Ако само два производителя на NEV в Китай са на печалба, електрификацията има проблем
Само BYD и Li Auto продават NEV на печалба…
Изкопаемите горива няма да са безконечни. Сигурността, че дните им са преброени, удостоверява, че моторът с вътрешно горене (ДВГ) също е жертван да изчезне. Решението за това ще бъдат електрическите транспортни средства с акумулатори (BEV). Китай, се допуска, че е най-хубавият образец за това по какъв начин те ще заменят колите с ДВГ.
Страната рафинира множеството първични материали за батериите и продава своите нови енергийни транспортни средства (NEVS) на налични цени. Това докара до над 30% пазарен дял през първата половина на 2024 година Бъдещето е ярко, нали? Я по-кротко, електроталибани. Нещата не вървят толкоз безпрепятствено в страната на електричките.
Мнението е на Густаво Енрике Руфо от autoevolution.
На седмото издание на срещата на върха в Ронгжун на 9 юли Сонг Липин, президент на Китайската асоциация на обществените компании (CAPCO), разиска в речта си производителите на NEV.
Ръководителят загатна, че единствено BYD и Li Auto печелят пари от продажбата на тези коли. Всички останали компании, които продават единствено този тип артикули, губят пари. Досегашните производители на коли могат да заплащат сметките си, като продават коли с ДВГ.
Изкуствено завишаване на пазарен дял?
Като се има поради, че става дума за обществени компании, това не е загадка. Те би трябвало да оповестяват финансовите си резултати. Да им се има вяра е друга история. NIO е една от фирмите, които губят повече пари от BEV. Тя се пробва да разпространява стандарт за промяна на батериите, който даже личните ѝ коли не покриват.
Така или другояче, знаейки, че единствено две китайски компании са намерили метод да продават NEV с облага, пораждат съществени подозрения по отношение на смяната с електрификацията. Какво прави Китай, с цел да има повече от 30% NEV на вътрешния си пазар. Каквото и да е, то изкуствено завишава пазарния им дял.
Къде е облагата?
Защо тези компании губят пари? Защото продават колите си на цени, по-ниски от тези, на които би трябвало да бъдат оценени, с цел да покрият всички разноски, свързани с тях, с изключение на индустриалните. С други думи, те заплащат, с цел да придвижват метал, вместо да печелят пари за това. Защо някой би продавал артикул под пазарната му стойност? Една печеливша и мощна компания би го направила, с цел да „ купи пазарен дял “. Едно започващо дружество може да направи това, с цел да убеди вложителите, че си заслужава парите им. То дава обещание, че продуктите му ще завоюват клиенти, когато бъде реализирана тази или онази стратегическа цел. Това е странна логичност, само че е работила и преди.
BYD създава свои лични акумулатори. Li Auto едвам неотдавна стартира да продава BEV модел – Li Mega MPV. Всички останали модели на компанията са електрически коли с продължен пробег (EREV), които BYD също продава. Това би могло да бъде обяснението за тяхната доходност. EREV имат по-малки акумулаторни акумулатори и затова са доста по-евтини от тези, които би трябвало да употребяват BEV.
Различни отзиви, разнообразни подходи
Няколко пазарни анализатори обявиха, че BEV би трябвало да имат по-малки акумулаторни акумулатори и необятна мрежа от бързи зарядни устройства, с цел да имат смисъл. Това, което тези хора не схванаха, е, че това би направило тези транспортни средства непригодни за пътешестване по пътищата.
Освен това непрекъснатото бързо зареждане на автомобила ще понижи продължителността на живота на акумулаторния му пакет. Това е реалност при сегашните литиево-йонни кафези. Всички нови технологии, които настояват, че това няма да е проблем за тях, към момента не са създали най-основното нещо във връзка с тези изказвания. Да ги потвърдят.
Междувременно всички, които знаят, че дребен акумулаторен пакет няма да работи, инсталират в колите си огромни и необикновено скъпи съставни елементи. Липинг даде да се разбере, че продават тези коли на загуба, с цел да могат да бъдат минимално конкурентоспособни. Въпреки това множеството от тези предприятия към момента са отворени.
Това е още по-нелогично. Кой заплаща, с цел да работят? Клиентите, като данъкоплатци или вложители. И кой ги кара да заплащат за това? В първия случай това са държавните управления. Инвеститорите просто влагат парите си там, където считат, че ще получат добра възвръщаемост. Дори в случай че цифрите им приказват друго. Отново, те имат вяра в обещанията, а не във обстоятелствата. Всичко, което може да ги трансформира в милионери или още по-богати хора, нали?
Причините
Като цяло държавните управления упорстват за BEV заради опасения, свързани с изменението на климата. По-прагматичните от тях знаят, че това има повече общо с публичното здраве, в сравнение с с въглеродните излъчвания. За страдание, даже тези държавни управления не схващат, че по-голямата част от производството на литиево-йонни акумулатори и преработката на суровините, от които се нуждаят, се прави в Китай.
Да принуждаваш производителите на коли да продават тези коли е все едно да изискваш от тях да купуват най-важните съставни елементи от страна, която не е тъкмо известна със своите демократични полезности или полезности на почтена игра. Попитайте Тайван и Хонконг за това.
Отчасти това е повода, заради която преди месеци попитах дали тласъкът на BEV е провокиран от опасенията за изменението на климата. Или от Китай? Възможно е Китай да се е възползвал от тези опасения, с цел да си обезпечи стратегически актив. Какво, в случай че е още по-активен? Дори на най-големия авто пазар в света – където се преработват 90% от всички първични материали за литиево-йонни акумулатори – производителите на BEV не съумяват да продават тези коли на облага. Човек стартира да се пита още повече кой ще се възползва от тяхното владичество. Както нееднократно съм писал, това няма да са клиентите.
Перспективата
Клиентите се снабдяват с извънредно тежки коли със скъпи съставни елементи. Те в последна сметка ще би трябвало да бъдат сменени на цена от 30 000 $. Разбира се, могат да устоят 10 или повече години. В същото време ние имаме коли с ДВГ, които не престават да работят и след 100 години. Някои даже и повече. Това е изцяло допустимо при BEV колите, само че дали ще има финансов смисъл да се поддържат в придвижване? Когато към този момент не могат да се движат, ще ги рециклираме ли или ще добиваме още повече метали за производството на нови коли и акумулатори?
Наречете ме безсрамник, само че нямам доверие на оправданието, че се нуждаем от BEV, тъй като сме загрижени за планетата или за оцеляването ни на нейната повърхнина. Особено когато единствено две компании могат да заплащат сметките си, като ги продават.




