„Само като си помисля, че в рамките само на 20

„ Само като си помисля, че в рамките единствено на 20 години преживяхме и утопията на прелестния нов преуспяващ свят на богата, и чиста Европа, по този начин и антиутопията, в която живеем през днешния ден. Оказа се, че Европа нито е толкоз богата, нито толкоз чиста, нито толкоз съвършена, а това, което получихме като народна власт, е някаква подигравка. Точно антиутопия, която съчетава клептокрация, медиокрация, тирания на посредствеността, на еднокнижниците, на дребните квартални бандити над порядъчния и образован човек “.

Така режисьорът, художник, аниматор Теодор Ушев разказа и обстановката, в която живеем през днешния ден тук, и интереса към антиутопиите като род в изкуството. Това е жанрът на първия му пълнометражен филм по романа "Пумпал " на Владислав Тодоров, чиито фотоси са завършили и сега лентата е развой на монтаж. Работното заглавие е „ Φ 1 618 “ - цената на златното сечение. Интервюто на създателя пред БНР е по случай Международния ден на киното, който се отбелязва през днешния ден - 125 години след първата прожекция в Париж на братята Люмиер.

Антиутопията е един от жанровете, които постоянно ще съществуват поради фантазията и утопията на индивида за един по-съвършен и по-добър свят, счита Теодор Ушев.

„ Тя върви ръка за ръка с утопията - антиутопията е този мит за парадайса на бъдещето, който ние всички чакаме и се надяваме да се случи, а в действителност се получава публичен строй, който е неприятелски на самостоятелната персона. Това угнетяване на индивида, на съществото му, на свободата му води към интереса към този род. “

Той показа, че, „ може би по-прибрано, по-елитарно ", само че има вяра в бъдещето на киното.

„ Случи ми се и това – в тези бурни и странни времена да съумея да фотографирам първия си пълнометражен филм и какво по-добро време за това от времето, в което живеем “, показа Ушев.

Като чувство за миналата година и обстановката у нас той си напомни 1984 година - освен поради романа на Джордж Оруел, по думите му, а поради заобикалящото ни, възприятието на безперспективност и равнодушие.

„ В момента берем плодовете на това, което е било тогава. Аз си мисля, че това, което ни се случва през днешния ден, е резултат, рефлексия на 90-те години, на проваленото обучение тогава, на алените ферарита, на чалга културата, на чалга доктрината. Всички тези тематики и неща са залегнали в нашия филм. “, сподели Ушев.

Но добави, че има вяра, че положителното побеждава и по тази причина са основани приказките:

„ Аз имам вяра, че положителното няма по какъв начин да не побеждава злото, най-малко за известно време. Това е и задачата на изкуството – да вдъхва религия в хората. Изкуството по някакъв метод също е химера – то те кара да вярваш. Най-важното е да се отървем от безсмислието. Ако не имаме вяра в успеха на положителното, то значи да нямаме вяра. Това е, което ни липсва през днешния ден, което тормози хората. Страхът от това, което се случва сега, не е единствено от това, че ще умрем, че вирусът ще ни победи. Страхът е обвързван с това, че няма вероятност. Няма точна дата, да кажем, че ето, на тази дата положителното ще победи злото, всички ще се прегърнем и ще стартираме да танцуваме на площада. “

По мотив митингите о лятото в България, които продължиха повече от 100 дни дейно, Ушев заключи:

"Всеки митинг е потребен за размътването на блатото, в което живеем сега ".

„ Определени хора, политически зомбита се пробваха и съумяха да яхнат това безусловно обяснимо предпочитание за правдивост на младежите, които бяха на площада. Аз не считам, че един митинг може да бъде неуспех. Всяко експлоадиране на воля за по-добър живот е позитивно. “

Източник: clubZ