Само лица с медицинско или здравно образование ще могат да

Само лица с здравно или здравно обучение ще могат да практикуват нетрадиционните способи на лекуване у нас, а диетичното хранене излиза от този лист с наклонност да бъде включено при клиничните специалности и практикувана единствено от лекари с такава компетентност. Това плануват промени в закона за здравето, оповестени за публично разискване. От Българското сдружение по хранене и диететика оферират като последваща стъпка въвеждането на стандарт за специалността и откриване на кабинети по диететика, в които да работят способени експерти. Председателят на сдружението проф. Божидар Попов дефинира смяната като позитивна и напомни, че у нас диетолозите шарлатани са в пъти повече от същинските експерти. Какво съставлява диететиката, по какъв начин би трябвало да се промени статутът ѝ и какви храни са подобаващи за лятото?

Ето какво сподели проф. Божидар Попов:

Нашата компетентност се назовава хранене и диететика и в тази част, втората значи всички вероятни рекомендации за хранене при другите болести, като целят с подобаващ диетичен режим бързо възобновяване и излекуване на съответния пациент.

Вие подкрепяте ли отпадането на диететиката от тези неконвенционални способи за лекуване, както е заложено в смяната на закона за здравето?

Това до момента беше една неуместна обстановка, която даваше опция на самозвани лечители да се вършат на диетолози. Това, несъмнено, понастоящем от ден на ден и повече се среща, което особено мен и моите сътрудници доста ни тревожи, защото не е редно хора, които нямат здравно обучение, да дават наставления за диетични режими, без да имат нужната подготвеност. В доста случаи хората, подложили се на такива, доста постоянно рестриктивни диети, получават съществени затруднения и изостряне на някои хронични болести, тъй че това рисков миг - хората да се предоверяват на такива, които нямат здравна подготвеност.

Втората значима крачка е да се разкриват кабинети и да се практикува диететика единствено от хора, които имат здравно обучение и са придобили компетентност хранене и диететика. Това е развой - откакто се приключи медицина, се кандидатства в надлежно звено, което има право да образова, в границите на три-четири години съответният доктор минава образованието, поставя колоквиуми и се явява пред комисия, която му присъжда правото да прави такава активност по тази компетентност. Както всички останали медицински специалности, по този начин и нашата компетентност е здравна компетентност и би трябвало да се практикува от експерти.

Можете ли да кажете какъв брой експерти с такава приключена компетентност има в България сега?

Около 100-120 са експертите по хранене, които имат тази компетентност.

Колко са пък хората, които практикуват като диетолози, само че нямат нужната подготовка и надлежно след тази смяна биха отпаднали от тази сфера?

Много хора. Аз имам усещане, че толкоз доста подправени диетолози има, които надвишават неколкократно същинските експерти. Много постоянно в тези центрове, които са спа центрове, в които се практикуват най-различни режими за намаляване, тези лица, които са приключили Спортната академия - кинезитерапевти, всичките са стопроцентови диетолози, имат кабинети по диетология, надлежно предлагат диети, което нямат право, несъмнено, те нямат здравно обучение. Но въпросът е малко по-сложен. В медицинските специалности нашата хранене и диететика е поставена към неклиничните специалности, което е неуместна обстановка, патова обстановка. След като сме неклинична компетентност по критериите на Министерството на здравеопазването, ние нямаме право и на стандарт. А в случай че сме в групата на клиничните специалности, където ни е мястото, тъй като е неуместно нашата компетентност, която в огромната си част прави лечебна активност, да бъде в неклиничната група на специалностите. Ако бъдем трансферирани, както си е вярно, в специалностите с лечебни посоки, тогава към този момент ние сме подготвили стандарт от няколко години, той би трябвало да се утвърди от министъра на опазването на здравето и към този момент в този стандарт ще се регламентира, че фактически единствено лекари експерти по хранене и диететика могат да разкриват кабинети да упражняват лечебна активност.

Лято е. Това ли е подобаващият сезон за осъществяване на диета за намаляване?

Топлите месеци, летните сезони са доста подобаващи, тъй като от една страна, кардинално човек няма предпочитание да употребява огромни количества тежки, тлъсти храни, а самото време подсказва и насочва хората към по-леки храни. Най-препоръчително през този сезон е да доминират млечни, плодови,зеленчукови храни. Един-два пъти в седмицата може да има месо, яйца, риба обезателно би трябвало да има един път в седмицата. Но да участват леките храни без доста калории, без пържени, панирани храни. Бобовите храни, които са доста потребни поради растителния белтък, ги предлагаме през зимните месеци, когато човек има потребност от повече калории. Като се има поради, че хубавото време подготвя и към повече придвижване и двигателна интензивност, точно освен това комбиниране с нискоенергийна, със здравословна устременост диета с повече двигателна интензивност нормално резултатите се получават, без човек да се напряга, да се лимитира.

А каква би трябвало да бъде честотата на храненето?

Тук е доста значим моделът, режимът на хранене. Ние желаеме да се приема по малко храна по-често. Най-добре е и нашата просвета споделя петкратното хранене: т.е. една съществена закуска, обяд, вечеря и две подкрепителни, леки закуски. Всеизвестно е, че българинът подценява закуската, до известна степен и обяда. И главното му хранене е вечерно време, когато организмът не се нуждае от доста храна, защото изключително когато е призната преди лягане, тази храна не може да се разгради, да се метаболизира и нормално се заделя като аварийна лой, усилва се тежестта, усилва се и честотата на сърдечносъдовите, на обменните болести. Така че късното вечерно препитание е една от огромните неточности в храненето на българина. /dariknews.bg