&format=webp)
Make Intel Great Again: Хронология на сделката Тръмп-Тан и бъдещето на световния пазар на чипове
Само пет месеца откакто поема поста основен изпълнителен шеф на Intel, на Лип-Бу Тан му се постанова да се бори за работата си. През август президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп настоя той да подаде оставка поради връзките му в предишното с китайската войска.
Искането хвърля управлението на Intel в суматоха. То неотложно търси среща в Белия дом, а Тан лети за Вашингтон, където на 10 август прекарва часове в заседания със своите съветници, написа The Wall Street Journal. Екипът му го твърди, че президентът ще го изслуша, тъй като „ Тръмп обича срещите с основни изпълнителни шефове “, даже и с такива, които е атакувал обществено, описват източници на WSJ, осведомени с диалозите.
На идващия ден Тан се среща с Тръмп, министъра на търговията на Съединени американски щати Хауърд Лътник и министъра на финансите Скот Бесент в Овалния кабинет. Той се пробва да убеди президента, че не е китайски разузнавач и че американското държавно управление има дълготраен интерес да поддържа Intel – един от дребното локални производители на компютърни чипове, които зареждат актуалната стопанска система.
Аргументите на изпълнителния шеф се оказват безапелационни. Помага и това, че Тръмп в действителност харесва Тан – роден в Малайзия и израснал в Сингапур американски жител, който в миналото е обмислял кариера като професионален баскетболист. Президентът на Съединени американски щати в последна сметка отдръпва настояването си за неговото уволняване.
Примирието обаче има цена: в подмяна на поддръжката на Тръмп администрацията предлага да вземе дялово присъединяване в компанията. Решението е близо 9 милиарда $ дотации – обещани на Intel като част от Закона за чиповете от 2022 година – да бъдат преобразувани в 10% благосъстоятелност в компанията. Това извънредно съглашение превърща държавното управление в най-големия акционер на Intel.
Срещата се оказва повратна точка в един безреден интервал за Intel – бивш колос на американската софтуерна сцена, в този момент попаднал в дългогодишна низходяща серпантина. Паническите опити на компанията да овладее последствията от настояването на президента на Съединени американски щати Тан да се отдръпна – предизвикано от репортаж по Fox Business Network – демонстрират какъв брой непредвидима среда чака огромните корпорации при ръководството на Тръмп.
До края на двете седмици на турбуленции работата на Тан наподобява подсигурена, а обстановката в компанията – нормализирана. Японската SoftBank Group се съгласява да влага 2 милиарда $ в опит да завоюва благоволението на Тръмп. В петък Intel и Белият дом публично оповестиха изискванията на договорката.
„ Дойде при мен, поговорихме известно време. Хареса ми доста, мисля, че е доста добър “, сподели Тръмп за Тан от Овалния кабинет. „ Казах: ‘Знаете ли какво? Мисля, че Съединените щати би трябвало да получат 10% от Intel.’ А той сподели: ‘Бих обмислил това.’ “
И въпреки всичко остават редица въпроси.
Тан би трябвало да реши главните бизнес проблеми, с цел да върне компанията в правия път. Без нови задължения от клиенти, превръщането на държавните дотации в акции единствено ще утежни финансовото положение посредством разводняване на акционерите. Вероятно Тръмп ще би трябвало да откри още способи да поддържа Intel, с цел да не допусне компанията да се провали по време на неговото ръководство.
„ Intel се нуждае от доста помощ, а Съединени американски щати се нуждаят от Intel “, разяснява пред WSJ Джими Гудрич, старши консултант в аналитичния център Rand, който се концентрира върху софтуерни въпроси. „ Надявам се нещо положително да излезе от това. “
Голямото закъснение
Intel е учредена през 1968 година от пионерите в полупроводниковите технологии Робърт Нойс – основател на модерния компютърен чип – и Гордън Мур, създател на „ Закона на Мур “ – концепцията, че изчислителната мощност и успеваемостта на чиповете евентуално ще се удвояват на всяка година или две, трансформирала се във водещ принцип на софтуерната гражданска война. До 90-те години Intel господства пазара на процесори за лични компютри. Линията Pentium и рекламната акция „ Intel Inside “ с танцьори в многоцветни костюми трансфораха компанията в име, познато във всяко домакинство.
После обаче следват серия стратегически неточности. Компанията значително изпуска взрива на мобилните телефони и изкуствения разсъдък, тъй като натъртва прекомерно доста на краткосрочни финансови цели, настояват анализатори. Конкуренти в дизайна на чипове като Nvidia и производители като Taiwan Semiconductor Manufacturing изпреварват Intel.
Компанията към момента се преглежда като основна за възраждането на американското произвеждане. В първия си мандат Тръмп популяризира проектите на Intel за цех на стойност 7 милиарда $ в Аризона. Съветниците му стартират диалози, които по-късно водят до Закона за чиповете, целящ да притегли компании като TSMC в Съединени американски щати.
Когато разискванията към Закона за чиповете се ускоряват по време на администрацията на Джо Байдън, основният изпълнителен шеф на Intel Пат Гелсингър лобира нападателно, надявайки се да получи част от десетките милиарди долари дотации.
Докато законът се договаря, някои сенатори упорстват безрезултатно за версия, която да подсигурява дялово присъединяване на държавното управление в фирмите, които то подкрепя.
Intel става най-големият бенефициер на закона, като получава право на към 11 милиарда $ дотации и почти 11 милиарда $ заеми за цех в Охайо, уголемение в Аризона и други планове.
Това наподобява като голяма облага по това време, само че бавният старт на закона и главните бизнес проблеми на Intel водят до многократни забавяния. В края на предходната година Тан, който е бил шеф в Intel от 2022 година, напуща борда в символ на митинг против тактиката на Гелсингър. Бордът също се настройва против Гелсингер и го отстранява.
Победата на Тръмп през 2024 година носи нова непредвидимост. Той подлага на критика използването на Закона за чиповете от Байдън, пораждайки опасения, че може да промени или даже да анулира договорите. Финансовото положение на Intel се утежнява, а идващата администрация се тормози, че компанията може да се провали.
Дори след последното повишаване на цената на акциите през август поради новините за договорката с Тръмп, компанията се прави оценка на към 110 милиарда $ – дребна част от пика ѝ по време на дот-ком балона. Акциите ѝ са паднали с към 50% от началото на предходната година.
„ Intel беше изоставена “, сподели Тръмп в петък.
„ Край на празните чекове “
Около встъпването в служба на Тръмп през януари Лътник и представители на администрацията стартират да преразглеждат получателите на средства по Закона за чиповете и кои софтуерни компании като цяло биха могли да усилят вложенията си в Съединени американски щати в сходство с задачите на президента. Те желаят от фирмите в бранша на полупроводниците, получили финансиране по закона, да усилят общите си вложения в Съединени американски щати, само че знаят, че може да се наложи да преработят договорката с Intel или да оказват помощ на компанията по други способи.
Администрацията стартира ранни диалози с борда на Intel по отношение на придобиване на дялово присъединяване. Разговорите не напредват, частично тъй като бордът – постоянно разделян от вътрешни несъгласия – желае повече, в сравнение с администрацията е подготвена да предложи.
Като някогашен банкер, през последните месеци Лътник пита други софтуерни ръководители какво може да се направи, с цел да се помогне на Intel, даже запитва съперници като TSMC, Advanced Micro Devices и Micron дали биха обмислили вероятни покупко-продажби, включващи компанията.
През март бордът на Intel назначава 65-годишния Тан за основен изпълнителен шеф. Едно от най-големите решения, които му предстоят, е дали да резервира компанията като една от дребното компании за чипове, които по едно и също време проектират и създават. Някои анализатори считат, че Intel би трябвало да обмисли делене на бизнеса или други покупко-продажби за редуциране на разноските.
Засега Тан заобикаля концепцията за обособяване на индустриалния сегмент, който регистрира загуба от 3,2 милиарда $ през второто тримесечие.
През юли Intel разгласи, че ще редуцира 15% от работната си мощ до края на годината, ще анулира милиарди долари планувани вложения и ще отсрочи в допълнение работата по огромния цех в Охайо. Новите правила на играта са „ завършек на празните чекове “, написа Тан в записка до чиновниците.
Сключването на договорката
Ранните решения на Тан в Intel целят да слагат компанията на по-стабилна основа. Но предходната му работа в компанията за програмен продукт за планиране на чипове Cadence Design Systems още веднъж вади нескрито остарели въпроси.
В края на юли Cadence се съгласи да заплати 140 милиона $ за нарушение на американските ограничавания за експорт, защото е продавала неразрешени технологии на китайски боен университет. Продажбите са се случили, до момента в който Тан е бил основен изпълнителен шеф. Седмица по-късно сенаторът републиканец Том Котън изпраща писмо до борда на Intel, изразявайки паника за връзките на Тан с Китай.
На 7 август Тръмп гледа Fox Business Network, когато водещата Мария Бартиромо акцентира рецензията на Котън. Пет минути по-късно разгласява в Truth Social:
„ Главният изпълнителен шеф на INTEL е мощно КОНФЛИКТЕН и би трябвало да подаде оставка неотложно. “
Това е един от първите случаи в модерната история, когато президент обществено желае началник на огромна компания да подаде оставка. Искането на Тръмп е възприето от някои като „ откриваща оферта “.
Президентът към този момент е показал интерес към концепцията страната да има дялове в основни индустриални компании по време на майското си пътешестване до Близкия изток, споделя пред WSJ почитан чиновник на Белия дом.
В Овалния кабинет Тан твърди президента, че връзките му с китайски компании са в далечното минало и че е предан към Съединени американски щати. Той показва хрумвания за стабилизиране на Intel и за повече вложения в Съединени американски щати.
Лътник споделя на Тан, че е рисково толкоз огромна част от международния потенциал за произвеждане на чипове да бъде следен от непознати компании. Тан се съгласява и удостоверява, че е предан на индустриалната стратегия „ Америка преди всичко “ на Тръмп.
До края на едночасовия диалог президентът е уверен – и се съгласява да приключи рецензиите.
Тан и Лътник бързо стартират да договарят договорка страната да придобие миноритарен дял в Intel. Това е комплицирана преговорна задача, тъй като е извънредно към този момент отпуснати държавни дотации да се преобразуват в акции.
Докато диалозите текат, SoftBank, водена от фамозния софтуерен вложител Масайоши Сон, изненадващо се съгласява да вложи 2 милиарда $ в компанията – част от акцията ѝ да залага на американски компании и да впечатли Тръмп. SoftBank към този момент е дала обещание да влага най-малко 100 милиарда $ в Съединени американски щати в изкуствен интелект и други технологии – ход, разгласен от Сон в клуба на Тръмп Mar-a-Lago предишния декември. По-рано тази година SoftBank също е обсъждала възможна договорка за придобиване на индустриалния бизнес на Intel.
В последна сметка Intel и Съединени американски щати се спогаждат държавното управление да употребява 8,9 милиарда $ от към този момент обещани, само че неплатени дотации, с цел да вземе близо 10% дял при леко понижена оценка. Съединени американски щати няма да имат присъединяване в ръководството. Държавата към този момент е дала на Intel 2,2 милиарда $ по Закона за чиповете.
Дейвид Шапиро, някогашен сътрудник във авторитетната адвокатска адвокатска фирма Wachtell, Lipton, Rosen & Katz, изготвя изискванията, в това число уговорка, че държавното управление може да придобие още 5% от Intel с отстъпка, в случай че компанията продаде по-голямата част от индустриалния си бизнес.
Привличане на клиенти
Въпреки първичния оптимизъм, доста анализатори настояват, че съглашението ще бъде от изгода за Intel единствено в случай че Тръмп помогне да се намерят клиенти и да се привлекат нови вложения за компанията.
Инвестицията от 2 милиарда $ на SoftBank и обещаното държавно финансиране от 8,9 милиарда $ не са задоволителни за бизнеса с произвеждане на чипове. „ В огромната скица на нещата това не са чак толкоз доста пари “, споделя пред WSJ анализаторът на Bernstein Research Стейси Разгон.
Споразумението поражда спекулации, че президентът на Съединени американски щати може да упражни напън върху други софтуерни компании да работят с Intel. Тан към този момент се е срещал с евентуални клиенти, в това число изпълнителния шеф на Apple Тим Кук, пробвайки се да завоюва поддръжка за идващото потомство индустриален развой на Intel. Наскоро Тръмп похвали Кук и изпълнителния шеф на Nvidia Дженсън Хуанг за вложенията им в американско произвеждане.
Приоритетът на администрацията е компанията да стартира допустимо най-скоро произвеждане на най-модерните чипове в Съединени американски щати. Това евентуално ще включва привличане на основни клиенти. Тан е казвал, че Intel не може да влага в най-сложните технологии за произвеждане на чипове, до момента в който не обезпечи огромни задължения от клиенти – задача, която може да се окаже сложна.
Много ръководители споделят, че ще им трябват съществени тласъци, с цел да употребяват Intel за произвеждане, поради какъв брой надалеч изостава тя от водачи като TSMC. Смяната на производител на полупроводници е сложна, тъй като процесите са мощно профилирани и се възнамеряват години напред.
Дяловото присъединяване на американското държавно управление в Intel е последното от серия изключителни намеси на администрацията в частния бранш.
Президентът получи „ златна акция “ за надзор върху японската Nippon Steel в подмяна на позволението ѝ да придобие U.S. Steel. Миналия месец Тръмп подписа договорка с Nvidia и Advanced Micro Devices федералното държавно управление да взима 15% от продажбите им на чипове за Китай в подмяна на позволение за експорт.
В началото на юли Министерството на защитата закупи миноритарен дял в MP Materials, производител на магнити от редкоземни детайли. Дни по-късно Apple, която администрацията на Тръмп от дълго време натискаше да разшири веригата си за доставки в Съединени американски щати, разгласи договорка за 500 милиона $ за пазаруване на артикули на MP.
Делът в Intel обаче е измежду най-знаковите, защото Тръмп първо изиска оставката на Тан, а след това бързо го докара на масата за договаряния.
„ Има един аспект на Дарт Вейдър в цялата тази история “, отбелязва Гаутам Мукунта, учител в Училището по мениджмънт на Йейл, който учи сфери като нововъведения и водачество, визирайки злодея от Star Wars, почнал като добър, след това станал злобен, а най-после изкупил виновността си. Той прибавя:
„ Ако ситуацията ти с администрацията може да се промени толкоз внезапно за толкоз малко време единствено на база една среща, то постоянно може да се промени отново. “
Искането хвърля управлението на Intel в суматоха. То неотложно търси среща в Белия дом, а Тан лети за Вашингтон, където на 10 август прекарва часове в заседания със своите съветници, написа The Wall Street Journal. Екипът му го твърди, че президентът ще го изслуша, тъй като „ Тръмп обича срещите с основни изпълнителни шефове “, даже и с такива, които е атакувал обществено, описват източници на WSJ, осведомени с диалозите.
На идващия ден Тан се среща с Тръмп, министъра на търговията на Съединени американски щати Хауърд Лътник и министъра на финансите Скот Бесент в Овалния кабинет. Той се пробва да убеди президента, че не е китайски разузнавач и че американското държавно управление има дълготраен интерес да поддържа Intel – един от дребното локални производители на компютърни чипове, които зареждат актуалната стопанска система.
Аргументите на изпълнителния шеф се оказват безапелационни. Помага и това, че Тръмп в действителност харесва Тан – роден в Малайзия и израснал в Сингапур американски жител, който в миналото е обмислял кариера като професионален баскетболист. Президентът на Съединени американски щати в последна сметка отдръпва настояването си за неговото уволняване.
Примирието обаче има цена: в подмяна на поддръжката на Тръмп администрацията предлага да вземе дялово присъединяване в компанията. Решението е близо 9 милиарда $ дотации – обещани на Intel като част от Закона за чиповете от 2022 година – да бъдат преобразувани в 10% благосъстоятелност в компанията. Това извънредно съглашение превърща държавното управление в най-големия акционер на Intel.
Срещата се оказва повратна точка в един безреден интервал за Intel – бивш колос на американската софтуерна сцена, в този момент попаднал в дългогодишна низходяща серпантина. Паническите опити на компанията да овладее последствията от настояването на президента на Съединени американски щати Тан да се отдръпна – предизвикано от репортаж по Fox Business Network – демонстрират какъв брой непредвидима среда чака огромните корпорации при ръководството на Тръмп.
До края на двете седмици на турбуленции работата на Тан наподобява подсигурена, а обстановката в компанията – нормализирана. Японската SoftBank Group се съгласява да влага 2 милиарда $ в опит да завоюва благоволението на Тръмп. В петък Intel и Белият дом публично оповестиха изискванията на договорката.
„ Дойде при мен, поговорихме известно време. Хареса ми доста, мисля, че е доста добър “, сподели Тръмп за Тан от Овалния кабинет. „ Казах: ‘Знаете ли какво? Мисля, че Съединените щати би трябвало да получат 10% от Intel.’ А той сподели: ‘Бих обмислил това.’ “
И въпреки всичко остават редица въпроси.
Тан би трябвало да реши главните бизнес проблеми, с цел да върне компанията в правия път. Без нови задължения от клиенти, превръщането на държавните дотации в акции единствено ще утежни финансовото положение посредством разводняване на акционерите. Вероятно Тръмп ще би трябвало да откри още способи да поддържа Intel, с цел да не допусне компанията да се провали по време на неговото ръководство.
„ Intel се нуждае от доста помощ, а Съединени американски щати се нуждаят от Intel “, разяснява пред WSJ Джими Гудрич, старши консултант в аналитичния център Rand, който се концентрира върху софтуерни въпроси. „ Надявам се нещо положително да излезе от това. “
Голямото закъснение
Intel е учредена през 1968 година от пионерите в полупроводниковите технологии Робърт Нойс – основател на модерния компютърен чип – и Гордън Мур, създател на „ Закона на Мур “ – концепцията, че изчислителната мощност и успеваемостта на чиповете евентуално ще се удвояват на всяка година или две, трансформирала се във водещ принцип на софтуерната гражданска война. До 90-те години Intel господства пазара на процесори за лични компютри. Линията Pentium и рекламната акция „ Intel Inside “ с танцьори в многоцветни костюми трансфораха компанията в име, познато във всяко домакинство.
После обаче следват серия стратегически неточности. Компанията значително изпуска взрива на мобилните телефони и изкуствения разсъдък, тъй като натъртва прекомерно доста на краткосрочни финансови цели, настояват анализатори. Конкуренти в дизайна на чипове като Nvidia и производители като Taiwan Semiconductor Manufacturing изпреварват Intel.
Компанията към момента се преглежда като основна за възраждането на американското произвеждане. В първия си мандат Тръмп популяризира проектите на Intel за цех на стойност 7 милиарда $ в Аризона. Съветниците му стартират диалози, които по-късно водят до Закона за чиповете, целящ да притегли компании като TSMC в Съединени американски щати.
Когато разискванията към Закона за чиповете се ускоряват по време на администрацията на Джо Байдън, основният изпълнителен шеф на Intel Пат Гелсингър лобира нападателно, надявайки се да получи част от десетките милиарди долари дотации.
Докато законът се договаря, някои сенатори упорстват безрезултатно за версия, която да подсигурява дялово присъединяване на държавното управление в фирмите, които то подкрепя.
Intel става най-големият бенефициер на закона, като получава право на към 11 милиарда $ дотации и почти 11 милиарда $ заеми за цех в Охайо, уголемение в Аризона и други планове.
Това наподобява като голяма облага по това време, само че бавният старт на закона и главните бизнес проблеми на Intel водят до многократни забавяния. В края на предходната година Тан, който е бил шеф в Intel от 2022 година, напуща борда в символ на митинг против тактиката на Гелсингър. Бордът също се настройва против Гелсингер и го отстранява.
Победата на Тръмп през 2024 година носи нова непредвидимост. Той подлага на критика използването на Закона за чиповете от Байдън, пораждайки опасения, че може да промени или даже да анулира договорите. Финансовото положение на Intel се утежнява, а идващата администрация се тормози, че компанията може да се провали.
Дори след последното повишаване на цената на акциите през август поради новините за договорката с Тръмп, компанията се прави оценка на към 110 милиарда $ – дребна част от пика ѝ по време на дот-ком балона. Акциите ѝ са паднали с към 50% от началото на предходната година.
„ Intel беше изоставена “, сподели Тръмп в петък.
„ Край на празните чекове “
Около встъпването в служба на Тръмп през януари Лътник и представители на администрацията стартират да преразглеждат получателите на средства по Закона за чиповете и кои софтуерни компании като цяло биха могли да усилят вложенията си в Съединени американски щати в сходство с задачите на президента. Те желаят от фирмите в бранша на полупроводниците, получили финансиране по закона, да усилят общите си вложения в Съединени американски щати, само че знаят, че може да се наложи да преработят договорката с Intel или да оказват помощ на компанията по други способи.
Администрацията стартира ранни диалози с борда на Intel по отношение на придобиване на дялово присъединяване. Разговорите не напредват, частично тъй като бордът – постоянно разделян от вътрешни несъгласия – желае повече, в сравнение с администрацията е подготвена да предложи.
Като някогашен банкер, през последните месеци Лътник пита други софтуерни ръководители какво може да се направи, с цел да се помогне на Intel, даже запитва съперници като TSMC, Advanced Micro Devices и Micron дали биха обмислили вероятни покупко-продажби, включващи компанията.
През март бордът на Intel назначава 65-годишния Тан за основен изпълнителен шеф. Едно от най-големите решения, които му предстоят, е дали да резервира компанията като една от дребното компании за чипове, които по едно и също време проектират и създават. Някои анализатори считат, че Intel би трябвало да обмисли делене на бизнеса или други покупко-продажби за редуциране на разноските.
Засега Тан заобикаля концепцията за обособяване на индустриалния сегмент, който регистрира загуба от 3,2 милиарда $ през второто тримесечие.
През юли Intel разгласи, че ще редуцира 15% от работната си мощ до края на годината, ще анулира милиарди долари планувани вложения и ще отсрочи в допълнение работата по огромния цех в Охайо. Новите правила на играта са „ завършек на празните чекове “, написа Тан в записка до чиновниците.
Сключването на договорката
Ранните решения на Тан в Intel целят да слагат компанията на по-стабилна основа. Но предходната му работа в компанията за програмен продукт за планиране на чипове Cadence Design Systems още веднъж вади нескрито остарели въпроси.
В края на юли Cadence се съгласи да заплати 140 милиона $ за нарушение на американските ограничавания за експорт, защото е продавала неразрешени технологии на китайски боен университет. Продажбите са се случили, до момента в който Тан е бил основен изпълнителен шеф. Седмица по-късно сенаторът републиканец Том Котън изпраща писмо до борда на Intel, изразявайки паника за връзките на Тан с Китай.
На 7 август Тръмп гледа Fox Business Network, когато водещата Мария Бартиромо акцентира рецензията на Котън. Пет минути по-късно разгласява в Truth Social:
„ Главният изпълнителен шеф на INTEL е мощно КОНФЛИКТЕН и би трябвало да подаде оставка неотложно. “
Това е един от първите случаи в модерната история, когато президент обществено желае началник на огромна компания да подаде оставка. Искането на Тръмп е възприето от някои като „ откриваща оферта “.
Президентът към този момент е показал интерес към концепцията страната да има дялове в основни индустриални компании по време на майското си пътешестване до Близкия изток, споделя пред WSJ почитан чиновник на Белия дом.
В Овалния кабинет Тан твърди президента, че връзките му с китайски компании са в далечното минало и че е предан към Съединени американски щати. Той показва хрумвания за стабилизиране на Intel и за повече вложения в Съединени американски щати.
Лътник споделя на Тан, че е рисково толкоз огромна част от международния потенциал за произвеждане на чипове да бъде следен от непознати компании. Тан се съгласява и удостоверява, че е предан на индустриалната стратегия „ Америка преди всичко “ на Тръмп.
До края на едночасовия диалог президентът е уверен – и се съгласява да приключи рецензиите.
Тан и Лътник бързо стартират да договарят договорка страната да придобие миноритарен дял в Intel. Това е комплицирана преговорна задача, тъй като е извънредно към този момент отпуснати държавни дотации да се преобразуват в акции.
Докато диалозите текат, SoftBank, водена от фамозния софтуерен вложител Масайоши Сон, изненадващо се съгласява да вложи 2 милиарда $ в компанията – част от акцията ѝ да залага на американски компании и да впечатли Тръмп. SoftBank към този момент е дала обещание да влага най-малко 100 милиарда $ в Съединени американски щати в изкуствен интелект и други технологии – ход, разгласен от Сон в клуба на Тръмп Mar-a-Lago предишния декември. По-рано тази година SoftBank също е обсъждала възможна договорка за придобиване на индустриалния бизнес на Intel.
В последна сметка Intel и Съединени американски щати се спогаждат държавното управление да употребява 8,9 милиарда $ от към този момент обещани, само че неплатени дотации, с цел да вземе близо 10% дял при леко понижена оценка. Съединени американски щати няма да имат присъединяване в ръководството. Държавата към този момент е дала на Intel 2,2 милиарда $ по Закона за чиповете.
Дейвид Шапиро, някогашен сътрудник във авторитетната адвокатска адвокатска фирма Wachtell, Lipton, Rosen & Katz, изготвя изискванията, в това число уговорка, че държавното управление може да придобие още 5% от Intel с отстъпка, в случай че компанията продаде по-голямата част от индустриалния си бизнес.
Привличане на клиенти
Въпреки първичния оптимизъм, доста анализатори настояват, че съглашението ще бъде от изгода за Intel единствено в случай че Тръмп помогне да се намерят клиенти и да се привлекат нови вложения за компанията.
Инвестицията от 2 милиарда $ на SoftBank и обещаното държавно финансиране от 8,9 милиарда $ не са задоволителни за бизнеса с произвеждане на чипове. „ В огромната скица на нещата това не са чак толкоз доста пари “, споделя пред WSJ анализаторът на Bernstein Research Стейси Разгон.
Споразумението поражда спекулации, че президентът на Съединени американски щати може да упражни напън върху други софтуерни компании да работят с Intel. Тан към този момент се е срещал с евентуални клиенти, в това число изпълнителния шеф на Apple Тим Кук, пробвайки се да завоюва поддръжка за идващото потомство индустриален развой на Intel. Наскоро Тръмп похвали Кук и изпълнителния шеф на Nvidia Дженсън Хуанг за вложенията им в американско произвеждане.
Приоритетът на администрацията е компанията да стартира допустимо най-скоро произвеждане на най-модерните чипове в Съединени американски щати. Това евентуално ще включва привличане на основни клиенти. Тан е казвал, че Intel не може да влага в най-сложните технологии за произвеждане на чипове, до момента в който не обезпечи огромни задължения от клиенти – задача, която може да се окаже сложна.
Много ръководители споделят, че ще им трябват съществени тласъци, с цел да употребяват Intel за произвеждане, поради какъв брой надалеч изостава тя от водачи като TSMC. Смяната на производител на полупроводници е сложна, тъй като процесите са мощно профилирани и се възнамеряват години напред.
Дяловото присъединяване на американското държавно управление в Intel е последното от серия изключителни намеси на администрацията в частния бранш.
Президентът получи „ златна акция “ за надзор върху японската Nippon Steel в подмяна на позволението ѝ да придобие U.S. Steel. Миналия месец Тръмп подписа договорка с Nvidia и Advanced Micro Devices федералното държавно управление да взима 15% от продажбите им на чипове за Китай в подмяна на позволение за експорт.
В началото на юли Министерството на защитата закупи миноритарен дял в MP Materials, производител на магнити от редкоземни детайли. Дни по-късно Apple, която администрацията на Тръмп от дълго време натискаше да разшири веригата си за доставки в Съединени американски щати, разгласи договорка за 500 милиона $ за пазаруване на артикули на MP.
Делът в Intel обаче е измежду най-знаковите, защото Тръмп първо изиска оставката на Тан, а след това бързо го докара на масата за договаряния.
„ Има един аспект на Дарт Вейдър в цялата тази история “, отбелязва Гаутам Мукунта, учител в Училището по мениджмънт на Йейл, който учи сфери като нововъведения и водачество, визирайки злодея от Star Wars, почнал като добър, след това станал злобен, а най-после изкупил виновността си. Той прибавя:
„ Ако ситуацията ти с администрацията може да се промени толкоз внезапно за толкоз малко време единствено на база една среща, то постоянно може да се промени отново. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ