Само 6% са съгласни лично да внасят повече средства от сегашната си здравна осигуровка
Само 6% са съгласни персонално да внасят повече средства от сегашната си здравна осигуровка , само че в това време огромна част от хората доплащат доста повече пари. Това сподели Боряна Димитрова от организация " Алфа рисърч ", която показа изследване, направено по поръчка на Министерството на здравеопазването за надграждане на анализите за протичащото се в здравната система. Проучването е осъществено в интервала 23 юли - 3 август 2018 година, измежду 1017 души.
Данните бяха показани по време на полемика, отдадена на бъдещото опазване на здравето, на която министърът на опазването на здравето Кирил Ананиев ще показа нови разновидности за застрахователен модел.
БГНЕС
С над 2 милиарда лв. годишно българите дофинансират здравната система . Парадокс е, че има големи директни пащания, само че едвам 35% от запитаните знаят върху какъв приход се обезпечават, като единствено 21% знаят тъкмо какъв брой средства внасят за здравна осигуровка. Само 7% настояват, че са ревизирали здравното си досие. Липсва икономическа заинтригуваност у хората да наблюдават какви средства отделят, а в редица случаи се усещат подвластни от лекарите и не демонстрират интерес от подобен надзор, демонстрира още изследването.
Над 40% от участниците в изследването упорстват за високоспециализирано лекуване, повече вложения в инсталация и възобновяване на лечебните заведения. Всеки трети желае да има достъп до актуалните медикаменти, както и да се наблюдава резултатът от лекуването.-->
БГНЕС
Над 51% от запитаните считат, че е вероятен нов модел, който да е от изгода за лекарите и пациентите . Кредитът на доверие е нежен оптимизъм и той би трябвало да бъде употребен, сподели Димитрова. Според 81% от интервюираните би трябвало да има мощен надзор върху изразходването на средствата и качеството на лекуването. От запитаните 39% настояват, че би трябвало да има спомагателни фондове, а освен НЗОК . Хората нямат податливост да доплащат повече за здравна осигуровка, в случай че не се отстрани доплащането.
Промяната в настоящия модел е наложителна, сподели министърът на опазването на здравето Кирил Ананиев. Той акцентира, че предложенията, които ще направи не са крайни и разясни, че полемиката ще продължи колкото е належащо. По думите му, когато приключат дебатите и се реализира висока степен на единодушие, тогава ще се тръгне по пътя на законодателните промени.
Основните правила, залегнали в предлаганите промени, са нов вид надзор, конкуренция сред финансиращите органи - НЗОК и здравните застрахователи, унищожаване на негрегламентираните заплащания и рационализация на опазването на здравето, акцентира Ананиев.
БГНЕС
Вицепремиерът Валери Симеонов напомни, че в съдружната стратегия са заложени смяна в модела, промяна в опазването на здравето и демонополизация на НЗОК за възстановяване на качеството на опазването на здравето, да се уточни и ускори контролът върху изразходваните средства и да се увеличи удовлетвореността на пациентите.
Вицепремиерът Томислав Дончев прикани всички да употребяват времето за говорене по най-хубавия метод, като изключително внимание би трябвало да има към ползвателите на системата. Рядко имаме подобен групов консенсус, че нещо не е наред, добави той. " Говорим, че ресурсите не доближават, а имаме явни белези, че се пилее запас. Говори се за сложен достъп, а в това време има свръххоспитализация. Постоянно се приказва за профилактика, а съвсем нищо не се случва. Иска ми се да мислим най-малко за 20 години напред ", изрази вяра Дончев.
На полемиката участват депутати, представители на президентството, на съсловните организации, на пациентски организации, на НЗОК, на застрахователни сдружения, синдикати, на Световната банка, на Световната здравна организация и др.
Данните бяха показани по време на полемика, отдадена на бъдещото опазване на здравето, на която министърът на опазването на здравето Кирил Ананиев ще показа нови разновидности за застрахователен модел.
БГНЕС С над 2 милиарда лв. годишно българите дофинансират здравната система . Парадокс е, че има големи директни пащания, само че едвам 35% от запитаните знаят върху какъв приход се обезпечават, като единствено 21% знаят тъкмо какъв брой средства внасят за здравна осигуровка. Само 7% настояват, че са ревизирали здравното си досие. Липсва икономическа заинтригуваност у хората да наблюдават какви средства отделят, а в редица случаи се усещат подвластни от лекарите и не демонстрират интерес от подобен надзор, демонстрира още изследването.
Над 40% от участниците в изследването упорстват за високоспециализирано лекуване, повече вложения в инсталация и възобновяване на лечебните заведения. Всеки трети желае да има достъп до актуалните медикаменти, както и да се наблюдава резултатът от лекуването.-->
БГНЕС Над 51% от запитаните считат, че е вероятен нов модел, който да е от изгода за лекарите и пациентите . Кредитът на доверие е нежен оптимизъм и той би трябвало да бъде употребен, сподели Димитрова. Според 81% от интервюираните би трябвало да има мощен надзор върху изразходването на средствата и качеството на лекуването. От запитаните 39% настояват, че би трябвало да има спомагателни фондове, а освен НЗОК . Хората нямат податливост да доплащат повече за здравна осигуровка, в случай че не се отстрани доплащането.
Промяната в настоящия модел е наложителна, сподели министърът на опазването на здравето Кирил Ананиев. Той акцентира, че предложенията, които ще направи не са крайни и разясни, че полемиката ще продължи колкото е належащо. По думите му, когато приключат дебатите и се реализира висока степен на единодушие, тогава ще се тръгне по пътя на законодателните промени.
Основните правила, залегнали в предлаганите промени, са нов вид надзор, конкуренция сред финансиращите органи - НЗОК и здравните застрахователи, унищожаване на негрегламентираните заплащания и рационализация на опазването на здравето, акцентира Ананиев.
БГНЕС Вицепремиерът Валери Симеонов напомни, че в съдружната стратегия са заложени смяна в модела, промяна в опазването на здравето и демонополизация на НЗОК за възстановяване на качеството на опазването на здравето, да се уточни и ускори контролът върху изразходваните средства и да се увеличи удовлетвореността на пациентите.
Вицепремиерът Томислав Дончев прикани всички да употребяват времето за говорене по най-хубавия метод, като изключително внимание би трябвало да има към ползвателите на системата. Рядко имаме подобен групов консенсус, че нещо не е наред, добави той. " Говорим, че ресурсите не доближават, а имаме явни белези, че се пилее запас. Говори се за сложен достъп, а в това време има свръххоспитализация. Постоянно се приказва за профилактика, а съвсем нищо не се случва. Иска ми се да мислим най-малко за 20 години напред ", изрази вяра Дончев.
На полемиката участват депутати, представители на президентството, на съсловните организации, на пациентски организации, на НЗОК, на застрахователни сдружения, синдикати, на Световната банка, на Световната здравна организация и др.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ