Възходът и падението на Желязната лейди
Само 4 години по-късно тя е и първата дама - министър-председател на страната. Обичана и ненавиждана, Желязната лейди, както всички я назовават, оставя вечно ярка диря в международната политика. Дир.бг напомня по какъв начин.
Бившият немски канцлер Хелмут Кол споделя, че бяга от нея като демон от тамян, тъй като постоянно му докарва мигрена. Френският президент Франсоа Митеран пък декларира: "Тя има очите на Калигула и устните на Мерилин Монро ".
Тактиката й да преговоря - постоянно изрядно облечена и с "бетонна фризура ", е наречена "handbagging " - твърди се, че в решаващи обстановки тя е удряла изрично по масата с чантата си.
Маргарет Тачър е родена на 13 октомври 1925 година в град Грантъм, графство Линкълншър. Баща й - Алфред Робъртс, е притежател на две бакалници, участник в локалната политика, само че и набожен просветител от Методистката черква. Така Маргарет и сестра и Мюриъл са възпитани във викторианските полезности за труда и самостоятелния триумф.
Тя върви в девическо учебно заведение, след това учи химия в Оксфорд и става част част от екип, който основава първия замразен сладолед. След това обаче приключва право и работи като юрист, експерт по данъчните закони.
Омъжва се за предприемача Денис Тачър. През 1953 година тя му ражда близнаци - момче и момиче. По-късно Марк става предприемач, който е упрекнат в опит за прелом в Екваториална Гвинея, а Керъл е журналистка - специалност, която майка й ненавижда.
Маргарет Тачър влиза в политиката още през 1959 година, когато заема място в Камарата на общините от Консервативната партия. Когато е на 34 години е определена за народен представител. Тя е от дребното консерватори, които поддържат законопроекта за оневиняване мъжкия хомосексуализъм, гласоподава в интерес на легализирането на абортите и се афишира за анулира на смъртното наказване.
След зимата на 1978 – 1979 година, наречена "Зимата на негодуванието “, консерваторите печелят изборите и Тачър става първата жена-премиер в Европа. Тя вечно ще остане в историята и като най-дълго управлявалия министър-председател на Англия през 20-ти век - от 1979-та до 1990-та.
В този интервал, именуван "тачъризма " , тя организира огромни стопански и обществени промени, редуцира обществените помощи и понижава дотациите за държавните предприятия. Извършва и невиждана до този миг приватизация, водейки безапелационна политика за независимост на пазарна стопанска система. Това води до всеобщи митинги и остра борба със синдикатите, откакто безработните в страната се усилват до рекордните над 3 милиона души. Тяхната беднотия обаче не смилява Желязната лейди, която се помни с фразата:
"Безплатно сирене има единствено в клопката за мишки " .
През 1980 година тя декларира още:
„ Нацията не е нищо друго, с изключение на едно огромно семейство. Пътят, към който ни тласка лейбъристката левица, този нов призрачен сън в жанр Оруел, би трябвало да ни накара с нова сила да насочим всичките си морални сили за възраждането на нацията и качествата на нашата свободна страна. Ако претърпим проваляне, извоюваните от британците свободи могат да се окажат под опасност. Затова дано не се поддаваме на ангажиментите на слабоволните и не обръщаме внимание на заканите на екстремистите. Ако всички дружно осъществим своя дълг, триумфът е неизбежен “.
Тачър не демонстрира благосклонност и на интернационалната сцена - през 1984 година съумява да издейства по този начин наречените "британски изключения " - страната да заплаща по-ниски вноски към общия европейски бюджет, в сравнение с би трябвало. Тогава тя декларира изрично: "Искам си парите назад " и този метод обаче се оказва печеливш.
Като триумф на Тачър се счита и войната с Аржентина за Фолклендските острови. Аржентинците обаче и до момента я считат за военнопрестъпник, откакто издава заповед да бъде потънал военният транспортен съд "Ген. Белграно ", на борда на който гибелта си намират 323 души. Тя е подложена на критика остро и за това, че поддържа освобождението на чилийския деспот Агусто Пиночет, тъй като й оказва помощ в спора с Аржентина, до момента в който назовава Нелсън Мандела терорист, тъй като е подпомаган от Съюз на съветските социалистически републики. Тя самата работи в тясно съдействие с президента на Съединени американски щати Роналд Рейгън, който е и неин максимален покровител.
На 22 ноември 1990 година Тачър е свалена с вътрешен прелом , проведен от нейните потиснати министри, които не са съгласни с въвеждането на нов налог. Става дума за нова система за локални държавни налози, въведена първо в Шотландия - става дума за по този начин наречените "изборни такси “ (poll tax), които са с идентична стойност за всеки гражданин. Така се плануват лимитирани отстъпки за обществено слабите. Именно това се оказва и най-неприемливата политика в нейното ръководство.
Свалена от власт обаче, най-малко очевидно, Тачър остава индиферентна, и се отдръпва с типично за кралица изказване:
" Много сме щастливи да оставим Англия в по-добро положение от това, в което я заварихме ", споделя Желязната лейди, заменяйки първо лице само с първо лице множествено число.
Дори когато Тачър се отдръпва от премиерския пост и предава водачеството в Консервативната партия на Джон Мейджър, тя продължава да ръководи подмолно. Самият той по-късно се оплаква, че тя напряко саботира държавното управление му.
През 2007 година тя открива своя скулптура в английския Народното събрание, намеквайки, че името й ще остане вечно в историята:
"Бих предпочела стомана, само че бронзът също прави работа - няма да хване наслойка ".
През 2005 година Желязната лейди отпразнува 80-ия си рожден ден с охолно празненство дружно с английската кралица Елизабет Втора, с която са в близки връзки.
В последните години от живота си обаче, към този момент болна от деменция, Маргарет Тачър живее усамотено. Умира от инсулт на 8 април 2013 година - на 87-годишна възраст, изпратена с военни почести, само че и с митинги на нейни съперници, които в никакъв случай не й простят.
"Шпигел ": Политиката на Тачър пречупи хората, само че промени света >>
Бившият немски канцлер Хелмут Кол споделя, че бяга от нея като демон от тамян, тъй като постоянно му докарва мигрена. Френският президент Франсоа Митеран пък декларира: "Тя има очите на Калигула и устните на Мерилин Монро ".
Тактиката й да преговоря - постоянно изрядно облечена и с "бетонна фризура ", е наречена "handbagging " - твърди се, че в решаващи обстановки тя е удряла изрично по масата с чантата си.
Маргарет Тачър е родена на 13 октомври 1925 година в град Грантъм, графство Линкълншър. Баща й - Алфред Робъртс, е притежател на две бакалници, участник в локалната политика, само че и набожен просветител от Методистката черква. Така Маргарет и сестра и Мюриъл са възпитани във викторианските полезности за труда и самостоятелния триумф.
Тя върви в девическо учебно заведение, след това учи химия в Оксфорд и става част част от екип, който основава първия замразен сладолед. След това обаче приключва право и работи като юрист, експерт по данъчните закони.
Омъжва се за предприемача Денис Тачър. През 1953 година тя му ражда близнаци - момче и момиче. По-късно Марк става предприемач, който е упрекнат в опит за прелом в Екваториална Гвинея, а Керъл е журналистка - специалност, която майка й ненавижда.
Маргарет Тачър влиза в политиката още през 1959 година, когато заема място в Камарата на общините от Консервативната партия. Когато е на 34 години е определена за народен представител. Тя е от дребното консерватори, които поддържат законопроекта за оневиняване мъжкия хомосексуализъм, гласоподава в интерес на легализирането на абортите и се афишира за анулира на смъртното наказване.
След зимата на 1978 – 1979 година, наречена "Зимата на негодуванието “, консерваторите печелят изборите и Тачър става първата жена-премиер в Европа. Тя вечно ще остане в историята и като най-дълго управлявалия министър-председател на Англия през 20-ти век - от 1979-та до 1990-та.
В този интервал, именуван "тачъризма " , тя организира огромни стопански и обществени промени, редуцира обществените помощи и понижава дотациите за държавните предприятия. Извършва и невиждана до този миг приватизация, водейки безапелационна политика за независимост на пазарна стопанска система. Това води до всеобщи митинги и остра борба със синдикатите, откакто безработните в страната се усилват до рекордните над 3 милиона души. Тяхната беднотия обаче не смилява Желязната лейди, която се помни с фразата:
"Безплатно сирене има единствено в клопката за мишки " .
През 1980 година тя декларира още:
„ Нацията не е нищо друго, с изключение на едно огромно семейство. Пътят, към който ни тласка лейбъристката левица, този нов призрачен сън в жанр Оруел, би трябвало да ни накара с нова сила да насочим всичките си морални сили за възраждането на нацията и качествата на нашата свободна страна. Ако претърпим проваляне, извоюваните от британците свободи могат да се окажат под опасност. Затова дано не се поддаваме на ангажиментите на слабоволните и не обръщаме внимание на заканите на екстремистите. Ако всички дружно осъществим своя дълг, триумфът е неизбежен “.
Тачър не демонстрира благосклонност и на интернационалната сцена - през 1984 година съумява да издейства по този начин наречените "британски изключения " - страната да заплаща по-ниски вноски към общия европейски бюджет, в сравнение с би трябвало. Тогава тя декларира изрично: "Искам си парите назад " и този метод обаче се оказва печеливш.
Като триумф на Тачър се счита и войната с Аржентина за Фолклендските острови. Аржентинците обаче и до момента я считат за военнопрестъпник, откакто издава заповед да бъде потънал военният транспортен съд "Ген. Белграно ", на борда на който гибелта си намират 323 души. Тя е подложена на критика остро и за това, че поддържа освобождението на чилийския деспот Агусто Пиночет, тъй като й оказва помощ в спора с Аржентина, до момента в който назовава Нелсън Мандела терорист, тъй като е подпомаган от Съюз на съветските социалистически републики. Тя самата работи в тясно съдействие с президента на Съединени американски щати Роналд Рейгън, който е и неин максимален покровител.
На 22 ноември 1990 година Тачър е свалена с вътрешен прелом , проведен от нейните потиснати министри, които не са съгласни с въвеждането на нов налог. Става дума за нова система за локални държавни налози, въведена първо в Шотландия - става дума за по този начин наречените "изборни такси “ (poll tax), които са с идентична стойност за всеки гражданин. Така се плануват лимитирани отстъпки за обществено слабите. Именно това се оказва и най-неприемливата политика в нейното ръководство.
Свалена от власт обаче, най-малко очевидно, Тачър остава индиферентна, и се отдръпва с типично за кралица изказване:
" Много сме щастливи да оставим Англия в по-добро положение от това, в което я заварихме ", споделя Желязната лейди, заменяйки първо лице само с първо лице множествено число.
Дори когато Тачър се отдръпва от премиерския пост и предава водачеството в Консервативната партия на Джон Мейджър, тя продължава да ръководи подмолно. Самият той по-късно се оплаква, че тя напряко саботира държавното управление му.
През 2007 година тя открива своя скулптура в английския Народното събрание, намеквайки, че името й ще остане вечно в историята:
"Бих предпочела стомана, само че бронзът също прави работа - няма да хване наслойка ".
През 2005 година Желязната лейди отпразнува 80-ия си рожден ден с охолно празненство дружно с английската кралица Елизабет Втора, с която са в близки връзки.
В последните години от живота си обаче, към този момент болна от деменция, Маргарет Тачър живее усамотено. Умира от инсулт на 8 април 2013 година - на 87-годишна възраст, изпратена с военни почести, само че и с митинги на нейни съперници, които в никакъв случай не й простят.
"Шпигел ": Политиката на Тачър пречупи хората, само че промени света >>
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ