Само ако знаех, че различията не означават липса на любов, щях да те наранявам много по-рядко ~ Ланс УБЕЛС
„ Само в случай че знаех “ на Ланс Убелс е дребна брошура, която дава на читателя ентусиазъм с нежни напомняния, какъв брой е значимо да ценим хората в живота си. Послание за това какъв брой е скъпо времето, което ни е обещано да прекараме със фамилията и приятелите ни и какъв брой незаменими са миговете, в които вършим елементарните моменти специфични – с обятия, целувки и любовни думи. Една книга, която ни припомня за същински значимото в живота.
Само в случай че знаех...
...че в никакъв случай повече няма да чуя гласа ти, аз щях да съм оценявал всяка твоя дума… всеки тон на гласа ти, с цялото си сърце.
Само в случай че знаех...
...че това беше нашата последна прегръдка. Щях да те държа крепко в обятията си и да се надявам, че в никакъв случай няма да те пусна.
Само в случай че знаех...
...че това беше последния път, в действителност последния път, щях да те видя, щях да намеря време да оценявам всичко обвързвано с теб.
Само в случай че знаех...
...че съм беззащитен да трансформира другите хора, щях да спра да се пробвам и да бъда свободен да ги обичам поради това, което бяха, дружно с всичките им дефекти.
Само в случай че знаех...
...че моментните удоволствия могат да разрушат известност, градена цялостен живот, щях да съм разкрил силата да кажа НЕ на изкушението.
Само в случай че знаех...
...че утрото няма да настъпи, щях да те помоля за амнистия, за всичко неверно, което може би съм ти предизвикал.
Само в случай че знаех...
...че в никакъв случай повече няма да споделя някой мой ден с теб, щях да се любувам на всяка секунда.
Само в случай че знаех...
...че това беше последния подарък, който мога да ти даря, щях да те изненадам с нещо, което не може да се съпостави с теб.
Само в случай че знаех...
...че съм попаднал в клопката на живота за на следващия ден и за бъдеще, което присъстваше единствено в моето въображение, щях да забавя темпото, да очертая граници към работата ми и да намирам време за хората, които обичам.
Само в случай че знаех...
...че изборите ми, колкото и да изглеждаха дребни и незначителни ме отдалечаваха от теб, щях да се обърна назад и да търча към теб с всички сили.
Само в случай че знаех...
...че ръката ти в никакъв случай повече няма да държи моята, щях да си пожелая този миг да не свършва.
Само в случай че знаех...
...че гласът ми ще замлъкне вечно, думите ми към теб щяха да приключват на " Обичам те! "
Само в случай че знаех...
...че разривът във връзката ни може да не се поправи, щях да направя всички по силите си да поправя нещата.
Само в случай че знаех...
...че никоя дума на обич не е изгубена, щях да разреша на езика ми повече независимост, с цел да приказвам същински посредством сърцето си.
Само в случай че знаех...
...че от време на време е по-добре да не знаеш, щях да се пощадя от грижите и душевните терзания, които в никакъв случай не съм желал да нося.
Само в случай че знаех...
...че предишното ми не е опрощение за това какъв съм в този момент, тази истина можеше да ме освободи без да ми коства нищо.
Само в случай че знаех...
...че триумфът в никакъв случай не се мери в долари или работни позиции, щях да оценявам повече нещата, които са безконечни.
Само в случай че знаех...
...че чудесата заобикалят всичко, което правим… навсякъде… когато и да е, щях да съм потърсил моя дребен ъгъл от света и да бъда изумен непрестанно.
Само в случай че знаех...
...че тъгата и болката могат да бъдат толкоз дълбоки и унищожаващи, щях да бъда разполагаем на другите по-често.
Само в случай че знаех...
...че цялостните кошници с вярвания са с дребна стойност, щях да съм обърнал тези вярвания в убеждения, които да указват посоката на живота ми.
Само в случай че знаех...
...че хората са давали живота ми за образец, че съм вдъхновявал другите, щях да помоля Бог да оформи характера ми да бъде отражение на сърцето ми.
Само в случай че знаех...
...колко малко в действителност те разбирам, щях да чувам по-близо до думите ти, да търся мислите ти и да диря познанието на твоите най-дълбоки копнежи на сърцето.
Само в случай че знаех...
...че спомените ми ще бъдат толкоз скъпи, щях да намеря време по-внимателно да събера историята на живота ти.
Само в случай че знаех...
...че всеки може да внесе улеснение, храброст и успокоение посредством думите си, кой знае какъв брой живота можеше да съм докоснал?
Само в случай че знаех...
...че другарствата са толкоз скъпи, в никакъв случай нямаше да ги одобрявам за даденост… изключително твоето.
Само в случай че знаех...
...че телефонното позвъняване беше последното, което имахме, щях да приказвам единствено за обич.
Само в случай че знаех...
...че бях на път да изгубя усмивката ти, щях да ти благодаря за насладата, която донесе в живота ми.
Само в случай че знаех...
...съм на път да изгубя любовта, силата и поддръжката, които постоянно си ми давала, щях да се втурна към дома ти и да ти благодаря милион пъти, за това което направи с живота ми.
Само в случай че знаех...
...че в никакъв случай не е прекомерно късно да пренапишеш историята на живота си, бих взел химикала по-скоро.
Само в случай че знаех...
...че когато Бог затваря една врата, Той отваря друга, щях да се опасявам по-малко от от смяната и повече да поздравявам новите благоприятни условия и завършения.
Само в случай че знаех...
...че придържането към избрани полезности е метод на живот, щях да съм научил повече от неуспехите си.
Само в случай че знаех...
...че нещо толкоз неуместно и неверно ще те нарани толкоз неприятно, щях да съм направил по този начин, че в никакъв случай да не се случи.
Само в случай че знаех...
...че не е задоволително да изпразня живота си от неверно наличие, а би трябвало да го извърша и с неща, които в действителност си костват.
Само в случай че знаех...
...че всичко зависи от това, в което имам вяра и незнанието не е опрощение, щях да бъда по-бдителен, да слагам истината в сърцето си.
Само в случай че знаех...
...колко постоянно одобрявам на сляпо вярванията на някой различен, копирам живота на някой различен и се пробвам да подражавам нечие духовно прекарване, можех да открия мои лични и да ги направя действителност.
Само в случай че знаех...
...че същинското благополучие е положение на мозъка, че няма сурогат на положителното отношение, щях да бъда по-благодарен за това, което имах и за шанса, че мога да пребивавам, работя и обичам.
Само в случай че знаех...
...дълбините на мъдростта и просветлението, притежавани от хората към мен, щях да приказвам по-малко и да чувам повече.
Само в случай че знаех...
...че това беше последната ни разходка, щях да съм опитал да изразя възприятията си към теб, даже и думите ми не постоянно да са звучали на място.
Само в случай че знаех...
...никога нямаше да те блъскам в леглото, щях да те прегръщам мощно, да отхвърлям да те пущам и да се любувам на чудото да бъда с теб.
Само в случай че знаех...
...че дните ми са към своя край, щях деликатно да ги изброя, един по един, и да помоля Бог да ги прекарам по-най-добрия вероятен метод, тъй като те са прекомерно мимолетни.
Изображения: Duarte Vitoria
