в редица страни към този момент съществува такава възбрана, а в други тя ще бъде въведена скоро. Например в Съединени американски щати от 2018 стопира потреблението на отчасти хидрогенирани мазнини в цялата хранителна промишленост.
Криминализиране на влагането на противозаконни съставки в храните. Такъв въпросът с прибавяне на натамицин в кравето масло. Той е сходен на добилия популярност тази година случай с открития в яйцата фипронил. В редица страни правоприлагащите органи класифицираха противозаконното вложение на фипронил в препарати за отнасяне на птицеферми точно като престъпно деяние.
Реформиране на надзора упражняван от БАБХ за възстановяване контрола на сигурността и качеството на храните.
Методология на теста
В теста са включени 10 марки краве масло
Закупени са от търговски обекти в Несебър и Бургас през август 2017 година
Провеждане на изпитването: август – октомври 2017 година
Анализирани са етикетите и маркировката на продукта (име на продукта, тип на продукта, производител, търговски обект откъдето е закупена пробата; партиден номер, период на продължителност, цена, тегло) и заявените мазнини, белтъци и водно наличие (ако е отбелязано).
В теста са изследвани: заявените и действително присъстващите в продукта мазнини, протеин и водно наличие. Допълнително са определяни пепелно наличие, съществуване на фунгицида натамицин (Е 235) и други софтуерни добавки.
Лабораторните разбори на пробите са осъществени в две лаборатории упълномощени по ISO 17025.
Използвани способи: Водното наличие е измерено според БДС 1109:1989. Детекцията и определянето на % немлечни мазнини е осъществена посредством газхроматографски разбор на триглицериди (ISO 17678:2010). Масленост - ISO 2446:2008. Белтък – БДС 6231:1973. Натамицин – ISO 9233 – 2.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ