Само 100 000 нашенци със завещание
Само 100 000 нашенци със наследство.
Под 100 000 души са създали завети у нас през последните 25 години, сочи статистиката на Нотариалната камара.
„ От 1998 година до момента има 98 522 завети – и нотариални, и саморъчни.
Нотариусите са обхванали всички завети, защото имаме роля при тях,
в случай че не при съхранението им, при тяхното оповестяване “, заяви за „ Телеграф “ ръководителят на Нотариалната камара Димитър Танев.
Българинът прави доста по-малко завети, в сравнение с жителите на другите страни в Европейски Съюз. В Германия да вземем за пример към 25% от хората съгласно статистиката сформират завети.
Танев изясни, че нотариалните завети се вършат пред нотариус, който записва волята на завещателя в наличието на двама очевидци. „ Този тип наследство се употребява по-рядко, тъй като при него се събират повече такси. Другият тип наследство, което най-често се употребява, е саморъчното наследство. В закона има императивни условия за формата на това наследство – то би трябвало да бъде написано напълно саморъчно, изрично би трябвало да има обозначение на датата, би трябвало да има индивидуализиране на лицето – трите имена на завещателя, и не би трябвало да съдържа някакво насрещно обвързване “, изясни Танев.
Хората би трябвало да знаят, че постоянно наследството е безплатен акт – ти даряваш, без да очакваш да получиш нещо отсреща. Така че не би трябвало да е прекачване против гледане за прехрана или против възнаграждение. „ И най-малкият текст или дума от наследството, което може да докара до извод, че има възмездност, го прави незначително. Изцяло саморъчно би трябвало да бъде написано. От текста на наследството би трябвало да е ясно, че завещателят схваща свойството и смисъла на завещателния акт, който прави по своя воля, че няма насила. Така написаното наследство на хартия, по опция четливо може да бъде оставено за предпазване в завещателя, в някое трето лице или в нотариуса “, обясни Танев.
Ако някой откри наследство у дома, би трябвало да избере нотариус, който да уведоми. Нотариусът приема наследството при себе си, сформира протокол и му споделя какви документи са нужни за вписването в Агенцията по вписванията.
„ Завещанието е най-лесният документ, който може да се манипулира, защото то може да се направи на парченце хартия, с няколко фрази да бъде и надлежно мъчно се потвърждава неговата достоверност, изключително в случай че са минали години “, сподели Танев.
И нотариалните, и саморъчните завети могат да бъдат оспорвани в съда от наследниците със непокътната по закон част. Оспорването може да стане до 5 години от узнаването за наследството, обясниха магистрати пред „ Телеграф “.
Това са деца, брачен партньор или родители. Законът за наследството споделя, че „ непокътнатата част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил брачен партньор, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или единствено на преживелия от тях е 1/3. Запазената част на брачна половинка е 1/2, когато наследява самичък, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители “. Когато непокътнатата част на някой от посочените наследници е накърнена, той може да изиска от съда да му я възвърне.
Тогава стартира правосъдната борба. Тя може да продължи с години. През това време имуществото, което е обект на наследството, не може да бъде продавано. Често срещана догадка е баби и дядовци да завещават или подаряват на своите внуци, лишавайки от завещание личните си деца. Така тези деца са сложени пред тестването, в случай че толкоз доста държат на наследството си, да се изправят в съда против личните си отрочета. Важно е да се знае, че наследството не може да е взаимно, т.е. не може да е от името на двама съпрузи да вземем за пример, а единствено еднолично. Практиката демонстрира, че саморъчни завети се вършат от хора, родени към 1950 година или по- възрастни, само че рядко от по-млади.
Хората, които вършат наследство, може да оставят и завет от сорта на „ Като умра, прахът ми да се разпръсне над морето “ или „ Дължа на моя другар Х заем. Върни го “. Заветът няма правни последствия. Той обаче също се смята за последната воля на отишъл си от този свят човек и неговите близки са морално задължени да я удовлетворят. Големите донори след кончината си също оставят завещания. Например те могат да посочат защо тъкмо да се употребява дадена постройка, която са оставили на избрана общественост, или в кое читалище да отидат книгите от библиотеката му.
Заради дигитализацията движимостите лица, назначавани от съда да създадат почеркова експертиза, която при оборване да потвърди, че саморъчното наследство е достоверно, са изправени пред огромно предизвикателство. Причината е, че постоянно няма задоволително благонадежден относителен материал, оставен от умрял наследодател. Така, когато съдът назначи почеркова експертиза, нормално движимостите лица взимат относителен материал от декларацията, написана от индивида, написал наследството, в съответното РПУ при приемане на документите за идентичност.
Под 100 000 души са създали завети у нас през последните 25 години, сочи статистиката на Нотариалната камара.
„ От 1998 година до момента има 98 522 завети – и нотариални, и саморъчни.
Нотариусите са обхванали всички завети, защото имаме роля при тях,
в случай че не при съхранението им, при тяхното оповестяване “, заяви за „ Телеграф “ ръководителят на Нотариалната камара Димитър Танев.
Българинът прави доста по-малко завети, в сравнение с жителите на другите страни в Европейски Съюз. В Германия да вземем за пример към 25% от хората съгласно статистиката сформират завети.
Танев изясни, че нотариалните завети се вършат пред нотариус, който записва волята на завещателя в наличието на двама очевидци. „ Този тип наследство се употребява по-рядко, тъй като при него се събират повече такси. Другият тип наследство, което най-често се употребява, е саморъчното наследство. В закона има императивни условия за формата на това наследство – то би трябвало да бъде написано напълно саморъчно, изрично би трябвало да има обозначение на датата, би трябвало да има индивидуализиране на лицето – трите имена на завещателя, и не би трябвало да съдържа някакво насрещно обвързване “, изясни Танев.
Хората би трябвало да знаят, че постоянно наследството е безплатен акт – ти даряваш, без да очакваш да получиш нещо отсреща. Така че не би трябвало да е прекачване против гледане за прехрана или против възнаграждение. „ И най-малкият текст или дума от наследството, което може да докара до извод, че има възмездност, го прави незначително. Изцяло саморъчно би трябвало да бъде написано. От текста на наследството би трябвало да е ясно, че завещателят схваща свойството и смисъла на завещателния акт, който прави по своя воля, че няма насила. Така написаното наследство на хартия, по опция четливо може да бъде оставено за предпазване в завещателя, в някое трето лице или в нотариуса “, обясни Танев.
Ако някой откри наследство у дома, би трябвало да избере нотариус, който да уведоми. Нотариусът приема наследството при себе си, сформира протокол и му споделя какви документи са нужни за вписването в Агенцията по вписванията.
„ Завещанието е най-лесният документ, който може да се манипулира, защото то може да се направи на парченце хартия, с няколко фрази да бъде и надлежно мъчно се потвърждава неговата достоверност, изключително в случай че са минали години “, сподели Танев.
И нотариалните, и саморъчните завети могат да бъдат оспорвани в съда от наследниците със непокътната по закон част. Оспорването може да стане до 5 години от узнаването за наследството, обясниха магистрати пред „ Телеграф “.
Това са деца, брачен партньор или родители. Законът за наследството споделя, че „ непокътнатата част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил брачен партньор, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или единствено на преживелия от тях е 1/3. Запазената част на брачна половинка е 1/2, когато наследява самичък, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители “. Когато непокътнатата част на някой от посочените наследници е накърнена, той може да изиска от съда да му я възвърне.
Тогава стартира правосъдната борба. Тя може да продължи с години. През това време имуществото, което е обект на наследството, не може да бъде продавано. Често срещана догадка е баби и дядовци да завещават или подаряват на своите внуци, лишавайки от завещание личните си деца. Така тези деца са сложени пред тестването, в случай че толкоз доста държат на наследството си, да се изправят в съда против личните си отрочета. Важно е да се знае, че наследството не може да е взаимно, т.е. не може да е от името на двама съпрузи да вземем за пример, а единствено еднолично. Практиката демонстрира, че саморъчни завети се вършат от хора, родени към 1950 година или по- възрастни, само че рядко от по-млади.
Хората, които вършат наследство, може да оставят и завет от сорта на „ Като умра, прахът ми да се разпръсне над морето “ или „ Дължа на моя другар Х заем. Върни го “. Заветът няма правни последствия. Той обаче също се смята за последната воля на отишъл си от този свят човек и неговите близки са морално задължени да я удовлетворят. Големите донори след кончината си също оставят завещания. Например те могат да посочат защо тъкмо да се употребява дадена постройка, която са оставили на избрана общественост, или в кое читалище да отидат книгите от библиотеката му.
Заради дигитализацията движимостите лица, назначавани от съда да създадат почеркова експертиза, която при оборване да потвърди, че саморъчното наследство е достоверно, са изправени пред огромно предизвикателство. Причината е, че постоянно няма задоволително благонадежден относителен материал, оставен от умрял наследодател. Така, когато съдът назначи почеркова експертиза, нормално движимостите лица взимат относителен материал от декларацията, написана от индивида, написал наследството, в съответното РПУ при приемане на документите за идентичност.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ