Мария Конакчиева повдига завесата на френския елит
Само месец преди Франция да отбeлежи националния си празник на 14 юли, своята българска премиера ще направи мемоарната книга на Мария Конакчиева „ Влюбена в живота “, която събира като в песента или в живота на Джоузефин Бейкър двете си любови – страната, в която се ражда, и страната, в която припознава дома на своето сърце.
За Мария Конакчиева, която от дълги години е пресаташе на Френския културен институт в София, това са България и Франция и целият ѝ персонален и професионален живот е пътешестване в тази посока. Наричана неслучайно бижуто на българо-френската дипломация, Мария Конакчиева е в центъра на всички политически и културни интензивности, които сплотяват двете страни, а като
експерт с емфатичен интерес към културата и изкуството в десетилетията на житейската си авантюра пази незабравими мемоари за персоналните си срещи с някои от най-интересните фигури на политическата и културната сцена в България, Франция и Алжир, където я води ролята ѝ на брачна половинка на алжирски посланик.
„ Влюбена в живота “ е като танц, в който се разчита на положителната основа, положена в родния ѝ град Елена – люлка на възрожденския живот и на фамилните полезности на семейството, в която е отгледана, както и на креативните импровизации, които изпълват фабулата с сантиментални моменти, мемоари за исторически събития, деликатни, а от време на време и доста наситени с самопризнания, акценти за забавни и значими за времето си герои от дипломатическия свят на България и Франция.
„ Влюбена в живота “ е като машина на времето, ръководена от интуицията и сърцето на Мария Конакчиева. Перото ѝ взема решение по кое време и къде да спре и да даде независимост освен на спомените си, само че и на желанието си да повдигне завесата над значими за политическия живот на България моменти, както и на наситени с страсти фрагменти от персоналния ѝ живот.
Балансът сред персоналното и професионалното е непокътнат знак на емблемата на Френския културен институт, в който Мария Конакчиева играе основна роля от 90-те години насам. Тя е част от екипите, които движат някои от визитите на забележителни фигури от света на изкуството, културата, политиката, философията, театъра и фотографията.
Аристократичното наличие на Мария Конакчиева, наследница на фамозен еленски жанр, се усеща на всяка страница и най-много в съвсем незабележимите с просто око нюанси в разказите за дипломатическия живот в България и Франция, изключително в късото време, в което е част от Културния център на България в Париж.
Смело е решението ѝ да не пести както положителните думи към хората, които я въодушевяват, по този начин и елементи за събития и основни фигури, които будният четец може да интерпретира със силата на интелекта и проницателността си, с цел да откри вярното решение на пъзела, в който от време на време може да има чувството, че влиза.
Книгата е като добре проведена карта освен на персоналния и професионален живот на Мария Конакчиева, само че и на структурираната информация за интензивностите на дипломатическия живот сред България и Франция. Изпълнена е с любопитни моменти от общуването на авторката както с дипломати и политици, по този начин и с герои на литературния, кино и сценичен живот на Франция, гостували в България.
В книгата намират място и защити моменти от персоналния живот на Мария Конакчиева – времето, прекарано в Алжир дружно със брачна половинка ѝ Хамза Бен Амран и двете им деца Ясин и Софиян; спомените за родителите ѝ, предците ѝ, както и мощните обичаи на родолюбие и правдивост, завещани от тях.
От Анна Карина до Силви Вартан, от Юлия Кръстева до Симон Вейл, от Сесилия (тогава Саркози) Атиас до Валери Жискар д’Естен – страниците на мемоарната книга щрихират времето, героите, събитията и интерпретацията им.
В избрани моменти обаче машината на времето като че ли стопира и Мария Конакчиева се оставя на ритъма на спомените си и на прочувствения роман за значимите герои в персоналния ѝ свят – майка ѝ, брат ѝ, татко ѝ, както и фигурите на Хачо Бояджиев (близък другар на брачна половинка ѝ), режисьорския тандем Бинка Желязкова и Христо Ганев, Христо Куртев и Иван Станчов.
Особено динамична е сцената с разпита ѝ в централата на Държавна сигурност на ул. „ Московска “, където е привикана, с цел да даде пояснения за връзката си с задграничен посланик. Въздействащи елементи и откровения, които допълват чувството за епохата, провокациите и цената на персоналния избор и свободата.
" Познавам Мария Конакчиева, откогато се завърнах в родината. Винаги съм бил изумен от нейния позитивизъм и нестихваща сила. Дългогодишната ѝ работа за Френския културен институт е доказателство за думите ми и съм убеден, че всеки, който я познава, ще ги удостовери ", споделя цар Симеон ІІ.
" В каква категория да класирам книгата? Трудно е да дам прецизен отговор на читателя, тъй като авторката е присъединила разнообразни жанрове – може би това е удостоверение за времето, само че и фантастична персонална случка. Приканвам ви да прочетете романа на един живот, който разкрива любовта на авторката към две скъпи на сърцето ѝ страни – България и Франция ", споделя Жоел Мейер, дипломат на Франция в България.
За Мария Конакчиева, която от дълги години е пресаташе на Френския културен институт в София, това са България и Франция и целият ѝ персонален и професионален живот е пътешестване в тази посока. Наричана неслучайно бижуто на българо-френската дипломация, Мария Конакчиева е в центъра на всички политически и културни интензивности, които сплотяват двете страни, а като
експерт с емфатичен интерес към културата и изкуството в десетилетията на житейската си авантюра пази незабравими мемоари за персоналните си срещи с някои от най-интересните фигури на политическата и културната сцена в България, Франция и Алжир, където я води ролята ѝ на брачна половинка на алжирски посланик.
„ Влюбена в живота “ е като танц, в който се разчита на положителната основа, положена в родния ѝ град Елена – люлка на възрожденския живот и на фамилните полезности на семейството, в която е отгледана, както и на креативните импровизации, които изпълват фабулата с сантиментални моменти, мемоари за исторически събития, деликатни, а от време на време и доста наситени с самопризнания, акценти за забавни и значими за времето си герои от дипломатическия свят на България и Франция.
„ Влюбена в живота “ е като машина на времето, ръководена от интуицията и сърцето на Мария Конакчиева. Перото ѝ взема решение по кое време и къде да спре и да даде независимост освен на спомените си, само че и на желанието си да повдигне завесата над значими за политическия живот на България моменти, както и на наситени с страсти фрагменти от персоналния ѝ живот.
Балансът сред персоналното и професионалното е непокътнат знак на емблемата на Френския културен институт, в който Мария Конакчиева играе основна роля от 90-те години насам. Тя е част от екипите, които движат някои от визитите на забележителни фигури от света на изкуството, културата, политиката, философията, театъра и фотографията.
Аристократичното наличие на Мария Конакчиева, наследница на фамозен еленски жанр, се усеща на всяка страница и най-много в съвсем незабележимите с просто око нюанси в разказите за дипломатическия живот в България и Франция, изключително в късото време, в което е част от Културния център на България в Париж.
Смело е решението ѝ да не пести както положителните думи към хората, които я въодушевяват, по този начин и елементи за събития и основни фигури, които будният четец може да интерпретира със силата на интелекта и проницателността си, с цел да откри вярното решение на пъзела, в който от време на време може да има чувството, че влиза.
Книгата е като добре проведена карта освен на персоналния и професионален живот на Мария Конакчиева, само че и на структурираната информация за интензивностите на дипломатическия живот сред България и Франция. Изпълнена е с любопитни моменти от общуването на авторката както с дипломати и политици, по този начин и с герои на литературния, кино и сценичен живот на Франция, гостували в България.
В книгата намират място и защити моменти от персоналния живот на Мария Конакчиева – времето, прекарано в Алжир дружно със брачна половинка ѝ Хамза Бен Амран и двете им деца Ясин и Софиян; спомените за родителите ѝ, предците ѝ, както и мощните обичаи на родолюбие и правдивост, завещани от тях.
От Анна Карина до Силви Вартан, от Юлия Кръстева до Симон Вейл, от Сесилия (тогава Саркози) Атиас до Валери Жискар д’Естен – страниците на мемоарната книга щрихират времето, героите, събитията и интерпретацията им.
В избрани моменти обаче машината на времето като че ли стопира и Мария Конакчиева се оставя на ритъма на спомените си и на прочувствения роман за значимите герои в персоналния ѝ свят – майка ѝ, брат ѝ, татко ѝ, както и фигурите на Хачо Бояджиев (близък другар на брачна половинка ѝ), режисьорския тандем Бинка Желязкова и Христо Ганев, Христо Куртев и Иван Станчов.
Особено динамична е сцената с разпита ѝ в централата на Държавна сигурност на ул. „ Московска “, където е привикана, с цел да даде пояснения за връзката си с задграничен посланик. Въздействащи елементи и откровения, които допълват чувството за епохата, провокациите и цената на персоналния избор и свободата.
" Познавам Мария Конакчиева, откогато се завърнах в родината. Винаги съм бил изумен от нейния позитивизъм и нестихваща сила. Дългогодишната ѝ работа за Френския културен институт е доказателство за думите ми и съм убеден, че всеки, който я познава, ще ги удостовери ", споделя цар Симеон ІІ.
" В каква категория да класирам книгата? Трудно е да дам прецизен отговор на читателя, тъй като авторката е присъединила разнообразни жанрове – може би това е удостоверение за времето, само че и фантастична персонална случка. Приканвам ви да прочетете романа на един живот, който разкрива любовта на авторката към две скъпи на сърцето ѝ страни – България и Франция ", споделя Жоел Мейер, дипломат на Франция в България.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ