Значително малък процент от българите спестяват, ето за какво заделят най-много пари
Само 22 % от българите икономисват. Едва милион и 200 хиляди могат да заделят пари, сочи първото по рода си проучване за спестяванията на българите. Проучването е на " Тренд " по поръчка на Експертен клуб за иконимика и политика. Най-много пари за черни дни се отделят за незабавни случаи и произшествия, написа Българска национална телевизия.
Това е първото сходно проучване за спестяванията на българите, извършено измежду 810 пълнолетни в интервала от 2 до 10 юни. И от него излизат тревожните данни, че 78 на 100 нямат никакви заделени пари. Всеки четвърти пък взима и разчита на бързи заеми. Но по какъв начин наподобява спестяващият българин - мъжете и дамите заделят поравно, най-често пари настрани имат хората сред 40 и 60 години, тези с висше обучение са склонни да заделят по-често средства. Младите - от 18 до 29 години не заделят съвсем нищо. Запазва се и наклонността бели пари за черни дни. Българинът икономисва най-много за незабавни случаи и произшествия. На второ място са почивките и екскурзиите, съвсем толкоз заделят пари и за поправки. Почти всеки пети влага в техника и автомобил. И тук изводът на икономистите е, че българинът не заделя, с цел да има и да влага, а да си купи нещо или да покрие някаква потребност.
Има и още тревожни данни. Само 37% от спестяващите заделят пари всеки месец и то единствено до 10 на 100 от възнагражденията им.
Макроикономистите означават, че младежите не икономисват, а нормално формулата е, че до 10 на 100 от прихода е рационална инвестиция в бъдещето за по-младото население. И още - единствено 6% от тези 1,2 милиона българи икономисват дълготрайно. За да имаме пари настрани пък, се лишаваме най-много от първокласни придобивки, хранене на открито, спорт и почивки. 16 на 100 обаче споделят, че не са подготвени да се лишат от нищо.
Данните демонстрират, че банките остават преди всичко и българите държат парите си в тях, въпреки да знаят, че не печелят по този начин от спестяванията си, а просто ги пазят. Остава очевидно и жив споменът от 90-те години и по тази причина всеки пети влага в непозната валута. На последващо място - 18 на 100, влагат парите си в жилища. Едва 5 на 100 пък залагат на капиталовото злато. Има и един главен извод от това изследване - сякаш данните демонстрират, че нямаме финансова просветеност и влагаме в такива активи, които са най-зависими от инфлацията. Тя е засегнала парите на 73 на 100 от всеки, който е съумял да задели пари.
Това е първото сходно проучване за спестяванията на българите, извършено измежду 810 пълнолетни в интервала от 2 до 10 юни. И от него излизат тревожните данни, че 78 на 100 нямат никакви заделени пари. Всеки четвърти пък взима и разчита на бързи заеми. Но по какъв начин наподобява спестяващият българин - мъжете и дамите заделят поравно, най-често пари настрани имат хората сред 40 и 60 години, тези с висше обучение са склонни да заделят по-често средства. Младите - от 18 до 29 години не заделят съвсем нищо. Запазва се и наклонността бели пари за черни дни. Българинът икономисва най-много за незабавни случаи и произшествия. На второ място са почивките и екскурзиите, съвсем толкоз заделят пари и за поправки. Почти всеки пети влага в техника и автомобил. И тук изводът на икономистите е, че българинът не заделя, с цел да има и да влага, а да си купи нещо или да покрие някаква потребност.
Има и още тревожни данни. Само 37% от спестяващите заделят пари всеки месец и то единствено до 10 на 100 от възнагражденията им.
Макроикономистите означават, че младежите не икономисват, а нормално формулата е, че до 10 на 100 от прихода е рационална инвестиция в бъдещето за по-младото население. И още - единствено 6% от тези 1,2 милиона българи икономисват дълготрайно. За да имаме пари настрани пък, се лишаваме най-много от първокласни придобивки, хранене на открито, спорт и почивки. 16 на 100 обаче споделят, че не са подготвени да се лишат от нищо.
Данните демонстрират, че банките остават преди всичко и българите държат парите си в тях, въпреки да знаят, че не печелят по този начин от спестяванията си, а просто ги пазят. Остава очевидно и жив споменът от 90-те години и по тази причина всеки пети влага в непозната валута. На последващо място - 18 на 100, влагат парите си в жилища. Едва 5 на 100 пък залагат на капиталовото злато. Има и един главен извод от това изследване - сякаш данните демонстрират, че нямаме финансова просветеност и влагаме в такива активи, които са най-зависими от инфлацията. Тя е засегнала парите на 73 на 100 от всеки, който е съумял да задели пари.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ