Как светът не трябваше да научава нищо за нацистката заплаха или дългата ръка на Хитлер в Холивуд
Съмненията за съветска интервенция в американските избори доведоха до величествен скандал, като се стигна даже до такава степен, че Фейсбук да вземе ограничения против онлайн-пропагандата. Но да се въздейства върху американците посредством медиите и развлекателната промишленост никога не е нещо ново. Това са обичаните канали за развиването на всевъзможен тип агитация. Историята има един ослепителен образец за това, който свързва нацистка Германия с Холивуд, написа The Daily Beast, представен от webcafe.bg
Когато Германия, Япония и Италия образуват своя съюз през ноември 1937 година, обединяването Рим-Берлин-Токио като че ли е на път да се изправи против целия останал свят.
Министърът на пропагандата в Германия Йозеф Гьобелс стяга властта си върху оформянето на имиджа на държавното управление както в страната, по този начин и зад граница. През април 1937 година той трансферира контрола над всички немски кино компании към държавното управление и показва себе си за надзирател на всички продукции. От този миг нататък наличието на немските филми би трябвало да е „ изпълнено с националсоциалистическата идея”.
Както показва вицепрезидентът на Филмовия съвет на Райха - Фриц Вийдеман: “Няма такова нещо като „ вкус” на публиката; ние можем да го оформяме както си пожелаем. Определихме политическия усет, можем да създадем същото и с този към изкуството”.
Гьобелс желае да резервира Съединените щати неутрални колкото се може по-дълго. Това значи някак да спре Холивуд от основаването на филми, чиято цел би била да насочи публичното мнение на американците против режима на Хитлер. Шефът на пропагандата знае, че има доста борби, които би трябвало да се водят по време на войната, и смята борбата за надзор над мозъците на хората за най-важната от тях.
Гьобелс схваща една съществена истина за силата на киното: филмите имат най-голямо значение, когато описват за нещата, за които хората знаят минимум.
Много американци за пръв път виждат нацистки марш или външния тип на щурмовак не другаде, а до момента в който гледат филми или новините, които се излъчват преди тях в кината. Дали ще гледат на тези хора и концепциите им като „ добри” или „ лоши” може да зависи от това какво ще видят и чуят на екрана.
Оформяйки наличието на американските филми, Гьобелс се надява да оформи и мисленето на американците за Хитлер и неговите политики.
През 1937 година 88 милиона американци гледат филми всяка седмица, а 150 милиона души вършат същото по света. Гьобелс се притеснява, че мощна анти-нацистка акция от страна на холивудските студия може да има разрушителни последици за немските упоритости. За помощ в манипулирането на американската душeвност министърът на пропагандата се обръща към Георг Гуслинг – генералния консул на Германия в Лос Анджелис.
Гуслинг придумва, заплашва и прави всичко по силите си, с цел да подсигури, че студията, в които господства еврейското лоби, няма да основават филми, ориентирани против Хитлер или държавното управление му.
До 1937 година бизнесът с игрални филми към този момент се е трансформирал в четвъртата най-голяма промишленост в Съединени американски щати с над 2 милиарда $ вложения. Лидерите в сектора са богати – те са общо 40 от 63-мата американци, които изкарват над 200 000 $ през тази година. На върха на листата е Луи Б. Майър с 1,3 милиона $, които го трансформират в индивида с най-голяма заплата в Съединени американски щати. Шефът на MGM изкарва повече пари през тази година, в сравнение с всички членове на американския Сенат.
А броят на американските филми, които се излъчват в Германия, последователно понижава от 61 през 1933-1934 година до едвам 36 през 1936-1937 година Това принуждава холивудските шефове да търсят метод да се спогодят с Гуслинг, в случай че желаят да обезпечат немски екрани за филмите си и да запазят високите си заплати.
През първите си три години като консул, Гуслинг неколкократно заплашва да забрани излъчването на всеки филм, който може да се дефинира като „ нездравословен за немския престиж”. Целта е шефовете на студията да станат послушни.
Когато немската експанзия нараства към Олимпийските игри в Берлин през 1936 година, Гуслинг също става по-агресивно надъхан против Холивуд. Той стартира да сплашва обособени артисти и чиновници на студията.
Когато схваща, че Malvina Pictures приготвя стартирането на кино лентата „ Аз бях затворничка на нацистка Германия” (I Was a Captive of Nazi Germany) през юли 1936 година, консулът се свързва с Асоциацията на филмовите продуценти и разпространители (MPPDA) и упорства те да спрат снимането на кино лентата.
Лентата е основана на същинска история и споделя за мъчителното прекарване на американската журналистка Изобел Стийл, която е задържана от нацистките управляващи по обвиняване в шпионаж през август 1934 година Стийл прекарва четири месеца в пандиза „ Моабит” в Берлин. Депортирана е в Щатите едвам след намесата на Държавния департамент. При завръщането й вкъщи журналистката написва голям брой истории за претърпяното в нацистка Германия.
Когато от MPPDA споделят на Гуслинг, че нямат пълномощия да въздействат на самостоятелни компании като Malvina, консулът изпраща на Изобел Стийл писмо. В него той я заплашва поради присъединяване й в основаването на кино лентата.
Консулът предизвестява Стийл, че в случай че филмът стигне до екраните, всяка бъдеща продукция, която включва нейно присъединяване, ще бъде неразрешена в Германия. Подобни закани са отправени на всички артисти, като им се споделя, че те също ще бъдат неразрешени в страната, в случай че се появят в този филм.
Гуслинг вика в консулството всички немски артисти и актриси, които би трябвало да вземат участие в лентата. Застанал зад бюрото си, с голям портрет на Хитлер зад тила си и флагове със свастики на всички места из офиса, двуметровия консул всява боязън в нервните си гости. Той уведомява актьорите, че в случай че се появят във кино лентата, то ще последват репресии против околните и роднините им в Германия. Актьорите одобряват заканите съществено. След срещата доста от тях се отхвърлят от кино лентата, а други се съгласяват да продължат с присъединяване си, стига имената им да не се появяват във финалните надписи.
Когато продуцентът Алфред Менън се обръща към шефа на цензорите Джоузеф Брийн, с цел да получи нужното утвърждение за премиерата на “I was a captive of Nazy Germany”, Брийн се съгласява с Гуслинг и отхвърля да пусне кино лентата. Като причина той показва, че филмът нарушавал кодексът на филмовите продукции в частта, че „ историята, институциите, значимите персони и жителите на други страни би трябвало да бъдат заслужено представени” на екран.
Бордът на шефовете на организацията, на която Брийн е началник, отхвърля неговото решение. Въпреки това не се намира огромно студио, което да застане зад кино лентата, и скоро той към този момент не се излъчва.
Макар да губи тази борба, Гуслинг печели една по-голяма война. Той ясно демонстрира на членовете на немската общественост в Холивуд, че те не могат да избягат от дългата ръка на Адолф Хитлер. Ако актьорите и актрисите откажат да го слушат, кой ще защищити околните им в Германия?
Гуслинг има доста по-голям триумф при опитите си да наложи промени в други два огромни кино лентата, които се обрисуват като доста по-критично настроени към режима на нацистите. Става дума за „ Обратният път” (1937 г.) и „ Трима другари” (1938 г.). И двата кино лентата са основани на романи на немския публицист Ерих Мария Ремарк, създател на „ Нищо ново на западния фронт” (1929 г.) и неприкрит анти-нацист, който живее в заточение.
Хитлер ненавижда антивоенния разказ на Ремарк толкоз доста, че не разрешава създателя и книгите му в Германия. „ Трима другари” е първата от двете продукции, която притегля вниманието на Георг Гуслинг. Действието се развива в Германия в края на ’20-те години на предишния век. Романът споделя историята на трима ветерани от Първата международна война – Роберт, Ото и Готфрид, които се борят за оцеляване в стопански унищожената страна. Във кино лентата, който е изпълнен с рецензии към немското държавно управление, Готфрид е погубен в махленски конфликт с нацисти.
Едно от качествата на Гуслинг, които го вършат толкоз ефикасен, е умеенето му да схваща за евентуални кино планове доста преди множеството хора в Холивуд. Това става с помощта на неговия персонален разузнавач – известният, хубав и обичащ заниманията артист Вернер Плак.
Дъщерята на родения в Берлин артист си спомня, че той е бил нает от Гуслинг, „ с цел да обикаля нощните клубове и питейни заведения и да събира холивудски клюки”, както и информация за най-новите продукции.
„ Той следеше под око всички емигранти, всички изобретателни хора, които бяха пристигнали от Берлин”, споделя Анджелика. Плак разпределя времето си сред снимачната площадка и всички съвременни нощни заведения в Лос Анджелис, където налива информаторите си с задоволително алкохол, с цел да не помнят те всевъзможни задръжки.
Не е изненадващо, че през есента на 1936 година, доста преди да стартират фотосите на кино лентата, Джоузеф Брийн получава няколко писма от немския консул, написани без подозрение след информация от Плак. В тях е посочена паниката на Германия от това, че MGM възнамерява да трансформира романа „ Трима другари” във филм.
Когато студиото изпраща на Брийн сюжета на кино лентата, написан от Ф. Скот Фитцджералд и Тед Парамур, Брийн дава отговор на по-ранните закани на Гуслинг, като се среща с Луи Б. Майър и продуцента Джоуеф Манкевич.
Двамата представители на MGM се съгласяват да отстранен от кино лентата наличието, което може да се сметне за обидно към нацисткия режим. Следващият вид на сюжета, който те изпращат на Брийн, не съдържа никакви подмятания за застрашената народна власт в Германия след Първата международна война, никакви изображения на свастики, както и никакво споменаване на евреи.
След като филмът е приключен през май 1938 година, Брийн провежда специфична прожекция за немския консул, който със закани убеждава студиото да отреже три подиуми. MGM се съгласяват да не вършат „ нищо, по което да проличава, че историята показва отражение на нацисткото правителство”.
Единствената опозиция идва от Манкевич, който отхвърля да трансформира злодеите от нацисти в комунисти. Филмът излиза по кината през юни 1938 година
Гуслинг съумява да трансформира антинацистката рецензия на Ремарк в безобидна любовна история, лишена от политическа рецензия. Още на първата страница на прессъобщението за кино лентата написа, че „ Трима другари” не е агитационен филм. „ Действието може да се развива във всеки огромен град в Централна Европа. Действието се развива в този момент. Филмът не е политически и размириците, показани в някои негови подиуми, могат да се случат във всяка държава”, написа още там.
Американците не научават нищо за нацистката опасност от този филм. Точно както желае Гуслинг.
Способният представител на нацисткото държавно управление се бори за деполитизирането и на кино лентата „ Обратният път”, основан на продължението на романа на Ремарк „ На западния фронт нищо ново”. Книгата, оповестена през 1931 година, споделя историята на отряд немски ветерани, които са принудени да се оправят с икономическия и политически безпорядък в следвоенна Германия.
Когато Гуслинг научава, че Universal Pictures ще филмира книгата, той още веднъж се свързва с Брийн и показва нормалното си противоречие: „ Този филм без никакво подозрение ще докара до разногласия и съпротива против немското държавно управление, защото историята дава погрешна и изкривена визия за немския народ”. Консулът приканва Брийн да употребява въздействието си и да „ убие” плана.
Шефът на цензорите обаче не го прави. Вместо това моли режисьора Джеймс Уейл да се срещне с Гуслинг. Уейл си спомня по какъв начин до момента в който е седял в офиса на консула, заобиколен от портрети на Хитлер и нацистки флагове, Гуслинг „ не се е държал намерено заплашително”. „ Той просто загатна, че би съжалявал, в случай че би трябвало да вземе други мерки”, спомня си режисьора. Уейл споделя на Гуслинг, че действието на кино лентата се развива незабавно след Първата международна война и в него не се споделя нищо за Хитлер или нацисткото държавно управление.
Разговорът завършва с повторното предизвестие от консула, че ще „ съжалява, в случай че бъде заставен да рапортува на държавното управление си, че филмът е незадоволителен”.
Няколко седмици по-късно Гуслинг посещава Universal, гледа ранна версия на кино лентата и по-късно изпраща на Брийн лист с промени, които предлага.
Когато от Universal отхвърлят да се съгласят с желаните от консула промени, той изпраща писма до 60 артисти, участващи във кино лентата. В тях е написано: „ Що се отнася до кино лентата „ Обратният път”, в който имате присъединяване, бях инструктиран от държавното управление си да ви насочва предизвестие в сходство с член 15 от немския указ от 28 юни 1932 година, обвързван с излъчването на задгранични филми”.
Гислинг заплашва да забрани излъчването в Германия на всеки филм, в който взе участие артист от „ Обратният път”.
Това е един от дребното пъти, в които заканите на Гуслинг са посрещнати с яд от холивудската общност.
Копие от писмото му се появява в пресата. Посланието на консула е несъмнено от Холивудската анти-нацистка лига като „ един от най-коварните образци за намесата на нацистите в живота на американските граждани”. Те изпращат писмо, осъждащо заканите на Гуслинг, до държавния секретар Кордел Хъл и упорстват за незабавната депортация на консула.
Държавният департамент се съгласява с протестиращите и изпраща недоволство до немското външно министерство. Едно е непознато държавно управление да заплашва студия с бизнес загуби, само че е напълно друго да се заплашват артисти, доста от които са американски жители.
Разтревожени от вероятната противоположна реакция, немския дипломат Ханс-Хайнрих Дийкхоф публично се извинява и дава обещание, че Гуслинг няма да се пробва още веднъж да извива ръце.
Дийкхоф изяснява, че консулът е изпълнявал заповедите на предния дипломат. Гуслинг обаче декларира пред кореспондент на Los Angeles Times, че е „ направил това, което му е било казано да направи в заповед, изпратена от Берлин”. Допълва, че информацията, че е бил охулен от немското държавно управление, била „ небивалица, която не е основана на факти”.
Нацисткият консул се смее финален. Каквото и да споделят обществено от Universal, в последна сметка те се преценяват с немските условия. Финалната версия на „ Обратният път” е кастрирано сходство на истинския разказ. Критиците показват, че смисълът на книгата е изгубен при екранизацията. Берлин няма защо да се тревожи.
Влиянието на Гуслинг над Холивуд е явно. Повечето опити на немския посланик да убеди студията да трият подиуми, които немското държавно управление ще сметне за обидни, са сполучливи.
Шефовете на студията ненавиждат Гуслинг, само че схващат, че в случай че не се съобразят с условията му, вредите ще са доста по-големи от който и да е филм. Той има силата да направи по този начин, че техните продукции да не доближат до нито един киносалон в разрастващата се немска империя. Въпреки че са огорчени, множеството управителни лица в Холивуд свиват плещи и вършат каквото им се каже в името на облагите.
Когато Германия, Япония и Италия образуват своя съюз през ноември 1937 година, обединяването Рим-Берлин-Токио като че ли е на път да се изправи против целия останал свят.
Министърът на пропагандата в Германия Йозеф Гьобелс стяга властта си върху оформянето на имиджа на държавното управление както в страната, по този начин и зад граница. През април 1937 година той трансферира контрола над всички немски кино компании към държавното управление и показва себе си за надзирател на всички продукции. От този миг нататък наличието на немските филми би трябвало да е „ изпълнено с националсоциалистическата идея”.
Както показва вицепрезидентът на Филмовия съвет на Райха - Фриц Вийдеман: “Няма такова нещо като „ вкус” на публиката; ние можем да го оформяме както си пожелаем. Определихме политическия усет, можем да създадем същото и с този към изкуството”.
Гьобелс желае да резервира Съединените щати неутрални колкото се може по-дълго. Това значи някак да спре Холивуд от основаването на филми, чиято цел би била да насочи публичното мнение на американците против режима на Хитлер. Шефът на пропагандата знае, че има доста борби, които би трябвало да се водят по време на войната, и смята борбата за надзор над мозъците на хората за най-важната от тях.
Гьобелс схваща една съществена истина за силата на киното: филмите имат най-голямо значение, когато описват за нещата, за които хората знаят минимум.
Много американци за пръв път виждат нацистки марш или външния тип на щурмовак не другаде, а до момента в който гледат филми или новините, които се излъчват преди тях в кината. Дали ще гледат на тези хора и концепциите им като „ добри” или „ лоши” може да зависи от това какво ще видят и чуят на екрана.
Оформяйки наличието на американските филми, Гьобелс се надява да оформи и мисленето на американците за Хитлер и неговите политики.
През 1937 година 88 милиона американци гледат филми всяка седмица, а 150 милиона души вършат същото по света. Гьобелс се притеснява, че мощна анти-нацистка акция от страна на холивудските студия може да има разрушителни последици за немските упоритости. За помощ в манипулирането на американската душeвност министърът на пропагандата се обръща към Георг Гуслинг – генералния консул на Германия в Лос Анджелис.
Гуслинг придумва, заплашва и прави всичко по силите си, с цел да подсигури, че студията, в които господства еврейското лоби, няма да основават филми, ориентирани против Хитлер или държавното управление му.
До 1937 година бизнесът с игрални филми към този момент се е трансформирал в четвъртата най-голяма промишленост в Съединени американски щати с над 2 милиарда $ вложения. Лидерите в сектора са богати – те са общо 40 от 63-мата американци, които изкарват над 200 000 $ през тази година. На върха на листата е Луи Б. Майър с 1,3 милиона $, които го трансформират в индивида с най-голяма заплата в Съединени американски щати. Шефът на MGM изкарва повече пари през тази година, в сравнение с всички членове на американския Сенат.
А броят на американските филми, които се излъчват в Германия, последователно понижава от 61 през 1933-1934 година до едвам 36 през 1936-1937 година Това принуждава холивудските шефове да търсят метод да се спогодят с Гуслинг, в случай че желаят да обезпечат немски екрани за филмите си и да запазят високите си заплати.
През първите си три години като консул, Гуслинг неколкократно заплашва да забрани излъчването на всеки филм, който може да се дефинира като „ нездравословен за немския престиж”. Целта е шефовете на студията да станат послушни.
Когато немската експанзия нараства към Олимпийските игри в Берлин през 1936 година, Гуслинг също става по-агресивно надъхан против Холивуд. Той стартира да сплашва обособени артисти и чиновници на студията.
Когато схваща, че Malvina Pictures приготвя стартирането на кино лентата „ Аз бях затворничка на нацистка Германия” (I Was a Captive of Nazi Germany) през юли 1936 година, консулът се свързва с Асоциацията на филмовите продуценти и разпространители (MPPDA) и упорства те да спрат снимането на кино лентата.
Лентата е основана на същинска история и споделя за мъчителното прекарване на американската журналистка Изобел Стийл, която е задържана от нацистките управляващи по обвиняване в шпионаж през август 1934 година Стийл прекарва четири месеца в пандиза „ Моабит” в Берлин. Депортирана е в Щатите едвам след намесата на Държавния департамент. При завръщането й вкъщи журналистката написва голям брой истории за претърпяното в нацистка Германия.
Когато от MPPDA споделят на Гуслинг, че нямат пълномощия да въздействат на самостоятелни компании като Malvina, консулът изпраща на Изобел Стийл писмо. В него той я заплашва поради присъединяване й в основаването на кино лентата.
Консулът предизвестява Стийл, че в случай че филмът стигне до екраните, всяка бъдеща продукция, която включва нейно присъединяване, ще бъде неразрешена в Германия. Подобни закани са отправени на всички артисти, като им се споделя, че те също ще бъдат неразрешени в страната, в случай че се появят в този филм.
Гуслинг вика в консулството всички немски артисти и актриси, които би трябвало да вземат участие в лентата. Застанал зад бюрото си, с голям портрет на Хитлер зад тила си и флагове със свастики на всички места из офиса, двуметровия консул всява боязън в нервните си гости. Той уведомява актьорите, че в случай че се появят във кино лентата, то ще последват репресии против околните и роднините им в Германия. Актьорите одобряват заканите съществено. След срещата доста от тях се отхвърлят от кино лентата, а други се съгласяват да продължат с присъединяване си, стига имената им да не се появяват във финалните надписи.
Когато продуцентът Алфред Менън се обръща към шефа на цензорите Джоузеф Брийн, с цел да получи нужното утвърждение за премиерата на “I was a captive of Nazy Germany”, Брийн се съгласява с Гуслинг и отхвърля да пусне кино лентата. Като причина той показва, че филмът нарушавал кодексът на филмовите продукции в частта, че „ историята, институциите, значимите персони и жителите на други страни би трябвало да бъдат заслужено представени” на екран.
Бордът на шефовете на организацията, на която Брийн е началник, отхвърля неговото решение. Въпреки това не се намира огромно студио, което да застане зад кино лентата, и скоро той към този момент не се излъчва.
Макар да губи тази борба, Гуслинг печели една по-голяма война. Той ясно демонстрира на членовете на немската общественост в Холивуд, че те не могат да избягат от дългата ръка на Адолф Хитлер. Ако актьорите и актрисите откажат да го слушат, кой ще защищити околните им в Германия?
Гуслинг има доста по-голям триумф при опитите си да наложи промени в други два огромни кино лентата, които се обрисуват като доста по-критично настроени към режима на нацистите. Става дума за „ Обратният път” (1937 г.) и „ Трима другари” (1938 г.). И двата кино лентата са основани на романи на немския публицист Ерих Мария Ремарк, създател на „ Нищо ново на западния фронт” (1929 г.) и неприкрит анти-нацист, който живее в заточение.
Хитлер ненавижда антивоенния разказ на Ремарк толкоз доста, че не разрешава създателя и книгите му в Германия. „ Трима другари” е първата от двете продукции, която притегля вниманието на Георг Гуслинг. Действието се развива в Германия в края на ’20-те години на предишния век. Романът споделя историята на трима ветерани от Първата международна война – Роберт, Ото и Готфрид, които се борят за оцеляване в стопански унищожената страна. Във кино лентата, който е изпълнен с рецензии към немското държавно управление, Готфрид е погубен в махленски конфликт с нацисти.
Едно от качествата на Гуслинг, които го вършат толкоз ефикасен, е умеенето му да схваща за евентуални кино планове доста преди множеството хора в Холивуд. Това става с помощта на неговия персонален разузнавач – известният, хубав и обичащ заниманията артист Вернер Плак.
Дъщерята на родения в Берлин артист си спомня, че той е бил нает от Гуслинг, „ с цел да обикаля нощните клубове и питейни заведения и да събира холивудски клюки”, както и информация за най-новите продукции.
„ Той следеше под око всички емигранти, всички изобретателни хора, които бяха пристигнали от Берлин”, споделя Анджелика. Плак разпределя времето си сред снимачната площадка и всички съвременни нощни заведения в Лос Анджелис, където налива информаторите си с задоволително алкохол, с цел да не помнят те всевъзможни задръжки.
Не е изненадващо, че през есента на 1936 година, доста преди да стартират фотосите на кино лентата, Джоузеф Брийн получава няколко писма от немския консул, написани без подозрение след информация от Плак. В тях е посочена паниката на Германия от това, че MGM възнамерява да трансформира романа „ Трима другари” във филм.
Когато студиото изпраща на Брийн сюжета на кино лентата, написан от Ф. Скот Фитцджералд и Тед Парамур, Брийн дава отговор на по-ранните закани на Гуслинг, като се среща с Луи Б. Майър и продуцента Джоуеф Манкевич.
Двамата представители на MGM се съгласяват да отстранен от кино лентата наличието, което може да се сметне за обидно към нацисткия режим. Следващият вид на сюжета, който те изпращат на Брийн, не съдържа никакви подмятания за застрашената народна власт в Германия след Първата международна война, никакви изображения на свастики, както и никакво споменаване на евреи.
След като филмът е приключен през май 1938 година, Брийн провежда специфична прожекция за немския консул, който със закани убеждава студиото да отреже три подиуми. MGM се съгласяват да не вършат „ нищо, по което да проличава, че историята показва отражение на нацисткото правителство”.
Единствената опозиция идва от Манкевич, който отхвърля да трансформира злодеите от нацисти в комунисти. Филмът излиза по кината през юни 1938 година
Гуслинг съумява да трансформира антинацистката рецензия на Ремарк в безобидна любовна история, лишена от политическа рецензия. Още на първата страница на прессъобщението за кино лентата написа, че „ Трима другари” не е агитационен филм. „ Действието може да се развива във всеки огромен град в Централна Европа. Действието се развива в този момент. Филмът не е политически и размириците, показани в някои негови подиуми, могат да се случат във всяка държава”, написа още там.
Американците не научават нищо за нацистката опасност от този филм. Точно както желае Гуслинг.
Способният представител на нацисткото държавно управление се бори за деполитизирането и на кино лентата „ Обратният път”, основан на продължението на романа на Ремарк „ На западния фронт нищо ново”. Книгата, оповестена през 1931 година, споделя историята на отряд немски ветерани, които са принудени да се оправят с икономическия и политически безпорядък в следвоенна Германия.
Когато Гуслинг научава, че Universal Pictures ще филмира книгата, той още веднъж се свързва с Брийн и показва нормалното си противоречие: „ Този филм без никакво подозрение ще докара до разногласия и съпротива против немското държавно управление, защото историята дава погрешна и изкривена визия за немския народ”. Консулът приканва Брийн да употребява въздействието си и да „ убие” плана.
Шефът на цензорите обаче не го прави. Вместо това моли режисьора Джеймс Уейл да се срещне с Гуслинг. Уейл си спомня по какъв начин до момента в който е седял в офиса на консула, заобиколен от портрети на Хитлер и нацистки флагове, Гуслинг „ не се е държал намерено заплашително”. „ Той просто загатна, че би съжалявал, в случай че би трябвало да вземе други мерки”, спомня си режисьора. Уейл споделя на Гуслинг, че действието на кино лентата се развива незабавно след Първата международна война и в него не се споделя нищо за Хитлер или нацисткото държавно управление.
Разговорът завършва с повторното предизвестие от консула, че ще „ съжалява, в случай че бъде заставен да рапортува на държавното управление си, че филмът е незадоволителен”.
Няколко седмици по-късно Гуслинг посещава Universal, гледа ранна версия на кино лентата и по-късно изпраща на Брийн лист с промени, които предлага.
Когато от Universal отхвърлят да се съгласят с желаните от консула промени, той изпраща писма до 60 артисти, участващи във кино лентата. В тях е написано: „ Що се отнася до кино лентата „ Обратният път”, в който имате присъединяване, бях инструктиран от държавното управление си да ви насочва предизвестие в сходство с член 15 от немския указ от 28 юни 1932 година, обвързван с излъчването на задгранични филми”.
Гислинг заплашва да забрани излъчването в Германия на всеки филм, в който взе участие артист от „ Обратният път”.
Това е един от дребното пъти, в които заканите на Гуслинг са посрещнати с яд от холивудската общност.
Копие от писмото му се появява в пресата. Посланието на консула е несъмнено от Холивудската анти-нацистка лига като „ един от най-коварните образци за намесата на нацистите в живота на американските граждани”. Те изпращат писмо, осъждащо заканите на Гуслинг, до държавния секретар Кордел Хъл и упорстват за незабавната депортация на консула.
Държавният департамент се съгласява с протестиращите и изпраща недоволство до немското външно министерство. Едно е непознато държавно управление да заплашва студия с бизнес загуби, само че е напълно друго да се заплашват артисти, доста от които са американски жители.
Разтревожени от вероятната противоположна реакция, немския дипломат Ханс-Хайнрих Дийкхоф публично се извинява и дава обещание, че Гуслинг няма да се пробва още веднъж да извива ръце.
Дийкхоф изяснява, че консулът е изпълнявал заповедите на предния дипломат. Гуслинг обаче декларира пред кореспондент на Los Angeles Times, че е „ направил това, което му е било казано да направи в заповед, изпратена от Берлин”. Допълва, че информацията, че е бил охулен от немското държавно управление, била „ небивалица, която не е основана на факти”.
Нацисткият консул се смее финален. Каквото и да споделят обществено от Universal, в последна сметка те се преценяват с немските условия. Финалната версия на „ Обратният път” е кастрирано сходство на истинския разказ. Критиците показват, че смисълът на книгата е изгубен при екранизацията. Берлин няма защо да се тревожи.
Влиянието на Гуслинг над Холивуд е явно. Повечето опити на немския посланик да убеди студията да трият подиуми, които немското държавно управление ще сметне за обидни, са сполучливи.
Шефовете на студията ненавиждат Гуслинг, само че схващат, че в случай че не се съобразят с условията му, вредите ще са доста по-големи от който и да е филм. Той има силата да направи по този начин, че техните продукции да не доближат до нито един киносалон в разрастващата се немска империя. Въпреки че са огорчени, множеството управителни лица в Холивуд свиват плещи и вършат каквото им се каже в името на облагите.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ