Основни правила при закупуването на геймърски лаптоп в началото на тази година
Само преди по-малко от година на пазара за мобилна електроника имаше непоклатимо предписание: геймърският преносим компютър постоянно е по-скъп от геймърския личен компютър с сходна продуктивност.
Но последно време обстановката доста се промени: заради това, че да се прави рандеман на криптовалута благодарение на видеокарти стана преференциално и рентабилно, през лятото на 2017 година геймърските видеокарти внезапно изчезнаха от пазара. След това започнаха да се връщат в магазините само че на дребни партиди и мощно повишена цена.
В края на 2017 година дефицитът като че ли бе надвит – цените не се върнаха към предходните си равнища само че спаднаха доста. Уви, при започване на тази година стартира недостиг №2: чиповете памет за геймърските видеокарти са идеални за майнинг и носят голям прихода на техните производители. И когато свършиха запасите от графична памет за видеокартите, те още веднъж започнаха изчезват от пазара и тяхната цена още веднъж пораства. В последна сметка ставаме очевидци на много тъжна картина: цената на видеокартите е със 70-100% по-висока в сравнение с беше напролет на 2017 година.
Уеб изданията като PC Game Haven и още доста други видяха, че геймърите стартират да обръщат внимание на преносимите компютри. И има за какво: от фамилия 1000, Nvidia слага в преносимите компютри напълно същата графика, която се употребява и в десктоп компютрите, единствено че с малко понижена периодичност, само че нищо не пречи тя да бъде увеличена. А с високите цени на видеокартите за общоприетите компютри, покупката на преносим компютър напълно внезапно стана привлекателна – а напоследък те даже са по-евтини в сравнение с настройка на личен компютър със същата продуктивност.
Но този пазар си има своите подводни камъни и дано да обърнем внимание на това, по какъв начин най-правилно да си изберем своя геймърски преносим компютър.
Първо предписание – не си коства закупуването на 15-17 инчови преносими компютри с 4К резолюция
Често на пазара можем да забележим следното комбиниране: 15-инчов преносим компютър с резолюция 2840х2160 пиксела и видеокарта да вземем за пример GTX 1060. Тук има два съществени казуса: първо, единствените видеокарти, които ще дадат опция за удобна игра при 4К резолюция са GTX 1080 Ti и AMD Vega 64. Всички други, даже и GTX 1080 при тежките игри ще желаят намаление на графичните настройки, с цел да дадат удобно освежаване на екрана от рода на 40-50 фрагмента в секунда (едва ли на някой ще му хареса да играе при 30 fps, които постоянно падат до 25 fps, че и по-ниско). Що се отнася до GTX 1070 и още повече за 1060 (добре е най-малко, че 1050 и 4К на едно място към този момент няма) – тук за приемането на търпим fps ще би трябвало графичните настройки да се слагат съвсем на най-малко, а в това няма никакъв смисъл.
Вторият проблем е мащабирането: в случай че в действителност нямате орлов взор, ще би трябвало да увеличите мащаба на детайлите до 200%. В сходен режим множеството съществени стратегии работят без проблеми, само че има изключения. Steam да вземем за пример, при мащаб друг от 100% наподобява извънредно. Това важи и за някои игри – те просто не са проектирани за 4К резолюция на 15-инчов екран и някои детайли са напълно дребни. В актуалните игри този проблем се среща относително рядко, само че в заглавията от преди 2-3 години разчитането на текста си е проблем.
Най-добрата резолюция за 15-17 инчовите екрани е 1920х1080 – получава се идеалната компактност на пикселите, която е по-висока даже от 4К на 30-инчов екран, като в сходен режим видеокартата ще се товари по-малко, а това ще даде опция игрите да се играят при оптимални графични настройки.
Второ предписание – деликатно се вгледайте в оперативната памет
За благополучие, модата да се запоява оперативната памет към дънната платка съвсем не засегна преносимите компютри, тъй че в случай че свалите дребното капаче изпод, най-вероятно ще видите 2 или 4 RAM слота. Тук е казусът – с цел да създадат спестовност, някои производители слагат 8 или 16 GB оперативна памет само че единствено като една плочка. В този случай, потенциалът на паметта е задоволителен, само че скоростта на работа в едноканален режим е много ниска. С елементарното делене паметта на две плочки и включването на двуканален режим, fps се повишава с от 5 до 20% и някои дребни артефакти в изображенията изчезват.
Добре е да се внимава за следното: купили сте си да вземем за пример преносим компютър с GTX 1050 и 8 GB RAM във тип на една плочка. Този потенциал е повече от задоволителен за тази настройка, само че с цел да увеличите още малко fps, ще би трябвало да закупите най-малко още 4 GB RAM (по-малки DDR4 памети няма). Това нямаше да се постанова, в случай че бяха сложили две плочки по 4 GB. Това се отнася и за относително скъпите преносими компютри: MSI да вземем за пример, предлага решения с GTX 1070 и една 16 GB плочка RAM. Две плочки по 8 GB оперативна памет биха били доста по-добре, само че това е по-скъпо за производителя. Използването на двуканалния режим не е за подценяване – коства си.
Трето предписание – вижте по какъв начин работи преносимият компютър на батерия
Разбира се, надалеч не всички гледат на геймърския преносим компютър като на пълноценно работно устройство при пътуванията – той е тежък и не работи дълго в самостоятелен режим. На в случай че въпреки всичко желаете да работите с него по време на път, проверете по какъв начин работи от акумулаторната батерия. Особеното тук е, че при пиково натоварване хардуерът може да дръпне 150-200 W, а акумулатори, които могат да дадат сходна мощ без да си навредят, съвсем няма и в този режим преносимите компютри понижават продуктивността.
Проблемът е в това, че това намаление може да бъде безусловно друго. Така да вземем за пример, някои преносими компютри на ASUS при работа на батерия понижават честотата на процесора до 600-800 MHz (вместо 3+ GHz), а на видеокартата – до 200-300 MHz (вместо 1200+ MHz). В този режим не е удобно да се работи: уеб-страниците в браузъра се отварят постепенно, преносимият компютър постоянно „се замисля“.
Ето за какво, в случай че ще вземате геймърския преносим компютър по време на пътуванията, проверете дали не се забавя прекалено много при работа единствено от батерия. Има доста преносими компютри, които оферират напълно обичайно бързодействие в самостоятелен режим.
Парило 4 – избирайте уравновесени конфигурации
Конфигурацията на преносимия компютър се прави от производителя и нормално тя е уравновесена – няма подобен случай, процесорът да е претрупан 100%, а видеокартата да си остава студена, а вие се любувате на недозаредени текстури и на грозни артефакти. Но има изключения. Срещат се конфигурации от вида Core i3-6006U + GTX 950M. Тук имаме двуядрен процесор с периодичност едвам 2,0 GHz без опция за овърклок. Той изрично не е подобаващ за тежки игри, в които и 4-ядрените Core i5 работят мъчно. Таванът на този процесор е най-много GT 940M. Споменатата по-рано 950М е двойно по-бърза и с сходен процесор постоянно ще остава неактивна.
Срещата се и други разновидности: поставят i5-7300HQ дружно с GTX 1070. Тук процесорът може да обезпечи добър фреймрейт, само че надалеч не постоянно може да обслужи видеокартата и тази настройка ще дава по-нисък fps даже и от i7-7700HQ + GTX 1060.
Има и тъкмо противоположни обстановки – по този начин да вземем за пример, същият Core i7 дружно с GTX 1050. Тук проблеми с игрите няма да има, а гейм-производителността ще се дефинира единствено от опциите на видеокартата. Но с тази видеокарта може да се вземе Core i5 и да се икономисат значително пари.
И по какъв начин въпреки всичко да изберем уравновесена настройка? Отговорът е елементарен – в интернет има задоволително уеб сайтове, които тестват преносимите компютри в игрите и съпоставят получените резултати с други машини от същата ценова категория. Ако определеното от вас решение е в средата на техния лист и по-близо до началото, преносимият компютър самоуверено може да бъде закупен. Ако забележите, че определеният от вас преносим компютър изостава по продуктивност от съперниците със същите видеокарти, по-добре е да се замислите.
Правило номер 5 – не търсете тъничък и лек геймърски преносим компютър
Естествено, че всеки ще желае преносим компютър с габаритните размери на MacBook, който да започва игрите при оптимални графични настройки и да не загрява. Но тази фантазия надали ще се сбъдне скоро: преносимият компютър може да стане тъничък и лек по два съществени метода – да се утежни охлаждането и да се понижи батерията. Но по принцип тя и по този начин не е доста огромна и остава единствено едно – да се ореже охлаждането.
Добрият геймърски преносим компютър наподобява като дебеличко куфарче с тегло към 5 кг, в който същата GTX 1060 дружно с i7 се охлажда от огромни радиатори с 6-7 топлинни тръби, обдухвани от два вентилатора. Температурата на съставените елементи не надвишава 60-70 градуса, честотите са на най-много, а видеокартата при предпочитание може да се клокне, тъй като температурният ресурс е голям. А след година-два, когато радиаторите се наблъскат с прахуляк, това няма да е сериозно и нищо няма да прегрее.
Вторият вид е същият хардуер, само че преносимият компютър тежи 2,5-3 кг и е по-тънък от 3 см. Тук към този момент вентилаторите са по-слаби, радиаторите са по-малки, а топлинните тръби са 4-5. Подобно изстудяване може да задържи температурата на към 70-80 градуса. Клокът е неосъществим, а след една-две години преносимият компютър ще стартира съществено да загрява. Все отново търпимо състояние на нещата, само че на ръба.
И най-после са всички „геймърски“ преносими компютри с тегло под 3 кг и дебелина под 2 см. Тук даже няма място за два вентилатора, а топлинните тръби са единствено две, в най-хубави случай – три. Получава се по този начин, че даже и преди малко закупен, сходен преносим компютър при стартирането на игра ще се нагрее над 90 градуса и това ще докара до автоматизираното събаряне на честотата. А след година, когато се натрупа прахуляк, той ще стартира да изключва от прегряване.
Тук тънкостта е в прегряването. Не зле да се съблюдава остарялото предписание за избор на зареждане – колкото е по-голямо и тежко, толкоз по-добре. Разбира се, това е смешка, само че в която има зрънце истина.
Правило 6 – може да се икономиса от SSD
Повечето днешни преносими компютри имат по няколко модификации – една и съща видеокарта с разнообразни процесори, RAM и диск. Обикновено единствено в най-евтините модификации се употребява хард диск, а в по-скъпите има и флаш диск. Тук са значими две неща: SSD въздейства единствено на общата работа на системата и на зареждането на игрите, а на fps и плавността на играта не оказва въздействие. Ето за какво, в случай че преносимият компютър се употребява единствено за игри, може да се вземе модел единствено с хард диск, тъй като това е доста по-евтино решение. В края на краища в конзолите се употребяват HDD и никой не се оплаква. Второ, всеки може единствено да си сложи собствен SSD – в долната страна има място за диск. Самостоятелното слагане на SSD излиза по-евтино, в сравнение с закупуването на модел с флаш-диск. Но тук всеки си преценя.
Правило 7 – не икономисвайте от екрана
Много консуматори не обръщат изключително внимание на екрана. Ако ще употребявате външен екран или го включвате към тв приемника, тогава да, може да не се обръща внимание на екрана. Но постоянно се работи точно пред екрана на преносимия компютър и тук не може да има взаимни отстъпки.
Ако търсим най-евтиното решение, то няма други разновидности с изключение на 1920х1080 TN. Не е доста красиво, може да примигва, да има ниска реакция на точката, само че такива са по-евтините решения. При по-скъпите модели можем да срещнем 1920х1080 TN с време на реакция на точката 3-5 ms и периодичност 120 Hz, което се показва като огромен плюс. Нека вникнем по-подробно.
Първо, 120 fps даже и при 1080р при високи настройки на графиката в ААА игрите в преносимите компютри може да реализира единствено GTX 1080, а при другите се постанова понижаване на настройките, а това просто не си коства. Мнозина ще кажат – тези екрани са нужни за киберспорта, където е значима скоростта на реакцията. Така си е, единствено че посочете най-малко един професионален киберспортист, който играе CS: GO или Overwatch на 15-инчов екранче. Няма такива – те нормално си взимат 24+ инчови монитори със скорост на реакция на точката до 1 ms. Така че тези 120 Hz с време за реакция 3 ms са си елементарен маркетинг.
Можете самоуверено да си вземете 60 Hz IPS преносим компютър, на което и очите ви ще бъдат признателни.
Правило 8 – оставете запас за в бъдеще
Това се отнася единствено за най-скъпите преносими компютри с процесори, които могат да се клокват. Тези решения имат два вида видеокарти – запоени на дънната платка или сложени в специфичния MXM слот. Очевидно е, че вторият вид дава опция за лесна промяна на графичната карта с по-мощна, която да работи с интензивен процесор. Това ще даде опция по-дълго да се играят и най-новите игри.
Това са главните правила, които не е зле да се имат поради при закупуването на геймърски преносим компютър. Има още нюанси – качеството на тъчпада, срещат се клавиатури със странни шрифтове, само че това са елементи. И последно, геймърският преносим компютър е постоянно един компромис и в случай че имате финансовата опция, по-добре си сглобете лична настройка десктоп компютър, макар прекомерно скъпите към сегашен ден видеокарти. Но в случай че финансите не ви тормозят, няма да се сблъскате с проблемите, прегледани дотук.
Но последно време обстановката доста се промени: заради това, че да се прави рандеман на криптовалута благодарение на видеокарти стана преференциално и рентабилно, през лятото на 2017 година геймърските видеокарти внезапно изчезнаха от пазара. След това започнаха да се връщат в магазините само че на дребни партиди и мощно повишена цена.
В края на 2017 година дефицитът като че ли бе надвит – цените не се върнаха към предходните си равнища само че спаднаха доста. Уви, при започване на тази година стартира недостиг №2: чиповете памет за геймърските видеокарти са идеални за майнинг и носят голям прихода на техните производители. И когато свършиха запасите от графична памет за видеокартите, те още веднъж започнаха изчезват от пазара и тяхната цена още веднъж пораства. В последна сметка ставаме очевидци на много тъжна картина: цената на видеокартите е със 70-100% по-висока в сравнение с беше напролет на 2017 година.
Уеб изданията като PC Game Haven и още доста други видяха, че геймърите стартират да обръщат внимание на преносимите компютри. И има за какво: от фамилия 1000, Nvidia слага в преносимите компютри напълно същата графика, която се употребява и в десктоп компютрите, единствено че с малко понижена периодичност, само че нищо не пречи тя да бъде увеличена. А с високите цени на видеокартите за общоприетите компютри, покупката на преносим компютър напълно внезапно стана привлекателна – а напоследък те даже са по-евтини в сравнение с настройка на личен компютър със същата продуктивност.
Но този пазар си има своите подводни камъни и дано да обърнем внимание на това, по какъв начин най-правилно да си изберем своя геймърски преносим компютър.
Първо предписание – не си коства закупуването на 15-17 инчови преносими компютри с 4К резолюция
Често на пазара можем да забележим следното комбиниране: 15-инчов преносим компютър с резолюция 2840х2160 пиксела и видеокарта да вземем за пример GTX 1060. Тук има два съществени казуса: първо, единствените видеокарти, които ще дадат опция за удобна игра при 4К резолюция са GTX 1080 Ti и AMD Vega 64. Всички други, даже и GTX 1080 при тежките игри ще желаят намаление на графичните настройки, с цел да дадат удобно освежаване на екрана от рода на 40-50 фрагмента в секунда (едва ли на някой ще му хареса да играе при 30 fps, които постоянно падат до 25 fps, че и по-ниско). Що се отнася до GTX 1070 и още повече за 1060 (добре е най-малко, че 1050 и 4К на едно място към този момент няма) – тук за приемането на търпим fps ще би трябвало графичните настройки да се слагат съвсем на най-малко, а в това няма никакъв смисъл.
Вторият проблем е мащабирането: в случай че в действителност нямате орлов взор, ще би трябвало да увеличите мащаба на детайлите до 200%. В сходен режим множеството съществени стратегии работят без проблеми, само че има изключения. Steam да вземем за пример, при мащаб друг от 100% наподобява извънредно. Това важи и за някои игри – те просто не са проектирани за 4К резолюция на 15-инчов екран и някои детайли са напълно дребни. В актуалните игри този проблем се среща относително рядко, само че в заглавията от преди 2-3 години разчитането на текста си е проблем.
Най-добрата резолюция за 15-17 инчовите екрани е 1920х1080 – получава се идеалната компактност на пикселите, която е по-висока даже от 4К на 30-инчов екран, като в сходен режим видеокартата ще се товари по-малко, а това ще даде опция игрите да се играят при оптимални графични настройки.
Второ предписание – деликатно се вгледайте в оперативната памет
За благополучие, модата да се запоява оперативната памет към дънната платка съвсем не засегна преносимите компютри, тъй че в случай че свалите дребното капаче изпод, най-вероятно ще видите 2 или 4 RAM слота. Тук е казусът – с цел да създадат спестовност, някои производители слагат 8 или 16 GB оперативна памет само че единствено като една плочка. В този случай, потенциалът на паметта е задоволителен, само че скоростта на работа в едноканален режим е много ниска. С елементарното делене паметта на две плочки и включването на двуканален режим, fps се повишава с от 5 до 20% и някои дребни артефакти в изображенията изчезват.
Добре е да се внимава за следното: купили сте си да вземем за пример преносим компютър с GTX 1050 и 8 GB RAM във тип на една плочка. Този потенциал е повече от задоволителен за тази настройка, само че с цел да увеличите още малко fps, ще би трябвало да закупите най-малко още 4 GB RAM (по-малки DDR4 памети няма). Това нямаше да се постанова, в случай че бяха сложили две плочки по 4 GB. Това се отнася и за относително скъпите преносими компютри: MSI да вземем за пример, предлага решения с GTX 1070 и една 16 GB плочка RAM. Две плочки по 8 GB оперативна памет биха били доста по-добре, само че това е по-скъпо за производителя. Използването на двуканалния режим не е за подценяване – коства си.
Трето предписание – вижте по какъв начин работи преносимият компютър на батерия
Разбира се, надалеч не всички гледат на геймърския преносим компютър като на пълноценно работно устройство при пътуванията – той е тежък и не работи дълго в самостоятелен режим. На в случай че въпреки всичко желаете да работите с него по време на път, проверете по какъв начин работи от акумулаторната батерия. Особеното тук е, че при пиково натоварване хардуерът може да дръпне 150-200 W, а акумулатори, които могат да дадат сходна мощ без да си навредят, съвсем няма и в този режим преносимите компютри понижават продуктивността.
Проблемът е в това, че това намаление може да бъде безусловно друго. Така да вземем за пример, някои преносими компютри на ASUS при работа на батерия понижават честотата на процесора до 600-800 MHz (вместо 3+ GHz), а на видеокартата – до 200-300 MHz (вместо 1200+ MHz). В този режим не е удобно да се работи: уеб-страниците в браузъра се отварят постепенно, преносимият компютър постоянно „се замисля“.
Ето за какво, в случай че ще вземате геймърския преносим компютър по време на пътуванията, проверете дали не се забавя прекалено много при работа единствено от батерия. Има доста преносими компютри, които оферират напълно обичайно бързодействие в самостоятелен режим.
Парило 4 – избирайте уравновесени конфигурации
Конфигурацията на преносимия компютър се прави от производителя и нормално тя е уравновесена – няма подобен случай, процесорът да е претрупан 100%, а видеокартата да си остава студена, а вие се любувате на недозаредени текстури и на грозни артефакти. Но има изключения. Срещат се конфигурации от вида Core i3-6006U + GTX 950M. Тук имаме двуядрен процесор с периодичност едвам 2,0 GHz без опция за овърклок. Той изрично не е подобаващ за тежки игри, в които и 4-ядрените Core i5 работят мъчно. Таванът на този процесор е най-много GT 940M. Споменатата по-рано 950М е двойно по-бърза и с сходен процесор постоянно ще остава неактивна.
Срещата се и други разновидности: поставят i5-7300HQ дружно с GTX 1070. Тук процесорът може да обезпечи добър фреймрейт, само че надалеч не постоянно може да обслужи видеокартата и тази настройка ще дава по-нисък fps даже и от i7-7700HQ + GTX 1060.
Има и тъкмо противоположни обстановки – по този начин да вземем за пример, същият Core i7 дружно с GTX 1050. Тук проблеми с игрите няма да има, а гейм-производителността ще се дефинира единствено от опциите на видеокартата. Но с тази видеокарта може да се вземе Core i5 и да се икономисат значително пари.
И по какъв начин въпреки всичко да изберем уравновесена настройка? Отговорът е елементарен – в интернет има задоволително уеб сайтове, които тестват преносимите компютри в игрите и съпоставят получените резултати с други машини от същата ценова категория. Ако определеното от вас решение е в средата на техния лист и по-близо до началото, преносимият компютър самоуверено може да бъде закупен. Ако забележите, че определеният от вас преносим компютър изостава по продуктивност от съперниците със същите видеокарти, по-добре е да се замислите.
Правило номер 5 – не търсете тъничък и лек геймърски преносим компютър
Естествено, че всеки ще желае преносим компютър с габаритните размери на MacBook, който да започва игрите при оптимални графични настройки и да не загрява. Но тази фантазия надали ще се сбъдне скоро: преносимият компютър може да стане тъничък и лек по два съществени метода – да се утежни охлаждането и да се понижи батерията. Но по принцип тя и по този начин не е доста огромна и остава единствено едно – да се ореже охлаждането.
Добрият геймърски преносим компютър наподобява като дебеличко куфарче с тегло към 5 кг, в който същата GTX 1060 дружно с i7 се охлажда от огромни радиатори с 6-7 топлинни тръби, обдухвани от два вентилатора. Температурата на съставените елементи не надвишава 60-70 градуса, честотите са на най-много, а видеокартата при предпочитание може да се клокне, тъй като температурният ресурс е голям. А след година-два, когато радиаторите се наблъскат с прахуляк, това няма да е сериозно и нищо няма да прегрее.
Вторият вид е същият хардуер, само че преносимият компютър тежи 2,5-3 кг и е по-тънък от 3 см. Тук към този момент вентилаторите са по-слаби, радиаторите са по-малки, а топлинните тръби са 4-5. Подобно изстудяване може да задържи температурата на към 70-80 градуса. Клокът е неосъществим, а след една-две години преносимият компютър ще стартира съществено да загрява. Все отново търпимо състояние на нещата, само че на ръба.
И най-после са всички „геймърски“ преносими компютри с тегло под 3 кг и дебелина под 2 см. Тук даже няма място за два вентилатора, а топлинните тръби са единствено две, в най-хубави случай – три. Получава се по този начин, че даже и преди малко закупен, сходен преносим компютър при стартирането на игра ще се нагрее над 90 градуса и това ще докара до автоматизираното събаряне на честотата. А след година, когато се натрупа прахуляк, той ще стартира да изключва от прегряване.
Тук тънкостта е в прегряването. Не зле да се съблюдава остарялото предписание за избор на зареждане – колкото е по-голямо и тежко, толкоз по-добре. Разбира се, това е смешка, само че в която има зрънце истина.
Правило 6 – може да се икономиса от SSD
Повечето днешни преносими компютри имат по няколко модификации – една и съща видеокарта с разнообразни процесори, RAM и диск. Обикновено единствено в най-евтините модификации се употребява хард диск, а в по-скъпите има и флаш диск. Тук са значими две неща: SSD въздейства единствено на общата работа на системата и на зареждането на игрите, а на fps и плавността на играта не оказва въздействие. Ето за какво, в случай че преносимият компютър се употребява единствено за игри, може да се вземе модел единствено с хард диск, тъй като това е доста по-евтино решение. В края на краища в конзолите се употребяват HDD и никой не се оплаква. Второ, всеки може единствено да си сложи собствен SSD – в долната страна има място за диск. Самостоятелното слагане на SSD излиза по-евтино, в сравнение с закупуването на модел с флаш-диск. Но тук всеки си преценя.
Правило 7 – не икономисвайте от екрана
Много консуматори не обръщат изключително внимание на екрана. Ако ще употребявате външен екран или го включвате към тв приемника, тогава да, може да не се обръща внимание на екрана. Но постоянно се работи точно пред екрана на преносимия компютър и тук не може да има взаимни отстъпки.
Ако търсим най-евтиното решение, то няма други разновидности с изключение на 1920х1080 TN. Не е доста красиво, може да примигва, да има ниска реакция на точката, само че такива са по-евтините решения. При по-скъпите модели можем да срещнем 1920х1080 TN с време на реакция на точката 3-5 ms и периодичност 120 Hz, което се показва като огромен плюс. Нека вникнем по-подробно.
Първо, 120 fps даже и при 1080р при високи настройки на графиката в ААА игрите в преносимите компютри може да реализира единствено GTX 1080, а при другите се постанова понижаване на настройките, а това просто не си коства. Мнозина ще кажат – тези екрани са нужни за киберспорта, където е значима скоростта на реакцията. Така си е, единствено че посочете най-малко един професионален киберспортист, който играе CS: GO или Overwatch на 15-инчов екранче. Няма такива – те нормално си взимат 24+ инчови монитори със скорост на реакция на точката до 1 ms. Така че тези 120 Hz с време за реакция 3 ms са си елементарен маркетинг.
Можете самоуверено да си вземете 60 Hz IPS преносим компютър, на което и очите ви ще бъдат признателни.
Правило 8 – оставете запас за в бъдеще
Това се отнася единствено за най-скъпите преносими компютри с процесори, които могат да се клокват. Тези решения имат два вида видеокарти – запоени на дънната платка или сложени в специфичния MXM слот. Очевидно е, че вторият вид дава опция за лесна промяна на графичната карта с по-мощна, която да работи с интензивен процесор. Това ще даде опция по-дълго да се играят и най-новите игри.
Това са главните правила, които не е зле да се имат поради при закупуването на геймърски преносим компютър. Има още нюанси – качеството на тъчпада, срещат се клавиатури със странни шрифтове, само че това са елементи. И последно, геймърският преносим компютър е постоянно един компромис и в случай че имате финансовата опция, по-добре си сглобете лична настройка десктоп компютър, макар прекомерно скъпите към сегашен ден видеокарти. Но в случай че финансите не ви тормозят, няма да се сблъскате с проблемите, прегледани дотук.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ