Съмнявам се, че един сериозно вглъбен в творчеството си човек

Съмнявам се, че един съществено замислен в творчеството си човек ще се пита трескаво за услугите на изкуствения разсъдък, като и по-игровито настроени хора от младите генерации, съобщи психиатърът Николай Михайлов в " Панорама ".

Толстой и изкуствен интелект! Темата звучи неуместно. ИИ е обвързван с опасности доста огромни, за човечеството въобще, тъй като е интегриран с власт. Той първо става доста дълбока, фундаментална заплаха и поражда въпросът - дали политиката би могла да управлява този софтуерен развой, който по съмнение може да има лична логичност?, зададе въпрос психиатърът.

Представете си изкуственият разсъдък да прояви творчество, да му хрумне нещо. А какво би моголо да бъде то е въпрос на кошмарна фикция. Може да се допусне даже той в един миг да оживее, впусна се в дебрите на възможното софтуерно бъдеще професорът.

Разбира се, не е допустимо нещо, сътворено от индивида, да получи подарък от Бога, като че ли индивидът е господ.

Тази фундаментална заплаха, надвиснала над индивида има роля в нашия нравствен маршрут - ние съществуваме безусловно по подарък, по берекет по заричане и нещо, което бихме нарекли дори благополучие, в изискванията на един демократичен режим, който малко или повече изтлява, той е в историчския си заник. Защото разгласи война на личната си долиберална матрица, на културните учредения. Либерализмът не е въпрос на официално демократичен контракт, нещо, той е завещание на богата тарадиция, обърна се към предишното психиатърът.

Не става дума за деградацията на тази еднаквост, а за демократичната матрица, от което личната ни евросвобода е подбудена. Имаме богато завещание, с помощта на което съществуваме в този свят, а сме оповестили война на това завещание, тъй като го претърпяваме, на тази демократична фаланга, претърпяваме това завещание като репресивно и малко по малко афишира война на анулация на това завещание, доколкото лишава свободата на избора.

Една зле изтълкувана независимост води война със личното завещание на демократичната независимост. Това води до парадокса на една независимост, която поражда несвобода, съобщи Михайлов.

Кошмарът на едно софтуерно бъдеще. Поблемът не е в предишното, а в полезностите, без които индивидът не е жив. А те са от минало, настояще и бъдеще. Ако не се възвърне трансцедентният небосвод на безконечните полезности, без които няма престиж, а има единствено власт, в случай че етиката не се възвърне, ние имаме разполагаем единствено политика която взема решение за положително и зло. Тя разпорежда върху себе си една непривична роля, с цел да дефинира и креатира положителното и злото, заключи психиатърт.

Ние сме слаби, тъй като сме пасивни рецепиенти на отпадъците на европейската просвета. Ние сме ехтене феномен на настоящата печална картина на една цивилизация, която не помни себе си и се отхвърля от личното си завещание, влезе в дълбочина професорът.

Ние сме в едно напредващо безчовечие, тъй като варваринът не уважава полезностите. Днес се мисли единствено в технологията на изгодата, това е страшна неволя, съобщи Николай Михайлов.

Живеем в биотехнологически бяс, който протяга ръка на природата на индивида, с цел да заличава човешкото в вероятност.

Няма нищо по-безскрупулно от оптимизма. Не пострадвам от остатък от оптимизъм. Ако бъдеш бездънен, откровен черноглед, който търси освобождение, а не наслаждение, той ще посгигне светлина, сподели професорът в отговор какво му носи оптимизъм.