Вили Лилков: Най-яркото потвърждение за провала на „народната власт“ са думите на Живков: „Всичко, което ви говорихме за социализма, все едно, че църния дявол ви го е казвал“
Самата Българска комунистическа партия призна през 1989 година, че страната е в предфалитно положение
Около 66,3% от цялата създавана продукция преди демокрацията е с най-ниска оценка за качество – „ двойка “, споделя пред Faktor.bg откривателят
На 7 април (четвъртък), от 18 ч. в хотел " Балкан " в София следва формалната премиера на книгата на проф. Вили Лилков " Стопанските парадокси на българския комунизъм ". Прахосничество, неприятна дисциплинираност, големи количества бракувана продукция, фалшифицирани доклади, работещи с планувани загуби фабрики – това е единствено част от тематиките, наранени в проучването.
„ Вили Лилков дава едно от най-силните оръжия против Голямата неистина за комунизма… Той систематизира голям размер обстоятелства. (…) Обективните откриватели на това минало ще си дадат сметка за това в каква степен тоталитарният режим е разрушил морала и трудолюбието на хората, ще намерят дълбоките корени на ендемичната корупция, на кражбите и на разхищенията, на ширещата се ненавист и съмнение към демокрацията. “ – написа в предговора към книгата някогашният министър председател Иван Костов.
Вили Лилков е професор по физика, лекар на науките. Дългогодишен началник на катедра „ Физика “ в МГУ „ Св. Иван Рилски “. Проучва в архивите на Държавна сигурност документите, които са директно удостоверение за репресивната политика на Българска комунистическа партия по отношение на националния хайлайф и неговото очистване след 9.09.1944 година Той е създател на книгата „ Доблест и наказване “ и е съавтор с Христо Христов на книгите „ Бивши хора “ и „ Погубената България “.
Новото му проучване е мотив да беседваме за предишното, чиито метастази към момента въздействат върху развиването на българското общество.
Интервю на Илиана Славова
- Проф. Лилков, новата Ви книга " Стопанските парадокси на българския комунизъм " още веднъж е отдадена на тоталитарния интервал, както и предходната „ Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност”. Като нейно продължение ли е замислена, или е напълно обособена концепция?
- Книгата ни връща в тоталитарния интервал, само че с взор към социалистическата стопанска система. Тя е обвързвана с ролята на Държавна сигурност в стопанската система на страната, тъй като след 1944 година службите за сигурност са и инструмент за контролиране на стопанския живот. Причината за това е, че се появяват съществени усложнения в ръководството и производството на доста предприятия, те мощно задлъжняват към Българска народна банка и изпадат в цялостна взаимозависимост от държавните субсидии, усилва се корупцията на всички равнища, сформират се нереални проекти и се показват фалшифицирани доклади за осъществената работа. Прахосничеството на първични материали и материали в производството е смайващо, загубите от рекламации и брак и размерът на незавършеното строителство нарастват с всяка година. В огромна част от индустриалните предприятия се влагат първични материали, труд и сила за продукция, която се осъществя на по-ниска цена от тази на ресурсите, употребявани за нейното произвеждане. Дефицитът на артикули от първа нужда за популацията, в комбиниране с нискокачествени и залежали артикули в комерсиалната мрежа, е съществена характерност на вътрешния пазар. Износът на огромна част от българската продукция на капиталистическите пазари е на загуба.
- Каква е документалната основа на книгата?
- Книгата се основава на документи от така наречен литерни каузи на стопанските предприятия от архива на Държавна сигурност, които съдържат данни за персоналния им състав, защитата, запазване на държавната загадка, описи на вражеските детайли и техните наследници, като евентуални провокатори и причинители на саботажи и вредителства. Най-интересната част от тях са осведомителните материали от секретните сътрудници в предприятията и ръководителите на Държавна сигурност и Министерство на вътрешните работи – информации, отчети, доклади, разбори, обзори, за които споделям, че съставляват интимната изповед на Държавна сигурност за социалистическата стопанска система. Според каталога в Комисията по досиетата броят им доближава 7076.
Използвал съм и данни от документални изследвания на други откриватели, като Христо Христов – за тайните банкрути на Народна република България, за ограбването на задграничните компании и др.; на Антон Тодоров – за допотопното машиностроене и работата в условия на банкрут на доста предприятия; годишните доклади на БНБ; отчети на Комитета за държавен и национален надзор, както и признанията за краха на комунизма на доста от комунистическите водачи след 10 ноември 1989 година
- Имаше ли нещо, което да Ви изненада до момента в който пишехте? Кое е най-абсурдното измежду парадоксите?
- Съществена част от този списък е отдадена на неприятната трудова и софтуерна дисциплинираност на работа, което предопределя големия брак, който създават стотици заводи и фабрики. Хиляди са информациите за амортизираните индустриални фондове и тежките условия на работа, за плануваните загуби, работата на субсидии и фалшификациите на стопанските резултати. Качеството на продукцията е толкоз ниско, че през 1963 година управлението на Министерството на вътрешната търговия не разрешава на комерсиалните организации до м. април 1964 година да закупуват артикули от 636 държавни и кооперативни предприятия! Това не е ли неуместно? През 1970 година на Национално заседание Държавна сигурност показва данни, че в системата на Министерството на машиностроенето единствено 33,6% от цялата създадена продукция е първо качество, а качество с оценка „ К “, т.е. над междинното международно равнище, получава единствено 0,1% от продукцията. Всичко останало (около 66,3%) е с най-ниска оценка за качество – „ двойка “. Практика е предприятията да работят на планувана загуба (в някои от тях тя е за десетки милиони) и когато тази загуба не е надвишена, всички получават финансови награди! Много постоянно некачествена продукция е връщана от експорт или от вътрешния пазар и тогава на служащите, произвели тази продукция се заплаща още веднъж с цел да бъде поправена, вместо те да понесат наказания! През 1975 година и 1976 година единствено в Държавно стопанско обединение „ Търговия на едро “ 16% от общата стокова наличност са залежали артикули и свръхнормативни ресурси и стартира всеобщо бракуване. И през идващите години е по този начин, даже картината наподобява по-зле, а в случай че стартираме да приказваме успеваемостта на електрониката, металургията или селското стопанство няма да ни стигнат няколко дни!
Читателят ще бъде сюрпризиран от огромния брой на трудовите злополуки (в интервала 1970-1973 година приблизително на един работен ден са загивали по двама работници), повредите и пожарите, всеобщите обири, нехайството и безотговорността в производството. Не са малко и документите за губещия експорт и ограбването на задграничните сдружения, за банкрутиралите Административнопроцесуален кодекс и Трудово-кооперативно земеделско стопанство, както и за активността на научно-техническото разузнаване, което посредством обири на научно-технически информации, произведения, машини и технологии от капиталистическите страни се трансформира в „ мотор на напредъка “ за електрониката, фармацията, битовата химия, военното произвеждане и други
- Как се отразява на българската стопанска система тясната й съгласуваност със руската през този интервал?
- В софтуерно отношение България е изцяло обвързана със Съюз на съветските социалистически републики, което от една страна я обрича на софтуерно закъснение от бързо разрастващите се западни страни, само че въпреки това през тези години Съюз на съветските социалистически републики е главен снабдител за страната ни на запаси от всевъзможен тип и подсигурява пазар за огромна част от българското произвеждане. Освен това Съюз на съветските социалистически републики избавя България при втория й банкрут през 1978 година, когато стартира да отпуска субсидия по 400 млн. рубли годишно за българските вносни храни и селскостопанската продукция, дава гратис лицензи за оръжейно произвеждане и позволение страната ни да търгува с създадената продукция във всички страни. Със руска помощ тогава се преодолява изоставането в оборудването на някои енергийни планове на Топлоелектрическа централа „ Марица-изток “ 3, Топлоелектрическа централа „ Варна “, блокове 3 и 4 на АЕЦ „ Козлодуй “. Тази обязаност докара до това, че в края на 80-те години огромна част от индустриалните фондове, свързани със руски технологии, уреди и машини се оказаха безнадеждно остарели и неконкурентноспособни за новия свят, в който България навлизаше!
- Кои легенди за комунизма оборва тази книга?
- В пропагандата и умеенето да основават легенди комунистите нямат равни. Но се наложи тъкмо те да разбият цялата тази митология за броени дни. На 23 ноември 1989 година секретарят на Централен комитет на Българска комунистическа партия Емил Христов показва отчет „ Състояние на стопанската система и пътища за развиване “, в който признава, че страната се намира в предфалитно положение и ползва информация за обществения най-малко на човек от популацията, съгласно която над 70% от популацията на страната през 1987 година е живяло под екзистенциалния най-малко. На среща с актива на Министерство на вътрешните работи на 25 ноември 1989 година генералният секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Петър Младенов споделя: „ Картината е потресаваща. Ние всяка година споделяме, че имаме приръст 5,6%, 6% и така нататък А знаете ли каква е същинската картина?... Ние имаме непрестанно понижаване – 1984 година е по-лоша от 1983 г.; 1985 г, е по-лоша от 1984 г.; 1986 година е по-лоша от 1985 година и така нататък до края, до последната 1988 година В региона на нашите отговорности сме достигнали сериозната точка. “ На 11 декември 1989 година, Петър Младенов назовава политиката на Българска комунистическа партия от последните години „ След мен – потоп “. Той приказва за увеличение на инфлацията, за тежки компликации на вътрешния пазар, утежняване на виталното ниво, необятно публикувана корупция, съществени провали в духовния и интелектуалния живот на нацията и крах на съществени морални правила и полезности. Но може би най-точно Тодор Живков, в три фрази, изказани при започване на м. ноември 1989 година, разрушава митологията изграждана 45 години: „ Политбюро твърдо застана на тази позиция, че ние имаме работа с недоразвито общество – социализъмът е едно недоносче, ето това е самата истина... Всичко, което ви говорихме за социализма, все едно, че църния демон ви го е казвал! “
Около 66,3% от цялата създавана продукция преди демокрацията е с най-ниска оценка за качество – „ двойка “, споделя пред Faktor.bg откривателят
На 7 април (четвъртък), от 18 ч. в хотел " Балкан " в София следва формалната премиера на книгата на проф. Вили Лилков " Стопанските парадокси на българския комунизъм ". Прахосничество, неприятна дисциплинираност, големи количества бракувана продукция, фалшифицирани доклади, работещи с планувани загуби фабрики – това е единствено част от тематиките, наранени в проучването.
„ Вили Лилков дава едно от най-силните оръжия против Голямата неистина за комунизма… Той систематизира голям размер обстоятелства. (…) Обективните откриватели на това минало ще си дадат сметка за това в каква степен тоталитарният режим е разрушил морала и трудолюбието на хората, ще намерят дълбоките корени на ендемичната корупция, на кражбите и на разхищенията, на ширещата се ненавист и съмнение към демокрацията. “ – написа в предговора към книгата някогашният министър председател Иван Костов.
Вили Лилков е професор по физика, лекар на науките. Дългогодишен началник на катедра „ Физика “ в МГУ „ Св. Иван Рилски “. Проучва в архивите на Държавна сигурност документите, които са директно удостоверение за репресивната политика на Българска комунистическа партия по отношение на националния хайлайф и неговото очистване след 9.09.1944 година Той е създател на книгата „ Доблест и наказване “ и е съавтор с Христо Христов на книгите „ Бивши хора “ и „ Погубената България “.
Новото му проучване е мотив да беседваме за предишното, чиито метастази към момента въздействат върху развиването на българското общество.
Интервю на Илиана Славова
- Проф. Лилков, новата Ви книга " Стопанските парадокси на българския комунизъм " още веднъж е отдадена на тоталитарния интервал, както и предходната „ Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност”. Като нейно продължение ли е замислена, или е напълно обособена концепция?
- Книгата ни връща в тоталитарния интервал, само че с взор към социалистическата стопанска система. Тя е обвързвана с ролята на Държавна сигурност в стопанската система на страната, тъй като след 1944 година службите за сигурност са и инструмент за контролиране на стопанския живот. Причината за това е, че се появяват съществени усложнения в ръководството и производството на доста предприятия, те мощно задлъжняват към Българска народна банка и изпадат в цялостна взаимозависимост от държавните субсидии, усилва се корупцията на всички равнища, сформират се нереални проекти и се показват фалшифицирани доклади за осъществената работа. Прахосничеството на първични материали и материали в производството е смайващо, загубите от рекламации и брак и размерът на незавършеното строителство нарастват с всяка година. В огромна част от индустриалните предприятия се влагат първични материали, труд и сила за продукция, която се осъществя на по-ниска цена от тази на ресурсите, употребявани за нейното произвеждане. Дефицитът на артикули от първа нужда за популацията, в комбиниране с нискокачествени и залежали артикули в комерсиалната мрежа, е съществена характерност на вътрешния пазар. Износът на огромна част от българската продукция на капиталистическите пазари е на загуба.
- Каква е документалната основа на книгата?
- Книгата се основава на документи от така наречен литерни каузи на стопанските предприятия от архива на Държавна сигурност, които съдържат данни за персоналния им състав, защитата, запазване на държавната загадка, описи на вражеските детайли и техните наследници, като евентуални провокатори и причинители на саботажи и вредителства. Най-интересната част от тях са осведомителните материали от секретните сътрудници в предприятията и ръководителите на Държавна сигурност и Министерство на вътрешните работи – информации, отчети, доклади, разбори, обзори, за които споделям, че съставляват интимната изповед на Държавна сигурност за социалистическата стопанска система. Според каталога в Комисията по досиетата броят им доближава 7076.
Използвал съм и данни от документални изследвания на други откриватели, като Христо Христов – за тайните банкрути на Народна република България, за ограбването на задграничните компании и др.; на Антон Тодоров – за допотопното машиностроене и работата в условия на банкрут на доста предприятия; годишните доклади на БНБ; отчети на Комитета за държавен и национален надзор, както и признанията за краха на комунизма на доста от комунистическите водачи след 10 ноември 1989 година
- Имаше ли нещо, което да Ви изненада до момента в който пишехте? Кое е най-абсурдното измежду парадоксите?
- Съществена част от този списък е отдадена на неприятната трудова и софтуерна дисциплинираност на работа, което предопределя големия брак, който създават стотици заводи и фабрики. Хиляди са информациите за амортизираните индустриални фондове и тежките условия на работа, за плануваните загуби, работата на субсидии и фалшификациите на стопанските резултати. Качеството на продукцията е толкоз ниско, че през 1963 година управлението на Министерството на вътрешната търговия не разрешава на комерсиалните организации до м. април 1964 година да закупуват артикули от 636 държавни и кооперативни предприятия! Това не е ли неуместно? През 1970 година на Национално заседание Държавна сигурност показва данни, че в системата на Министерството на машиностроенето единствено 33,6% от цялата създадена продукция е първо качество, а качество с оценка „ К “, т.е. над междинното международно равнище, получава единствено 0,1% от продукцията. Всичко останало (около 66,3%) е с най-ниска оценка за качество – „ двойка “. Практика е предприятията да работят на планувана загуба (в някои от тях тя е за десетки милиони) и когато тази загуба не е надвишена, всички получават финансови награди! Много постоянно некачествена продукция е връщана от експорт или от вътрешния пазар и тогава на служащите, произвели тази продукция се заплаща още веднъж с цел да бъде поправена, вместо те да понесат наказания! През 1975 година и 1976 година единствено в Държавно стопанско обединение „ Търговия на едро “ 16% от общата стокова наличност са залежали артикули и свръхнормативни ресурси и стартира всеобщо бракуване. И през идващите години е по този начин, даже картината наподобява по-зле, а в случай че стартираме да приказваме успеваемостта на електрониката, металургията или селското стопанство няма да ни стигнат няколко дни!
Читателят ще бъде сюрпризиран от огромния брой на трудовите злополуки (в интервала 1970-1973 година приблизително на един работен ден са загивали по двама работници), повредите и пожарите, всеобщите обири, нехайството и безотговорността в производството. Не са малко и документите за губещия експорт и ограбването на задграничните сдружения, за банкрутиралите Административнопроцесуален кодекс и Трудово-кооперативно земеделско стопанство, както и за активността на научно-техническото разузнаване, което посредством обири на научно-технически информации, произведения, машини и технологии от капиталистическите страни се трансформира в „ мотор на напредъка “ за електрониката, фармацията, битовата химия, военното произвеждане и други
- Как се отразява на българската стопанска система тясната й съгласуваност със руската през този интервал?
- В софтуерно отношение България е изцяло обвързана със Съюз на съветските социалистически републики, което от една страна я обрича на софтуерно закъснение от бързо разрастващите се западни страни, само че въпреки това през тези години Съюз на съветските социалистически републики е главен снабдител за страната ни на запаси от всевъзможен тип и подсигурява пазар за огромна част от българското произвеждане. Освен това Съюз на съветските социалистически републики избавя България при втория й банкрут през 1978 година, когато стартира да отпуска субсидия по 400 млн. рубли годишно за българските вносни храни и селскостопанската продукция, дава гратис лицензи за оръжейно произвеждане и позволение страната ни да търгува с създадената продукция във всички страни. Със руска помощ тогава се преодолява изоставането в оборудването на някои енергийни планове на Топлоелектрическа централа „ Марица-изток “ 3, Топлоелектрическа централа „ Варна “, блокове 3 и 4 на АЕЦ „ Козлодуй “. Тази обязаност докара до това, че в края на 80-те години огромна част от индустриалните фондове, свързани със руски технологии, уреди и машини се оказаха безнадеждно остарели и неконкурентноспособни за новия свят, в който България навлизаше!
- Кои легенди за комунизма оборва тази книга?
- В пропагандата и умеенето да основават легенди комунистите нямат равни. Но се наложи тъкмо те да разбият цялата тази митология за броени дни. На 23 ноември 1989 година секретарят на Централен комитет на Българска комунистическа партия Емил Христов показва отчет „ Състояние на стопанската система и пътища за развиване “, в който признава, че страната се намира в предфалитно положение и ползва информация за обществения най-малко на човек от популацията, съгласно която над 70% от популацията на страната през 1987 година е живяло под екзистенциалния най-малко. На среща с актива на Министерство на вътрешните работи на 25 ноември 1989 година генералният секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Петър Младенов споделя: „ Картината е потресаваща. Ние всяка година споделяме, че имаме приръст 5,6%, 6% и така нататък А знаете ли каква е същинската картина?... Ние имаме непрестанно понижаване – 1984 година е по-лоша от 1983 г.; 1985 г, е по-лоша от 1984 г.; 1986 година е по-лоша от 1985 година и така нататък до края, до последната 1988 година В региона на нашите отговорности сме достигнали сериозната точка. “ На 11 декември 1989 година, Петър Младенов назовава политиката на Българска комунистическа партия от последните години „ След мен – потоп “. Той приказва за увеличение на инфлацията, за тежки компликации на вътрешния пазар, утежняване на виталното ниво, необятно публикувана корупция, съществени провали в духовния и интелектуалния живот на нацията и крах на съществени морални правила и полезности. Но може би най-точно Тодор Живков, в три фрази, изказани при започване на м. ноември 1989 година, разрушава митологията изграждана 45 години: „ Политбюро твърдо застана на тази позиция, че ние имаме работа с недоразвито общество – социализъмът е едно недоносче, ето това е самата истина... Всичко, което ви говорихме за социализма, все едно, че църния демон ви го е казвал! “
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ