Православната църква почита Св. Атанасий: Иди си, зимо, идвай, лято!
Само ден, откакто поздравим носещите имената Антон, Антония и производните им, е ред да почерпят кръстените на Св. Атанасий Велики, чието име значи вечен – от гръцката дума атанатос – Атанас, Атанаска, Насо, Нася, Тинка.
Празникът е наименуван още Среди зима, тъй като се смята, че от този ден зимата се приготвяла да си върви, отстъпвайки място на лятото.
Св. Атанасий е популярен изповедник и преподавател на Църквата, популярен бранител на християнското обучение за Боговъплъщението. Той е роден през 295 година след Христа в египетската столица Александрия. Син на небогати християни, Атанасий получил положително обучение, само че изучавал старателно Свещеното писание. На 24-годишна възраст бил ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър.
Св. Атанасий Александрийски взе участие в Първия космополитен събор в 325 година и е един от отците на Църквата, показали се тогава като ревностни бранители на християнското обучение.
Най-вече поради откритата му битка против свещеника Арий, който считал, че Христос е по-нисш от Бог Отец. Благодарение и на Атанасий, Арий бил отстранен от църквата.
Съборът освен осъжда учението на Арий, само че и създава вероизповедна формула, която, допълнена на Втория космополитен събор, призован в 381 година, остава в приложимост и до през днешния ден, известна под името " Никеоцариградски знак на вярата ".
Целият живот на Св. Атанасий Александрийски минава в битка с арианството, тъй като още доста години след събора то смущава живота на Църквата, изключително на Изток. През 328 година той е определен за архиепископ на Александрия. Макар и изпращан в заточение на няколко пъти, той остава архиепископ на града цели четиридесет и пет години - до гибелта си на 2 май 373 година.
В националните вярвания св. Атанас е показан като владетел на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято! ”. Затова празникът е прочут и като Среди зима.
Атанасовден е и професионален празник на ковачите, ножарите и железарите – остарели занаяти, играли основна роля в недалечното минало.
Църквата уважава светеца всяка година на 18 февруари – празникът не е преносим и постоянно е на една и съща дата – денят, в който Св. Атанасий е върнат на епископския пост след 15 години заточение, откакто е преследван по времето на императорите Юлиан Отстъпник, Констанций и Валент поради гневната си отбрана на християнството.
Традиции за Атанасовден 2024
По остаряла национална традиция за празника се съблюдават редица традиции за предотвратяване от заболявания. В националните вярвания заболяванията се раждат на Антоновден и потеглят по земята в деня на Св. Атанасий, с които вярвания са свързани и множеството от традициите за празника.
Сред обичаите за Атанасовден са: Домакините приготвяли питки, които раздавали, намазани с мед или петмез, за здраве и с цел да омилостивят чумата и другите заболявания и да не почукат те на вратата им.
Вярвало се, че сладкото държи чумата надалеч, както и че тя се страхувала от кучета, заради което в някои краища от страната хлябовете и питките за празника се приготвяли точно в тази форма.
Свети Атанасий е прочут като светецът, пазещ хора и добитък от най-страшните заболявания, заради което по остаряла традиция на празника се прави курбан, за който се избира наложително черна кокошка, защото старите хора казвали, че: „ заболяванията бягат от черното пиле “.
Курбанът от черна кокошка пазел хората от зараза от чума. Цветна и ароматна е традицията, която се спазвала в някои краища на страната, обвързвана с обичая да се посреща утрото и началото на края на зимата на високо в планината и навън от дамите. Те приветствали утрото, първите слънчеви лъчи и приближаващото лято, след което берели кокичета и кукуряк и се кичели за здраве с тях.
По традиция на Атанасовден в тези времена, в които нямало хипермаркети и продажба на консервирани артикули за зимата, домакините преглеждали запасите си от дърва за огрев и зимнина в избата, с цел да преценяват ще им стигнат ли.
В деня, отдаден на Св. Атанасий, старите хора съветвали младите да не минават под и покрай високи дървета, където се говорело, че стояла чумата и избирала жертвите си, виждайки ги добре от дърветата, извисили короните си към небето.
Това била повода и да няма хора – пусти и празни оставали хорищата и площадите. За разлика от миналата традиция, която отхвърля националното забавление и игрането на хора, известна традиция за празника в плевенско е тъкмо хоро – мъжкото хоро, което момците играели без ризи, с цел да покажат, че зимата си потегля и лятото наближава.
Съществуват и забрани за Атанасовден – сходно на Антоновден и на Атанасовден не се подготвят варива изключително фасул и леща, на които народът оприличавал обрива от шарката, с цел да не се ошарят децата в фамилията.
За разлика от деня, отдаден на Св. Антоний, на празника на Св. Атанас участвало постоянно свинското месо като главно ядене за обредната софра, поднасяно традиционно с бамя. По остаряла традиция домакините не би трябвало да плетат и шият на 18 февруари, с цел да не разгневят лелята, както наричали чумата.
Любопитна традиция, обвързвана с Атанасовден, е ритуалът побратимяване. Мъжете, които желали да се побратимят, стъпвали върху жарава с единия си крайник и пиели вино, знак на кръвта, която към този момент ще ги свързва.
Ако имали съпруги, те ставали посестрими. По време на ритуала се изпълнявали още разчупване на обредни хлябове, извършване на обредни танци и други забавни традиции, с които побратимените и техните съпруги и фамилии се сближавали.
Как ще отбележите Атанасовден 2024 е въпрос на персонален избор, само че е добре да спазите най-малко част от традициите, даже да нямате именик в дома си, тъй като тези обреди, традиции и обичаи са част от корените и същността ни и е наш дълг да ги съхраним за идните генерации.
