Простичката наслада от мига
Само от времето не можем да избягаме. То е това, което непрекъснато ни припомня за себе си. Имаме го, нямаме го, в остатък, прекаран в очакване или в трескаво сцепване на секундите...Дали, обаче ние самите в реалност го виждаме? Не, не това минало време, което с годините виждаме все по-често в огледалото, а това, което е тук и в този момент.
Живеем по този начин, като че ли непрекъснато бързаме да свършим това и това, без да си даваме сметка какво в реалност вършим, с какво са заети мозъкът и сърцето ни? Вършим ей по този начин механично толкоз отговорности всекидневно, че в даден миг даже празниците започваме да свеждаме до израза „ да минава по-бързо и това ”. А дали е минало през сърцето ни? Дали сме го усетили и сме съумели да му се насладим?
Време е да поспрем малко и да стартираме да се вглеждаме в това, което вършим, в тези мигове, които в никакъв случай няма да се повторят. Защото те в действителност няма да се повторят. Абсурден е фактът, че с годините телата ни стават все по-уморени и по-бавни, а ние бързаме от ден на ден. Ангажиментите несъмнено се усилват. Грижите и отговорностите са непрекъсната големина, изключително когато към този момент имаш не едно, а две деца. И въпреки всичко - за къде бързаме? Защо опитваме да преминем и през днешния ден допустимо най-бързо, с цел да се „ докопаме ” до идващия? Понякога е в действителност прелестно да успееш да си свършиш отговорностите и да седнеш с чаша вино и брошура в ръце, само че белким поради този момент живееш целия ден? Ами удовлетворението от работата, дребните мигове, прокрадващи се непрекъснато, инцидентните жестове, благите думи? Къде останаха те? Да поспрем малко и за тях.
Бързането убива насладата от в този момент, а това „ в този момент ” е неповторимо. Чуваме все по-често изрази като „ оф, да свършва и това по-бързо ” или пък „ рожденият ден на детето/Коледа/Великден е най-натоварващият и стресиращ ден за мен в годината ”. Защо ли е по този начин? Защото сме не запомнили за някои от най-важните ни умения- да съзерцаваме, да се радваме, да се вглеждаме, да бъдем признателни.
Как да си ги напомним простичката приятност от мига?
- Началото на деня. Нима не сте забелязали, че колкото повече бързате заран, толкоз по-бързо минава и времето ви? Защото тези 10 минутки, които си откраднахте след алармата, в този момент са в положение да създадат целия ви ден черен. Ставате и със събуждането сте към този момент закъснели. Започва се едно бързане, което води до нормалното изнервяне, което пък ви основава несравним стрес за целия ден. На мен персонално не ми се е случвало в сутрини, в които съм се успала и минавам на тичешком през баня, кухня, дамска чанта, раница на детето и мръсни обувки, да изляза от у дома в въодушевление и със самочувствие. Напротив- изнервено ми е и от там насетне стартират да ми се случват единствено неприятни неща. Помислете за омагьосания кръг, който сами си създавате чрез страстите, които изпитвате. И просто...намерете време. Намерете време да се наспите, без да удължавате утринния си сън. Да закусите, наслаждавайки се на храната. Да си извършите прическата, която желаете. Да гушнете детето преди учебно заведение и да му пожелаете прелестен ден. Да изпиете кафето си на фона на хубава музика или най-малко 10 минути успокоение, което би ви заредило с позитивна сила за целия ден.
- Работен ден - не препускайте от задача на задача. Оставете време, с цел да съберете мислите си. Да преразгледате още веднъж уговорките. И не забравяйте, че в случай че тъкмо в този миг виждате, че няма да ви стигне времето да свършите и още нещо запланувано, просто не го правете. Отложете го за на следващия ден. Кажете си, че през днешния ден ще свършите каквото можете, а на следващия ден каквото още ви е останало. Това, несъмнено, не значи, че би трябвало да отлагате непрекъснато. Просто забавете темпото за малко и пристъпвайте към дилемите си по-бавно и решително. Знаете, че бързата работа е позор за майстора и че удовлетворението също има потребност от време. Оставете си време и за него- за минутите, в които просто ще се похвалите въображаемо за добре свършената работа. Не претупвайте и се научете да чакате- търпението може да ви донесе доста повече, в сравнение с сте си мислили, че ще получите. Често за всяко нещо си има тъкмо несъмнено време. И колкото и да бързате в този момент, вие няма да стигнете по-бързо до оня желан момент.
- Съвършената вечер - в случай че сте спазили по-горните препоръки, бъдете сигурни, че вечерта няма да сте ядосани, неудовлетворени и безпределно изтощени. Сега е моментът да се насладите на чаканата отмора. Отделете време за фамилията си- време, в което не просто да хапвате на една маса, а да дарите повече обич, с цел да и получите такава. Намерете време да говорите за възприятията и страстите си, да бъдете разбрани и надлежно да разберете хората до вас. Заредете душите си с най-хубавото от деня. И в случай че довечера не ви остане време да пуснете пералнята или да изгладите ризата на брачна половинка си, не си лягайте с тези мисли. И на следващия ден е ден, а това, от което се нуждаете, с цел да съумеете да свършите всичките си задания и то както би трябвало, е спокойствието. Когато си спокоен, имаш време за всичко- изпитана „ рецепта ”.
Не бързаме ли в действителност към финала? Сякаш желаеме да изживеем живота си по-бързо, тъй като ни тежи, основава ни прекалено много дискомфорт. Бързайки, не даваме право на нищо към нас да се случи по верния метод. Често даже любовта, която получаваме, не е любовта, за която мечтаем, тъй като не и даваме време да се развие. Искаме я подготвена незабавно, не и даваме късмет да види нас в цялостна светлина, с цел да блесне и тя до дъно. Същото е и с болката. Когато си отиде някой от живота ни, ние не можем да се сбогуваме с него същински, тъй като не си оставяме време, в което да страдаме. Ако нямаме такова време, в случай че не можем да излеем сълзите си, тази болежка ще остане вътре в нас и ще ни трови дълго време.
Не рядко, тъкмо след 30 годишна възраст си даваме сметка, че в бързината сме пропуснали много приятни моменти от живота си и даже считаме, че им е минало времето. Не, не е по този начин. Лошо е, че сме ги подминали, без да им посветим част от времето си, само че...нима нямаме още време? За нищо не ти е минало времето, в случай че самият ти не се чувстваш изтъркан от това време. А би трябвало да си задоволен. Във всеки един момент. И можеш да го постигнеш. Никак не е мъчно. Най-важното е в никакъв случай да не потискаме насладата и щастието си от боязън да не ги изгубим. Или пък с мисълта, че им придаваме прекомерно огромно значение. Защото, в случай че те нямат значение, кое друго в реалност има?
Времето лети. Но ние хората не можем. Затова умеем да вървим. Понякога няма по какъв начин да не подтичваме, само че това не значи, че би трябвало да трансформираме живота си в маратон. И още нещо- в случай че желаеме смяна в живота си, наложително би трябвало да се поспрем. Защото тя не може да пристигна, когато си се засилил и прескачаш затруднение след затруднение. Когато намалиш темпото, ненадейно можеш да осъзнаеш, че трудностите не са толкоз високи и че животът не те кара да бързаш за на никое място. Той рано или късно свършва и каквото ти е писано да свършиш, ще успееш и без да бързаш. Затова...наслади се на мига, тъй като е несравним!
Живеем по този начин, като че ли непрекъснато бързаме да свършим това и това, без да си даваме сметка какво в реалност вършим, с какво са заети мозъкът и сърцето ни? Вършим ей по този начин механично толкоз отговорности всекидневно, че в даден миг даже празниците започваме да свеждаме до израза „ да минава по-бързо и това ”. А дали е минало през сърцето ни? Дали сме го усетили и сме съумели да му се насладим?
Време е да поспрем малко и да стартираме да се вглеждаме в това, което вършим, в тези мигове, които в никакъв случай няма да се повторят. Защото те в действителност няма да се повторят. Абсурден е фактът, че с годините телата ни стават все по-уморени и по-бавни, а ние бързаме от ден на ден. Ангажиментите несъмнено се усилват. Грижите и отговорностите са непрекъсната големина, изключително когато към този момент имаш не едно, а две деца. И въпреки всичко - за къде бързаме? Защо опитваме да преминем и през днешния ден допустимо най-бързо, с цел да се „ докопаме ” до идващия? Понякога е в действителност прелестно да успееш да си свършиш отговорностите и да седнеш с чаша вино и брошура в ръце, само че белким поради този момент живееш целия ден? Ами удовлетворението от работата, дребните мигове, прокрадващи се непрекъснато, инцидентните жестове, благите думи? Къде останаха те? Да поспрем малко и за тях.
Бързането убива насладата от в този момент, а това „ в този момент ” е неповторимо. Чуваме все по-често изрази като „ оф, да свършва и това по-бързо ” или пък „ рожденият ден на детето/Коледа/Великден е най-натоварващият и стресиращ ден за мен в годината ”. Защо ли е по този начин? Защото сме не запомнили за някои от най-важните ни умения- да съзерцаваме, да се радваме, да се вглеждаме, да бъдем признателни.
Как да си ги напомним простичката приятност от мига?
- Началото на деня. Нима не сте забелязали, че колкото повече бързате заран, толкоз по-бързо минава и времето ви? Защото тези 10 минутки, които си откраднахте след алармата, в този момент са в положение да създадат целия ви ден черен. Ставате и със събуждането сте към този момент закъснели. Започва се едно бързане, което води до нормалното изнервяне, което пък ви основава несравним стрес за целия ден. На мен персонално не ми се е случвало в сутрини, в които съм се успала и минавам на тичешком през баня, кухня, дамска чанта, раница на детето и мръсни обувки, да изляза от у дома в въодушевление и със самочувствие. Напротив- изнервено ми е и от там насетне стартират да ми се случват единствено неприятни неща. Помислете за омагьосания кръг, който сами си създавате чрез страстите, които изпитвате. И просто...намерете време. Намерете време да се наспите, без да удължавате утринния си сън. Да закусите, наслаждавайки се на храната. Да си извършите прическата, която желаете. Да гушнете детето преди учебно заведение и да му пожелаете прелестен ден. Да изпиете кафето си на фона на хубава музика или най-малко 10 минути успокоение, което би ви заредило с позитивна сила за целия ден.
- Работен ден - не препускайте от задача на задача. Оставете време, с цел да съберете мислите си. Да преразгледате още веднъж уговорките. И не забравяйте, че в случай че тъкмо в този миг виждате, че няма да ви стигне времето да свършите и още нещо запланувано, просто не го правете. Отложете го за на следващия ден. Кажете си, че през днешния ден ще свършите каквото можете, а на следващия ден каквото още ви е останало. Това, несъмнено, не значи, че би трябвало да отлагате непрекъснато. Просто забавете темпото за малко и пристъпвайте към дилемите си по-бавно и решително. Знаете, че бързата работа е позор за майстора и че удовлетворението също има потребност от време. Оставете си време и за него- за минутите, в които просто ще се похвалите въображаемо за добре свършената работа. Не претупвайте и се научете да чакате- търпението може да ви донесе доста повече, в сравнение с сте си мислили, че ще получите. Често за всяко нещо си има тъкмо несъмнено време. И колкото и да бързате в този момент, вие няма да стигнете по-бързо до оня желан момент.
- Съвършената вечер - в случай че сте спазили по-горните препоръки, бъдете сигурни, че вечерта няма да сте ядосани, неудовлетворени и безпределно изтощени. Сега е моментът да се насладите на чаканата отмора. Отделете време за фамилията си- време, в което не просто да хапвате на една маса, а да дарите повече обич, с цел да и получите такава. Намерете време да говорите за възприятията и страстите си, да бъдете разбрани и надлежно да разберете хората до вас. Заредете душите си с най-хубавото от деня. И в случай че довечера не ви остане време да пуснете пералнята или да изгладите ризата на брачна половинка си, не си лягайте с тези мисли. И на следващия ден е ден, а това, от което се нуждаете, с цел да съумеете да свършите всичките си задания и то както би трябвало, е спокойствието. Когато си спокоен, имаш време за всичко- изпитана „ рецепта ”.
Не бързаме ли в действителност към финала? Сякаш желаеме да изживеем живота си по-бързо, тъй като ни тежи, основава ни прекалено много дискомфорт. Бързайки, не даваме право на нищо към нас да се случи по верния метод. Често даже любовта, която получаваме, не е любовта, за която мечтаем, тъй като не и даваме време да се развие. Искаме я подготвена незабавно, не и даваме късмет да види нас в цялостна светлина, с цел да блесне и тя до дъно. Същото е и с болката. Когато си отиде някой от живота ни, ние не можем да се сбогуваме с него същински, тъй като не си оставяме време, в което да страдаме. Ако нямаме такова време, в случай че не можем да излеем сълзите си, тази болежка ще остане вътре в нас и ще ни трови дълго време.
Не рядко, тъкмо след 30 годишна възраст си даваме сметка, че в бързината сме пропуснали много приятни моменти от живота си и даже считаме, че им е минало времето. Не, не е по този начин. Лошо е, че сме ги подминали, без да им посветим част от времето си, само че...нима нямаме още време? За нищо не ти е минало времето, в случай че самият ти не се чувстваш изтъркан от това време. А би трябвало да си задоволен. Във всеки един момент. И можеш да го постигнеш. Никак не е мъчно. Най-важното е в никакъв случай да не потискаме насладата и щастието си от боязън да не ги изгубим. Или пък с мисълта, че им придаваме прекомерно огромно значение. Защото, в случай че те нямат значение, кое друго в реалност има?
Времето лети. Но ние хората не можем. Затова умеем да вървим. Понякога няма по какъв начин да не подтичваме, само че това не значи, че би трябвало да трансформираме живота си в маратон. И още нещо- в случай че желаеме смяна в живота си, наложително би трябвало да се поспрем. Защото тя не може да пристигна, когато си се засилил и прескачаш затруднение след затруднение. Когато намалиш темпото, ненадейно можеш да осъзнаеш, че трудностите не са толкоз високи и че животът не те кара да бързаш за на никое място. Той рано или късно свършва и каквото ти е писано да свършиш, ще успееш и без да бързаш. Затова...наслади се на мига, тъй като е несравним!
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ