Сълзи и аплодисменти за Стефан Данаилов
Сълзи, овации и мемоари за цялостен живот. Така България изпраща огромния артист Стефан Данаилов. Любимият на генерации българи актьор ни напусна след дълго боледуване.
За историята на едно 40-годишно другарство на сцената и в живота със Стефан Данаилов описа в студиото на „ Тази заран " шефът на Народния спектакъл „ Иван Вазов " Мариус Донкин. Той показа, че има незаменими хора и великият артист е един от тях. Нашето другарство се разви доста изключително, не пламна внезапно. Имаше години, в които ние се разминавахме в театъра - той беше партиен секретар, само че в никакъв случай не съм чул упрек от него, нито някаква подигравка. Човек, който обичаше и почиташе всички - сърцето и портфейлът му бяха отворени за всички, сподели още Донкин.
Директорът на Народния спектакъл показа за едно креативно прекарване с Данаилов, което разказва взаимоотношенията им. Имаше една пиеса, която ние играехме единствено двамата, споделяше се „ Енигматични вариации ", това беше миг, в който той преживяваше меланхолия поради отношението на хората към него, интервалът, в който го обиждаха. Затваряйки се у дома, той съумя да елементарни на тези хора. Занесох му пиесата и споделих: „ Прочети я и виж какво мислиш ". На другия ден той ми отговори, че му е харесала, само че хората няма да ни схванат - изиграхме тази пиеса над 100 пъти, уточни Донкин. По думите му сред тях постоянно е имало почтеност и отдаденост. От Данаилов е научил, че хората би трябвало да бъдат дружно, да се обичат и да се почитат. Донкин съобщи, че Ламбо е един от дребното хора, които не са се трансформирали, макар славата и политическата обязаност. Той беше заслужен, имаше вярата и силата в убежденията си. Това, което мислеше - той го правеше. Интуитивно, хората разбираха това и продължиха да го обичат. Той беше човек, който се грижеше за учениците си, откакто излязат от Академията, добави актьорът.
Донкин уточни, че ясно си спомня последния диалог с Данаилов - разказа го като безгласен. Беше в болничното заведение, хванах го за ръката, помилвах го, а той единствено се обърна, погледна ме и ме стисна. Това е повече, в сравнение с да си приказваме. Аз знам, че ще продължа да си приказвам с него, знам, че ще ме поучава, знам, че ще ми оказва помощ - просто няма да го виждам, показа още шефът на Народния спектакъл.
За историята на едно 40-годишно другарство на сцената и в живота със Стефан Данаилов описа в студиото на „ Тази заран " шефът на Народния спектакъл „ Иван Вазов " Мариус Донкин. Той показа, че има незаменими хора и великият артист е един от тях. Нашето другарство се разви доста изключително, не пламна внезапно. Имаше години, в които ние се разминавахме в театъра - той беше партиен секретар, само че в никакъв случай не съм чул упрек от него, нито някаква подигравка. Човек, който обичаше и почиташе всички - сърцето и портфейлът му бяха отворени за всички, сподели още Донкин.
Директорът на Народния спектакъл показа за едно креативно прекарване с Данаилов, което разказва взаимоотношенията им. Имаше една пиеса, която ние играехме единствено двамата, споделяше се „ Енигматични вариации ", това беше миг, в който той преживяваше меланхолия поради отношението на хората към него, интервалът, в който го обиждаха. Затваряйки се у дома, той съумя да елементарни на тези хора. Занесох му пиесата и споделих: „ Прочети я и виж какво мислиш ". На другия ден той ми отговори, че му е харесала, само че хората няма да ни схванат - изиграхме тази пиеса над 100 пъти, уточни Донкин. По думите му сред тях постоянно е имало почтеност и отдаденост. От Данаилов е научил, че хората би трябвало да бъдат дружно, да се обичат и да се почитат. Донкин съобщи, че Ламбо е един от дребното хора, които не са се трансформирали, макар славата и политическата обязаност. Той беше заслужен, имаше вярата и силата в убежденията си. Това, което мислеше - той го правеше. Интуитивно, хората разбираха това и продължиха да го обичат. Той беше човек, който се грижеше за учениците си, откакто излязат от Академията, добави актьорът.
Донкин уточни, че ясно си спомня последния диалог с Данаилов - разказа го като безгласен. Беше в болничното заведение, хванах го за ръката, помилвах го, а той единствено се обърна, погледна ме и ме стисна. Това е повече, в сравнение с да си приказваме. Аз знам, че ще продължа да си приказвам с него, знам, че ще ме поучава, знам, че ще ми оказва помощ - просто няма да го виждам, показа още шефът на Народния спектакъл.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ